Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№         65                        04.04.2018 год.                                гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                       гражданско отделение

На двадесет и шести март                                                                   2018год.

В открито заседание в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:                          ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                           ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело         №  70            по описа  за     2018    год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадената от С.С.П.,  ЕГН **********,*** жалба рег.№ 4503/18.12.2017 год. срещу решение № 162/16.11.2017 год. по гр.д.№139 /2017 год. на  Б.Р.С.,с което е осъден  да заплати на Д.П.Д., с ЕГН **********,*** и Е.Х.Д., ЕГН **********,***:1./ сумата в размер на 1600 лв., ведно със законната лихва от 09.03.2017 год. до окончателното изплащане, както и 2./сумата в размер на 309.92 лв. - лихва забава върху сумата от 1600 лв., считано от 14.04.2015 год. до 09.03.2017 год.,както и разноски за  инстанцията в размер на 204.84 лв.

С доводи,че  решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част  е необосновано и постановено в отклонение от материалния и процесуалния закон ,е отправено искане  за отмяната му,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за цялостно отхвърляне на претенциите  по чл.55 ал.1 пр.1,във връзка с чл. 34 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД  и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.Въззивникът изразява несъгласие с фактическите изводи на БРС относно плащането  на цена в размер от  5 000 лв.  по сделка от дата 18.08.2010 год. за продажба на недвижим имот и отчетна сделка между пълномощник и упълномощител от дата 28.04.2011 год. за сумата от 1 600 лв. Счита направените от съда правни изводи по приложението на материалния закон за противоречащи на фактическите му такива.Сумите не били заплатени,поради което и връщането им не било дължимо.Съдът отказал да приложи разпоредбата на чл. чл.110 от ЗЗД по съображения,че изискуемостта на задължението за връщане на дадено имуществено благо в хипотезата на чл. 55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД и съответно началния момент,от който започва да тече давностният срок по чл. 114 от ЗЗД е момента на влизане на съдебното решение за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот.Обжалваното решение не било съобразено с практиката на ВКС,обективирана в постановление № 1/1979 год.  и решения,постановени по реда на чл.290 от ГПК,съгласно приетото в които,правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на недействителността.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 01.12.2017 год. жалба рег.№ 4503/18.12.2017 год.  ,изпратена по пощата на дата 14.12. 2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.

Въззиваемите страни Д.П.Д. и Е.Х.Д.,*** считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 600/13.02.2018 год.Решението не страдало от пороците,посочени във въззивната жалба  ,а всички възражения и оспорвания на претенциите от въззивника били неоснователни.

С искова молба рег.№ 941/09.03.2017 год.,Д.П.Д. и Е.Х.Д.,*** са предявили срещу С.С.П. осъдителни искове за сумите от по 5 000 лв. – главница и 1 526.66 лв.- лихви за забава.Изложени са твърдения,че  по силата на договор от 18.08.2010 год. ищците  са закупили  от ответника  земеделски имот -нива с площ от 9. 184 дка, имот № ***в землището на с. З., общ. Б. .Преди сключване на сделката , страните постигнали съгласие,че купувачите ще заплатят продажна цена от 5 000 лв.,като в нотариалния акт документиращ сделката ще бъде вписаната сумата от 1 600 лв.Сумата от 5 000 лв. била предадена преди изповядване на сделката от купувачите на продавача чрез пълномощника му  С.Т.и в присъствието на нейната дъщеря Е.И.Я..Пълномощника по сделката   изпратил на ответника  получената сума от 5 000 лв. с пощенски запис от  28.04.2011 год.С решение на Добричкия окръжен съд от дата 26.09.2014 год. била прогласена недействителността на договора и ищците осъдени да предадат на ответника владението върху недвижимия имот.Ответникът  не бил върнал до момента на ищците ,заплатената  от тях като продажна цена сума в размер от 5 000 лв.С оглед на горното се настоява да  бъде осъден да им заплати сумата от 5 000 лв.,като получена по нищожен договор,ведно с обезщетение от  1 526.66 лв. за неизпълнение на паричното задължение,определено по размер на законната лихва и за период от три години ,преди завеждане на настоящото дело (09.03.2014 год.-09.03.2017 год.).

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ,ответникът С.С.П.  е подал отговор рег.№ 1464/20.04.2017 год.,с което е оспорил твърденията на ищците,че са заплатили на пълномощника му сума в размер на 5 000 лв.,както и че пълномощника му е предал посочената сума.След като не бил получил паричната престация,исковете следвало да се отхвърлят като неоснователни.В условията на евентуалност заявява възражение за погасяване на главното парично вземане ,поради изтекла пет годишна  давност .

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, извършена  с рег.№№ 3176 и 3176/ 25.06.2008 год. от нотариус С.И.с район на действие БРС, вписан под № ** на НК – гр. С.,ответникът С.С.П. е упълномощил С.С.Т. да го представлява пред всички органи, да извършва от негово име и за негова сметка всички правни и фактически действия и да продаде собствения му недвижим имот – земеделска земя с площ от 9. 184 дка, имот № ***в землището на с. З., общ. Б., на когото намери за добре, при условия и цена, каквито счете за добре, да подписва предварителни и окончателни договори, да получи задатъка и продажната цена, както и да преупълномощава трети лица и да договаря сама със себе си.

          С договор от дата 18.08.2010 год., сключен с н. а. № **, т. **, рег. № 3109, дело № 549/ 18. 08. 2010год. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 109 на НК – гр. С.,вх.рег.№ 1621/19.08.2010 год.,АКТ № ** т.* д.№ **/2010 год. на Службата по вписванията гр.Б., С.С.Т., като пълномощник на ищеца е продала  на Д.П.Д., чрез пълномощник – съпругата му Е.Х.Д. и по време на техния брак, поземления имот – нива с площ от 9. 184 дка, имот № ***в землището на с. З., общ. Б. за сумата от 1 600лв. ,която е била изплатена от купувача на продавача напълно към момента на сключване на договора. В нотариалния акт е посочено,че данъчната оценка на имота е в размера от  1 552 лв.

          С разписка за пощенски запис № Н/216 от 28.04.2011 год.,С.С.Т. е изпратила на С.С.П. сумата от 5 000 лв.

          С решение № 293/26.09.2014 год. по в.гр.д.№449/2014 год. на Добричкия окръжен съд  е отменено отчасти решение № 73/30.04.2014 год. по гр.д.№ 726/2012 год. на Балчишкия районен съд,като вместо това е признато за установено в отношенията между С.С.П., С.С.Т., Д.П.Д. и Е.Х.Д., че договора за покупко – продажба на земеделския имот  в с.З. от 18.08.2010 год. е нищожен поради нарушаване на добрите нрави като сключен от пълномощника С.С.Т. във вреда на представлявания С.С.П..В мотивите на решението е посочено,че  установената с помощта на вещо лице  пазарна стойност на имот с площ от 9. 184 дка  възлиза  на 6 422 лв., т. е. четири пъти по – висока е от тази,на която е била изповядана сделката и посочена в нотариалния акт,който я документира в размер на 1 600лв.  Горното  е увреждане интересите на прехвърлителя,а нееквивалентността на престациите обуславя извод,че са нарушени  добрите нрави ,т.е. сделката е нищожна. С оглед обясненията на страните по делото-пълномощника Тонева и купувача  Д. и представен по делото пощенски запис,с дата на изпращането -28.04.2011 год.,съдът е приел за недоказани твърденията им,че са договорили и платили цена  ,различна  и много по-голяма от посочената в нотариалния акт, а именно в размер на сумата от 5 000 лв.С решението по в.гр.д.№ 449/2014 год.  е признато  за установено по отношение на Д.П.Д. и Е.Х.Д.  правото на собственост на С.С.П. върху нива с площ от 9. 184 дка, представляваща имот с идентификатор № ***по КК  на с. З., общ. Б. и същите са осъдени да му предадат владението върху имота.С решението по в.гр.д.№ 449/2014 год.  е потвърдено решението на БРС в частта на отхвърляне на предявения от С.С.П. против С.С.Т. иск  за унищожаване на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и съдържанието извършена  с рег.№№ 3176 и 3176/ 25.06.2008 год. от нотариус С.И..

Срещу решение № 293/26.09.2014 год.по в.гр.д.№ 449/2014 год.   ДОС са били подадени касационна жалба от съпрузите Д.  и Е. Д. и С.Т.,оставени без разглеждане с определение № 20/16.01.2015 год. по гр.д.№ 43/2015 год. на ІV г.о. на ВКС,потвърдено с определение № 169/14.04.2015 год. по ч.гр.д.№ 972/2015 год. на І г.о. на ВКС.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Предявените искове са осъдителни за връщане на сума,заплатена по нищожен договор за продажба на недвижим имот,ведно с обезщетение за неизпълнение на паричното задължение ,определено по размер на законната лихва за период от три години преди завеждане на делото,черпещи правното си основание в разпоредбите на чл.55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Осъдителните претенции са заявени с исковата молба в размерите от 5 000 лв. – главница и 1 526.66 лв.-лихви за забава.

С решение № 162/16.11.2017 год. по гр.д.№139 /2017 год. на  Б.Р.С.исковете са уважени в размерите от по 1600 лв.  и 309.92 лв.Решението на БРС не е обжалвано в частта на отхвърлянето на исковете до пълния размер на заявяването им и по правилото на чл.296 т.2 от ГПК е влязло в сила.

По фактите,уговорена ли е била между страните  и съответно  заплатена  цена в размер на 5 000 лв. по договора от дата 18.08.2010 год.,различна от посочената в нотариалния акт,който го документира  е формирана   сила на пресъдено нещо по влезлите в сила  решение № 293/26.09.2014 год.по в.гр.д.№ 449/2014 год.  на ДОС и  решение № 162/16.11.2017 год. по гр.д.№139 /2017 год. на БРС.При жалба срещу отделна част на решението-в случая на уважаване на претенциите ,съдът отговаря на доводите,които се отнасят за нея.Въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спорното материално право съобразно така очертания от жалбата обем на правораздавателна дейност и при съобразяване на влезлите в сила решения  единствено досежно връщането на уговорена и заплатена цена на недвижим имот по договора от 18.08.2010 год. в размера документиран   по н. а. № 30, т. *, рег. № 3109, дело № 549/ 18. 08. 2010 год. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 109 на НК – гр. С.,вх.рег.№ 1621/19.08.2010 год.,АКТ № * т.* д.№ 833/2010 год. на Службата по вписванията гр.Б.-1600 лв .

При служебната проверка на решението в обжалваната му част, съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.

Решението е неправилно.

С влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на сключен  между страните договор от 18.08.2010 год. за продажба на земеделски имот.Нищожният договор не поражда правни последици. Нищожността настъпва по право ,от момента на извършването на нищожна сделка  тя няма правно действие и всеки заинтересован правен субект ,може да се позове на нея.Недействителната сделка може фактически да е изпълнена. Даденото от страните по нищожен договор подлежи на връщане,като имуществена последица от недействителността.

Който е получил нещо без основание е длъжен да го върне-така чл. 55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД.Когато договорът бъде признат за нищожен,всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,което е получила от нея-така чл. 34 от ЗЗД.Съобразно разясненията ,дадени в т.1 от  Постановление № 1/28.05.1979 год. по гр.д.№ 1/1979 год. на Пленума на ВКС ,първият фактически състав на чл. 55 ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго и е налице  в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт (договор).

Плащането на цената по нищожния  договор за покупко-продажба от 18.08.2010 год. е установено от нотариалния акт. Нотариалният акт в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача е  с характер на разписка, частен свидетелствуващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. Този факт може да се е осъществил обективно, може и да не се е осъществил, затова частните свидетелствуващите документи могат да бъдат верни или неверни, т. е. може да се установява неистинността им.Ответникът не е опровергал  записаното в нотариалния акт изявление по отношение плащането на цената. Твърди се от него, че не е получил посочената в нотариалния акт цена,тъй като  сумата от 1 600 лв. е предадена от купувачите не на него,а на неговия пълномощник,респективно не е осъществена отчетната сделка между пълномощник и представляван.

Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него лице-така чл. 75 ал.1 от ЗЗД. При сключване на договора за продажба на земеделски имот  от  18.08.2010 год.,продавачът (ответникът по делото) е бил представляван от пълномощник и на него купувачите (ищците по делото) са предали парична сума,като  продажна цена. Представляваният определя обема на представителната власт, а това е правната възможност, по силата на която едно лице може да извършва правни действия от името на друго и да създава за него правни последици.В пълномощното за сключване на договора  ответникът изрично е делегирал права на пълномощника си  да получи  продажната цена.Представителството е извършване на правни действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него.Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗЗД правните последици от извършените от пълномощника действия възникват направо за представлявания. Правилото е, че пълномощникът действа за страната, а не за себе си и правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя -чл. 292 ал. 1 от ЗЗД,затова след отпадането на основанието за получаване на цената ,връщането се дължи от страната по сделката, а не от нейния пълномощник-така   определение № 714 / 13.10.2017 год.  по гр. д. № 1449/2017 год. на ВКС, III г. о.

С оглед на горното,изпълнението на пълномощника по отчетната сделка с упълномощилото го лице е въпрос неотносим към задължението за връщане на даденото по нищожен договор,т.е. искът по чл. 55 ал.1. пр.І-во от ЗЗД е основателен. Основателно е обаче и противопоставеното правопогасително възражение  по чл.110 от ЗЗД.

Съобразно разясненията ,дадени в т.7 от  Постановление № 1/28.05.1979 год. по гр.д.№ 1/1979 год. на Пленума на ВКС, вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД. По  приложението на  разпоредбата на чл. 114 ал. 1 ЗЗД  относно  деня, от който вземането е станало изискуемо и от който започва да тече  давностния срок в хипотезата на  първия фактически състав на чл. 55 ал. 1 ЗЗД е посочено,че  основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което  давностният срок започва да тече от деня на получаването й. Няма принципна разлика между последиците при уважаване на иск по чл.34 от ЗЗД ,във връзка с чл. 26 от ЗЗД и иск по чл. 55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД,тъй като основанието за уважаване на тези искове е нищожност на сключена сделка и разместване на престации между страните във връзка с тази сделка-така решение № 176/13.06.2012 год. по т.д.№ 1078/2010 год. на І т.о. на ВКС. Правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността. Съдебното решение има установително действие, но не е елемент от фактическия състав на чл. 34 ЗЗД. Специалното правило във връзка с нищожността по чл. 34 от ЗЗД , според което връщане на полученото се дължи, когато договорът бъде признат за нищожен не води до друг извод.  Правото на възстановяване възниква още с осъществяване на фактическия състав - изпълнение на задължение по нищожна сделка. Запазването на текста на чл. 34 ЗЗД има оправдание при промяната на режима през 1993 год., за да се подчертае отмяната на съществувалата по-рано възможност за отнемане в полза на държавата на даденото между страните в някои случаи на недействителност. В тази насока са  и  решение № 172 / 21.03. 2011 год.  по гр. д. № 80/2010 год. на ВКС, IV г. о. ; решение № 303 / 01.10.2015 год.  по гр. д. № 2081/2015 год. на ВКС, IV г. о.;решение № 667 / 14.10.2009 год. по гр. д. № 402/2008 год. на ВКС, III г. о.

При съобразяване на горните постановки и данните,че сумата от 1 600 лв. е дадена при сключване на нищожния договор на дата 18.08.2010 год.,а претенцията е заявена с искова молба рег.№ 941/09.03.2017 год.,следва да бъде постановено отхвърлянето й,а като последица и тази по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено, поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК ,съдът го отменя и решава спора съобразно настоящите мотиви.

          Относно отговорността за разноски:В производството пред БРС въззивникът е сторил разноски в размер на 700 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.С оглед частичното отхвърляне на претенцията срещу него и по правилото на чл. 73 ал.3 от ГПК са му били присъдени разноски в размер на сумата от  174.04. лв.С оглед изхода по спора на ответника се следват в пълен размер сторените от него разноски за двете съдебни инстанции,съответно за първата още 526 лв.(700-174),както и за въззивната общо 430.54 лв.,от които

 ДТза обжалването  от 130.54 лв. и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

          С исковата молба за заявени претенции за главница в размер от 5 000 лв. и лихви за забава в размер от 1 526.66 лв.,т.е. по правилото на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК,решението на въззивния съд не подлежи на обжалване  нито по иска по чл. 55 ал.1,нито по иска по чл. 86 от ЗЗД.

По тия съображения,съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 162/16.11.2017 год. по гр.д.№139 /2017 год. на  Б.Р.С.в  частта на осъждането на С.С.П. да заплати на  Д.П.Д. и Е.Х.Д. сумите от 1 600 лв.,309.92 лв.  и разноски в размер  от 204.84 лв.,като вместо това п о с т а н о в я в а :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.Д., с ЕГН **********,*** и Е.Х.Д.,  ЕГН **********,*** С.С.П.,  ЕГН **********,*** осъдителни искове за :1./ сумата в размер на 1600 лв. ,дадена по признат за нищожен договор от дата 18.08.2010 год.,сключен с по н. а. № *, т. *, рег. № 3109, дело № 549/ 18. 08. 2010 год. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 109 на НК – гр. С.,вх.рег.№ 1621/19.08.2010 год.,АКТ № * т.* д.№ 833/2010 год. на Службата по вписванията гр.Б.,ведно със законната лихва от 09.03.2017 год. до окончателното изплащане, както и 2./сумата в размер на 309.92 лв. - лихва забава върху сумата от 1 600 лв., считано от 14.04.2015 год. до 09.03.2017 год.

ОСЪЖДА Д.П.Д., с ЕГН **********,*** и Е.Х.Д.,  ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.С.П.,  ЕГН **********,*** сумата от 956.54 лв.,сторени съдебно –деловодни разноски за две съдебни инстанции,от които още 526 лв. за производството пред БРС и 430.54 лв. за производството пред ДОС.

          Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                      2.