РЕШЕНИЕ
№73
гр.Д.,16.04.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.КИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание двадесет и шести март през 2018г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №69
по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по въззивна жалба вх.№221**/19.12.2017Г. ****гр.С.
ЕИК ***** гр.С., бул.”*****” № **, представлявана от изп.
директор ** Д., срещу решение №****по гр.д.№****/2016г. на ДРС, с което е
отхвърлен предявения
от ****гр.С. срещу Х.Б.Б. ЕГН ********** *** при участието на третото лице-помагач ****/Б./ ЕАД
гр.С., иск за установяване на вземане-предмет на заповед за изпълнение N
310 от 22.10.2015г. по ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на РС Д. в размер
на 188,50 лв./ сто осемдесет и осем лева
50 ст. / - платена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.дело N
2473/2013г. на РС Д..
Счита
решението за неправилно и необосновано. Излага доводи по съществото на спора
относно възникването на облигационни отношения между третото лице помагач ****/Б./ ЕАД и
ответницата по повод договор за студентски кредит, пресрочната
изискуемост на същия, предприети от Б. действия по реда на чл.417 от ГПК и
снабдяването и със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2473/2013г. на РС Д.,
изпълнение от страна на Държавата на държавногарантираното задължение на
ответницата към Б., обуславящо възникването на правото на Държавата да получи
от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със
законната лихва от момента на плащането. Излага и, че издадената в ползва на Б.
заповед за изпълнение по ч.гр.д. N 2473/2013г. на РС Д. е обезсилена, тъй като
банка не е предявила установителен иск предвид
полученото плащане от страна на Държавата. Вземането на Държавата срещу
кредитополучателя било установено с акт за установяване на частно държавно
вземане и въз основа на него Държавата се снабдила със заповед за изпълнение
ч.гр.д.№3720/2015г. на ДРС. За част от вземането, предмет на издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№3720/2015г. на ДРС, установителното
производство по гр.д.№****/2016г.на ДРС било приключило, частта от 188лева,
също предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3720/2015г. на
ДРС представлявала сторените от Б.
разноски за държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. N 2473/2013г.
на РС Д. , които били погасени чрез плащане от Държавата в полза на Б., поради
което се дължали от ответника.Иска отмяна на решението и уважаване на
претенцията с присъждане на разноски.
Насрещната страна Х.Б.Б. и третото лице-помагач ****/Б./ ЕАД
гр.С., не изразяват становище.
При
данни, че постановеното неизгодно за въззивника
решение му е връчено на дата 06.12.2017г.,жалбата, изпратена по пощата на
18.12.2017г. се явява подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално
допустима.
Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№****/2016г. на ДРС е образувано по искова молба на ****гр.С. срещу Х.Б.Б.
за установяване, че Държавата има изискуемо вземане срещу ответника в размер на общо 12 804.60лева, от които 10 016.12 лева – главница,
506.38 лева договорна лихва за периода 20.08.2012г.-09.05.2013г., 72.29 лева –наказателна лихва за периода
10.05.2013г. – 10.06.2015г., 188.50лева
платена държавна такса по ч.гр.д.№2473/2013г. на ДРС, 2 021.12лева законна лихва за периода 05.06.2013г.-10.06.2015г.,
за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение №310/22.10.2015г. по
ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на ДРС .
Изложените в исковата молба фактически твърдения са за сключен на 13.09.2010г. между ответника Х.Б. и ****/Б./ ЕАД договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти
по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти /ЗКСД/, чието задължение по
кредита в съответствие със ЗКСД и въз основа на
Споразумение № Д 01-610/08.11.2010 г. между Б. и МОМН/сега МО и науката/ е държавногарантирано. Сочи
се, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, Б. е обявила
кредита за предсрочно изискуем и по реда на чл. 417 ГПК се е снабдила със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2473/2013г.на ДРС /в последствие
обезсилени/ за сумата от 10 016.12 лева – главница, 506.38 лева договорна
лихва за периода
20.08.2012г.-09.05.2013г., 72.29 лева –наказателна лихва за периода
10.05.2013г. – 10.06.2015г.,
218.90лева платена държавна такса в заповедното производство. На основание
издадената държавна гаранция Б. е отправила искане до МО, МН за погасяване на задължението на Х.Б. в
размер на 10 717.53лева, от
които 10 016.12 лева – главница, 506.38 лева договорна лихва за периода 20.08.2012г.-09.05.2013г., 72.29 лева –наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 10.06.2015г., 122.74лева
законна лихва за периода 05.06.2013г. до 18.07.2013г.. Задължението на Х.Б. в посочените размери към Б. било изплатено
от Държавата, с който факт съобразно нормата на чл. 14, ал.3 от ЗСКД , възникнало правото на Държавата да получи от
кредитополучателя Х.Б. всичко, което е платила за нейна сметка, ведно със
законната лихва от момента на плащане. Вземането на държавата било установено с
Акт №33/11.06.2015г., въз основа на който по реда на чл. 417 ГПК Държавата се снабдила със заповед за незабавно
изпълнение №310/22.10.2015г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело №3720/2015г. по описа на ДРС за
сумата от общо 12 804.60лева, от
които 10 016.12 лева – главница, ведно със законна лихва от 10.06.2013г.,
506.38 лева договорна
лихва за периода 20.08.2012г.-09.05.2013г., 72.29 лева –наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 10.06.2015г., 188.50лева
платена държавна такса по ч.гр.д.№2473/2013г. на ДРС, 2 021.12лева законна лихва
за периода 05.06.2013г.-10.06.2015г.. Предвид постъпилото възражение от ответника за недължимост
на вземането, иска установяването му.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока
по чл. 131 ,ал1 от ГПК, ответника Х.Б. противопоставя
възражение относно размера на вземането на Б. по договора за кредит. Третото
лице-помагач ****/Б./ ЕАД изразява становище за основателност на иска.
Правната квалификация на разгледания иск
като такъв по чл.422 от ГПК изхожда от
изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен
петитум. Претенцията
на ищеца е за вземане, възникнало в резултат на извършеното плащане на дълга на
ответника към Б...
Не е спорно, установява се и от събраните по
делото доказателства, че въз основа на подадено от ищеца, заявление
е образувано ч.гр.дело №3720/2015г. по описа на ДРС, производството по което е
приключило с издаване в полза на заявителя на заповед за незабавно изпълнение №310/22.10.2015г.
и изпълнителен лист за сумата от общо
12 804.60лева, от които 10 016.12 лева – главница, ведно със законна лихва от 10.06.2013г.,
506.38 лева договорна
лихва за периода 20.08.2012г.-09.05.2013г., 72.29 лева –наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 10.06.2015г., 188.50лева платена държавна такса по
ч.гр.д.№2473/2013г. на ДРС, 2 021.12лева законна
лихва за периода
05.06.2013г.-10.06.2015г..Против
заповедта е подадено и прието възражение от длъжника по чл.415 от ГПК. Искът е
предявен в срока по чл.415 от ГПК. С исковата молба по чл. 415, ал. 1 ГПК,
кредиторът предявява иск за установяване съществуването на вземането си, като
продължение на защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство. Предмет на
предявения установителен иск е вземането, предмет и на
издадената заповед за изпълнение.
С решение №432/11.05.2017г. по гр.д.№****/2016г. на
ДРС е установено съществуването на част от
вземането на ищеца, а именно за сумата от 10 016,12 лв.- главница по Договор за студентски кредит от
13.09.2010г. , сключен между ищцата и Р/Б./
ЕАД, заедно със законната лихва
от 10.06.2015г. до окончателното плащане;
сумата от 506,38 лв.- договорна
лихва за периода 20.08.2012г. -09.05.2013г.; сумата от 72,29 лв. – наказателна лихва за периода 10.05.2013г. –
04.06.2013г. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В частта
на претендираната сума от 2021,31 лв.- законна лихва за забава за периода 05.06.2013г.
– 10.06.2015г. претенцията е отхвърлена по съображения за този период да не е
налице забава на ответника по отношение на ищеца/Държавата/, а по отношение на
третото лице-помагач/Б./. В отхвърлителната част/за
сумата 2021,31 лв./ и в частта, в която е прекратено производството за сумата от 188,50 лв. - платена държавна такса в
заповедното производство по ч.гр.дело № 2473/2013г. на РС Д., решението е
обжалвано. С решение №286/13.11.2017г. по в.гр.д.№379/2017г. на ДОС е отменено решение №432/11.05.2017г. по гр.д.№****/2016г.
на ДРС, с характер на определение в
частта, в която се прекратява производството
за сумата от 188,50 лв. - платена
държавна такса в заповедното производство по ч.гр.дело № 2473/2013г. на РС Д.,
и делото върнато на ДРСза произнасяне по същество в
същата част. В останалата част спорът е решен по същество и висящността
му понастоящем е преустановена.
Предмет на настоящото въззивно
производство е именно вземането от 188,50
лева, чието съществуване е отречено с обжалваното решение №****по гр.д.№****/2016г.
на ДРС, постановено в изпълнение на решение №286/13.11.2017г. по
в.гр.д.№379/2017г. на ДОС.
Безспорно установено е наличието на облигационни
отношения между ответника и третото лице-помагач ****/Б./ ЕАД по договор от 13.09.2010г за студентски кредит, неизпълнение от страна на
ответника-кредитополучател на задълженията си по него, установен е техния
размер, условията за предсрочната им изискуемост. Няма спор, установено е и, че
в съответствие със ЗКСД и въз основа на Споразумение № Д 01-610/08.11.2010 г. между Б. и МО
и науката, кредитното задължение е държавногарантирано и, че са изпълнени условията на закона и типовия
договор за кредитиране на студенти и докторанти Д01-530/29.06.2010г., сключен
между Министърът на образованието и
науката и ****/Б./ ЕАД за изпълнение от страна на Държавата на
задълженията по държавната гаранция.
Няма спор и, че на 15.08.2013г. е извършено плащане от Държавата в полза на Б. на
сумата от 10717лева. От бюджетното
платежно нареждане не става ясно кои точно вземания на Б. срещу кридитополучателя са погасени с плащането на тази сума, но
при съпоставка на платежния документ с искането на Б. до Министъра на
образованието и науката се установява, че е изпълнено от Държавата главното задължението
на кредитополучателя по договора за студентски
кредит в размер на 10 016.12лева, задължението за договорна лихва за периода 20.08.2012г.-09.05.2013г. в размер на 506.38 лева, задължението за наказателна лихва за периода
10.05.2013г. – 10.06.2015г.в
размер на 72.29 лева. Извършено е плащане и на сумата от 122.74лева законна
лихва за периода 05.06.2013г. – 18.07.2013г., включено в искането на Б..
В искането на Б. няма включено вземане за разноски,
сторени в заповедното производство по ч.гр.д.№2473/2013г.на ДРС, инициирано от Б.
за събиране на вземането си по договора за студентски заем, и очевидно платената
от Държавата на 15.08.2013г. сума в
размер на общо 10 717.53лева няма погасителен ефект за тези разходи на Б.,
възлизащи по данни от издадената в полза на Б. по ч.гр.д.№2473/2013г. заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист на сумата от 218.90лева,
дължими от длъжника. Вън от горното, заповедта за изпълнение, издадена в полза
на Б. по ч.гр.д.№2473/2013г.на ДРС е обезсилена с влязло в сила на 05.12.2014г.
определение №297/24.11.2014г. по същото дело, поради не предявен в срок установителен иск по чл.422 ГПК от Б., при което, и след
като Б. не се е снабдила с изпълнителен лист за разноските, длъжника не носи
отговорност за тях.
Сума в размера
на разноските по обезсилената заповед за изпълнение от 218.90лева действително е
платена от Държавата в полза на Б. на 22.05.2015г/пл.нареждане
л.39 от делото на ДРС/. По данни от писмото на МО/л.37 от делото на
ДРС/ плащането е на основание чл.39 т.3 и чл.40, ал.2 от типовия договор.
Цитираните разпоредби уреждат правото на Б. на премия за добро управление на
кредита като определят начина на изчисляване на премията и сроковете за плащането
и от Държавата в полза на Б.. Изрично е уговорена в типовия договор/чл.39, т.3/
премия, в размер на разходите на Б. за извършените действия за събиране на
вземането в изпълнителното производство, определени съгласно ТДТССГПК, която се
изплаща от Държавата на Б. в сроковете по чл.40, ал.1, т.1 и т.2 от типовия
договор въз основа на искане за плащане съгласно образец/приложение №5/, придружено
от съответните разходни документи, удостоверяващи вида и размера на направените
разходи.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗКСД, когато
Държавата изпълни задължението на кредитополучателя по договора за студенски кредит, в нейна полза възниква правото да получи
от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със
законната лихва от момента на плащане. Предвид посоченото основание за плащане
на сумата от 218.90лева, част от която се твърди да е съдебно предявеното
вземане от 188.50лева, следва да се приеме, че в случая не се касае за плащане
на чужд дълг, т.е. плащането не е за сметка на ответницата, тъй като не е в
изпълнение на нейно задължение за разноски, сторени от Б. за снабдяване със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2473/2013г./отделен е
въпроса за съществуването на такова задължение предвид обезсилването на издадената
в полза на Б. заповед за изпълнение поради непредявен в срок установителен иск по чл.422 ГПК/, а в изпълнение на поето с
типовия договор от Държавата /в лицето на МОН/ към Б. задължение с възнаградителен характер-премия, съизмерима с размера на
сторените от Б. разходи за събиране на вземането си. След като не се касае до
изпълнение на задължение на ответницата, а до изпълнение на договорно
задължение на Държавата да плати на Б. премия за добро управление, то
извършеното плащане на сумата от 218.90лева, част от която се твърди да е
съдебно предявеното вземане от 188.50лева, е и извън обхвата на регресните права на
Държавата по чл.14, ал.3 от ЗКСД, тъй като въпросното плащане е в изпълнение на
собствено на Държавата задължение , а не на чуждо, в частност на ответницата..
Обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде
потвърдено. При този изход от спора право на разноски във въззивното
производство има насрещната страна, която обаче не е направила искане за
присъждане на такива, не е и удостоверила извършването на каквито и да е
разходи за въззивното производство и такива не му се
следват.
По тия съображения ,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №****по гр.д.№****/2016г. на ДРС
Решението е окончателно на основание чл.280,
ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.