Р Е Ш Е Н И Е

№ 78 19.04.2018 год. гр.Д.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На осемнадесети април 2018год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 29 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 19622/16.11.2017 год. ,подадена от В.В.К. , ЕГН ********** срещу решение № 957/20.10.2017 год. по гр.д.№ 913 /2017 год. на Районен съд гр.Д.,с което е признато за установено в отношенията му с М.Б.Б. , ЕГН ********** ,че тя не му дължи сумите от 10 300.00 лв.-неизпълнено парично задължение по запис на заповед, издаден на 29.06.2004 год. и 606.00 лева - съдебни разноски по изпълнителен лист, издаден по ч. гр.д. № 1402/2004 год. по описа на Д.ки районен съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20177370400088 по описа на ЧСИ Л.Т., рег. № ***с район на действие ОС Д. , поради погасяване на вземанията по давност.

С доводи за необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови ново по същество на спора за отхвърляне в цялост на претенцията по чл. 439 от ГПК.

Фактическите изводи на първоинстанционния съд за кредиторово бездействие не съответствали на данните за периодичното предприемане на действия както от въззивника,като взискател,така и от присъединения взискател „С.“ЕООД,гр.В. за реализиране правото им на принудително удовлетворяване за вземанията си. За извършване на изпълнителните действия били подавани нарочни молби,инкорпориращи искания за прилагане на съответни принудителни способи , с които давността била многократно прекъсвана,длъжникът редовно заплащал задълженията си с част от трудовото си възнаграждение,а подаваните от него жалба и молба от 2016 год.,съдържали изявления,които по същество съставлявали признаване на вземането по смисъла на чл.116 б“а“ от ЗЗД. По тази причина в нарушение на разпоредбите на чл.116 и чл.117 от ЗЗД, ДРС заключил,че вземането на взискателя е погасено по давност,което от своя страна обусловило уважаване на претенцията на длъжника.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 31.10.2017 год., жалба рег.№ 19622/16.11.2017 год.,изпратена по пощата на дата 14.11.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна М.Б.Б. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 1002/15.01.2018 год.Правните изводи на първоинстанционния съд били съответни на констатациите за хода на провежданото принудителното изпълнение по заведени изпълнителни дела,част от които прекратени, респ.присъединени;вида на поискани и осъществени изпълнителни действия ,респ.липсата на такива в периода 05.10.2005 год.-05.10.2008 год. и направени при зачитане постановките на тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС.

В проведеното пред въззивният съд съдебно заседание страните представят спогодба, сключена на дата 17.04.2018 год. между В.В.К. и “С.“ЕООД,ЕИК ***,гр.В. от една страна като кредитори и М.Б.Б. от друга страна като длъжник.

В Раздел І т.1-3 от спогодбата страните са посочили наличието на издадени в полза на кредиторите срещу длъжника изпълнителни листи по 3 бр.частни граждански дела на Д.кия районен съд от 2004 год. и 2005 год. (по т.1-процесния изпълнителен лист ,издаден по ч. гр.д. № 1402/2004 год. относно сумите от 10 300.00 лв.-неизпълнено парично задължение по запис на заповед, издаден на 29.06.2004 год. и 606.00 лева - съдебни разноски).

В Раздел ІІ т.2-5 страните са направили преглед на всички изпълнителни дела (по т.4 –процесното изпълнително дело № 20177370400088 по описа на ЧСИ Л.Т., рег. № ***с район на действие ОС Д.),образувани въз основа на посочените по-горе изпълнителни листи,извършвани изпълнителни действия и етапа на висящност.

В раздел ІІ т.6 и 7 е документиран договор по чл. 108 от ЗЗД между кредиторите В.В.К. и “С.“ЕООД,ЕИК ***,гр.В. и длъжника М.Б.Б. ,с който първите се отказват от вземанията си срещу втората.Предмет на опрощаване са всички задължения по изпълнителните листи,посочени в Раздел І от спогодбата.

Опрощаването на дълга съставлява извършен от ответника материалноправен отказ от претендираното от него и отричано от ищеца спорно право,дал повод на ищеца в съдебното заседание от дата 18.04.2018 год. да извърши процесуалното действие по чл. 233 от ГПК на отказ от предявения от него отрицателно установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 439 от ГПК.

Така заявеният отказ ,десезира съда от разглеждане на правния спор ,което налага прекратяване на производството по делото.Тъй като отказът е заявен във въззивна инстанция , обжалваното решение на Д.кият районен съд следва да бъде обезсилено по реда на чл.233 изр.ІІІ-то от ГПК.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 957/20.10.2017 год. по гр.д.№ 913 /2017 год. на Районен съд гр.Д. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ДЕЛОТО.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.