Р Е Ш Е Н И Е

№ 87, гр. Д., 27.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 89 по описа на Д.кия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, рег. № 1724/ 26.01.2018 г., подадена от процесуалния представител на ищеца Х.Х.Х. ***, ж. к. „***, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, против решение № 35/ 11.01.2018 г., постановено по гр. д. № 890/ 2017 г. по описа на РС гр. Д.в частта му, с която е била отхвърлена претенцията му против Н.И.П. ***, с ЕГН **********, за горницата над уважения от районния съд размер на 1 589. 68 лв. до предявения такъв от 5 000 лв., представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било неправилно, тъй като Районният съд в разрез със събраните по делото доказателства не приемал първия период на престой на детето при баща си от 14.06.2013 г. до 30.08.2013 г. От значение за разрешаване на спора било реално платеното от бащата за покриване нуждите на детето, включително закупуването на книжки, посещения на зоологически градини, посещенията на детето на спортни танци, английски език, школа за балет, закупуването на велосипеди, ролери, тротинетка, таблети. Закупувал е дрехи, обувки, пантофи и пр., защото майката водела детето с неподходящи за сезона дрехи. Покривани били всички нужди на детето, които били действителните разходи, сторени от ищеца. Районният съд игнорирал факта, че майката получавала детските надбавки. Настоява се решението да бъде отменено като неправилно, като ищцовата претенция бъде уважена изцяло, претендирани са всички съдебно – деловодни разноски.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна Н.И.П., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на възведените в жалба оплаквания и настоява решението да бъде потвърдено в тази му част.

Постъпила е въззивна жалба и от Н.И.П. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител, против първоинстанционното решение в частта му, с която е била осъдена да заплати на ищеца Х.Х.Х. сумата от 1 589. 68 лв., представляваща платена от ищеца издръжка в полза на дъщерята им страните Р.Х.Х., с ЕГН **********, за периода от 18.05.2014 г. до 14.01.2016 г., с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, а същият е обеднял, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2017 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че решението в тази му част е неправилно и необсновано и противоречи на събраните по делото доказателства. В тази връзка не се ценяла подписаната от страните по делото спогодба за престоя на детето при бащата, който компенсирал нерегулярния режим на лични отношения помежду им. Ищецът не полагал дължимата грижа, това била правено от неговата майка. Бащата не е реализирал доходи, които да са му позволявали да разходва средства за издръжка на детето ежемесечно в размер на 360 лв. През процесните периоди ответницата многократно вземала детето при себе си. Ищецът отказвал доброволното предаване на детето, което е наложило предаването му чрез съдебен изпълнител. Заключението на в. л. отговаряло на въпроса относно средно месечната статистически изчислена издръжка на детето. Не било налице обогатяване от страна на ответницата, тъй като ищецът не заплащал издръжка през въпросния период. Настоява се за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на иска, претендирани са разноски.

Ответната по тази въззивна жалба страна е депозирала писмен отговор, в който се настоява за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Всяка от жалбите е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхождат от легитимирани лица и са насочени срещу съдебен акт в неизгодните за съответната от страните части, поради което са процесуално допустими. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Х.Х.Х. против Н.И.П. иск за осъждането и да му заплати сумата от пет хиляди лева, с която ответницата се е обогатила, а ищецът е обеднял и която съставлява сумата на платена от ищеца издръжка в полза на дъщерята на страните Р.Х.Х. с ЕГН ********** за периодите от 01.05.2013 г. до 30.08.2013 г. и от 01.04.2014 г. до 14.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2017 г. до окончателното й изплащане. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, страните са съжителствали съвместно, от което съжителство е било родено детето Р.. По силата на одобрена от съда по гр. д. № 208/ 2013 г. по описа на ДРС спогодба, упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на майката, като на бащата е бил определен режим на лични отношения всяка седмица от месеца в петък, събота и неделя, с преспиване в дома на бащата и един месец през лятото, когато майката не е била в платен годишен отпуск, било е определено местоживеене на детето при майката, а бащата е бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв. чрез неговата майка и законен представител, ведно със законната лихва за всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Родителите постигнали съгласие детето да бъде отглеждано от баща му в гр. Н. за периода 14.06.2013 г. – 30.08.2013 г., както и считано от 18.05.2014 г. до 14.01.2016 г. През този период бащата издържал детето, като издръжката му остойностява на 360 лв. месечно. Тъй като през посочените периоди ищецът полагал и преките грижи по отглеждане и възпитание на детето, то размерът на издръжката на детето, дължима от него, възлизала на 160 лв., като ответницата следвало да заплаща по – висок размер от порядъка на 200 лв. През посочените периоди ищецът не получавал и следващите се детски надбавки за детето, същите се получавали от майката. При това положение намира, че за посочения период от 25 месеца ответницата се е обогатила със сумата от пет хиляди лева, неплащайки издръжката за детето Р. чрез неговия баща и законен представител, с която сума съответно той е обеднял, поради което претендира да бъде осъдена да му заплати посочената сума ведно със следващата се законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане. Претендира разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата Н.И.П., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на заявените претенции с твърденията, че обективни фактори – наводнението в гр. Д.през 2014 г. и затварянето на детската градина, която детето е посещавало, е довело до сключването на споразумение между страните детето да бъде отглеждано от бащата за периодите 14.06.2013 г. до 30.08.2013 г. и от 18.05.2014 г. до м. 09.2014 г. По своето естество това споразумение представлявало един по – разширен режим на лични отношения между бащата и детето. Първото вземане на детето било тенденциозно, за да може бащата да инициира производство по промяна в упражняването на родителските права, по гр. д. № 762/ 2015 г. по описа на РС гр. Н., по което исковете му били отхвърлени. След приключването на ремонтните работи в детската градина през 2014 г., майката правила опити да вземе детето си от ищеца, който умишлено го задържал, не и го предавал и което наложило намесата на съдебен изпълнител и принудителното предаване на детето на 14.01.2016 г. Не отговаряли на истината твърденията, че ищецът заплащал месечна издръжка в размер на 350 лв. Такива доказателства липсвали, а от дължимата и определена от съда нова издръжка в размер на 120 лв. той платил само една месечна такава. Детето не било отглеждано трайно от неговия баща, тъй като по това време посещавало личния си лекар в гр. Д.. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Детето Р.Х.Х. е родена на *** г. от майка Н.И.П. и баща Х.Х.Х..

По силата на спогодба, одобрена на 27.05.2013 г. от съда по гр. д. № 208/ 2013 г. по описа на РС гр. Д., упражняването на родителските права по отношение на детето Р. е било предоставено на майката, като на бащата е бил определен режим на лични отношения всяка седмица от месеца в петък, събота и неделя, с преспиване в дома на бащата и един месец през лятото, когато майката не е била в платен годишен отпуск, било е определено местоживеене на детето при майката, а бащата е бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв. чрез неговата майка и законен представител, ведно със законната лихва за всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

По силата на одобрена от съда по гр. дело № 2932/ 2016 г. по описа на РС гр. Д.спогодба Х. Х. Х. се е съгласил да заплаща на своето дете Р., чрез нейната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от 01.12.2016 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

На 14.06.2013 г. страните са подписали съгласие, с което детето Р. е било поверено за отглеждане на бащата за периода 14.06.2013 г. – 30.08.2013 г. На 18.05.2014 г. са подписали ново съгласие детето да се отглежда от бащата в гр. Н. в периода 18.05.2014 г. – м.09. с.г. Детето не е било върнато от бащата през м.09.2014 г. Видно от представената служебна бележка от ОДЗ „Я.Л.“ гр. Н., е било записано и е посещавало детското заведение през периода 02.06.2014 г. – 04.09.2015 г. Бащата е инициирал съдебно производства за промяна в упражняването на родителските права по отношение на детето. С решение № 15/ 26.01.2016 г. по образуваното гр. д. № 762/ 2015 г. по описа на РС гр. Н. исковете му са били отхвърлени.

Майката е инициирала изпълнително производство за връщане на детето. С протокол от 14.01.2016 г. по изп. д. № 54/ 2015 г. по описа на СИС при Рс гр. Н. детето е било принудително предадено от бащата на майката.

Ответницата е представила амбулаторни листи за проведени прегледи на детето от личния му лекар в гр. Д.по време на горепосочените периоди.

От ищеца са представени приходни квитанции за плащани такси за посещението на детето Р. в детска градина. Представени са и касови бележки за закупувани стоки, напр. моделин, детски таблет, балетно трико, други дрехи и играчки.

Всяка от страните е ангажирала в първоинстанционното производство гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Св. С.И. Х., майка на ищеца и св. А.Х.Х. – негова сестра, единодушно са заявили, че детето било отглеждано от бащата през период от 25 месеца – от 26.04.2013 г. до м.09.2014 г. и от 01.06.2014 г. до м.01.2016 г., през които майката идвала рядко и взимала детето за по няколко дни. Бащата купувал на детето два пъти колело. Детето притежавало ролери, детски таблет и обикновен таблет, купени му били много дрехи и обувки, пантофи за детската градина, сандали и т.н. Посещавало школа за балет, за която били купени трико и принадлежности. Всички тези вещи били закупувани от семейството на ищеца, той заплащал таксата за детската градина, водел детето на зоопарк в гр. Ст.З., с. Р., гр. А., на част от които присъствала и св. А. Х.. Купили дъска за писане с туш и тебешир, на която детето на за смята задачи. Всички закупени неща останали в дома на бащата, когато детето било върнато на майка му. Свидетелката С.Х. купувала детска серия на „***“ и „Д“, за да къпе детето. Давали пари за плодове и зеленчуци, правели на детето различни чаеве, за да не боледува, смути и фрешове. На детето били купувани доста книжки за оцветяване.

Свидетелите И.П.С.и Р. П. С.са родители на ответницата, които заявяват, че детето пребивавало при бащата в режима на свиждане, определен от съда. От закупените от него дрехи или играчки нищо не било предадено в дома на майката, детето се взимало и връщало с едни и същи дрехи.

Първостепенният съд е назначавал съдебно –икономически експертизи със задачи да остойностят разходите, необходими за отопление, ел. енергия, телефон, вода, храна, облекло, лекарства, разходи за културни мероприятия /посещения на кино, театър, закупуване на художествена литература и пр./ за дете на възрастта на Р.Х.Х. за периода от 01.05.2013 г. до 30.08.2013 г. , както и от 01.04.2014 г. до 14.01.2016 г. на база статистическите данни и с оглед възрастта и конкретните потребности на посоченото дете; съответно да определи разходите по статистически данни на домакинство с три лица, съответно общите разходи на лице по статистически данни. Въззивната инстанция не намира за необходимо да обсъжда заключенията на вещото лице доколкото същите са ирелевантни за предмета на спора. От значение е единствено заключението, с което вещото лице е определило получените от ответницата социални помощи от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Д.за детето Р. пред процесния период, възлизащи в размер на 736. 70 лв.

При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявеният от Х.Х.Х. против Н.И.П. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е процесуално допустим /в този смисъл е и цитираната практика: Решение на ВС № 1101/06.06.1962 г., постановено по гр.д. № 632/1962 г., IV г.о., Решение на ВС № 1598/08.09.1959 г., постановено по гр.д. № 4812/1958 г., III г.о./ и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Относно правилността му Окръжният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е приел, че съобразно общо приетите норми за справедливост, стойността на издръжката, платена от ищеца за нуждите на детето, следва да се съизмерва със сумите, които ответницата е заплащала при отглеждането и възпитанието на детето за времето, през което то е било при нея. Тъй като през процесния период дължимата издръжка, съобразно спогодбата на страните, одобрена от ДРС по гр. дело № 208/ 2013 г., в полза на детето е била в размер на 80 лв. – с тази сума (заплащана, респ. пропускана да се заплати от ищеца) ответницата заедно със своите доходи е покривала нуждите на детето Р. от издръжка. Тази сума е била приета от Районния съд като база, въз основа на която да се изчисли дължимото в полза на ищеца обезщетение за неоснователно обогатяване. В тази връзка е приел, че предявеният иск е основателен до размера от 1 589. 68 лв. (сумата е формирана като броят на месеците в периода от 18.05.2014 г. до 14.01.2016 г. е умножен по 80 лв./месец), а за горницата до претендираните 5 000 лв. е отхвърлил иска.

Решението е частично неправилно, предвид следното:

Мотивите на първоинстанционния съд относно начина, по който се определя стойността на обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата, се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. С влязлото в сила решение по гр. д. № 208/ 2013 г. по описа на ДРС е бил определен размера на издръжката, която всеки от родителите на детето Р. дължи. Твърденията на ищеца, че по времето, по което е гледал детето, е заплащал за неговата издръжка по – висок размер, са неоснователни, не само, защото липсват доказателства той лично да е сторил тези разходи, в тази връзка са и показанията на св. С.Х., че те /и бабата и дядото по бащина линия/ са купували много неща за детето, не само, защото всички закупени вещи са останали в дома на бащата, не са предадени на майката при предаването на детето, а главно поради обстоятелството, че над размера на определения от съда размер на дължимата за детето Р. месечна издръжка, всички разходи са сторени от ищеца в изпълнение на нравствения му дълг по отглеждане и възпитание на детето. Следователно исковата му претенция е основателна до размера на 80 лв. месечно, какъвто е бил определен с влязлото в сила решение по гр. д. № 208/ 2013 г. на ДРС. Това е стойността, определена за плащане от родителя, който не упражнява родителски права по отношение на детето и които е следвало да бъдат заплатени от майката на детето чрез неговия баща докато той фактически е упражнявал родителските права по отношение на детето Р.. След като не я е заплатила, Н.И.П. се е обогатила с тази сума, а с нея Х.Х.Х. е обеднял и между обогатяването и обедняването е налице връзка. В този смисъл искът по чл. 59 от ЗЗД е доказан по основание.

Досежно размера му, Районният съд е определил, че ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 1 589. 68 лв., която сума представлява математическо изчисление за броя месеци за периода 18.05.2014 г. – 14.01.2016 г. През този период от време е доказано, че детето е било отглеждано от бащата, а майката го е вземала за няколко дни и го е връщала при него, което обяснява наличието на медицински документи за проведени прегледи на детето от личния му лекар. Независимо от това периодът е доказан от представената към исковата молба декларация, подписана от страните, сочеща на началния му момент, и датата на принудителното предаване на детето на 14.01.2016 г. от съдебен изпълнител. Причините за пребиваването на детето за период, по – голям от посочения в подписаната от тях декларация, са без значение за изхода на делото. Релевантни за спора са единствено факта на пребиваването на детето при родителя, на когото не е било предоставено упражняването на родителските права и неплащането на издръжката от другия родител, с която сума той се е обогатил.

Освен този период обаче, по делото е налице подписано от страните – родители на Р., съгласие, че детето ще бъде отглеждано от бащата за периода 14.06.2013 г. – 30.08.2013 г. Доказателства за по – дълъг период, започващ още на 01.05.2013 г., не са събрани по делото. Показанията на свидетелките Х., като близки роднини на ищеца, следва да бъдат ценени с резерва, като депозирани в подкрепа на неговата теза. Следователно и за този период, съобразявайки размера на определената за плащане издръжка от родителя, който не упражнява родителски права, следва да бъде съобразено, че е налице неоснователно обогатяване.

Районният съд не е съобразил също така, че всеки от релевантните периоди следва да бъде редуциран, тъй като по силата на съдебното решение по гр. д. № 208/ 2013 г. по описа на ДРС, бащата Х.Х.Х. има право да взема детето при себе си един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, съответно със сумата от 80 лв., представляваща издръжката за един месец. В периода 14.06.2013 г. – 30.08.2013 г. е включен един месец през лятото, през който детето е било отглеждано от бащата не по силата на споразумението между родителите, а по силата на съдебното решение. Затова този период следва да бъде редуциран с един месец. В периода 18.05.2014 г. – 14.01.2016 г. са включени два летни месеца – един за 2014 г. и един за 2015 г., тъй като лятото започва от 21.06. и за 2016 г. не се включва в процесния период и издръжката за тези два месеца възлиза на 160 лв. Следователно сумата, с която ответницата се е обогатила неоснователно за тези периоди следва да бъде намалена със сумата от общо 240 лв., изчислена за три летни месеца по 80 лв. месечно.

Освен това Районният съд не е съобразил, че през цялото времетраене на отглеждане на детето от бащата, майката, като родител, комуто е възложено упражняването на родителските права, е получавала месечните добавки за дете, които са в размер на по 35 лв. месечно за релевантния период. От заключението на вещото лице по СИЕ става ясно, че сумата възлиза общо на 736. 70 лв. Това е сумата, с която майката – ответница се е обогатила, тъй като е получавала месечните добавки за дете и тъй като социалното плащане следва детето, не е предавала сумата на бащата за времето, през което той го е отглеждал, поради което същият е обеднял с тази сума. И от нейния размер следва да бъде извадено социалното плащане за три летни месеца по 35 лв. месечно или общо 105 лв., през които летни месеци детето е било отглеждано от бащата по силата на съдебното решение и установения му режим на лични отношения.

При тези съображения въззивният съд приема, че периода 14.06.2013 г. – 30.08.2013 г. ответницата се е обогатила със сумата от 128 лв., за периода 18.05.2014 г. – 14.01.2016 г. се е обогатила със сумата от 1 429. 68 лв., както и със социалното плащане за месечните добавки за едно дете в размер на 631. 70 лв. Сумата, с която тя се е обогатила, а съответно ищецът е обеднял, е в общ размер на 2 189. 38 лв. Районният съд е присъдил сума в размер на 1 589. 68 лв. и е отхвърлил иска за горницата над уважения от него размер до претендирания такъв от 5 000 лв. В отхвърлителната му част първоинстанционното решение следва да бъде отменено за сумата от 599. 70 лв., която следва да бъде присъдена на ищеца. Сумата следва да бъде присъдена ведно с претендираната от ищеца законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.

В този смисъл въззивната жалба на Х.Х.Х. е частично основателна и следва да бъде уважена за посочената част.

Съобразно изхода на спора във въззивното производство на въззивника Х.Х.Х. следва да бъдат присъдени сторени от него разноски във въззивното производство в размер на 30. 31 лв. На Н.И.П. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 17, 87 лв.

Разрешението на спора от въззивния съд ще доведе до промяна на първоинстанционното решение в частта му за разноските, присъдени на страните съобразно уважената, съответно отхвърлената част от иска. На Х. Х. Х. следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска в размер на 512. 97 лв., а на Н.И.П. – разноски в размер на 353. 58 лв. съобразно отхвърлената част от иска. Първоинстанционното решение в частта му за разноските следва да бъде отменено, като въззивният съд присъди на всяка от страните сторените от нея разноски в първоинстанционното производство съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от иска.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 35/ 11.01.2018 г., постановено по гр. д. № 890/ 2017 г. по описа на РС гр. Д.в частта му, с която е била отхвърлена претенцията на Х.Х.Х. с ЕГН ********** ***, ж. к. „М.” бл. **, ап. 3 против Н.И.П. с ЕГН ********** ***, за разликата над уважения от съда размер от 1 589. 68 лв. /хиляда петстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/ до размера до сумата от 2 189. 38 лв. /две хиляди сто осемдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/, както и в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н.И.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на Х.Х.Х. с ЕГН ********** ***, ж. к. „М.” бл. **, ап. *, сумата от 599. 70 лв. /петстотин деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща платена от ищеца издръжка в полза на дъщерята на страните Р.Х.Х. с ЕГН ********** за периода от 18.05.2014 г. до 14.01.2016 г., с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, а същият е обеднял, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н.И.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на Х.Х.Х. с ЕГН ********** ***, ж. к. „М.” бл. **, ап. *, сторени от него съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 512. 97 лв. /петстотин и дванадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ за първоинстанционното и 30. 31 лв. /тридесет лева и тридесет и една стотинки/ за въззивното производство, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Х.Х.Х. с ЕГН ********** ***, ж. к. „М.” бл. **, ап. *, да заплати на Н.И.П. с ЕГН ********** ***, сторени от него съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 17, 87 лв. /седемнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ за въззивното и в размер на 353. 58 лв./триста петдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/ за първоинстанционното производство съразмерно на отхвърлената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/ 11.01.2018 г., постановено по гр. д. № 890/ 2017 г. по описа на РС гр. Д.в останалата му част.

На основание чл. 280 ал. 3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.