Р Е Ш Е Н И Е

№ 77

гр.Д 17.04.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Дкият окръжен съд гражданско отделение

На деветнадесети март 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №56 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от В.К.К. от гр.В. срещу решение №106,т.І,стр.185/10.10.2017 г. по гр.д.№365/2016 г. на Районен съд-гр.Ген.Т.,с което е допусната делба на недвижим земеделски имот в землището на с.К.,общ.Ген. Т.,представляващ нива с площ от 80 дка-имот №*** по КВС,между съделители и при квоти,както следва:2/6 ид. части за В.К.К. от гр.В.;2/6 ид. части за А.Д.А. ***,понастоящем с постоянен адрес във Ф.;1/6 ид. част за Г.П.Н. *** и 1/6 ид. част за Н. П.К. ***.Правилен бил според въззивника изводът на районния съд,че в полза на бащата на същия е било извършено валидно универсално саморъчно завещание от неговия брат Г. С. К.,като вследствие на действието му и последващото наследяване въззивникът В.К. се легитимирал като съсобственик с по-голяма квота от наследствената му квота по закон в процесния имот.Необоснован и незаконосъобразен обаче бил изводът,че останалите съделители са придобили завещаната 1/4 ид.ч. от имота по давност.Неправилно било счетено от районния съд за неоснователно възражението на въззивника,че отдаването на имота под наем и начинът на разпределение на наема,респ. рентата,са действия на обикновено управление и не могат да обосноват владение върху имота.Начинът на разпределение на гражданските плодове от съсобствения имот пораждал само облигационни отношения между съсобствениците.Преценка на всеки съсобственик било дали да претендира предаване на полагащата му се част от тези плодове и бездействието му не водело до загуба на собствеността му.Освен това не било доказано по делото,че въззивникът е знаел,че разпределението на гражданските плодове е според квотите по закон,а не според реално притежаваните такива,т.е. не било доказано,че владението е несъмнено,явно и демонстрирано по отношение на въззивника.Разпределението на доходите от имота било извършвано само от съделителката Н. К.,т.е. евентуално само тя,но не и останалите съделители,е демонстрирала намерение за своене.ГТРС не съобразил освен това,че съделителят А.А. не е навел възражение за изтекла в негова полза придобивна давност,т.е. се е произнесъл по непредявено възражение.Настоява се за отмяна на решението и за допускане делба на процесната нива между всички съделители при квоти:4/8 ид.ч. за В.К.,2/8 ид.ч. за А.А. и по 1/8 ид.ч. за Н. К. и Г.Н..Претендират се сторените от въззивника разноски в настоящата инстанция.

В писмени отговори на горната жалба съделителите А.А.,Н. К. и Г.Н. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение,като излагат основно доводи в насока,че от една страна процесното саморъчно завещание не е породило действие,респ. от друга считат изводите на съда относно изтекла придобивна давност в тяхна полза за обосновани и законосъобразни.Претендират сторените от тях разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Дкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 30.10.2017 г.,а жалбата е подадена по пощата на 06.11.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 13.11.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество обаче е неправилно поради следните съображения:

Гр.д.№365/2016 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени пасивно субективно съединени искове на основание чл.69 и сл. от ЗН от В.К.К. от гр.В. срещу А.Д.А. *** /понастоящем живущ във Ф./,Г.П.Н. *** и Н. П.К. ***,с които се настоява за делба на нива с площ от 80 дка,съставляваща имот №*** по КВС на с.К.,общ.Ген.Т.,обл.Д.Производството е за делба и е във фазата по допускането й.

Изложено е в исковата молба,че делбеният имот е реституиран в полза на наследници на общата на страните наследодателка С.К.С.а с решение №32/1 от 08.08.1995 г. на ПК-гр.Ген.Т..Наследодателката била починала на 07.03.1952 г. и оставила за свои наследници по закон четирима низходящи-дъщери И. С.а А. и М. С.а Н.,синове К. С. К. и Г. С. К..Страните по делото се явявали от своя страна наследници по закон на починалите низходящи на общата наследодателка.Приживе низходящият Г. С. К. се разпоредил за след смъртта си с цялото си имущество чрез саморъчно завещание от 07.04.1962 г. в полза на своя брат К. С. К..Понастоящем правата на завещателя Г. С. К. върху процесния имот били в патримониума на съделителя В.К.К. като наследник по закон на наследника по завещание К. С. К..Квотата на съделителя В. К. К. в съсобствеността върху процесния имот била в размер на 4/8 ид.ч.,т.е. била увеличена вследствие придобиване и на правата по завещанието от същия.

В отговора си на исковата молба съделителите Н. П.К. и Г.П.Н. изразяват становище за допустимост на исковете и също настояват за допускане делба на процесния земеделски имот между наследниците на общата наследодателка,но желаят делба при законоустановените квоти по закон.Същите считат завещателното разпореждане от 07.04.1962 г. за нищожно и непораждащо имуществени последици в патримониума на К. Ст.К.,а впоследствие и в патримониума на съделителя В. К.К..Навежда се нищожност на основание чл.42 б.”б” от ЗН във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН,тъй като завещанието не било написано и подписано от завещателя,и във връзка с чл.24 от ЗН,тъй като не било подписано от двама свидетели.Оспорва се и датата на съставяне на завещанието 07.04.1962 г.На следващо място се сочи,че завещанието не произвежда действие с оглед ограничителната норма на чл.90а от ЗН.Алтернативно двамата съделители се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на по 1/24 ид.ч. от имота,равняваща се на полагащата им се по наследяване ид.ч. от наследството на Г. С. К.,като твърдят,че са упражнявали недобросъвестно владение през периода от 08.08.1995 г. /респ. от 22.11.1997 г. предвид разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ/ до датата на предявяване на исковете.

В отговора си на исковата молба съделителят А.Д.А. също намира исковете за допустими и желае делба при квотите по закон на сънаследниците.Същият оспорва претендираната от съделителя В. К.К. квота от 4/8 ид.ч.Счита завещанието,извършено от Г. С. К. в полза на К. С. К.,за нищожно 1./като ненаписано и неподписано от завещателя /нищожност на основание чл.42 б.”б” от ЗН във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН/;2./като съдържащо мотив,сочещ на възмездност на разпореждането,противоречащ на правния му характер на едностранна безвъзмездна сделка,т.е. поради наличието на мотив,който противоречи на закона /нищожност по чл.42 б.”в” от ЗН/.Наведено е възражение за унищожаемост на завещанието на основание чл.43 ал.1 б.”а” от ЗН като извършено от лице,което по време на съставянето му не е било способно да завещава,тъй като не е разбирало смисъла и значението на извършеното 1./поради постоянното въздействие на упойващи лекарствени средства в последната фаза на злокачествено заболяване /карцином на белите дробове/ или 2./евентуално поради настъпили вследствие заболяването промени в мисловния процес и волевата функция на завещателя.Съделителят А. възразява също,че завещанието не е произвело действие предвид разпоредбата на чл.90а от ЗН.Същият не е навел изрично възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение ид.част от сънаследствения имот,полагаща му се по закон от наследството на завещателя Г. С. К..

Не е спорно между страните,че процесната нива от 80 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на землището на с.К. е реституирана по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследници на С.К.С.а,б.ж.на с.К.,общ.Ген.Т.,починала на 05.03.1952 г.Правото на собственост е възстановено по силата на конститутивното действие на решение №32/1 от 08.08.1995 г. по преписка №4371/06.12.1991 г. на ПК-гр.Ген.Т. /лист 170 от делото на ГТРС/.Съделителите по делото са наследници по закон на горната обща наследодателка.Процесната нива представлява новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ал.1 изр.2 от ПР на ЗН и подлежи по правило на делба между наследниците по закон на наследодателката С.К.С.а,чийто кръг се определя към датата на смъртта на същата-05.03.1952 г.По правилата на чл.5 и сл. от сега действащия ЗН,обн.ДВ,бр.22 от 29.01.1949 г.,т.е. действал и към момента на смъртта на наследодателката,нейни наследници по закон са четирима низходящи-дъщери И. С.а А. и М. С.а Н.,синове К. С. К. и Г. С. К. /виж удостоверенията за наследници на листи 7-11,14 и 143 от делото на ГТРС/.Низходящите наследяват по равни части,т.е. всеки по 1/4 ид.ч. от процесната нива.Същите са починали след общата наследодателка и са заместени по наследствено правоприемство от своите живи съпрузи и низходящи,респ. след смъртта на преживелите им съпрузи техни наследници по закон понастоящем са низходящите им.Така живите наследници на С.К.С.а към настоящия момент са А.Д.А. /син на дъщеря й И. С.а А./;Г.П.Н. и Н. П.К. /деца на дъщеря й М. С.а Н./ и В.К.К. /низходящ на сина й К. С. К./.Низходящият Г. С. К.,починал на 16.06.1962 г.,не е оставил за наследници свои низходящи и съпруга,нито възходящи,поради което по правилото на чл.8 ал.1 от ЗН негови наследници по закон се явяват неговите брат и сестри,респ. техните низходящи,посочени по-горе.Следователно съделителите по делото изчерпват кръга от наследници по закон на общата наследодателка.

Приживе на 07.04.1962 г. низходящият на общата наследодателка Г. С. К. съставя саморъчно завещание /листи 73 и 195 от делото на ГТРС/,с което се разпорежда за след смъртта си в полза на своя брат К. С. К. с цялото си движимо и недвижимо имущество /”завещавам всичките си движими,недвижими имоти,ценности,права и пари…всичкото си имущество,което ще притежавам в деня на моята смърт”/.Касае се очевидно за общо,универсално завещание по смисъла на чл.16 ал.1 от ЗН,което придава на лицето,в чиято полза е направено,качеството на наследник.

Процесното завещание е валидно,действително.Наведените от съделителите Г. П.Н.,Н. П.К. и А. Д.А. доводи за нищожност и унищожаемост на същото са неоснователни.Завещанието е частен диспозитивен документ,който не носи подписа на страната,която го оспорва,поради което по правилото на чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК тежестта за доказване на истинността му се носи от страната,която го е представила,т.е. в случая от съделителя В. К.К..По искане на последния е допусната съдебно-графологична експертиза,чрез заключението по която е удостоверено,че завещанието е написано собственоръчно от завещателя Г. С. К. и е подписано от него.От завещателя са извършени според експерта и наличните в него поправки чрез допълнително изписване на правилните букви върху първоначално грешно изписаните такива.Заключението по СГЕ е обстойно мотивирано и компетентно изготвено при използване на оригинален сравнителен материал-образци от подписа на завещателя в молба за приемане на завещанието за съхранение и в квитанция за внесена държавна такса,намиращи се в оригинал в нотариално дело №***от 1962 г. на СВп-гр.В..Така завещанието е съставено при спазване изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН за форма-написано е ръкописно от самия завещател,съдържа означение на датата на съставянето му,като подписът на завещател е поставен след завещателните разпореждания и посочената дата.При изготвяне на саморъчно завещание няма изискване на закона същото да е подписано от двама свидетели.Такова изискване е въведено за нотариалното завещание /чл.24 от ЗН/,но процесното не е нотариално,а саморъчно завещание,за което горното правило не важи.В този смисъл завещанието не е нищожно на основание чл.42 б.”б” от ЗН.

Съделителите Н. К. и Г.Н. са оспорили и достоверността на датата на завещанието 07.04.1962 г.Според разпоредбата на чл.181 ал.1 от ГПК частният документ,какъвто е процесното завещание,има достоверна дата за третите лица от деня,в който е заверен,или от деня на смъртта,или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,което е подписало документа,или от деня,в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ,или от деня,в който настъпи друг факт,установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.По делото е представен протокол от 07.04.1962 г.,съставен от нотариус при Варненски народен съд,в който се удостоверява личното явяване на завещателя Г. С. К. пред нотариуса и депозирането от същия на завещание в запечатан плик за пазене съгласно възможността и реда по чл.25 ал.2 от ЗН.Протоколът е подписан от молителя-завещател и от нотариуса,респ. е заведен в специален регистър според изискването на цитираната разпоредба.Съставеният от нотариуса протокол е официален свидетелстващ документ и удостоверява с обвързваща съда материална доказателствена сила,че към датата 07.04.1962 г. процесното завещание е било съставено,тъй като на тази дата е предадено за пазене от самия завещател.Съставянето на горния протокол е факт,установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на завещанието най-късно на горната дата,визирана и като дата за съставяне на завещанието в самия завещателен акт.В този смисъл достоверността на датата на съставяне на завещанието е удостоверена.Истинността на горния протокол не е била оспорена от страните,като в частност не е оспорена верността му и автентичността на подписа на нотариуса.Съделителят А.А. е оспорил единствено автентичността на подписа за молител в него,положен от завещателя Г. С. К. /виж молба на лист 120 от делото на ГТРС/.Тежестта за доказване неистинността на официален документ е на оспорващия го /чл.193 ал.3 изр.1 от ГПК/,т.е. на горния съделител.Същият е поискал допускане на СГЕ,която да изследва подписа на „молител” в оспорения документ,и искането му е било удовлетворено от районния съд,но заключение не е било изготвено поради оттегляне на искането от А. с молба на лист 216 от делото на ГТРС.Така същият не е оборил автентичността и доказателствената сила на протокола.Освен това кой е депозирал саморъчното завещание за съхранение при нотариуса е без значение за валидността на завещателния акт.Законът не изисква това да е сторено лично от завещателя.Предаването за пазене не е част от ФС на саморъчното завещание.То не е и личен акт на завещателя.Завещанието може да бъде предадено за пазене от завещателя,от негов пълномощник,както и от трето лице,у което се намира.Приемането за пазене и неговото последващо обявяване са нотариални действия на съдействие на гражданите за гарантиране проявяването на правните последици на завещателните актове.Те не правят саморъчното завещание нотариално удостоверен акт,не се отразяват на неговата доказателствена сила,нито на правното му действие.Но все пак оспорването на подписа на завещателя в горния протокол би имало значение за резултата от СГЕ,чиято задача е била да изследва дали Г. Ст.К. е автор на текста на завещанието и подписа за завещател,доколкото именно оспореният подпис е послужил като сравнителен материал за вещото лице.При липса на проведено успешно оспорване обаче следва да се приеме,че автор на подписа за молител в протокола от 07.04.1962 г. е именно завещателят Г.К.,подписът му е автентичен и е годен сравнителен материал за изследването на графолога.Графологът е ползвал освен това като сравнителен материал и подписа на завещателя в квитанция за изплатена държавна такса,който подпис не е бил оспорен от страните,а според вещото лице същият съдържа достатъчно характерни признаци,от които могат да се обосноват изводи,че автор на ръкописния текст на завещанието и на подписа за завещател е именно Г. Ст.К..

Завещанието не е нищожно и на основание чл.42 б.”в” от ЗН,защото не съдържа мотив противен на закона,нито съдържа разпореждания,противоречащи на безвъзмездния характер на завещателния акт.Завещателят е мотивирал своя акт в полза на брат си К. С. К. с благодарността си към него за негово поведение към завещателя преди съставяне на завещанието,а именно,че „с него са живели братски и той /К./ ме е финансирал за покупката на всичките ми стоки със свои средства построи новата къща,възстанови старите магазини”.На наследника по завещание не се вменяват тежести с възмезден характер за в бъдеще-напр. задължение за гледане и издръжка на завещателя,за финансиране на негова стопанска дейност и пр.Полагането на такива грижи и финансиране на покупката на стоки,извършен строеж на къща и ремонт на магазини са изтъкнати от завещателя като осъществени от брат му К. К. преди съставяне на завещанието,а не като негови задължения за в бъдеще.Когато завещанието е извършено поради положени в миналото грижи или заради такива,които се полагат към момента на съставяне на акта,се приема в съдебната практика,че това е само морален мотив за извършване на завещателното разпореждане,който не противоречи на закона и добрите нрави,нито създава предпоставки за нарушаване безвъзмездния характер на завещателния акт.

Завещанието не е и унищожаемо по смисъла на чл.43 ал.1 б.”а” от ЗН,защото позовалият се на тази недействителност съделител А.А. не е доказал завещателят поради влошено към датата на съставяне на завещанието физическо или психическо състояние да не е бил способен да завещава.Не са депозирани по делото никакви доказателства в подкрепа на твърденията,че към датата 07.04.1962 г. Г.К. е страдал от тежко злокачествено заболяване,че е бил под въздействие на упойващи лекарствени средства,които са замъглили съзнанието му,или че вследствие физическото страдание са настъпили негативни промени в мисловните и волевите му функции.Напротив на посочената дата същият дори лично се е явил пред нотариус,за да предаде завещанието за пазене,което е индиция,че е бил в пълно съзнание и е разбирал свойството и значението на извършеното,а очевидно и здравословното му състояние е позволявало да се движи и сам да осъществи горните действия.

Изтъква се като пречка за пораждане на целените със завещанието правни последици относно процесния земеделски имот ограничителната норма на чл.90а от ПР на ЗН /ДВ,бр.60 от 1992 г./,според която завещание и продажба на наследство,съставено и извършена след одържавяване или включване в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти,собствеността върху които се възстановява,нямат действие за тези имоти.Не е спорно по делото,че процесната нива е била включена в ТКЗС през 50-те години на миналия век /за внасянето в ТКЗС виж удостоверения №797 и 798 от 19.09.1991 г.,издадени от ТКЗС „Й.Й.”-с.К.,част от преписката на ПК-гр.Ген.Т.,приложени на листи 190 и 191 от делото на ГТРС/.В отговора си на исковата молба съделителите Н. К. и Г.Н. излагат факта,който не е оспорен от останалите съделители,че включването на имотите в ТКЗС за землищата на Община-Ген.Т. е извършено към 1950 г.Не е спорно между страните,че процесните 80 дка земеделски земи към датата на съставяне на процесното завещание /07.04.1962 г./ са били включени в стопанството.Общата наследодателка С.К.С.а е починала през 1952 г.,а завещателят-неин син Г. С. К. е починал на 16.06.1962 г.,т.е. след общата наследодателка и преди възстановяване собствеността върху нивата по реда на ЗСПЗЗ.Нивата е реституирана с решение на ПК от 1995 г.По смисъла на разпоредбата на чл.90а от ЗН щом завещанието /има се предвид универсално завещание,а не завет/ е съставено след внасяне на земите в ТКЗС и при възстановяване на собствеността върху тях завещателят вече е бил починал,както е в настоящата хипотеза,завещателното разпореждане по отношение на тези имоти не се зачита /в тази насока мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС/.Но тази ограничителна норма /чл.90а от ЗН/ в частта й относно завещанието е имала временно действие.Същата е обявена за противоконституционна в частта,касаеща завещанието,с решение №4/27.02.1996 г. на КС на РБ,обнародвано в ДВ,бр.21/12.03.1996 г. и влязло в сила на 16.03.1996 г.Правните последици на прогласената противоконституционност на даден закон са уредени с разпоредбата на чл.151 ал.2 и 3 от Конституцията на РБ в смисъл,че противоречащата на основния закон норма се обезсилва.На предвиденото действие на решенията на КС за в бъдеще се е базирало становището,че по отношение на заварените спорни правоотношения за открити наследства до 16.03.1996 г. нормата на чл.90а от ЗН намира приложение във всички хипотези.Това становище обаче не е възприето от съдебната практика,а е възприето второто съществуващо становище,че ако съдебният спор за зачитане правата по завещание на земеделски земи,чиято собственост се възстановява по ЗСПЗЗ,но е съставено след одържавяването и включването в ТКЗС,не е приключил с влязло в сила решение към датата на влизане в сила на цитираното решение на КС на РБ,разпоредбата на чл.90а от ЗН не следва да намери приложение,като се зачете действието на обявената противоконституционност на закона.С постановките на т.3 от Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието,че от момента на влизане в сила на решението на КС /16.03.1996 г./ нормата на чл.90а от ЗН не може да се прилага към онези спорове,които съществуват,но не са заявени пред съда,или ще възникнат в бъдеще.Следователно ако съдебният спор относно валидността на завещанието е висящ към датата на влизане на горното решение в сила или е възникнал след това,както е в настоящата хипотеза,нормата на чл.90а от ЗН относно завещанията не следва да се прилага.Гражданският съд е задължен да съобрази решението си с правните последици на конституционното решение.Нормата на чл.90а от ЗН е намерила приложение само в рамките на приключилите с влязло в сила решение съдебни спорове до датата на влизане в сила на решението на КС-16.03.1996 г.Съдебните решения по висящите производства към и след тази дата следва да бъдат подчинени на общото правило в полза на наследяващия и обявената противоконституционност на чл.90а от ЗН,като действието на универсалните завещателни разпореждания следва да бъде зачетено /в тази насока и решение №559/24.06.2009 г. по гр.д.№165/2008 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №166/08.05.2012 г. по гр.д.№65/2012 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №195/16.07.2012 г. по гр.д.№1137/2011 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №228/15.05.2012 г. по гр.д.№1026/2011 г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №861/09.12.2010 г. по гр.д.№1557/2009 г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №103/10.02.2009г. по гр.д.№6210/2007 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.От изложеното следва,че процесното саморъчно завещание е породило действие,което следва да бъде зачетено.

След смъртта си през 1952 г. общата наследодателка С.К.С.а е оставила за свои наследници по закон четирима низходящи-дъщери И. С.а А. и М. С.а Н.,синове К. С. К. и Г. С. К..Низходящите наследяват по равни части,т.е. всеки по 1/4 ид.ч. от процесната нива.По силата на процесното саморъчно завещание делът на Г. С. К. от 1/4 ид.ч. е преминал след смъртта му през 1962 г. в патримониума на неговия брат К. С. К.,а след смъртта на последния през 1983 г. и към настоящия момент е преминал по наследяване в имуществото на наследника на К. К. по закон В.К.К..Така съделителят В.К.К. се легитимира като притежател на дял от съсобствеността,включващ 1/4 ид.ч. от процесната нива,полагаща се по наследяване по закон на неговия баща К. Ст.К. от наследството на общата наследодателка,както и 1/4 ид.ч. от нивата,придобита по силата на завещанието,извършено от Г. Ст.К. в полза на К. Ст.К.,и по наследяване от последния,или общо квотата на В. К.К. в съсобствеността е в размер на 2/4 ид.ч./4/8 ид.ч./.Съделителят А. Д.А. притежава по наследяване от общата наследодателка,респ. от своята пряка наследодателка И. Ст.А.,1/4 ид.ч. /2/8 ид.ч./ от нивата.Съделителите Н. П.К. и Г.П.Н. се легитимират като съсобственици като наследници на общата наследодателка,респ. на пряката си наследодателка М. С.а Н.,с квота от по 1/8 ид.ч. всеки от тях /1/4:2=1/8/.

Съделителят А.А. не е навел възражение за изтекла в негова полза придобивна давност относно полагащата му се по правило по закон по наследяване от низходящия на общата наследодателка Г. С. К. 1/12 ид.ч. /2/24 ид.ч./ от процесната нива.След като не се е позовал на придобиване на такава ид.част от имота по давност,съдът не може служебно да се произнася по този въпрос и да зачита давност спрямо него.В цитираното от неговия пълномощник адв.Д. решение №171/19.06.2014 г. по гр.д.№794/2014 г. на І г.о.,ГК на ВКС е възприето именно горното,че съдът не може служебно да прилага давността като придобивен способ при липса на позоваване от съделителите.Това решение е цитирано в смисъл на съдебна практика,че ако един от съделителите се е позовал на придобивна давност като способ за придобиване идеална част от съсобствен имот,притежавана от друг съделител,то и останалите съделители се ползват от това позоваване,но посоченото решение не съдържа разрешение в горния смисъл.Предвид изложеното районният съд е разгледал непредявено от съделителя А.А. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.Поради липсата на такова възражение спрямо А. давност служебно не може да бъде обсъждана и зачитана.Но дори и да бе наведено надлежно такова възражение,то е неоснователно,съображения за което ще бъдат изложени по-долу.

Възражение за придобивна давност по отношение на по 1/24 ид.ч. от имота,равняваща се на полагащата им се по наследяване ид.ч. от наследството на Г. С. К.,са навели съделителите Н. П.К. и Г.П.Н..Тяхното възражение подлежи на разглеждане.

От факта,че препис от процесното завещание е бил приложен още към преписка №4371/06.12.1991 г. на ПК-гр.Ген.Т.,може да се приеме,че останалите наследници на общата наследодателка,вкл. съделителите Н. П. /заявител по преписката/ и Г.Н.,са знаели за съществуването на завещанието още през 90-те години на миналия век.По делото е представено писмо,изходящо от съделителя А.А.,адресирано до В. К.К.,от дата 07.09.1992 г. /лист 219 от делото на ГТРС/,от което става ясно,че още през 1992 г. между сънаследниците е обсъждан въпросът за завещанието и че вследствие на същото „подялбата между наследниците не е равностойна”,както и че „Н. и Г.” /Н. и Г./ „нямат изглежда нищо”,като А. предлага на В.К. да им „даде по 5 дка” от завещаните земи,респ. да се разбере с тях.Съдържанието на писмото е индиция,че процесното завещание е било предмет на обсъждане между сънаследниците още през 1992 г.Горното означава,че към момента на възстановяване на собствеността върху нивата през 1995 г. сънаследниците са били наясно с промените в размера на дяловете по закон.За да придобият посочените идеални части от нивата по давност,сънаследниците Н. К. и Г.Н. следва да са упражнявали фактическа власт върху тях с намерение за своене,т.е. да са осъществявали владение непрекъснато в продължение на 10 години,което владение обаче следва да е явно и недвусмислено манифестирано пред съсобственика В.К.К. по начин,че той да разбере за намеренията им и да не им се е противопоставил.По аргумент от ТР №1/06.08.2012 г. по тълк.д.№1/2012 г. на ОСГК на ВКС при съсобственост,произтичаща от наследяване,както е в настоящия случай /наследяване по закон и по завещание/,презумпцията по чл.69 от ЗС не се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците.С оглед основанието наследяване,на което един или някои от съсобствениците са започнали да упражняват фактическата власт върху вещта,предполагащо владение върху собствената идеална част и държане на частите на останалите,презумпцията по чл.69 от ЗС се счита за оборена.Тогава,за да придобие по давност дела на друг съсобственик,съсобственикът трябва да превърне държането във владение чрез действия от такъв характер,че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира отричане владението на другите съсобственици /в случая отричане владението на съсобственика В. К.К. върху дела му по завещанието/.Сочените от съделителите К. и Н. действия са изплащане на съсобственика В.К. част от рентата/наема за земите,съответстваща само на дела му по наследяване по закон,и разпределяне на дължимите за дела по завещание граждански плодове между всички наследници.В тази връзка са представени две удостоверения:1./удостоверение,издадено от „Б.А.” ООД-с.К. /лист 82 от делото на ГТРС/,според което рентата за процесната нива през периода 2001-2008 г. вкл. е изплащана на съсобственицата Н. П.К.;2./удостоверение,издадено от ЗП „И.Ал.И.”-гр.Д /лист 83 от делото на ГТРС/,според което рентата за нивата е изплащана от 2009 г. до 2013 г. изцяло и само на Н. П.К.,а през периода 2014-2016 г. освен на Н. и на съсобствениците Г. П.Н. и В. К.К..През периода 2014-2016 г. Г. е получил рента,полагаща му се за квотата му по закон /вкл. по наследяване от Г. Ст.К./,а В. К.К. е получил през периода 2015-2016 г. рента само за квотата си по наследяване по закон,вкл. полагащата му се по закон част от наследството на Г. Ст.К..По правило отдаването на земеделски имот под наем/аренда и разпределението на гражданските плодове /рента,наемна цена/ са актове на обикновено управление на общата вещ и извършването им от един сънаследник/съсобственик не удостоверява осъществяване на владение от последния върху целия имот.Начинът на разпределение на гражданските плодове от съсобствен имот не може да се третира като явен способ за демонстриране на владение върху идеална част от имота,защото той може да се дължи на съображения на разпределящия съсобственик от различно естество /напр. желание за лично облагодетелстване чрез получаване на повече от дължимото;компенсиране на дължимо участие в тежестите на общата вещ,ако ощетеният съсобственик не е участвал напр. в поддържането на вещта,в заплащането на задължения по повод на същата,и пр./.Несъразмерното разпределение на гражданските плодове поражда единствено облигационни правоотношения между съсобствениците по правилото на чл.30 ал.3 от ЗС.За да се приеме,че разпределение на гражданските плодове,което не съответства на действителните права на собствениците,е форма на демонстрация на своене на ид.част от имота,това разпределение трябва недвусмислено да показва на съсобственика,пред който се манифестира владение,че то не съответства на действителните му права и че друг съсобственик се възползва от гражданските плодове,считайки себе си за притежател на чуждата идеална част.За тази цел до знанието на В.К. следва да е достигнало какъв е полагащият се размер рента за цялата нива и как същата е разпределена между наследниците,респ. на какъв дял съответства от съсобствеността получената от В.К. част от рентата.Доказателства,че В.К.К. е знаел горните факти и че получаваната от него рента не включва дела му по завещанието,а само полагащото му се според дял по закон,респ. че полагащото му се по завещанието се разпределя между всички наследници,не са събрани по делото.Горното не се доказва и чрез показанията на свидетелите С.К.С.,зет на Г.Н.,и М.З.К.,дъщеря на Н. К..От една страна се касае за показания на близки родственици на позовалите се на давност съделители,които следва да се обсъждат в контекста на тяхната заинтересованост.От друга страна тези показания не удостоверяват съделителката Н. К. или съделителят Г.Н. лично да са осведомили съделителя В.К.,че същият получава рента само за квотата си по наследяване по закон,а дължимата му за квотата по завещанието се разпределя поравно между всички сънаследници.Свидетелите не твърдят В.К. да е узнал за това и по някакъв друг начин.Същите депозират показания,че те лично са знаели,че разпределението на рентата е поравно между всички,както и че Н. К. е сключвала догорите за аренда,респ. е получавала рентата и я е разпределяла,като е предавала част от рентата на съделителя В.К.,но същите не твърдят да са присъствали на разговори между Н. и В.,респ.Г. и В.,при които да е обсъждан начинът на разпределяне на рентата и от които В.К. да е разбрал,че получава по-малко от дължимото му по съображения,че останалите сънаследници считат ид.части от дела му по завещанието за свои.Изплащането на рентата през 2015 и 2016 г. в полза на В.К. е било осъществено вече от самия арендатор по банков път /така платежни документи на листи 220-222 от делото на ГТРС/.В платежното нареждане не е вписано рента за колко декара от нивата се изплаща,т.е. от размера на сумата В.К. не би могъл да разбере,че получава по-малко от дължимото му.

Предвид изложеното съдът намира,че съделителите Н. К. и Г.Н. не са придобили посочените по-горе ид.части от нивата по давност.Процесният имот подлежи на делба между съсобствениците-съделители в настоящото производство при зачитане на завещателното разпореждане и при квоти,както следва:4/8 ид.ч. за В.К.К.,2/8 ид.ч. за А.Д.А. и по 1/8 ид.ч. за Н. П.К. и Г.П.Н..Първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено,като делбата следва да бъде допусната между горните съделители при посочените квоти.

Всички съделители са претендирали присъждане на сторените от тях разноски във въззивната инстанция.Такива обаче на настоящия етап от производството не следва да им се присъждат предвид разпоредбата на чл.355 от ГПК,според която отговорността за разноските в делбеното производство се разпределя във втората фаза на делбата при извършването й въз основа на стойността на дяловете.

Водим от гореизложеното,Дкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №106,т.І,стр.185/10.10.2017 г. по гр.д.№365/2016 г. на Районен съд-гр.Ген.Т.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА делба на недвижим имот,представляващ нива с площ от 80 дка,съставляваща имот №*** по КВС на землището на с.К.,общ.Ген.Т.,обл.Д,между съделители и при квоти,както следва:

-4/8 ид.ч. за В.К.К. с ЕГН ********** ***;

-2/8 ид.ч. за А.Д.А. с ЕГН ********** ***,понастоящем живущ във Ф.;

-1/8 ид.ч. за Н. П.К. с ЕГН ********** *** и

-1/8 ид.ч. за Г.П.Н. с ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.