Р Е Ш Е Н И Е

№ 83 ,23.04.2018 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

При секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело номер 57 по описа за 2018 година, намира следното :

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх.№ 7855/6.12.2017 г. ( по регистратурата на ДОС ), изпратена по куриер на 5.12.2017 г. на ответника С.Т.И. *** Тошево срещу решение № 122 от 17.11.2017 г. на Генералто-шевския районен съд по гр.д.№ 286/2017г. , уважаващо заявен срещу него иск по член 135,ал.1 от ЗЗД за относителна недействителност на договор за дарение.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за постановяване на решение-то при необсъждане и непълнота на доказателствата и в несъответствие с материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на въззивно ре-шение за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските.

В отговор на „ ***”ООД, град Варна се акцентира на блан-кетния характер на жалбата и на липсата на допуснати от районния съд на-рушения, както твърди въззивникът . Настоява се за потвърждаване на ре-шението и присъждане на разноските .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно .

С обжалваното решение е разгледан предявеният от „ ***” ООД, град Варна срещу въззивника С.Т.И. иск за относи-телна недействителност по член 135,ал.1 от ЗЗД на сключен на 4.12.2014 г. между него и починалата в хода на производството ( на дата 17.03.2017 г. ) ответница ( негова майка ) В.И.Т. с нот. акт № *** , том VІІ, дело № ***/2014 г. по книгите на СВ, град Генерал Тошево до-говор за дарение на : поземлен имот в село С. , поземлен имот в град Генерал Тошево и ¼ идеална част от жилищна сграда и търговски обект

( пристройка ) ,построени въз основа на право на строеж в поземлен имот

( общинска собственост ) също в град Генерал Тошево . Претендираното право се основава на твърдения, че ищецът е кредитор на дарителя И. по сключен помежду им 11.12.2013 г. договор за встъпване в паричните за-дължения в общ размер 213 529,03 лева на трето лице „ ***” ЕООД , за изпълнението на които има издадена срещу три съзадължени лица , едно от които е ответникът С.Т.И. , заповед № 1075 от 1.08.2016 г. по член 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 2150/2016 г. по описа на ДРС и че сключеният след пораждане на задълженията на дарителя дого-вор го уврежда.

Въззивникът и починалата ответница, чийто единствен наследник по закон е той, са се бранили с възражения за липса на увреждане и знание у страните по договора за дарение за увреждането. Кредиторът има друго обезпечение - особен залог върху вещи , които използва при условията на договор за наем, сключен със залогодателя и поемател на дълга по догово-ра от 11.12.2013 г. - „ Рос експорт ” ЕООД , с уговорка за приспадане на наема от дълга. Но въпреки това не се удовлетворява от обезпечението и не извършва прихващане .

Относно установения в обжалваното решение факт за пораждане на задълженията на въззивника към въззиваемото дружество „ ***” ООД, град Варна има събрано по делото доказателство. Това е договорът по член 101,ал.1 от ЗЗД, сключен на дата 11.12.2013 г. между въззивника С.И., още две лица и кредитора ( на „ Транс агро 69 ” ЕООД )

„ ***” ООД, град Варна, за встъпване в съществуващия дълг на обща стойност от 298 529 лева. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че само договорът ( доколкото вземането може да не е ликвидно, изис-куемо и да няма качество на пресъдено нещо, а в случая то е ликвидно , изискуемо и с качество на изпълняемо право ) е достатъчен в производст-вото по Павловия иск за установяване легитимацията на ищеца като кре-дитор . В спора по този иск не се проверява дали вземането – предмет на издадената заповед по член 417 от ГПК, със стабилизирана изпълнителна сила - е погасено. Оспорването на вземането въз основа на факта за негово-то погасяване по член 123, ал.1, изр.2 от ЗЗД ( поради прихващане с взема-не на един от съдлъжниците член 123,ал.1,изр.2 от ЗЗД, упражнено от но-сителя на вземането, а не от друг съдлъжник с оглед забраната по член 123, ал.2 от ЗЗД ) става по исков ред . В съответствие с посоченото от първоин-станционния съд решение № 639 от 6.10.2010 г. по гр.д.№ 754/ 2009 г. ,но и на още едно решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 171/ 2009 г., двете на ІV, г.о. на ВКС ,в обжалваното решение е прието, че съдът ,разглеждащ Павловия иск, може да признае, че вземането не съществува при формира-на сила на пресъдено нещо по това правно положение. Но такава защита по оспорване на вземането не е проведена .

Няма значение, че кредиторът разполага с друго обезпечение ( за-ложно право, учредено от друг поемател на дълга ) и че не упражнява пра-вото си на удовлетворяване от това друго заложено имущество. Длъжни-кът му не може противопоставя възражение за реда, по който кредиторът предявява правата си , в т.ч. по обезпечаване на вземането си чрез Павло-вия иск срещу един от солидарните длъжници.

Правилна е фактическата констатация на съда, че оспореният с иска договор – договор за дарение по нот. акт № 96/4.12.2014 г. по нот.д.№ 838/ 2014 г. на Нотариус , с рег.№ 313 по регистъра на НК, с район на действие- ГТРС - е сключен след пораждане на задължението.

Следователно правно значение имат само фактите по член 135,ал.1, изр.1 от ЗЗД : извършено разпореждане от длъжника, увреждащият харак-тер на разпореждането и знанието на длъжника за него. Знанието на трето-то лице ( наследодателката ) е без правно значение, защото разпореждане-то не е възмездно. Обратното приетото в решението, че знанието у надаре-ната има значение, но то е налично, защото предположението за знанието й не е оборено, се дължи на неправилната преценка на първоинстанционния съд за приложимост на правилата на член 135,ал.1,изр.2 от ЗЗД и член 135, ал.2 от ЗЗД.

Цялото имущество на длъжника , според включените в него секвес-тируеми имуществени права и състоянието му към пораждане на задълже-нията , служи за обезпечение на кредитора – член 133 от ЗЗД. Договорът за дарение води до промяна в състоянието на имуществото – намалява го и прави невъзможно или затруднително удовлетворяването на кредитора. Следователно оспореният договор е увреждащо ищеца разпоредително действие на длъжника му. Извършено е след пораждане на задължението на дарителя и при знание, че дарението уврежда неговия кредитор . Налице са всички материалноправни предпоставки по член 135,ал.1 от ЗЗД за ува-жаване на иска.

В разясненията по точка 1 на ТР № 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че основателният Павлов иск няма вещноправно действие, съз-дава възможност за ищеца – кредитор да насочи принудителното изпълне-ние върху прехвърленото имущество, независимо от това ,че то е преми-нало ( защото сделката е действителна за страните по нея ) в патримониу-ма на третото лице . Поради това е без значение за правния интерес от ис-ка, че в хода на делото е осъществено универсално правоприемство между надарената и длъжника и той го е придобил обратно на друго основание . Въззивният съд потвърждава изцяло обжалваното решение. Въззиваемото дружество е поискало присъждане на разноски за адвокатско възнагражде-ние, но обратно на посоченото в отговора на въззивната жалба, не е дока-зало, че е сторило разноски за настоящото производство .

Воден от горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 122 от 17.11.2017 г. на Ге-нералтошевския районен съд по гр.д.№ 286/2017г.

ОПРЕДЕЛЯ на въззиваемия ( ищец ) шестмесечен срок, считан от влизане в сила на решението за отбелязването му по реда на член 115,ал.1 от ЗС .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.