Р Е Ш Е Н И Е

№ 70 ,12.04.2018 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На дванадесети март две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 50 по описа за 2018 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 от сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 19828/ 20.11.2017 г. ( по регистратурата на ДРС ) на „ ***” АД, град Добрич срещу Ре-шение № 968 от 25.10.2017 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 700/ 2017г., отхвърлящо заявените от него искове по член 422 от ГПК за парич-ни вземания от предоставени водоснабдителни и канализационни услуги

( в и к услуги).

В жалбата се поддържат оплаквания за допуснато процесуално нару-шение – несъобразяване на доказателствената сила на неоспорените записи в карнета и издадените до потребителя предписания за задължения и кон-стативни протоколи . Не бил взет предвид фактът, че несъгласие от потре-бителя с отчетените показания на водомера и определените като разходени количества вода нямало. Липсата на плащания пък се установявала с прие-тото заключение на съдебно – счетоводна експертиза. Иска се отмяна на решението, уважаване на претенцията и присъждане на разноските .

В отговор на П.Д. *** жалбата се оспорва по съображения, че карнетите нямат обвързваща материална дока-зателствена сила и следва да се ценят с оглед извършването на отчетите съ-образно вътрешните правила на доставчика на услугата, а в случая отчита-нето в исковия период било неправилно. Настоява се решението да се пот-върди и разноските да се присъдят.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и отчасти неправилно .

Предявеният от въззивника по реда на член 422 от ГПК иск по член 79,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 32,ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и канализационните системи е за установяване съще-ствуването на парични вземания – предмет на заповед за изпълнение № 2104 от 28.12.2016 г. , издадена в производство по член 410 от ГПК - ч.гр. д. № 4150/2016 г. по описа на ДРС – от В и К услуги , предоставени на ** Д.Д. ( П. *** в периода 1.04.2015 г.- 1.04.2016 г., в общ размер от 502,59 лева, ведно със законни лихви от предявяване на ис-ка и обезщетение за забава при плащането на главните вземания в общ раз-мер от 66,31 лева и разноски за заповедното и исковото производство. Ис-кът е допустим, защото за същите вземания ( по страни и правопораждащи факти ) има издадена заповед по член 410 от ГПК и срещу нея е подадено от длъжника в двуседмичния срок по член 414,ал.2 , считан от 17.01.207 г., възражение с вх.№ 1694/ 31.01. 2017 г.

Не са оспорени изводите на съда за следните факти : въззиваемата е потребител на В и К услуги ; жилището й снабдява с вода от две водопро-водни отклонения, на които са монтирани два водомера ( в тоалетна и ба-ня) ; демонтирани са и подменени с нови в един и същи ден – 30.04.2015 г., като водомерът ( в тоалетната ) не отчита реално протеклите води с оглед резултата от извършена на 6.07.2015 г. от лицензирано лице проверка за съответствието му с метрологичните и техническите изисквания; за отчи-тането на показанията на водомерите се водят два карнета. Правилна е пре-ценката на съда за приложимост на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор на „ В и К” ЕООД, град Добрич, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ -09 от 11.08.2014 г. и прави-лата на Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъеди-няване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализа-ционните системи .

Първоинстанционният съд е установил, че в представените по делото извлечения от два карнета има поправки, зачертавания, съкращения ( едно от които е „б.д.” ) с неразбираем смисъл и липсват подписи на потребите-ля. Приел е, че в тях не е посочен способът за определяне на количеството изразходвана вода за всеки от месеците от исковия период – чрез отчет на показанията на водомерите или служебно начисляване . Нито един от запи-сите в карнетите не удостоверява действително потребление.

Карнетите са частни свидетелстващи документи с доказателствена сила съгласно член 180 от ГПК. Съдържат множество записи ( за еденични отчети и начисления към различни дати ) , доказателствената сила всеки един от които е подлежала на самостоятелна оценка с оглед правилото на член 178,ал.2 от ГПК , в т.ч. при съобразяване на всички обстоятелства по делото, но и на конкретните оспорвания от ответницата. Не всички отчети са едностранно ( само от инкасатора ) удостоверени. Има и двустранно ( с подпис за потребителя ) удостоверени отчети.

Ответницата е оспорила своевременно в срока по член 193,ал.1 от ГПК с отговора ( след като писмените доказателства за карнетите са при-ложени към исковата молба ) авторството само на два от подписите си – в записите относно показанията на водомера ( в тоалетната ) при отчитането на дати 1.03.2015 г. и 1.12.2015 г. Данните от отчитането на първата дата са неотносими по делото факти. Правно значение имат отчитанията, респ. на-численията към и след датата 1.04.2015 г. , в рамките на посочените в иско-вата молба осем периода на потребление : от 1.04.2015 г. до 4.05.2015 г. ; от 4.05.2015 до 5.05.2015 г. ; и за всеки от месеците - октомври , ноември , декември 2015 г. и януари , февруари и март 2016 г. Следователно данните от отчитането на втората дата ( 1.12.2015 г. ) са относими по делото факти .

Според заключението на съдебно – графическата експертиза подпи-сът при отчета на показанията на водомера на тази дата не е на потребите-ля Д.. Според член 23,ал.4 от Общите условия отчитането и удос-товеряването на верността му може да стане в присъствието на и от пред-ставител. Той може вместо потребителя да осигури достъп за отчитане на индивидуалните водомери и при съгласие да подпише отчета. Впрочем та-къв представител ( майката ***) е предиз-викал на дата 30.04.2015 г. проверката на отчета и на показанията на водо-мерите на място според свидетелствата на ***( организатор отчитане и фактуриране във В и К оператора ) и е получил за потребителя предписанието, констативните протоколи за проверка , демонтаж и монтаж на два водомера , всичките съставени на 30.04.2015 г. Така че, отчитането на дата 1.12.2015 г. следва да се приеме надлежно удостоверено при усло-вията на член 23,ал.4 от ОУ.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза следва, че две от претендираните от В и К оператора вземания от главници са за час-тично и изцяло незаплатена стойност ( от 38,16 лева и 284,40 лева ) на ко-личествата вода ( от 31 куб.м. и 100 куб.м.) , като преминали само през во-допроводното отклонение в тоалетната и замерени между 1.04.2015 г. и 4.05 и 5.05. 2015г. Съгласно записите в карнета при отчитането на дата 1.04.2015 г. , „ без достъп ” показанието е 0720 куб.м., а при двукратното отчитане на дата 1.05.2015 г. показанието е 0840 куб.м. и 0851 куб.м. Впрочем с последното показание ( 0851 куб.м. ) водомерът е бил заварен като повреден при проверката на 30.04.2015 г. съобразно показанията на ***и данните от предписанието за подмяната му. На посоче-ните дати е констатирана по показанията на повреден водомер рязко уве-личен разход на вода от общо 131 куб.м., който е повече от 13 пъти по –го-лям в съпоставка с едномесечния разход от предходен отчет от само 10 куб.м. Този разход не е действително извършен от потребителя, защото во-домерът не е отчита точно, както е посочено в констативния протокол № 158/ 6.07.2015 г. на „ *** ” ООД, град Пловдив. Правилата на член 20, ал.1 – 3 от ОУ уреждат установяването и определянето на разхода на вода при повреден индивидуален водомер за периода на повредата и до изтичане на срока на предписанието за отстраняването й. Според правило-то на член 20, ал.3 от ОУ разходът се определя по реда на член 26,ал.2 на база средномесечния разход за съответния период от предходната година, а при липса на такъв - по реда на член 25,ал.8 от ОУ , по 5 куб.м. за всеки обитател на нетоплофицираното жилище. Въззивникът не е посочил дока-зателства за размера на разхода на вода в тази част от претендирания пери-од – 1.04.2014 г. – 5.05.2015 г. по приложимия по ОУ способ и потребите-лят не му дължи заплащане стойностите на определените по повредения водомер като разходвани количества вода от 31 и 100 куб.м. ,ведно със стойностите на съответните в и к услуги ( отвеждане и пречистване на от-падъчни води ) от 38,16 лева и 284,40 лева, както и заплащане на обезщете-ния за забава в размери от 5,39 лева и 39,62 лева.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза следва, че останалите претендирани от оператора вземания са за изцяло незаплатени стойности на количествата вода, преминали ежемесечно през двете водо-проводни отклонения в м. октомври, ноември, декември 2015 г., януари, февруари и март 2016 г. Стойността е определена върху равен разход от 1 куб.м. вода за всеки месец през отклонението ( в баня ) и върху разход (в поредността на месеците) от: 9 куб.м., 8 куб.м., 6 куб.м.,7 куб.м ,6 куб.м. и 6 куб.м. вода през отклонението ( в тоалетна ).

Видно от записите в карнета за водомера ( в баня ) разходът от по 1 куб. м. ( за октомври ,ноември, декември 2015 г. и януари 2016 г. ) е опре-делен въз основа на надлежни отчети, двустранно съставени ( с подписи за потребител ) и един надлежен самоотчет на дата 1.02.2016 г. Видно от ос-таналите два записа за същия водомер отчитанията ( на 1.03. и на 1.04.2016 г. ) са извършени само от инкасатора при това със забележката – б.д. ( без достъп ) . Щом достъп е нямало, отчитане на показанията на водомера съ-що не е могло да бъде извършено. Следователно данните от тези отчети не са верни и разход на вода от 1 куб.м. вода за месеците февруари и март не е извършен от потребителя.

Видно от записите в карнета за водомера ( в тоалетна ) разходът от : 9 куб.м. ( за октомври ), 8 куб.м. ( за ноември ), 6куб.м. ( за декември 2015 ) и 7 куб.м. ( за януари 2016 г.) е определен въз основа на надлежни отчети, двустранно съставени ( с подписи за потребител ) и един надлежен самоот-чет на дата 1.02.2016 г. Видно от останалите два записа за същия водомер отчитанията ( на 1.03. и на 1.04.2016 г. ) са извършени само от инкасатора при това със забележката – б.д. ( без достъп ). По изложените по горе съ-ображения ( за съответните записи в карнета за другия водомер ) данните от тези отчети не са верни и разход на вода от 6 куб.м. и 6 куб.м. за месе-ците февруари и март не е извършен от потребителя.

Следователно въззивникът има четири вземания от ежемесечно раз-ходвани и незаплатени от потребителя количества вода и съответни в и к – услуги между октомври 2015 г. и януари 2016 г., чиито стойности са опре-делени със заключението на съдебно – счетоводната експертиза в размери от 40,94 лева , 35,56 лева, 27,31 лева и 26,45 лева или в общ размер от 130,26 лева и четири вземания от обезщетение за забава , определени със същото заключение в размери от 3,76 лева, 2,97 лева, 2,03 лева и 1,76 лева или в общ размер от 10,52 лева. Въззивникът няма вземания от ежемесечно разходвани количества вода за февруари и март 2015 г., равняващи се на 26,17 лева и 23,60 лева и от обезщетения за забавено плащане, равняващи се на 1, 53 лева и 1,19 лева.

Обжалваното решение , постановяващо отхвърляне на част от иско-вете за вземанията от главници , възникнали в месеците между октомври 2015 г. и януари 2016 г и за обезщетения за забава при плащането им, след-ва да се отмени и исковете за тези вземания да се уважат . Обжалваното ре-шение в останалата му отхвърлителна част следва да се потвърди .

Въззивникът има право на част от разноските ( в общ размер от 25 лева ) за заповедното производство , равняваща се на 6,19 лева. Въззивни-кът има право на основание член 78,ал.1 от ГПК на части от разноските за първоистанционното ( от общо 595 лева ) и въззивното производство ( от общо 50 лева – само за ДТ ) съразмерно с уважената част от иска ,равня-ващи се на 147, 24 лева и на 12,37 лева. Въззиваемата има право на основа-ние член 78,ал.2 от ГПК част от разноските за първоинстанционното про-изводство ( от общо 400 лева ) и за въззивното производство ( от общо 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение ) съразмерно с отхвърлената част от иска, равняващи се на 338, 98 лева ( по малко от присъдените с ре-шението ) и на 225,76 лева. Въззиваемата няма право на разноски в размер от 250 лева за заповедното производство, защото длъжникът по заповедта не участва в заповедното производство, то е едностранно.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 968 от 25.10.2017 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 700/2017 г. само в частта, с която са отхвърлени исковете по член 422 от ГПК за вземания от главници в общ размер от 130,26 лева и от обезщетения за забава в общ размер от 10,52 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването в полза на „ ***” АД, град Добрич,бул. „ **” № 59 срещу П.Д.П., ЕГН: ********** *** с адрес на пълномощника - адвокат Р.С. ***, на парични вземания , за които е издадена заповед за изпълнение № № 2104 от 28.12.2016 г. по ч.гр. д. № 4150/2016 г. по описа на ДРС, в размер от 130,26 ( сто и тридесет лева и двадесет и шест стотин-ки ) лева , съставляващи неплатена стойност на предоставени в и к услуги : водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води във водо-снабден имот на потребителя в град Добрич, бул. „ **” № 11, вход „г”,ап. 15 за периода 1.10.2015 г. до 1.02.2016 г. ,ведно със законни лихви от датата на предявяването на иска – 23.12.2016 г. до окончателно плащане и в размер от 10,52 ( десет лева и петдесет и две стотинки ), лева ,състав-ляваща обезщетение за забава при плащането на главните вземания.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен искът на

„ ***” АД, град Добрич срещу П.Д.П., ЕГН: ********** *** за установяване съ-ществуването на парично вземане в размера на горницата над 130,26 лева до 502,59 лева, включваща неплатена стойност на предоставени в и к услу-ги : водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в посоче-ния водоснабден имот на потребителя за следните периоди : от 1.04.2015 г. до 5.05.2015 г. и от 1.02.2016 г. до 1.04.2016 г. и на парично вземане в размера на горницата над 10,52 лева до 66,31 лева, включваща обезщете-ния за забава при плащането на главните вземания .

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която „ ***” АД, град Добрич е осъдено да заплати на П. ** П., ЕГН: ********** *** разноски за първоин-станционното производство до размера от 338,98 ( триста тридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки ) лева .

ОТМЕНЯ решението в частта, в която „ **” АД, град Добрич е осъдено да заплати на П.Д.П., ЕГН: ********** *** разноски за първоинстанцион-ното производство над размера от 338,98 лева до 400 лева и разноски за за-поведното производство от 250 ( двеста и петдесет ) лева.

ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН: ********** ***-рич да заплати на „ ***” АД, град Доб-рич сумите от 6,19 ( шест лева и деветнадесет стотинки ), 147, 24 ( сто че-тиридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки ) лева и 12,37 ( двана-десет лева и тридесет и седем стотинки ) , разноски за заповедното, първо-инстанционното и въззивното производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА „ ***” АД, град Доб-рич да заплати на П.Д.П., ЕГН: ********** ***-рич сумата от 225,76 ( двеста двадесет и пет лева и седемдесет и шест сто-тинки ) лева, разноски за въззивното производство съразмерно с отхвърле-ната част от иска .

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.