РЕШЕНИЕ
№72
гр.Добрич,13.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на четиринадесети
март през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №36 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№22679/28.12.2017г.
на Д.Г.Ч. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.Ж., срещу решение №1160/11.12.2017г.
по гр.д.№1910/2015г. на Добрички районен съд, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от него срещу М.М.М., ЕГН **********,***, иск за отмяна на дарение, обективирано в нот. акт №178,
т.ХХ, дело №3759/19.09.20*г. по описа на Служба по вписванията при РС
гр.Добрич, направено от ищеца Д.Ч. в полза на ответника М.М., на следния
недвижим имот, находящ се в гр.Д.и представляващ еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ***по КККР на гр.Добрич, с площ по акт за собственост 49.50 кв.м.
и с площ по актуална скица, издадена от СГКК-Добрич – 80кв.м., ведно с 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот
с идентификатор ***по КККР на гр.Добрич, целият с площ от 612 кв.м.,, с трайно
предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване, с номер по предходен план – 2*0, квартал 17, парцел ХІV,
ХV, ведно с определения начин на
ползване на поземления имот – изход към бул. „****”, в източната част на имота,
над гаража, при граници на поземления имот: имоти с идентификатор ***и ****,
при запазено пожизнено право на ползване, в полза на прехвърлителя, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Изразява несъгласие с извода на съда за липсата на
непризнателност от страна на ответницата. За да стигне до този извод съдът
обсъдил единствено данните за доходи и
семейното и положение, без да обсъди доводите му за непризнателност поради
съзнателно поставяне от нейна страна в състояние да не реализира доходи. Съдът
коментирал обстоятелства във връзка със задоволената му жилищна нужда без
такива да са наведени от насрещната страна
и лишавайки го от възможността да установи невъзможността си да ползва
жилището. Едностранчиво обсъдени били гласните доказателства относно
грижите на ответницата по време на
болничния му престой и желанието и да се грижи за него след това. Не били
коментирани показанията на водените от него свидетели. Съдът обосновал изводите
си въз основа на нотариална покана, която установявала благоприятни за
ответницата факти и влизала в противоречие с останалите доказателства.
Неправилна била преценката на еднократно изпратената от ответницата сума като
израз на желание да му плаща издръжка. Изпращането на сума било инцидентен акт
и то по повод предявения от него иск. Иска отмяна на решението и уважаване на
иска.
В писмен отговор насрещната страна е изразила становище за
неоснователност на жалбата. Конкретно излага, че нито имало доказателства, нито
отговаряло на истината, че съзнателно се била поставила в положение да не
реализира доходи. Според професията си, възможностите си, факта, че сама полага
грижи за малкия си син , социално икономическите условия в региона, реализирала
доходи макар и недостатъчни. Още с отговора посочила, че е получила само
„голата”собственост, че и преди и след дарението дарителя живял в жилището.
Твърдението му, че не може да ползва жилището поради трудния му подход не
отговаряло на фактите, че скоро след инсулта м.април 2016г. обитавал жилището без
проблеми, напуснал го поради нежелание да го ползва съвместно с нейната баба,
дори я извел принудително чрез съдебен изпълнител. Правилно и законосъобразно
съдът преценил всички доказателства по делото. Иска потвърждаване на решението.
При
данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 15.12.2017г.
въззивната жалба, депозирана на 28.12.2017г. се явява подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, и от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.
Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността
на иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№1910/2015г.
на ДРС е образувано по предявен от Д.Г.Ч. с ЕГН ********** ***, срещу М.М.М. с
ЕГН **********,***, иск за отмяна на сключения с нотариален акт №178, т.ХХ, дело №3759/19.09.20*г. по описа на
Служба по вписванията при РС гр.Добрич, между Д.Г.Ч. като дарител и М.М.М. като дарена, договор
за дарение на недвижим имот, находящ се в гр.Д.и
представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на
гр.Добрич, с площ по акт за собственост 49.50 кв.м./по скица 80кв.м./, ведно с 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот
с идентификатор ***по КККР на гр.Добрич, целият с площ по акт за собственост
564кв.м/ по скица 612 кв.м./.
По предявеният за общо разглеждане по реда на чл.225 от ГПК иск от М. К.К.с
ЕГН **********, срещу Д.Г.Ч. и М.М.М.,
иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на същия
имот, сключен между М. К.К.като продавач и Д.Г.Ч. като купувач с нотариален акт
№64/1996г. на ДРС, производството е прекратено, прекратяването не е обжалвано,
респ. висящността на този спор е преустановена.
Обосноваващите
иска на Д.Г.Ч. срещу М.М.М. обстоятелства, изложени в исковата молба са за
сключен през 20*г. с н.а. акт №178/20*г.на СВ-Добрич
договор за дарение, с който ищецът Д.Г.Ч. дарил на ответницата М.М.М., внучка
на втората му съпруга/ М. К.К./, собствения си недвижим имот- жилищна сграда и 1/3
ид. ч. от поземления имот, в който е построена. Излага се,
че след като приела дарението, ответницата променила отношението си към него,
започнала да се отнася с безразличие, дори с неуважение. През м.януари 2015г.
получил инсулт. По време на болничния му престой ответницата не изразила
желание да се грижи за него, което го принудило да влезе във връзка с дъщеря си
и да я помоли тя да се грижи за него. След изписването му от болницата се
преместил в дома на дъщеря си, която поела преките грижи за него. Имал нужда и
от средства, тъй като доходът му от пенсия в размер на 323.49лева не можел да
покрие нуждата му от лекарства и средства за живот. Отправил до ответницата
нотариална покана рег.№630, т.1, акт 22/03.02.2015г. на нотариус Р.Г. с искане
да му заплаща издръжка, в отговор на която тя му предложила да се върне в дома,
в който живеел с баба и, за да се грижат двете за него. Предвид на ясно
заявеното не желание на ответницата и баба и, негова съпруга, да се грижат за
него докато бил в тежко състояние в болницата, приел предложението като стремеж
да се заобиколи изпълнението на задължението. Поведението на ответницата и
отказът и да му дава издръжка считал за непризнателност поради което и счита,
че са налице основанията за отмяна на дарението. Заявено е и изрично искане в
този смисъл.
В писмен отговор, в срока по чл.131 от ГПК ответницата М.М.М.
е оспорила основателността на иска, в това число фактическите твърдения на
ищеца относно влошени лични отношения, отказ за подпомагане на ищеца. Излага,
че от 2000г. ищецът и баба и са съпрузи, между нея и ищеца били създадени
нормални семейни отношения. Дарения и имот бил придобит от баба и преди брака и
с ищеца, прехвърлен му от нея също преди брака им/през 1996г./ с цел да си
„получи лихвоточките”/парична компенсация при условията на ЗУЖВГМЖСВ/ и уговорката след това той да
прехвърли имота на ответницата. На 12.01.2015г. ищецът и се обадил се, че му е зле. Тя от своя страна се свързала
с баща си, който го завел на личния си лекар, който от своя страна ги е насочил
към невролог. Сложил му инжекция, изписали му лекарства, препоръчали му да си
почива. На другия ден 13.01.2015г. рано сутринта, към 6.00часа, баба и се
обадила, че дядо и е зле. Ответницата и баща и се отзовали веднага, повикали
„Бърза помощ”, приели го в болница. В болницата, тя, баща и и баба и били
неотлъчно до ищеца. След като успели да уведомят дъщерята на ищеца и тя се
включила в грижите за него, забранила на баба и да го посещава в болницата
защото го разстройвала. На 21.01.2015г. когато отишли в болницата, разбрали, че
ищецът е изписан и взет от дъщеря си. От този момент до м.април 2015г. нямали
достъп до ищеца и информация за него, защото дъщеря му не им позволявала. На
03.02.2015г. ответницата получила нотариална покана от ищеца, чрез дъщеря му В.Д.като
негов пълномощник, с която я канил да му заплаща 500 лв. месечно за издръжка. На
поканата ответницата отговорила също с нотариална покана, лично получена от
ищеца на 19.03.2015г. Междувременно през м.март
му изпратила паричен запис от 50.00 лв., които не били приети от ищеца и
сумата и била върната. На 09.04.2015г. ищецът и се обадил да го вземе у дома
му. В дома си дарителят престоял до края на м. април като в този период започнал да настоява да развалят
дарението. Разбирайки, че целта му няма да се осъществи отново се върнал при
дъщеря си. Ответницата излага и, че не е отказвала да се грижи за ищеца, нито да
го подпомага финансово според възможностите си. По време на престоя му в дома
на баба и разходите за храна и лекарства били поети от нея и баща и. Излага и,
че няма възможност да отделя по 500лева за издръжка на ищеца, тъй като от м.
октомври 20*г. до м. юни 2015г. е получавала парично обезщетение за
безработица, имала и малък син, за когото се грижи и живеела на квартира с
него, като месечно заплащана наем в размер на 130.00 лв. Иска отхвърлянето на
предявения иск и присъждането на направените по делото разноски.
Искът черпи правното си основание
от разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”В”ЗЗД- дарител иска отмяна на дарение на
имот, поради отказа на дарения да дава на дарителя-ищец издръжка от която се
нуждае.
Не е спорно между страните,
установява се и от представения нот.акт №178,
т.ХХ, д. №3759/19.09.20*г. на Служба по вписванията при РС гр.Добрич /л.5/, че
ищецът Д.Ч. е дарил на ответницата М.М. собствения си недвижим имот, находящ се
в гр.Добрич, бул. „****” №* - еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***по
ККККр на гр.Добрич и
1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР, в
който е построена сградата, запазвайки за себе си правото на ползване.
От обясненията на страните и събраните по делото доказателства, в това
число показанията на свидетелите Р.Р.Х.,
С.С.Б., двамата без родство със страните, М.С.М./баща на ответницата/, Д.Й.С./в
съпружеско съжителство с бащата на ответницата от 15 години/, се установява, че
ищецът и съпругата му М. К., баба на ответницата, чийто брак датира от
15.08.2000г./удостоверение л.98 от делото на ДРС/ са живяли както преди, така и
след датата на процесното дарение, в дарения имот. Същият имот е собственост на
ищеца по силата на договор за покупко-продажба, сключен между М. К.К.като
продавач и Д.Г.Ч. като купувач с нотариален акт №64/1996г. на ДРС/л.100 и л.
165 от делото на ДРС/, т.е. преди брака им. В хода на настоящото производство,
образувано на 28.05.2015г., с
решение от 06.11.2015г. по гр.д.№1564/2015г. на ДРС, бракът между ищеца и съпругата
му е прекратен с развод, като
въпроса за ползването на същото жилище със статут на семейно, е разрешен в
полза на Д.Ч., факт установен от съда при служебна справка по в.гр.д.
№28/2016г.на ДОС. Съобразно изявленията на страните във въззивното
производство, не е спорно между тях и, че понастоящем, в изпълнение на
бракоразводното решение е извършен от ЧСИ по реда на принудителното изпълнение
въвод на Д.Ч. в имота, като от него е отстранена бившата му вече съпруга.
Преди това Д.Ч. живял със
съпругата си в дарения имот до 13.01.2015г. В периода 13.01.2015г.-
21.01.2015г. е бил хоспитализиран в неврологично отделение при МБАЛ-Добрич АД с
диагноза „МСБ.ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ в ДСМА”/епикриза л.6/. Според св.М.,
ответницата го посещавала в болницата, носела храна, хранела го с лъжицата.
Лично свидетеля я водел с автомобила си, той уведомил и дъщерята на ищеца за
състоянието му.
След изписването му от лечебното заведение
ищецът отишъл да живее при дъщеря си В.Д.в
дома и в ж.к.”Х.Б.” в гр.Добрич. Причината за това според св.Х., св.Б., св.М.
е, че съпругата му е болна и не може да го гледа. Дъщеря му „го поела”, но и
било трудно с парите, мъжът и не бил на работа, вземала на заем за да му вземе
лекарства, защото били много скъпи/св.Б./. В период до към месец април 2015г. контактите
му със съпругата и с ответницата били
преустановени по причина на дъщеря му, която не ги допускала до него/св.М., св.С.,св.Х./.
На 04.02.2015г. на ответницата е връчена нотариална покана рег.№630,
т1,акт.22 по регистъра на нотариус с рег.№330 на НК/л.8/, отправена от ищеца,
чрез адв.В.З., снабден с процесуална представителна власт по силата на
пълномощно от дъщерята на ищеца, упълномощена с пълномощно
рег.№444/26.01.2015г. на помощник нотариус по заместване на нотариус с рег.№158
на НК. Нотариалната покана съдържа недвусмислено искане за предоставяне
издръжка в размер на 500лева месечно, по причина, че пенсията му е крайно
недостатъчна , заплаща такси за комунални услуги/ел.енергия и вода/,
лекарствата постоянно поскъпват и почти не му остават средства за храна, няма
възможност за набавяне на допълнителни доходи, с които да поддържа някакъв
минимален жизнен стандарт, както и да закупува ежемесечно всички медикаменти,
които са му предписани и са животоподдържащи за него.
С връчена на
19.03.2015г. на ищеца нотариална покана рег.№1211, т1,акт.28 по регистъра на
нотариус с рег.№535 на НК/л.9 и л.37/, отправена от ответницата и съпругата на ищеца, и
представена на нотариуса на 17.02.2015г., вместо исканата парична издръжка,
двете предлагат на ищеца да се завърне в дома си като декларирал готовност за
полагане на грижи за него и участие според възможностите си в издръжката му. На
24.03.2015г./очевидно не по повод предявения иск, както се твърди в
жалбата, тъй като исковата молба е депозирана на 28.05.2015г./ М.М. е изпратила
на ищеца /на адреса на дъщеря му ж.к.Х.Б., бл.7, вх.А, ет.8, ап.24, сочен от
ищеца в исковата молба и като негов адрес/ чрез пощенски запис и сумата от
50.00 лв., която и е върната като непотърсена в законния срок /л.*6/.
Последвало връщане на Д.Ч. при съпругата му в
дарения имот за около 10-20дни през пролетта на 2015г./св.Х., св.М./.
Ответницата, с помощта на свои познати, и баба си/тогава все още съпруга на
ищеца/ отишли да го вземат от дома на дъщеря му/св.М./. Съпругата на ищеца
споделила със св.Х., че с количката са го качили в къщата. Притеснявала се, че
няма да може да го качва с количката, защото къщата имала стъпала. По време на
престоя на ищеца в къщата при съпругата си, ответницата ходела да помага, водела
първо детето си на градина и после отивала при тях, купувала им лекарства,
грижела се за готвенето/св.С., св.М./. Можели да се справят с грижите /св.С./,
двамата съпрузи общо получавали около 600лева пенсии/св.М./, но ищеца отново отишъл
при дъщеря си. Нещо не са се разбра ли със съпругата си, според св.Р.Х., между
тях възникнали неприятности, според св.С. Б.. През лятото на 2015г. ищеца живял
в имота си в село К. под грижите на дъщеря си, която била учителка в същото
село. Зимата тя пак го прибирала в града/св.Б./. Бил според св.Б. в тежко
състояние, но сега/разпита и датира от 17.12.2015г./ горе-долу на крака. Според
св.Х. при разпита му на 17.12.2015г., след м.април 2015г. започнал бързо да се
възстановява, на село имал условия да излиза навън, докато в апартамента му
било трудно. Идвал и в града. Същият свидетел излага и, че го водел да си взема
пенсията, ищецът сам слизал от апартамента на дъщеря си. Дъщеря му казвала пред
свидетеля, че дава много пари за възстановяването му, искала 4-5пъти заем от
свидетеля. При разпита му на 09.03.2017г. по въпроса за възможностите на ищеца
за придвижване в домашна среда и извън нея, същият свидетел споделя последните
си впечатления от ищеца, допити при посещението си при него в дома му в с.К.
през м.февруари 2017г., т.е. в хода на делото – вътре в стаята се предвижвал с
патерици „канадки”, не можел без опора, хващал се „по стената , по масата”,
левите му ръка и крак били неподвижни, не можел да си обуе панталоните, не
можел да отиде до тоалетна и ползвал стол, вечер бил на памперс заради
простатата, сам не можел да ходи из двора, навън ползвал електрическа количка,
която държал в гаража. Идвал в града с количката, с която племенника му Митко
го качал на микробуса на Стоян, а свидетеля го посрещал. Племенникът му живеел
„отсреща” и му помагал когато дъщеря му я нямало. В къщата имало печка на
дърва, но Д. не можел сам да я пали. Дъщеря му я палела, а когато я няма,
включвал радиатора, но се притеснявал от високите сметки. Свидетелят споделя,
че здравословно състояние на ищеца сега е по-лошо в сравнение с времето когато се
събрал пак да живее със съпругата си, до началото на 2016г.
Както беше установено
по-горе, не е било и спорно между страните, че в периода 13.01.2015г.-
21.01.2015г. Д.Ч. е бил приет за лечение в неврологично отделение при МБАЛ-Добрич
АД с диагноза „МСБ.ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ в ДСМА”. Като придружаващо заболяване в представената
епикриза е отразена хипертонична болест - трета степен и дислипидемия. В епикризата е отразено и, че
пациента се изписва с подобрение-в резултат на лечението ляво странната
хемипареза е претърпяла частично обратно развитие до степен лека за крака и
плегия за ръката. Насочен е за лечение в амбулаторни условия с указания за
ЛОР/лечебно охранителен режим/, наблюдение от ОПЛ/общо практикуващ лекар/ и
специалисти-кардиолог и невролог. Предписано е медикаментозно лечение. Такова
обективно състояние /лявостранна хемипареза по-изразена за ръката/ е отразено и
в съставените от д-р К.Г. амбулаторни листи от 19.03, 03.04,05.05.2015г., който
също е предписал медикаментозна терапия. По данни от амбулаторен лист от
08.12.2015г./л.106/, съставен от същия лекар, на ищеца е препоръчана и
рехабилитация.
Д-р К.Г. е изслушан и като вещо лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза. Заключението му от
05.02.2016г./л.220/ относно неврологичното заболяване на ищеца се базира на
обсъдените по-горе документи-епикриза и амбулаторни листи. Констатацията на
вещото лице за назначена от още на 19.03.2015г. рехабилитация е в противоречие
със с данните от съставения от самия него амбулаторен лист от същата
дата/л.16/, в който липсва отразяване на такова предписание. До данни от
допълнението към експертизата, депозирано на 12.10.2016г./л.222/, вещото лице е
извършило преглед на ищеца на 10.10.2016г. и е констатирало леко незначително подобрение
в състоянието му. При изслушването му в
съдебно заседание на 20.10.2016г./п-л л.236/
е заявило и, че ищецът не е лежащо болен, движи се, не е на количка,
ползва помощно средство, но не се сеща какво. Експерта е уточнил и, че
залегналата в заключението му констатация за провеждана от ищеца рехабилитация
се базира на информация от дъщерята на ищеца.
Самият ищец не твърди да е извършвал
рехабилитация, нито в исковата молба е обосновал нуждата си от издръжка с
необходимостта от средства за рехабилитация. Ежедневните потребности, за
задоволяване на които изпитва недостиг на средства, според изложеното в
исковата молба са „лекарства и средства за живот” при задоволена от дъщеря му
нужда от преки грижи предвид уврежданията му от инсулта и заболяването на
простатата. Едва в хода на производството/п-л от седмото о.с.з. от
24.11.2016г./ процесуалния му представител заявява, че е имал необходимост от
рехабилитация, но тъй като ответницата не му е предоставила средства е останал
без такъв вид грижа.
Според констатациите на вещите лица д-р Д.С.–физиотерапевт,
/л.252-254/ и д-р И.Б.-физиотерапевт/л.336-339/, няма данни Д.Ч. да е ползвал и
полагащите му се по здравна пътека рехабилитационни процедури за 7 дни в
отделение по физикална медицина, непосредствено след изписването му от
неврологично отделение, нито данни в амбулаторни условия да е посещавал
кабинетите по физиотерапия и рехабилитация в ДКЦ І или ДКЦ ІІ в гр.Добрич.
Според експерта Д.С., с оглед състоянието си след претърпения инсулт, ищецът се е нуждаел и продължава да се нуждае от
дихателни упражнения, упражнения със здравите крайници от 2-4-тия ден от
началото на мозъчния инсулт, леки пасивни упражнения на засегнатите крайници,
повърхностен леко поглаждащ масаж, леко размачкване мускулатурата на
паретичните крайници, мобилизация на раменния пояс, вертикализация, обучение в
ходене с помощно средство, обучение в ДЕЖ/дейности от ежедневния живот/. Сочи
при изслушването си в с.з.на 24.11.2016г./п-л л.259/ като необходима периодичност
на процедурите, провеждани от специалист-рехабилитатор към настоящия момент
веднъж седмично, а преди това три пъти седмично. Прегледала е ищеца на 15.11.2016г. и в
съдебно заседание е дала обяснения за обективното му състояние – придвижване от
стая в стая с помощно средство-бастун, не може да качва и слиза стълби, няма
издръжливост за самостоятелно предвижване „из града”, а само с инвалидна
количка, частично може да се облича, но захватите му са нарушени, няма
равновесие и координация, бавен, със смутен говор, с логорея.
Не става ясно кога е извършен прегледа на ищеца
от вещото лице д-р И.Б./експертното заключение е депозирано на
06.04.2017г.-л.336/, но констатациите на експерта са за крайно влошен физоитерапевтичен статус на ищеца -
невъзможна самостоятелна походка, невъзможно самостоятелно изправяне, липса на
стабилна опора на парализирания крайник; пълна зависимост от други лица,
невъзможност за изпълнение на ефективни движения с левите крайници, които да
могат да се използват при самообслужване; нарушаване захватите на лявата ръка
със значително намаляване на мускулната сила; намалена сила на мускулатурата на
левите крайници с бърза уморяемост на контракцията при физическо усилие;
движенията в ставите на долния и горния леви крайници са възможни пасивно в
почти пълен обем, спазъм в областта на лакътната става и изразена пареза в
гривнената става, минимални активни движения възможни в тазобедрената става и
глезенната става без да имат някакво практическо приложение и значение. При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице е изключило възможността за
самостоятелно придвижване на ищеца с помощни средства, без инвалидна количка,
като е заключило и, че състоянието му изисква работа със
специалист-рехабилитатор 2-3 пъти в седмицата.
Установеното от вещото лице д-р И.Б. състояние на ищеца на
невъзможност за самостоятелно придвижване и пълна зависимост от други лица е несъответно на установеното с останалите гласни и
писмени доказателства, вкл. заключението на вещото лице д-р Д.С.по същите
въпроси, извършила преглед на ищеца на 15.11.2016г. и на вещото лице д-р К.Г.,
дадени в резултат на прегледа на ищеца
извършен на 10.10.2016г., както и впечатленията на въззивната
инстанция относно възможността за самостоятелно придвижване на ищеца,
добити при
разглеждане на делото в открито съдебно заседание на *.03.2018г., за участие в
което Д.Ч. се придвижва в съдебната зала
с помощта на патерици.
Събраните по делото писмени
доказателства/медицински документи - л.6, 10-
Ищецът, понастоящем
на 79години, е пенсионер с месечна пенсия от 323.49 лв., съгласно разпореждане №**********/01.07.20*г. на ТП на НОИ
гр.Добрич/л.7/. Няма
данни за други доходи. Освен вещното
право на ползване по чл. 56 ал.1 от ЗС върху дарения имот с жилищен характер, собственик е и на недвижим имот - дворно място от
950 кв.м. в с.К., общ.Крушари, съставляващо парцел ІХ с пл. №176 в кв.24 по
плана на селото, ведно с построената в двора къща от четири стаи, кухня и маза
с площ от 70 кв.м. и стопанска сграда с площ от 20 кв.м./нот. акт №42/1998г. на
л.50/, който в изследвания период е ползвал за живеене. Наличието на тези вещни права,
както и установеното от събраните гласни доказателства, навежда на извод, че жилищната му нужда е
задоволена. От друга страна, всеки един от двата имота е и потенциален източник
на доход от наем за ищеца. Ирелевантни са
доводите му за невъзможност да упражнява лично правото си на ползване
върху дарения имот предвид наличието на стъпала, които не може да преодолее с
инвалидна количка. Същите са в противоречие и с установяването на възможностите
му за предвижване с патерици, вкл. самостоятелно преодоляване на същите стъпала
есента на 2016г. при предприети от него действия по смяна на патрона на
входната врата/св.М. при разпита му на 09.03.2017г./ и предприетите от него
действия във връзка с упражняване на правото му на ползване- въвеждането му във
владение на дарения имот чрез отстраняване от него на бившата му вече съпруга,
бабата на ответницата. Вън от това тези му доводи са относими към нуждата му от
средства, но ищецът не е обосновал недостига си на средства с необходимостта от
преустройства, създаване на условия за достъп до жилището, предвид наличието на
стъпала, нито изобщо от средства за осигуряване на подслон. Установява се и, че
както преди отправянето на искане за издръжка, така и след това ищецът е бил
подпомаган с грижи и издръжка от трети лица, дъщеря му. Не е твърдял нужда
от придружител за оказване на помощ и
обслужване. Липсват твърдения и данни за специален режим на хранене/диета/,
изискващ допълнително средства. При това положение преценката относно
ежедневните му потребности следва да се извърши на базата на обичайните такива
– за храна, облекло, консумативни разходи за лице на неговата възраст и единствено
конкретните потребности от лекарства съобразно данните от представената
рецептурна книжка. Следователно размерът на необходимите средства за
съществуване следва да бъде определен на база данните на НСИ при съобразяване на показателя ”Общ
разход на домакинствата по групи разходи с данни средно на едно лице” по пера,
отнесени към конкретните потребности на дарителя, при изключване на неприсъщите разходи и при
включване на действителните разходи в случая за конкретните лекарства, вписани
в рецептурната книжка. Според вещото лице по изслушаната ССЕ с в.л.С.И., сумата на необходимите разходи за един месец,
определена на база данните на НСИ към датата на поканата-м.февруари 2015г.,
възлиза на 341.72лева/към датата на исковата молба 368.01лева/. В средствата за
съществуване според статистиката са включени и такива за алкохолни напитки и
тютюневи изделия- *.50лева, противопоказни за ищеца според в.л.д-р М.Г. с оглед
претърпения инсулт; за свободно време, културен отдих и образование- *.03лева,
при липсата на каквито и да е данни относно стандарт на живот и социална среда
на ищеца, обуславящ нуждата от такива средства; за „влог” – 10.15лева, при
липса на данни за каквито и да е отношения на ищеца с кредитни институции; за
здравеопазване 20.03лева, при категоричното установяване на действителни
разходи за лекарства към датата на поканата съгласно заключението на същото
вещо лице в размер от 60.17лева. Дали е налице състояние на нужда не следва да
се преценява абстрактно дори и на базата на статистиката, а с оглед конкретно
установените обстоятелства във връзка с индивидуалните особености на дарителя и
начина му на живот. В този смисъл, сумата на необходимите разходи за един
месец, определена на база данните на НСИ и удостоверените действителните
разходи за лекарства на ищеца към датата на поканата, възлиза на 343.18лева/341.72лева
- *.50лева - *.03лева - 10.15лева -10.03лева +60.17лева/, като следващите
месеци /до към датата на исковата молба и след това/, съобразно данните от
експертното заключение, тази сума е с трайно завишение от около 40-50лева. Следва
да се отчете, че в статистическата месечна сума са включени не самостоятелно и
разходи за жилище при категоричното установяване, че ищеца няма разходи за
осигуряване на жилище. Ищецът не е твърдял и да има разходи за рехабилитация. Доколкото
рехабилитацията няма животоподдържаща цел , а да помогне на хората с
инвалидизация да усъвършенстват своите двигателни и речеви възможности, да постигнат
самостоятелност и независимост в битовото и трудовото ежедневие, в средствата
за съществуване по-горе не са включени средства за рехабилитация. При преценка
за необходимост от такава, провеждана в дома на
пациента от специалист-рехабилитатор, с периодичност на процедурите според в.л.Д.С.към
настоящия момент веднъж седмично, а преди това, т.е. към датата на поканата,
три пъти седмично, при максимална цена от 20лева при домашно посещение, по
данни от заключението на в.л.Г. В., максимално необходимите средства за
рехабилитация към датата на поканата възлизат на 240лева месечно. Вещото лице Г.
В. е направило справка и за цените на платените услуги в кабинета по
физиотерапия и рехабилитация в ДКЦ І в гр.Добрич и е констатирало, че един
физиотерапевтичен курс от 10 дни, при два вида процедури на ден е на стойност
60.00 лв.
При така
установеното, дори предвид само на формалната разлика като математическа
величина между разполагаеми средства и необходими средства да се приеме, че е
налице състояние на трайна нужда у ищеца, то не е налице втората кумулативно
необходима предпоставка за отмяна на дарението-високо укорима непризнателност
от страна на ответницата.
Съгласно разпореждане №241-00-2843-1/31.10.20*г.
на ТП на НОИ гр.Добрич/л.39/, към момента на поискването на издръжка от ищеца с
нотариалната покана от 04.02.2015г., ответницата е била регистрирана като
безработна с право на парично обезщетение за безработица, считано от 20.10.20*т.
до 19.06.2015г. в размер на 9.*лева дневно, т.е. месечно под размера на
получаваната от ищеца пенсия. В последствие, според собствените и признания,
вкл. в писмена декларация/л.*9/, не опровергани по надлежния
ред, полага труд без трудов договор и постоянна заетост/ на повикване/ като
шивачка в шивашка фирма, и реализира месечен доход от 100лева най-малко до 300лева
най-много. Неомъжена, майка на едно дете -
М.С.Ж., родено на ***г. /акт за раждане л.8/. Получава детски надбавки . Живее с детето си на свободен наем, в гарсониера
в гр. Добрич, срещу наемна цена от 130.00 лв./договор за наем л.49, показанията
на св.В.А.- наемодател, св. Д. С./. Не живее съвместно с бащата на детето си/ св.
Д. С., св.М. М./, но признава и, че той участва в месечната издръжка на детето
със сумата от 100лева/о.с.з.08.10.2015г./-150лева/писмена декларация л.*6/. Притежава „голата собственост”
върху дарения имот, няма данни за други имуществени права и доходи. Дори и да
се приеме/доколкото се твърди, че ответницата съзнателно, с цел да не дава
издръжка на дарителя, сама се е поставила в положение да не реализира
достатъчно доходи/, че същата като трудоспособна/понастоящем на 34 години/ би
могла да работи на постоянна работа и да реализира месечни доходи поне в
размера на минималната за страната работна заплата /360лева към датата на
нотариалната покана, 380лева от 1.06.2015г., т.е. към датата на исковата молба,
420 от 01.01.2016г., 460лева от 01.01.2017г., 510 от 01.01.2018г./, то очевидно
и с този доход не би могла да предоставя
нито исканата от ищеца издръжка в размер на 500лева, нито по-малка по размер
издръжка, без да постави себе си и детето си/което е длъжна да издържа по закон
и независимо от задължението на другия родител/ в по-тежко положение от това на
ищеца. Вън от това възможността на надарения да предоставя издръжка на дарителя
не следва да се преценява абстрактно, на
база на евентуално финансово състояние, тъй като задължението на надарения да
предоставя на дарителя издръжка, когато той е в състояние на нужда, не е
безусловно и не във всички случаи отказът на дарения да предоставя издръжка на
нуждаещия се дарител е основание за отмяна на дарението. Основание за отмяна е само отказът, който е
израз на непризнателност във смисъла на разрешението дадено с ТР №1/21.10.2013
г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на ОСГК на ВКС – възможност на дарения да
осигури издръжка на дарителя без да накърнява своите минимални нужди и
обичайните на лицата, които издържа по закон, и въпреки това не я дава. В мотивите на
Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГК на ВКС на
РБ, е прието, че систематичното тълкуване на
чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, навежда на извода, че правото на
дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено
укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост
на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на
дарението. Не е справедливо да се приравнят по последици случаите на убийство и
опит за убийство на дарителя, съответно набедяване в тежко престъпление, на
случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности. Отмяната на дарението от една
страна е възможност за дарителя да получи средства, от които се нуждае, но от
друга страна е санкция за непризнателност на дарения и като такава тя следва да
се прилага стриктно и то само за силно укоримо негово поведение.
В разглеждания случай се касае
за обективна невъзможност за престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото
би било налице при не даване на издръжка при възможност за предоставянето й. В случая поради липса на
достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя в какъвто и да е размер, дарената би поставила себе си в по-лошо положение
от това на дарителя. Вън от това следва да се отбележи и факта, че в случая ответницата е
предложила на ищеца грижи и издръжка в натура при връщане в жилището, семейно
за него и нейната баба към него момент, което предложение е и реализирано за
кратко. Преди това му е предложила финансова помощ като му е изпратила сумата
от 50лева, не получена от него не по вина на ответницата. При това положение,
предвид и на факта, че появата на нуждата от издръжка у ищеца съвпада по време
и с влошените отношения със съпругата му, баба на ответницата, очевидно разколебаването в дарствения акт, а
не нуждата, е мотивирало искането за отмяна на дарението.
Предявеният иск като неоснователен
и недоказан следва да бъде отхвърлен. В този смисъл и на основание чл.272 ГПК
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред
въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна М.М. следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски в удостоверения размер от 980лева адвокатско
възнаграждение при неоснователност на възражението на въззивника за
прекомерност на същото. По съображения, че минималния размер на адвокатското
възнаграждение, изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по иска с
цена * 927.70лева, определена по данъчната оценка на вещното право,
предмет на атакувания договор /л.17 от делото на ДРС/, се равнява на 977.83лв.,
платеното адвокатско възнаграждение от 980лева не се явява прекомерно.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1160/11.12.2017г. по гр.д.№1910/2015г. на Добрички районен съд, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Д.Г.Ч. с ЕГН ********** ***, срещу М.М.М., ЕГН **********,***,
иск за отмяна на дарение, обективирано в нот. акт
№178, т.ХХ, дело №3759/19.09.20*г. по описа на Служба по вписванията при РС
гр.Добрич.
ОСЪЖДА Д.Г.Ч. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер
на 980лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в тридесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.