Р Е Ш Е Н И Е

№ 84 , гр. Добрич, 23.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 73 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, рег. № 1694/ 25.01.2018 г., подадена от процесуалния представител на ищеца Г.А.Г., против решение № 21/ 08.01.2018 г. по гр. д. № 1158/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с което са били отхвърлени исковете му против Д.Ж.Д. с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, настоява се за неговата отмяна и се претендира уважаване на иска за промяна упражняването на родителските права по отношение на детето С.. Гласните доказателства установявали по безспорен начин отчуждаването на детето от баща му, за което вина носела неговата майка и нейните родственици, които настройвали детето против баща му и ограничавали контактите помежду им. Така СПЕ установявала тежък синдром на родителско отчуждение, това личало и от обясненията на самото дете. Причините за него се дължали в поведението на майката. Тъй като бащата бил невиновния и по – пригоден родител, решението следвало да бъде отменено, а искът му за предоставяне нему упражняването на родителските права – уважен изцяло.

Ответната по въззива страна Д.Ж.Д. по реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението.

Препис от решението е било връчено на ищеца на 12.01.2018 г. Въззивната жалба, подадена на 25.01.2018 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Г.А.Г. против Д.Ж.Д. за претенции за промяна в упражняването на предоставените с решение № 88/ 05.06.2013 г. по гр. д. № 1985/ 2013 г. по описа на ДРС родителски права по отношение на детето С. Г.Г., като бъдат предоставени за упражняване на ищеца, бъде постановено детето да живее при него, а на майката бъде определен режим на лични отношения и бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 150 лв. месечно. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ответницата не изпълнявала изпълнението на горепосоченото съдебно решение по отношение режима на лични отношения между бащата и детето, като осуетявала всички срещи помежду им. Насаждала омраза у детето към баща му, тя е родители и го настройвали против него, заплашвали го да не се среща с баща си, в резултат на което детето развило синдром на родителско отчуждение по вина на майката. Настоява упражняването на родителските права да бъде предоставено на него, тъй като детето е от мъжки пол, навлиза в пубертет и за развитието му би било по – добре да живее с баща си. Той бил и по – пригоден родител, тъй като бил невиновен за настъпилото родителско отчуждение. Настоява се за уважаване на исковете, претендирани са разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата Д.Ж.Д. е депозирала писмен отговор, в който се противопоставила на основателността на заявените претенции с твърденията, че изложените в исковата молба твърдения са неверни. Майката не препятствала контактите между ищеца и детето. Той не плащал дължимата на детето издръжка, живеел в таванско помещение и не можел да осигури по – добри битови условия за отглеждането му. Причините за родителското отчуждение се дължали на самия ищец, който с поведението си отдалечил детето от себе си. Настоява се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

С оглед ревелевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с решение № 88/ 05.06.2013 г. по гр. д. № 1985/ 2013 г. по описа на Районен съд Добрич. По силата на одобреното от съда споразумение родителските права по отношение на роденото от брака на страните малолетно дете – С. Г.Г. са предоставени на майката Д.Ж.Д., а бащата Г.А.Г. е приел плащането в полза на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от датата на подаване на молбата за развод, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 10-то число на текущия месец, като и му е определен режим на лични контакти със сина му.

Пред първоинстанционния съд е представен социален доклад, от който се установява, че майката разполага с по – добри социално – битови условия за отглеждането на детето. Бащата живее в таванско помещение със задоволителни битови условия. И двамата реализират доходи от трудови правоотношения. При разговор на социалните работници с детето С., същото е изразило мнение, че се чувства добре при майката и не желае да живее при баща си, поради което изразеното в социалния доклад становище е да се запази съществуващото положение при упражняването на родителските права.

Страните са във влошени отношения помежду си, което провокира подаването на жалби. Ищецът е подал жалба в ДРП за евентуално извършено престъпление по чл. 182 ал. 2 от НК, за това, че майката Д.Ж.Д. отказвала изпълнение на съдебното решение в частта му относно личните отношения между бащата и сина му. Преписката е завършила с постановление за отказ за образуване на наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. На 06.07.2016 г. ищецът подал молба за образуване на изпълнително производство при ДСИ при СИС гр. Добрич относно изпълнението на съдебното решение по отношение на личните отношения между Г.А.Г. и сина му С.. Приложени са обясненията на ответницата. Тя от своя страна е образувала срещу бившия си съпруг изпълнително производство за неплащане на дължимата издръжка на детето С., по което производство последният обяснява, че са препятствани личните му отношения с детето.

В подкрепа на своите твърдения, всяка от страните по делото е ангажирала гласни доказателства.

Св. ***, колега да ищеца, потвърждава разказаното му от самия Г.А.Г., че трудно осъществява контакт със сина си, но той не искал да се виждат, защото това било забрана, наложена от майка му. Ищецът бил отговорен човек и можел да се грижи за сина си.

Св. ***е посочил, през около 2015 г. /преди около две години според свидетеля/, двамата с ищеца срещнали възрастен човек и дете, за което ищецът потвърдил, че е сина му, а възрастния – бившия му тъст. Детето не се зарадвало на баща си, а възрастният човек започнал да го кълне. Бащата се разстроил и разплакал.

Св. ***е баща на ответницата, а св. ***– нейна майка. Показанията на тези свидетели са еднопосочни, че бащата и детето не поддържат контакт, защото детето не желаело. Причините се дължали в поведението на самия ищец, който, по примери на свидетелите, купил на детето лаптоп, а след това си го поискал обратно; поканил детето да го заведе на зимуване, а след това му поискал пари за заплащането на пътуването. Такива случаи имало двукратно, като втория път детето отказало да пътува. Първоначално ходело при баща си в таванската стая, която обитавал, но след това отказало. Детето не одобрявало това, че баща му говорел против майка му. Отношенията между родителите били обтегнати, както и между ищеца и родителите на ответницата. Свидетелите отричат да са настройвали детето против баща му, да са препятствали контактите им, дори св. *** е стимулирала С. да се среща с баща си.

Пред първоинстанционния съд е било изслушано детето С.. То е потвърдило, че от няколко години не поддържало контакт с баща си. Дразнело се, че бащата злослови по адрес на майката, че постоянно разпитва за нея. Казал на детето, че ще отдаде под наем половината от апартамента, семейно жилище, накарал детето да си измести багажа, а то се разплакало. Детето блокирало телефонните обаждания от баща си, за което последният обвинил майката. Когато контактували родителите, баща му вдигал скандал. През 2014 г. детето и бащата отишли на зимуване в Банско, за което детето платило припадащата се за него час. Купило си ски, които бащата искал да вземе при развода. Детето се противопоставило, майката се намесила в негова полза, в резултат на което се сдърпали и ските се счупили. Имало екскурзия през 2015 г. отново в Банско, за което детето се съгласило, а бащата в последствие поискал пари. Детето отказало и прекъснало контактите с баща си. Според детето, баба му и дядо му по майчина линия го стимулирали да се среща с баща си, но то не желаело. С майка си детето живеело добре и спокойно.

Първоинстанционният съд е назначил съдебно – психологическа експертиза, от пространното, обективно и компетентно заключение по която се установява, че детето С. Г.Г., по отношение ниво на психо – емоционално и физическо развитие, е в съответстваща на възрастта, образованието, културната и социалната му опитност норма. Вещото лице е констатирало трета степен, т.е . тежка форма на Синдром на родителско отчуждение на база вербално – агресивно автопрограмиране с програмиращ родител – бащата Г.А.Г. и пасивно - съдействащ родител – майката *** Ж.Д., както и че самият С. е едновременно в ролята на цел и на жертва, т. е. бащата сам настройва детето срещу себе си. Вещото лице дава заключение, че бащата Г.А.Г. се явява силно фиксиран към детето и не успява да влезе в ролята на възпитаващ детето си с добър родителски педагогически усет и добронамереност, поради обременеността си с негативно отношение към майката на детето си и поради наличието на кверолантно – подобни нагласи и поведение. Майката *** Ж.Д. се явява по – надежден родител, с оптимален родителски капацитет, въпреки поведението си пасивно – съдействащ синдрома на родителско отчуждение родител.

При изслушване на родителите по реда на чл. 59 ал. 6 от СК бащата Г.А.Г. е изразил становище, че иска да осъществява контакти с детето си. Търсел помощта на класния ръководител на С. и психолога в училище, които обещали да му съдействат, но след това му отказали, за което той обвинява, че с тях е говорила бившата му съпруга. Детето търсело контакт с бащата, той чувствал какви са неговите потребности. Не отговаряли на истината твърденията, че бил дезинтересиран от детето.

Майката Д.Ж.Д. е посочила, че не влия върху решенията на детето С.. Обвинявайки за всяко нещо нея, бащата сам настройвал детето срещу себе си.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявеният от Г.А.Г. против Д.Ж.Д. иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК е процесуално допустим и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав, в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Относно основателността му Окръжният съд намира следното:

За да се установи основателността на претенцията за промяна в упражняването на родителските права, родителят – ищец следва да установи, че след влизане в сила на съдебния акт, с който е разрешен въпроса за упражняване родителските права, са възникнали нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че родителските права се предоставят на другия родител.

Основните твърдения на ищеца, че майката не осуетява контактите между бащата и детето, настройвала С. против баща си, злословела по негов адрес, което водело до създаването на синдром на родителско отчуждение, вина за който носела Д.Ж.Д.. Така релевираните твърдения могат да се разглеждат в светлината на хипотезата на влошаване на условията при родителя, при който детето живее, съгласно б. А от т. 5 от Постановление №1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС. Под условия в случая не следва да се разбират единствено материално – битовите условия, а също и условията, които да способстват за психологическото и емоционално благополучие на детето.

Така изложените твърдения въззивният съд намира, че са останали недоказани.

Показанията на ангажираните от ищеца свидетели съдът кредитира, доколкото се подкрепят от останалите доказателства по делото. Св. Димов няма преки впечатления от отношенията между страните или тези между ищеца и неговия син. Съдът намира, че показанията на св. Генчев не следва да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават както от показанията на свидетелите Радичкови, които съдът намира за обективни, независимо, че и двамата свидетели се намират в родство с ответницата, така и от обясненията на самото дете. Показанията на ангажираните от ответницата свидетели са безпротиворечиви и се подкрепят както от социалния доклад, така и от обясненията на детето, а индиректно – и от заключението на вещото лице по СПЕ.

Твърденията на ищеца, че детето страда от синдром на родителско отчуждение са доказани от заключението на вещото лице. Причините обаче за възникването на този синдром и развитието му в тежка степен при детето С. се дължат в по – малка степен на поведението на майката. Вещото лице е дало заключение, че тя е пасивен родител и препоръчва по – активно нейно поведение относно обяснения на детето относно постъпките на неговия баща. Основните действия, които са довели до развитието на синдрома на родителско отчуждение, са тези на самия ищец. Имайки предвид възрастта на детето /навършило 14 години към настоящия момент/, която възраст, освен че се характеризира с „хормонална буря“, основополага самостоятелността и независимостта на личността на детето, формирането на чертите и, уменията за целеполагане и отношението към бъдещето си, вещото лице е посочило, че в резултат на конфликтите между родителите и по време на развода детето задържа обида и душевна болка. Това е довело до състояние на смут, притеснение и дистрес, проявени като страх и нежелание детето да бъде с баща си, което е утежнено от проявената от ищеца методична и целенасочена вербална агресия към майката и детето. Вещото лице е посочило, че бащата проявява поведение и стил на реваншизъм по отношение на майката, който стил се пренася и върху детето – предоставяне на подаръци и изкушения, които изисква обратно /подарения му лаптоп, финансовата обезпеченост на зимуването в Банско/, които детето е възприело като предателство, почувствало се е ощетено и излъгано. Това, според вещото лице, води до разбиване вярата на С. във връзката баща – син. Вещото лице не е констатирало в хода на обследването наличието или въздействието на трети лица за психо – емоционалното настройване на детето срещу баща му. Липсват факти, доказващи психически тормоз над детето от страна на майката или нейните родители и съответното настройване срещу бащата. Вещото лице е определило действията на бащата за недобронамерени, когато изисква половината от апартамента да бъде освободен, за да го отдаде под наем на външни лица, когато изисква С. да заплати организираното от него самия зимуване, когато изисква да му върне подарените му компютър, телефон, лаптоп и флашка или когато въвлича детето като арбитър в споровете с бившата си съпруга. Това, според вещото лице, настройва детето против бащата и е причина то да не иска да поддържа контакти с него. Следователно отговорността на развилия се синдром на родителско отчуждение у детето С. не се дължат на действията на ответницата, на която е предоставено упражняването на родителските права, а на поведението на самия ищец.

Заключението на вещото лице по назначената СПЕ следва да се съобрази с дадените от самото дете обяснения. Действително, желанието на детето да продължи да живее при майката не е решаващо, но имайки предвид възрастта му и социалната му зрялост, съответна на нея, може да се приеме, че детето има обяснения за нежеланието си да поддържа контакти с бащата, които обяснения са намерили потвърждение в заключението по СПЕ. В този смисъл е становището на социалните служби по представения социален доклад, че в интерес на детето е да не се променя местоживеенето му и упражняването на родителските права.

Имайки предвид, че към настоящия момент детето е отглеждано от майката при добри социално – битови условия, с подкрепата на нейните родители, детето расте спокойно, с добър успех в училище и без противоправни прояви, то въззивният съд споделя мотивите на първостепенния съд, че не са доказани такива промени в обстоятелствата при отглеждането и възпитанието на детето С., които да налагат предоставяне упражняването на родителските права по отношение на него на бащата. Ищцовите претенции са неоснователни и правилно са били отхвърлени от Районния съд.

При настоящото разглеждане на спора въззиваемата не е претендирала разноски, които с оглед изхода на спора да и бъдат възлагани.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/ 08.01.2018 г. по гр. д. № 1158/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.