РЕШЕНИЕ

№71

гр.Добрич,13.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на деветнадесети март през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №72 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№215/26.01.2018г. от Д.Д.В. с ЕГН-********** с адрес ***, чрез адв.В.Д. от ДАК, срещу решение №6/10.01.2018Г. по гр.д.№380/2017г. на Т.ски районен съд, в частта , в която е отхвърлен иска му срещу Ж.Г.Ж. с ЕГН-********** с адрес ***, за сумата от 1800 лева, по 600,00 лева за всяка една от годините- 2014/2015г., 2015/2016г. и 2016/2017 година, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота, считано от 01.06.2014г. до 01.07.2017г. до окончателното изплащане, ведно със законната лихва.

Жалбата е бланкетна - заявено е, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, постановено при неправилна преценка на събраните доказателства. Конкретни доводи във връзка с твърдяните пороци не са изложени. Заявено е искане за отмяната му и постановяване на ново.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от М.Я.Д., който изразява становище, че решението е основано на събраните доказателства, като излага и, че не е упражнявал стопанска дейност в помещенията на ищеца, че нямат сключен договор за наем, че липсва и покана за плащане на парични задължения, че не се установило към настоящия момент да има някакви животни и те да са негови, установило се и, че последните години работил извън РБ. Иска потвърждаване на решението.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК /решението връчено на 12.01.2018г., жалбата е депозирана на 26.01.2018г./, от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено от Д.Д.В. с ЕГН-**********, срещу Ж.Г.Ж. с ЕГН-**********, право на иск за сумата от 180лева обезщетение за неоснователно ползване през периода 01.06.2014г.-01.07.2017г. на собствения му недвижим имот- масивна стопанска сграда-изкупвателен пункт със застроена площ от 197кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Обосноваващите ищцовата претенция обстоятелства най-общо се свеждат до твърдения, че ищеца е суперфициарен собственик на две сгради – „масивна стопанска сграда-изкупвателен пункт” със застроена площ от 197кв.м. и „масивна стопанска сграда-банцинг” със застроена площ от 51.60кв.м, построени върху общинско дворно място –УПИ с площ от 1170кв.м., съставляващо парцел * в кв.* по ПУП на с. Ж.. Към момента едната -„масивна стопанска сграда-изкупвателен пункт” се владеела от ответника без правно основание. Отглеждал в нея животни. Многократно разговаряли за сключване на договор за наем, но не постигнали съгласие. Поискал ответника да освободи имота, сезирал и РП гр.Т. за съдействие в този смисъл, но ответника продължавал да обитава сградата. Заявено е искане за ревандикиране на същата сграда и за плащане на обезщетение за ползване на същата от ответника. Ревандикационната му претенция е отхвърлена и в тази част висящността на спора е преустановена, тъй като в предмета на въззивното производство, очертан с въззвната жалба е само отхвърлената претенция за обезщетение по чл.59 от ЗЗД.

Тази правна квалификация по чл.59 от ЗЗД-неоснователно обогатяване, а не дадената от районния съд по чл.55, ал.1 от ЗЗД, следва от твърденията на ищеца, че ответника ползва през исковия период собствената му сграда за отглеждане на животни, при липсата на договор за наем и без да заплаща такъв. Макар и пестеливи, твърденията на ищеца се свеждат до това, че вместо него, ползите от имота, които му се следват като собственик, придобил ответника, който го ползвал без правно основание. Ищецът е била лишен от възможността да увеличи имуществото си чрез основателно придобиване на нова имуществена облага/гражданските плодове от имота/, която облага е останала в патримониума на ответника, защото той не му платил за ползването. Постановеното от първонстанционния съд решение се основава на изложените в исковата молба обстоятелства, грешно подведени под нормата на чл.55 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи/макар и да липсват конкретни оплаквания/, че неправилно посочената правна норма /правна кавлификация/ води до незаконосъобразност /а не недопустимост/ и този порок е отстраним от въззивната инстанция.

Условие за основателност на така предявения иск по чл.59 от ЗЗД е ищеца да е собственик на имота и ответникът да го ползва през процесния период 01.06.2014г.-01.07.2017г. без основание. По първото условие не са налице противоположни твърдения на насрещните страни. Материално правната легитимация на ищеца като собственик на „масивна стопанска сграда-изкупвателен пункт” не е била в предмета на спора. Правата си върху същата ищецът е удостоверил и с представения констативен нотариален акт №45/2005г.на нотариус с рег.№191 на НК, неоспорен по надлежния ред от ответника.

Спорен е въпросът относно ползването на същата сграда в исковия период 01.06.2014г.- 01.07.2017г. от ответника, който отрича този факт с твърденията, че преди 5-6години държал няколко прасета в негово стопанско помещение, но преди три години опразнил всичко поради влошени с ищеца отношения. В съдебно заседание излага и, че не бил и в страната, а в РГермания.

Събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.В.В.-братовчед на ищеца, Ю.А.А.и М.Ю.С., двамата без родство със страните, във връзка с релевантните спорни факти относно фактическото ползване на сградата или част от нея от ответника в периода 01.06.2014г.-01.07.2017г., не дават основание за категоричен положителен извод в този смисъл.

Съвпадащи са показанията и на тримата свидетеля единствено относно факта, че назад във времето ответника е гледал прасета в сградата, описана от св.В. като метална конструкция, покрита с интернит отгоре, с пет-шест бокса, голяма фуражомелка, банцинг, малки фуражомелки, стая за работници. В един или два бокса според същия свидетел ответникът гледал прасета. Самонастанил се след С., който също гледал животни там. Ползвал в долната страна, където е банцинга и фуражомелката. Ищецът не му бил разрешил да гледа животни, а само да ползва сградата за гараж. Св. А. твърди да е ходел да помага на ответника-пълнел вода, косял коприва в периода 2013г.-началото на 2016г. Според св.С. ответника преди гледал прасета в имот, който свидетеля не знаел чия собственост е. Категоричен е, че от 2010г.ответника работи в Германия, където работел и свидетелят от 2000г. Връща ли се за по месец в страната. Работели в една и съща фирма 4-5години, поставяли гипсо-картон, върнали се миналата година/разпита на свидетеля е проведен на 06.12.2017г.

Установения от свидетеля факт на отсъствие на ответника от страната през изследвания период от време е признат от ищеца, който в съдебно заседание от 06.12.2017г. излага и твърдение, че по време на престоя на ответника в Германия, зет му гледал прасетата , носел да ги пои и да ги храни.

При така установеното не може да се приеме за доказано възникването на вземането на ищеца за обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползването от ответника не кога да е, а именно в периода 01.06.2014г.-01.07.2017г., на собствената на ищеца сграда или на отделни помещения от нея. Установена е само една от предпоставките на чл. 59 от ЗЗД- ищецът е собственик на сградата. Въз основа на събраните доказателства, при отчитане на кореспондиращото с установеното с гласните доказателства/показанията на св.С./ твърдение на самия ищец, че за изследвания период ответника е бил в Германия, твърдението му, че през това време трето лице се е грижело за животните, при липсата на установяване, че това лице е водело работите на ответника/овластено или не/, не може да се изведе извод, че в процесния период именно ответникът е ползвал имота за гледане на животни или по друг начин.

С оглед обсъдени доказателства, претенцията на ищеца се явява недоказана и правилно отхвърлена. Обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, право на разноски има въззиваемата страна, но същата нито е заявила искане за присъждане на разноски, нито е удостоверила извършване на разходи във въззивното производство.

С оглед гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №6/10.01.2018Г. по гр.д.№380/2017г. на Т.ски районен съд, в частта , в която е отхвърлен иска на Д.Д.В. с ЕГН ********** ***, срещу Ж.Г.Ж. с ЕГН ********** ***, за сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имот- „масивна стопанска сграда-изкупвателен пункт” със застроена площ от 197кв.м., построена върху общинско дворно място –УПИ с площ от 1170кв.м., съставляващо парцел * в кв.* по ПУП на с. Ж., за периода от 01.06.2014г. до 01.07.2017г., ведно със законната лихва.

Решението не подлежи на касационно обжалване съобразно чл.28, ал.3, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.