Р Е Ш Е Н И Е

№ 74, гр. Д., 16.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА Д. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 46 по описа на Д.кия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 18323/ 30.10.2017 г. /приложена по в. гр. д. № 527/ 2017 г. на ДОС/, подадена от процесуалния представител на ответника Г.М.Г. ***, с ЕГН **********, против решение № 948/ 19.10.2017 г., постановено по гр. д. № 1199/ 2017 г. по описа на РС гр. Д.в частта му, с която в полза на ищцата В.С.Г. ***, ***, с ЕГН **********, е било предоставено ползването на семейното жилище. Изложени са оплаквания, че неправилно Районния съд е определил жилището като семейно, тъй като било собственост на родителите на въззивника, които допуснали да живее и неговото семейство – съпруга – въззиваема и дете. Макар първите все още да го обитавали, жилището било прехвърлено на трето лице. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, алтернативно се настоява за определяне на наем, който да бъде заплащан от ищцата.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззивната жалба страна В.С. Д., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ответника на 20.10.2017 г. Въззивната жалба, подадена на 30.10.2017 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С решението си първоинстанционният съд е уважил брачния иск и небрачните искове за упражняване на родителските права, местоживеене, издръжка и фамилно име на ищцата. В тези му части решението не е обжалвано, влязло е в законна сила и не подлежи на въззивен контрол.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от В.С.Г. против Г.М.Г. претенция за прекратяване на сключения между тях на 27.12.2003 г. пред длъжностно лице по гражданското състояние при Община гр. Д.с развод, предоставяне в полза на майката на упражняването на родителските права по отношение на роденото от брата им дете М. и определяне на подходящ режим на лични отношения с бащата, осъждане на ответника да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 115 лв., постановяване ищцата да носи предбрачното си фамилно име и постановяване майката да ползва семейното жилище, собственост на родителите на ответника, находящо се в гр. Д..

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Г.М.Г. не е депозирал писмен отговор, не се е явил и не е бил представляван в първото по делото съдебно заседание.

Страните са сключили граждански брак на 27.12.2003 г. пред длъжностно лице по гражданското състояние при Община гр. Д.. От брака си имат родено дете М. Г.М., роден на 16.04.2004 г.

Първоинстанционният съд не е събрал доказателства относно характера на семейното жилище: площ, собственик и т. н. Пред него са депозирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите М.Ц.А.и С.Д.А., родители на ищцата, които потвърдили, че едва след раздялата на страните В.С.Г. се е преместила да живее при тях, в техния дом. До този момент, считано от сключване на брака, двамата с ответника и детето им са живели в жилището в гр. Д..

Във въззивното производство Г.М.Г. е представил н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № ** т. *** рег. № **** дело № ***/ 30.08.2017 г. на нотариус с рег. № ***, с район на действие ДРС, видно от които Р. Г. А. и М. Г. А., родители на въззивника, са прехвърлили на Х.И.С.правото на собственост върху недвижим имот с административен адрес в гр. Д., имот с идентификатор *****.***.***.**.*по кад. карта на гр. Д., със застроена площ от 64. 91 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение № 3 с полезна площ от 3. 55 кв. м. и с припадащите му се 1. 909 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена.

В съгласие с решение № 109 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4396/2014 г., ІІІ г. о., въззивният съд е назначил СИЕ, от заключението по която се установява, че справедливата пазарна стойност на средно месечен наем на двустайния апартамент в гр. Д. е в размер на 125 лв.

При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявеният от В.С.Г. против Г.М.Г. иск за предоставяне ползването на семейното жилище небрачен иск за ползване на семейното жилище, черпещ правното си основание от нормата на чл. 56 ал. 1 от СК, е процесуално допустим и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Същото е правилно като краен резултат, предвид следното:

Страните са сключили граждански брак на 27.12.2003 г. В исковата молба са изложени твърдения, че от сключването на брака съпрузите са живели в жилището в гр. Д., гр. Д.. Нито по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК, нито по реда на чл. 143 ал. 1 от ГПК ответникът е въвел възражение, че това жилище не е семейно. Не е било оспорено, че и семейното жилище е било собственост на близки на съпруга. Твърдения, че жилището не е семейно са въведени едва за първи път във въззивната жалба. В първоинстанционното производство са били събрани гласни доказателства, които в своята съвкупност установяват, че едва след фактическата раздяла на страните ищцата е започнала да живее в дома на своите родители заедно с детето М., т. е. живяла е в процесното жилище в период от около 15 години. Следователно събраните от Районния съд доказателства не установяват, че съпрузите са били допуснати временно в жилището от родителите на ответника, че да се касае за жилище, което не е семейно и според постановките на Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС.

От приложения към въззивната жалба нотариален акт става ясно, че в хода на първоинстанционното производство е настъпил нов факт относно собствеността на семейното жилище. Родителите на въззивника са се разпоредили с него в полза на трето лице. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за изхода на делото, тъй като предпоставките за предоставяне на ползването на семейното жилище са жилищната нужда и нетърпимите отношения, които правят невъзможно жилището да се ползва поотделно от двамата съпрузи. При наличие на тези предпоставки съдът съпоставя страните по критериите на чл. 56, ал. 5 от СК, като с първостепенно значение е интересът на непълнолетното дете М., упражняването на родителските права по отношение на което са предоставени на майката В.С.Г.. И когато близки на единия съпруг или трети лица притежават правото на ползуване върху жилището, то може да бъде предоставено за ползуване на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака непълнолетни деца, но само за определен срок и в рамките на така определения срок решението е противопоставимо на притежаващите правото на ползуване лица до изтичането му, респ. до настъпване на такава промяна в обстоятелствата, която налага промяна на ползуването, като в този случай между собственика на жилището и съпруга, на когото то е предоставено, възникват наемни отношения. /изрично Решение № 627 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 176/2009 г., IV г./. Наемното отношение възниква по силата на закона и трае за срок от една година, през който период ищцата, като родител, на когото е предоставено правото на ползване на семейното жилище заедно с детето, следва да заплаща наемна цена на собственика. По силата на съдебното решение между тях се създава облигационна връзка, като наемният договор може да бъде вписан /чл. 57 ал. 1 от СК/. Същата е определена от вещото лице в размер на 125 лв. месечно за цялото жилище. То включва цялата жилищна площ, включва всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото нуждите на обитателите може да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, за което и съгласно чл. 57 ал. 2 от СК не се дължи наем, следва да се има предвид се има предвид неговият дял на обитаване на всички помещения в жилището, а не само на стаята, която му служи за спалня /в този смисъл изрично решение № 123 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 526/ 2012 г., IV г. о./. Следователно от определената от вещото лице справедлива наемна цена на семейното жилище следва да бъде изваден дела на детето М. в ползването на жилището, който дял е 1/ 2 част. Следователно наемната цена следва да бъде определена като половината от 125 лв., т. е. в размер 62, 50 лв. След като определянето на дължимия наем за ползването на семейното жилище от страна на ищцата е заявено от ответника – въззивник за първи път пред въззивната инстанция, то Окръжният следва да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част относно предоставянето на семейното жилище, като осъди ищцата да заплаща на собственика на жилището Х.И.С.месечна наемна цена за срока на наемното правоотношение в размер на 62. 50 лв.

Според изхода на въззивното производство, на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноските във второинстанционното производство в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 948/ 19.10.2017 г., постановено по гр. д. № 1199/ 2017 г. по описа на РС гр. Д., в обжалваната му част, с която в полза на В.С.Г. ***, ***, с ЕГН **********, е било предоставено ползването на семейното жилище, с административен адрес в гр. Д., имот с идентификатор *****.***.***.**.*по кад. карта на гр. Д., със застроена площ от 64. 91 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение № 3 с полезна площ от 3. 55 кв. м. и с припадащите му се 1. 909 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена за срок от една година.

ОСЪЖДА В.С.Г. ***, ***, с ЕГН **********,* да заплаща на Х.И.С.от гр. Д., бул. „Р.“ № **ет. * ап. **, с ЕГН **********, месечен наем за ползването на семейното жилище в размер на 62. 50 лв. /шестдесет два и лева и петдесет стотинки/.

ОСЪЖДА Г.М.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати на В.С.Г. ***, ***, с ЕГН **********, сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 600 лв. /шестстотин лева/

На основание чл. 280 ал. 3 от СК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.