Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

гр. Добрич, 16.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и осми март година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 74 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Г.И.Н. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение № 1203/21.12.2017 г. по гр.д.№ 368/2017г. на Добричкия районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „***“ АД – гр.В.иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, съставляващи възнаграждение за положен извънреден труд в периода м.11.2013 г. – м.11.2015 г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, постановено при процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон и задължителна съдебна практика. Изводът на съда, че работният процес не бил непрекъсваем бил необоснован. Обратното следвало от заповед № 6/07.01.2014г. на изпълнителния директор на ответника, която освен това въззивникът бил оспорил като нищожна. Съдът не обсъдил други, събрани по делото, писмени доказателства, установяващи непрекъсваемостта на работния процес. Иска отмяна на решението и удовлетворяване на претенцията.

Жалбата е редовна, подадена в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседания въззиваемият „***“АД чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Безспорни между страните са обстоятелствата, установени и с представените писмени доказателства, относно наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, прекратяването му със заповед №17/04.08.2015г. на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ, считано от 04.08.2015г., признаването на уволнението за незаконно и отменяването му с влязло в сила решение №146/02.02.2016г. по гр.д.№3470/2015г. по описа на ДРС.

Твърди се от ищеца, че е полагал извънреден труд, който не му е заплатен от работодателя, като в исковата молба претенцията е конкретизирана, както следва: за м.ноември, м.декември 2013г. и м.януари 2014г. – по 27.27 лева, за м.февруари 2014г. – 54.54 лева, за м.март, м.април, м.май, м.юни, м.юли и м.август 2014г. – по 27.27 лева, за м.септември 2014г. - м.ноември 2015г. – по 31.81 лева.

Ответникът е оспорил иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд с доводи, свеждащи се до липсата на право на такова поради липсата на полаган извънреден труд. Изложил е обстоятелства относно начина на отчитане на отработеното време – сумирано, с период на отчитане от един месец; относно въвеждане на работно време на смени с продължителност до 12 часа дневно и 56 часа седмично, при спазване на 12 – часове между дневна и 24 – часова между седмична почивка, при което е извел извод, че при този начин на отчитане, отработените от ищеца часове, съобразно графика на смените, не надвишават общия брой часове, изчислени съобразно работните дни в месеца по календар.

Извънреден труд е работата по служебно или трудово правоотношение, полагана в повече от установеното работно време по смисъла на пар.1 т.11 ДРКТ. По правилото на чл.143 ал.2 от КТ полагането на извънреден труд е забранено, освен в случаите по чл.144 от КТ - в установената по чл.146 от КТ продължителност и срещу заплащане на възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.150 във вр. с чл.262 от КТ.

При твърдение за полагане на извънреден труд в тежест на ищеца /не на ответника/ е да докаже фактическото полагане на такъв труд, времето и продължителността му. Настоящата инстанция, обсъждайки доказателства, обсъдени и от районния съд, приема за установени от фактическа страна, установените и от районния съд обстоятелства, че ищецът, заел позицията на въззивник в настоящото производство, не е доказал да е работил повече от установеното работно време.

Съобразно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, кредитирано и от настоящата инстанция , разпределението на работното време за работещите на длъжността „хладилни техници”, заемана и от ищеца, е установено с Правилника за вътрешния трудов ред за 2014 и 2015г. В раздел III – Работно време, почивки и отпуски, на същия правилник, за работещите на длъжност „хладилни техници” е определено работно време по график, на четири смени: дневна, нощна, редовна и междинна. Продължителността на дневната смяна е от 7.00часа до 19.00часа с ползване на пет физиологични почивки, две от които по половин час /от 9.00 часа до 9.30 часа и от 13.00 до 13.00часа/, останалите по 0.15 мин. на всеки два часа. Продължителността на нощната смяна е от 19.00 часа до 7.00 часа с ползване също на пет физиологични почивки две от които по половин час /от 21.00 часа до 21.30 часа и от 5.00 до 5.30 часа/, останалите по 0.15 мин. Продължителността на редовната смяна е от 7.30 часа до 16.30 часа с две физиологични почивки от по 0.15 мин. и една обедна от 1час, а на междинната смяна – от 11.00 часа до 19.00 часа с две физиологични почивки от 13.00 часа до 13.30 часа и 16.30часа до 17.00 часа.

Съгласно чл.4а от НРВПО именно с Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редуването на смените, почивките, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене в производство с непрекъсваем работен процес, както и други въпроси, свързани с разпределянето на работното време и организацията на работа.

Така при наличието на утвърден Правилник за вътрешния трудов ред, с който работното време се организира на смени с различна продължителност, със заповед №06/07.01.2014г. на работодателя е установено сумирано изчисляване на работното време с календарен период на отчитане от един месец за заемащите длъжностите „техници механици“ и „портиери“. Продължителността на работното време при сумираното изчисляване е установена, както следва: 12 часа през деня от 07.00 часа до 19.00 часа и 12 часа през нощта от 19.00 часа до 07.00 часа. Календарният отчетен период е съобразен с императивната норма на чл.142, ал.2 от КТ и възраженията на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. Неоснователни са и възраженията му за нищожност на Заповед №06/07.01.2014г., като издадена от лице без работодателска правоспособност, при данни от справка с търговския регистър, че К.А.е вписана като представляващ ответното дружество на 27.12.2013г.

Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за един по-продължителен период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната по смисъла на чл.136 от КТ, но работата в повече се компенсира с почивка в границата на отчетния период. Така балансът на работното и свободното време се запазват средно за отчетния период. Възможно е един ден продължителността на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а в друг по-малка, но в края на отчетния период нормата работно време да не се превишава. Когато нормата работно време не е превишена, тогава не е налице извънреден труд и не се прилага чл.262 ал.1 т.4 КТ. Часовете над определената месечна норма са извънреден труд и се отчитат по реда на чл.149 от КТ в специална книга и пред Инспекцията по труда. Броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца /след превръщане на нощните часове в дневни/ се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за съответното работно място при подневно отчитане на работното време /обичайно за пълен работен ден от 8часа, или непълен от 4часа/. Следва да се отбележи и, че законът не прави разлика при определяне на почивките при сумирано и подневно отчитане на работното време , поради което на общо основание се прилага правилото на чл.151 ал.2 от КТ, освен ако не е налице хипотезата на непрекъсваем работен процес с лишаването на работника или служителя от възможност да разполага, както намери за добре с времето за почивка.

По данни от представените по делото отчетни и присъствени форми и съобразно заключението на вещото лице, при въведеното сумирано изчисляване на работното време, в рамките на отчетния период от един месец, ищецът е отработвал по 11часа за дневна и нощна смяна и 7 или 8часа за редовна смяна, без включване на времето за хранения и почивки. При това отработените от ищеца часове, съобразно графика на смените, не надвишават общия брой часове, изчислени съобразно работните дни в месеца по календар, т.е. няма положен извънреден труд за всеки един месечен период.

При очертаването на основанието на иска за заплащане на извънреден труд не е въведено от ищеца твърдение за непрекъсваемост на работния процес, респ. за неправилно отчитане на отработеното време , тъй като в него не е включено времето за хранене. Вън от това нито редуването на смени в предприятието / който смисъл са и представените графици/, нито установеното сумарно отчитане на отработеното време, сами по себе си установяват наличие на такава организация на работния процес и задължение на ищеца да е на разположение на работодателя през цялата смяна. Само, ако работникът или служителят е длъжен да бъде на работното си място или на разположение на работодателя цялата смяна /заедно с времето за хранене и почивки/ се отчита като отработено време. Така и ТР № 8/ от 14.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/ 2013 г., ОСГК, с което е прието, че при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Доказателства в този смисъл ищецът не е ангажирал. В тази връзка следва да се отбележи и, че при липсата на надлежно въведени в предмета на спора твърдения в горния смисъл, липсата на оспорване от страна на ищеца на представените присъствени и отчетни форми, които установяват полагането на труд през помесечни периоди на сумирано отчитане, липсата на оспорване и твърдения изобщо относно организацията на работния процес и формата на отчитане на отработеното време, лишено от правен интерес се явява оспорването на действителността на Заповед №06/07.01.2014г., в противоречие и с аргумента му, че същата заповед установява наличието на непрекъсваем процес на работа. Начинът на отчитане на работното време – подневно или сумирано не е задължителен елемент от трудовия договор. Когато в трудовия договор е посочен „пълен работен ден” означава, че е уговорена продължителност на работния ден от 8 часа, но не и, че формата на отчитане е задължително подневна. И при липсата на издадена от надлежния орган заповед, след като ищецът не е оспорил представените графици, не е твърдял да е налице различна от установената с тях организация на работния процес, подневно отчитане на отработеното време, не може да се приеме, че отчитането на работното време на ищеца от работодателя е неправилно. Въпросът за организационната форма на работния процес, т.е. че работният процес в предприятието е бил непрекъснат, в частност, че следва за отработено време да бъде отчетено и времето за хранене и почивки, е повдигнат от ищеца по повод втория вариант от заключението на вещото лице по СИЕ /отчитане на цялата смяна като отработено време/, което твърдение не се подкрепя от показанията на изслушания по този повод свидетел.

Или от изложеното следва, че за месеците ноември 2013г. – август 2015г., в които е работил при ответника, ищецът не е доказал да е полагал извънреден труд. Що се отнася до следващите месеци септември – ноември 2015г., в тях ищецът въобще не е работил при ответника /още по-малко с положен извънреден труд/. Следователно претенцията му за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за процесния период е неоснователна и предявеният иск правилно е отхвърлен от районния съд.

Първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, като на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на въззиваемия следва да се присъди платеното от него адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1203/21.12.2017 г. по гр.д.№ 368/2017г. на Добричкия районен съд в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният от Г.И.Н. срещу „***“ АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, съставляващи възнаграждение за положен извънреден труд.

ОСЪЖДА Г.И.Н. с ЕГН ********** да заплати на „***“АД - гр.В.бул.„***”46, платеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300лева.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.3 от КТ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.