Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

гр. Добрич, 11.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и осми март година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 78 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по жалба на ***срещу решение №18/08.01.2018г. по гр.д.№2898/2017г. на Добричкия районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на И.П. *** обезщетения за вредите, които е претърпяла следствие, че въззивникът на 02.02.2017г. не е изпълнил задължението си да почисти тротоара по ул.“Кирил и Методий“ в посока от хотел „България“ към кръстовището с ул.“Максим Горки“, срещу магазина за сирене, а именно – сумата 1 515.83 лева за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за изкуствена става, запис на диск от рентген, потребителска такса, медикаменти и сумата 10 484.17 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на дясна бедрена шийка и дясна лъчева кост, операция, рехабилитация и притеснения и дискомфорт от невъзможност да се придвижва сама.

Съгласно оплакванията в жалбата първоинстанционното решение е неправилно, защото по делото не били доказани съществени елементи от хипотезата по чл.49 от ЗЗД, за да се ангажира отговорността на въззивника да обезщети ищцата за претърпените от нея вреди. Необосновани и изградени на недостоверни свидетелски показания били изводите на съда за претърпян от ищцата инцидент /по време, място и обстановка/, като причина за нараняванията й. Необосновано и недоказано било прието още, че твърдяното място на инцидента е общинска собственост и въззивникът е отговорен за почистването му, както не било доказано и виновно бездействие на общински служител в тази насока, като причина за нараняванията и вредите на ищцата. За случилото се въззивникът бил несвоевременно уведомен едва с исковата молба, и това го лишило от възможността да организира защитата си по-рано. Претенциите били недоказани по размер, а тези за неимуществени вреди били в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД удовлетворени.

Иска решението да бъде отменено и исковете изцяло отхвърлени.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, въззиваемата оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване решението на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявени от И.П. *** искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетения за имуществените и неимуществените вреди, които са й причинили нараняванията - счупване на дясна бедрена шийка и дясна лъчева кост – получени от ищцата на 02.02.2017г. при подхлъзване и падане в резултат, че ответникът не изпълнил задължението си да почисти тротоара по ул.“Кирил и Методий“ в посока от хотел „България“ към кръстовището с ул.“Максим Горки“ в гр.Добрич, срещу магазина за сирене. Претендираното обезщетение за имуществени вреди е в размер на 1 515.83 лева и съставлява сбор от разходите на ищцата за изкуствена става, запис на диск от рентген, потребителска такса за три прегледа при лекар, за болничен престой и медикаменти. Претенцията в размер на 10 484.17 лева е за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупванията, от претърпяната операция за отстраняване на счупването на бедрената шийка, рехабилитация, невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване, притеснения и дискомфорт, породени от тази невъзможност.

В срока по чл.131 от ГПК ответната ***е възразила по предявените срещу нея искове, като посочила, че с договор е възложила на трето лице зимното почистване на улиците, тротоарите и пешеходните зони на територията на общината; в частност ул.“Кирил и Методий“ била включена в договора като подлежаща на интензивно почистване. На 02.02.2017г. улицата била почистена – това следвало от самия факт на обозначаване на улицата като подлежаща на интензивно почистване, от факта, че почистването на улиците от сняг и лед от изпълнителя по договора за м.януари и за м.февруари 2017г. било прието и заплатено от общината като възложител, от липсата на обилни снеговалежи в седмицата преди и на 02.02.2017г. Посочено е, че ищцата изцяло или отчасти сама причинила вредите си – не преценила добре обстановката и не предприела възможно най-безопасния преход при зимни условия, евентуално стъпила на криво, евентуално поради моментно прилошаване загубила кондиция и стабилност в походката, евентуално краткотрайно се била разсеяла.

Установено е, че на 02.02.2017г. ищцата И.П. *** е претърпяла счупване на дясната бедрена шийка и лъчевата кост на дясната ръка. Това обстоятелство не е спорно между страните и се установява от представената епикриза от ортопедично отделение при „МБАЛ-Добрич“АД и останалата медицинска документация /л.6 – л.25/.

Спорът е за инцидента, при който ищцата е претърпяла горните счупвания – като време, точно място и конкретна обстановка на осъществяването му.

В първоинстанционното производство твърдяното от ищцата, че счупванията са настъпили, като тя паднала, докато около 19.30 часа вървяла в гр.Добрич по тротоара на ул.“Кирил и Методий“ в посока от хотел „България“ към кръстовището с ул.“Максим Горки“, не е било оспорено от ответника. Възражения в тази насока същият е въвел във въззивната си жалба, но те са неоснователни.

Съгласно справка изх.№314/22.11.2017г. на Центъра за спешна медицинска помощ – Добрич, на 02.02.2017г. в 19.00 часа на ищцата И.П. *** била оказана спешна медицинска помощ от екип в състав: *** – шофьор и ***– фелдшер. Двамата са разпитани като свидетели и втората си спомня случая от 02.02.2017г., когато след 18.00 часа екипът й бил изпратен по сигнал за инцидент с пострадала жена близо до магазина за сирене по ул.“Кирил и Методий“ в посока от хотел „България“ към кръстовището с ул.“Максим Горки“ в гр.Добрич; свидетелката си спомня жената на местото – легнала на земята, очевидно изпитваща силни болки. Свидетелката не е в лични отношения с ищцата и същевременно има преки впечатления от обстоятелствата, които изнася. Следователно показанията й са безпристрастни и обективни, като от тях и от справката от ЦСМП в съвкупност се налага, че твърдяното от ищцата е вярно – на 02.02.2017г., вечерта около 19.00 ищцата е паднала на земята близо до магазина за сирене по ул.“Кирил и Методий“ в посока от хотел „България“ към кръстовището с ул.“Максим Горки“ в гр.Добрич.

Относно причините за падането, твърдяното от ищцата се подкрепя от показанията на свидетелката ***– на мястото имало много сняг, било заледено. Било тъмно и свидетелката не можела да види дали има разпръснати соли против обледяване, но собственото й усещане било, че е много хлъзгаво и замръзнало.

Изнесеното от свидетелката не е в противоречие с факта, че с договор от 11.11.2015г. ответникът възложил на едно трето лице зимното почистване на улиците, тротоарите и пешеходните зони на територията на общината. Възлагането на ул.“Кирил и Методий“ за интензивно почистване /прил.1 към договора/ не означава, противно на показанията на безпристратния очевидец, че на 02.02.2017г. конкретният участък от ул.“Кирил и Методий“ наистина е бил почистен от сняг и заледяване. Не следва друг извод и от факта, че ответникът приел и заплатил на почистващата фирма извършената от нея работа за м.януари и м.февруари по договора, без да е отбелязал неизпълнение що се отнася до ул.“Кирил и Методий“ /л.65 – л.86/. Приемането от общината, като възложител, на ул.“Кирил и Методий“ за съответно на договора почистена и обработена срещу заледяване би могло да е от значение при един евентуален спор по чл.54 от ЗЗД с почистващата фирма, но в настоящия спор с пострадалата, която не е страна по договора, не е достатъчно да опровергае показанията на свидетелката, която лично и незаинтересовано е констатирала заледяването и хлъзгавостта на мястото на инцидента с ищцата. Що се отнася до твърдяното от ответника, че в седмицата преди инцидента липсвал снеговалеж, то не е съвсем вярно – справка от НИМХ към БАН за 30.01.2017г. и забележката към нея /л.88-89/. Освен това при продължилите в целия предходен месец снеговалежи и задържалите се минусови температури /л.87 – л.89/, липсата на снеговалеж само в няколко дни преди инцидента не изключва заледяването, което е констатирала свидетелката на конкретното място.

Съгласно показанията на същата свидетелка, ищцата е била обута адекватно на зимната обстановка, снега и заледяванията. Най-общо наведеното от ответника за стъпване на криво, евентуално моментно прилошаване, довело до загуба на кондиция и стабилност, са възможности, чието реално осъществяване той не е доказал, при което заледяването е единственото наистина доказано за осъществено обстоятелство, довело до падането на ищцата.

Верно е, посоченото в жалбата, че по делото не е изследвано дали мястото на инцидента е включено в територията на Община – Добрич, определена с подробен устройствен план, но то не е било необходимо и задължително. Тук не става въпрос за знанието на страните и съда за местонахождението на ул.“Кирил и Методий“ и процесния участък от нея, а за това, че в срока за отговор ответникът не е възразил посочената улица да не е негова собственост по каквито и да било съображения, в частност по съображения, че е извън територията на общината. Напротив – обратното следва най-малкото от договора от 11.11.2015г. за зимно почистване на улиците на територията на общината и прил.1 към него, визиращо посочената улица като обект за интензивно почистване. Щом като улицата е на територията на общината, то тя е общинска собственост. Изводът следва безусловно от законовите разпоредби – пар.7 ал.1 т.4 от ПЗРЗМСМА, чл.3 ал.3 от ЗП във вр. с пар.1 т.1 от ДРЗП, чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ЗОС, въпреки липсата на представен по делото акт за публична общинска собственост /какъвто и не би следвало да е съставен - чл.56 ал.2 от ЗОС/.

В съответствие с чл.11 ал.1 от ЗОС общината има задължението да управлява имотите, общинска собственост, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин. Отнесено към улиците /включващи пътно платно и тротоари/, това означава, че общината има задължението да ги поддържа в годно и безопасно за използването им по предназначение състояние. Факт е, че ответната община е взела мерки и възложила на трето лице поддържането и обезопасяването на улиците през зимата, но възложеното очевидно не е било изпълнено от третото лице /неговите служители/ поне що се отнася до ул.“Кирил и Методий“ в гореописания участък, който на 02.02.2017г. около 19.00 – 19.30 часа е бил заледен и хлъзгав.

Налице е виновно противоправно бездействие на трето лице по изпълнение на възложената му от ответника работа, в резултат на което при преминаване на 02.02.2017г. през заледения гореописан участък от улицата ищцата се е подхлъзнала, паднала и получила счупванията на дясната бедрена шийка и на лъчевата кост на дясната ръка. Доводът, че ищцата допринесла за падането си, защото не избрала по-безопасен преход, е несъстоятелен и не може да се възприеме.

От изложеното следва, че са налице всички условия по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД ответникът да отговаря за всички вреди, които е претърпяла ищцата в резултат на горното и няма основания по чл.51 ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността му.

Претърпените от ищцата вреди са на първо място от имуществен характер. По повод счупването на дясната бедрена шийка тя претърпяла хирургична интервенция с поставяне на изкуствена става, за която заплатила 1 420 лева. За десет дневен престой в болницата заплатила 58 лева потребителска такса, за запис на рентгеновото изследване на диск заплатила 10 лева, за три прегледа при ортопед платила потребителска такса 8.70 лева, както и платила за лекарства /всички свързани с естеството на нараняванията й/ общо 54.70 лева. Или по делото са представени писмени доказателства за разходи на ищцата по повод лечението на счупванията общо в размер на 1 551.70 лева, при което възражението на ответника за недоказаност на претендираните в размер на 1 515.83 лева имуществени вреди е неоснователно.

Неоснователно е и възражението касателно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Несъмнено е, че всяко счупване на кост в човешкото тяло причинява болки и страдания, а при положение, че в случая се касае за две счупвания едновременно, болките и страданията на ищцата са били сериозни. В този смисъл са показанията на свидетелките М.П. *** и ***. Те са снаха и сестра на ищцата, но то не е пречка показанията им относно степента и продължителността на страданията на ищцата да се възприемат, защото се подкрепят от данните по представената медицинска документация и заключението на вещото лице. Така ищцата е престояла за лечение в болницата десет дни, но оздравителният процес продължил и после. В болницата ищцата била с много силни болки, с катетър, не можела да става, обездвижена напълно. Счупването на дясната лъчева кост било лекувано с гипсова имобилизация за пет седмици, последвано от рехабилитация, а цялостното възстановяване след такова счупване е в период от четири до шест месеца. Счупването на бедрената шийка и поставянето на изкуствена става, натоварването на крайника е възможно след 45 - 60дни следоперативно. До тогава се спазва двигателен режим с частично натоварване. Пълният възстановителен период трае обичайно около 6 месеца. Допълнително се получават и мекотъканни увреди около ставата, деформация с изразен оток в зоната на счупването. Процесът е придружен от силна болезненост и ограничаване движението на ставата и крака като цяло. Тъй като изпитвала силни болки, ищцата приемала дълго време обезболяващи, не спяла спокойно. Не можела да домакинства, да готви, да се облича и къпе. В къщи се придвижвала в инвалидна количка, а след това с проходилка, ползван бил тоалетен стол. Съгласно заключението на експерта, и след възстановяване от получените травми, за пострадалото лице се предопределя бъдеща ограничена възможност за физическо натоварване, съчетана с непълен обем на движение на ставата, периодично да предизвиква обостряне на оплакванията. Последното се подкрепя от представените експертно решение №3205/155/13.10.2017г. и експертно решение № 2774/135 /08.09.2017г., с които на ищцата е определена 50% намалена трудоспособност следствие наличие на ортопедични импланти на стави, състояние след фрактура на дясна бедрена шийка и десен радиус, състояние след алопластика на дясна тазобедрена става.

Или изводът, който се налага е, че ищцата е търпяла сериозни болки, страдания, ограничения и дискомфорт, продължили с намаляващ постепенно интензитет в не кратък период от около шест месеца, но без да изчезнат напълно и, що се отнася до ограниченията в подвижността и работоспособността, съществуващи и понастоящем. При тези данни претендираното от нея обезщетение в размер на 10 484.17 лева не е прекомерно и съответства на справедливостта с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

От изложеното следва, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Правилно е първоинстанционното решение, с което предявените искове са изцяло удовлетворени и то следва да се потвърди, вкл. с възложената в тежест на ответника отговорност за разноските на ищцата по делото.

Съответно на изгодния за въззиваемата резултат от въззивното производство, на същата следва да се присъди платеното от нея адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 890 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №18/08.01.2018г. по гр.д.№2898/2017г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА **** да заплати на И.П. *** с ЕГН ********** ***, сумата 890 лева – възнаграждение за адвокатска защита пред въззивния съд.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.