РЕШЕНИЕ
№90
гр.Добрич, 30.14.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и осми март през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
2.ЕЛИЦА СТОЯНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №91 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№683/10.01.2018Г. ОТ А.Й.А. с
ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Д.Д. – ДАК, и по насрещна въззивна жалба
вх.№2227/01.02.2018г. на ***.” ЕООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от
управителя М.К.М. , двете срещу решение №1201/21.12.2017г. по гр.д.№1406/2017г. на ДРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от А.Й.А. срещу „***.” ЕООД,
иск по чл. 220, ал.1 от КТ за заплащане на сумата
от 291,53 лева, представляваща разликата между изплатеното на ищеца
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 562 лв.
и реално дължимото такова в размер на 853,53 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните
(01.03.2017г.) до окончателното изплащане на задължението; ОСЪДЕН Е „***.” ЕООД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя М.К.М.,
да заплати на А.Й.А. с ЕГН ********** *** сумата
от 284,37 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван
платен отпуск за
А.Й.А.
обжалва решението в частта, в която е отхвърлен иска му по чл.220, ал.1 от
КТ за сумата от 291.53лева неизплатена част от обезщетение за неспазено
предизвестие, и в частта , в която е отхвърлен иска му по чл.224, ал.1 от КТ
за горницата от 284.37лева до 675.26лева обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2016г.
Излага, че съдът не зачел
справката на куриерски №**** за м.февруари 2017г., с която се установявал броя
на отработените от него дни и размера на дължимото му възнаграждение. Кредитирал
заключението на вещото лице, че справките касаят търговските отношения между
ответника и С., без да се запознае с изследваните документи-справките и
договора за партньорство между ответника и С.. Само въз основа на заключението
на вещото лице приел за установен размера на трудовото му възнаграждение и
размера на неползвания отпуск, не зачел свидетелските показания на майка му, не
отчел пропуска на вещото лице да се запознае със справката за м.юни, така като
се запознало със справката за м.ноември и установило, че не е ползвал отпуск.
Като не отложил делото поради отсъствието на адвоката му, съдът го лишил от
възможност в последното заседание да направи доказателствените си искания. Иска
отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете му.
„***.” ЕООД обжалва решението в частта на уважения иск по чл.224, ал.1 от КТ за
сумата от 284.37лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 10дни
през 2016г. като незаконосъобразно в материално правен и процесуално правен аспект.
Счита, че съдът основал решението си в тази част на заключението на вещото
лице, изготвено въз основа на оспорени от дружеството справки. Последните не
носели подпис нито на страните, нито на трето лице, не следвало да се ценят
като доказателства при положение, че съдържанието им не било удостоверено по
никакъв друг начин. Едновременно с това съдът игнорирал представените по делото
молби, носещи подписа на ищеца, за разрешаване ползването на платен годишен
отпуск по 10 дни през м.юни и м.ноември 2011г. Иска отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на иска в същата.
Никоя от страните не е подала писмен отговор
по жалбата на насрещната страна.
Жалбите са подадени в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от лица с правен интерес от обжалване на неизгодното за всеки
от тях в съответната част първоинстанционно решение, поради което са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
В първото по делото съдебно
заседание въззивникът А.Й.А. е
оттеглил жалбата си срещу решението в частта, в която е отхвърлен иска му по
чл.220, ал.1 от КТ за сумата от 291.53лева неизплатена част от обезщетение
за неспазено предизвестие и производството в тази част е прекратено, респ.
висящността на спора по чл.220, ал.1 от КТ е преустановена.
По
повод жалбата му срещу решението в частта, в която е отхвърлен иска му по чл.224,
ал.1 от КТ за горницата от 284.37лева до 675.26лева обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2016г. и насрещната жалбата на „***.” ЕООД срещу решението в частта на
уважения иск по чл.224, ал.1 от КТ за сумата от 284.37лева обезщетение
за неползван платен годишен отпуск от 10дни през 2016г., Добричкият окръжен съд
разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на всяка от страните и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си
по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска по чл.224,
ал.1 от КТ, като приема за установено следното:
Не се спори, установява се и от
представените писмени доказателства, че по силата на сключен трудов договор №*
от 18.11.2015г., ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „шофьор,
лекотоварен автомобил, куриер 3- трета категория”, считано от 19.11.2015г. Със
заповед №*/01.03.2017г. на управителя така възникналото трудово правоотношение
е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 01.03.2017г. Със
същата заповед е разпоредено изплащането на обезщетение по чл.220, ал.1 от
КТ/за срока на не дадено или не спазено предизвестие/ в размер на 562лева и на
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ /за неизползвания платен годишен отпуск/ в
размер на 80.29лева. Няма спор, установява се и от заключението на вещото лице
Е.Йорданова, че сумата от 80.29лева е изплатена на ищеца за обезщетяване неползването
на полагащи се 3 работни дни платен годишен отпуск за 2017г.
Спорния по делото въпрос е дали
ищецът е ползвал целият полагащ му се платен годишен отпуск за 2016г. в размер
на 20работни дни, при оспорените от ответника твърдения на ищеца, че е ползвал
само два дни платен годишен отпуск, че работодателя ги е принуждавал да подават
молби за отпуск, който не ползвали, поради което претендира парично обезщетение
от 675.26лева за неползвани 18 работни дни платен годишен отпуск за 2016г.
При прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение за
неползвания платен годишен отпуск/чл.224 ал.1 КТ/. Без значение за възникване
на това право е основанието за прекратяване, както и причините, поради които
полагащия се платен годишен отпуск е останал неизползван от работника или
служителя през времетраенето на трудовото правоотношение. Достатъчно е само
липсата на реално ползване на полагащия се на работника или служителя платен
годишен отпуск.
Ползването на платения годишен
отпуск е право на работника или служителя, което може да бъде упражнено по
негово искане/изключая случаите по чл.173, ал.4 от КТ/ с разрешение на
работодателя/чл.173, ал.1 КТ/. Не е спорно в случая отправянето на писмено
искане от ищеца/л.21,22/ за ползване на платен годишен отпуск за 2016г.на два
пъти по 10 дни през месеците юни и ноември, съгласието на работодателя,
обективирано във заповед №***/03.06.2016г./л.21/ за ползването на платен
годишен отпуск от 10дни, считано от 06.06.2016г., а във заповед №***/03.11.2016г.
– за ползването на платен годишен отпуск от 10дни, считано от 07.11.2016г. Във
водените от работодателя присъствени
форми за месеците юни и ноември 2016г. е
отразено отсъствие на ищеца от работа в периода 6-17 юни 2016г./11работни дни/
и в периода 7-18 ноември 2016г./десет работни дни/, т.е. общо 21 работни дни/минималният
размер на основния платен годишен отпуск по чл.155 от КТ е установен на 20
работни дни, договорения в случая е също 20дни/ поради ползване на отпуск.
Показанията на св.Г.П.Й., майка на ищеца, съдържат информация за отсъствието му
от работа на 22.06.2016г. по повод погребението на майка и/баба на ищеца/, т.е.
за ползване на друг вид отпуск, изрично предвиден с чл.157,ал.1, т.3 от КТ
отпуск. В присъствената форма за м.юни 2016г. обаче не е отразено отсъствие на
ищеца на тази дата. Така установеното разколебава достоверността на
присъствената форма, съставена от работодателя за отразяване на изгодни за него
факти.
По данни от длъжностната
характеристика на ищеца, длъжностните му задължения са свързани с доставка до
клиенти и приемане на пратки от тях съгласно Общите условия на договора за
партньорство, сключен между работодателя и С. АД, включително да отчита
ежедневно на каси на фирма С. АД или
внася в банка всички събрани суми съгласно установения ред според същия договор,
при осем часов работен ден при пет дневна работна седмица и при месечно
сумирано изчисляване на работното време/т.4 от трудовия договор/.
По данни от електронна справка за
куриер **** А.Й.А., за месец ноември 2016г., представена във вид на разпечатка
на хартиен носител от портал С. – глобална система, заверена от ищеца, в дните
от периода 07.11.2016г. – 18.11.2016г./с изключение на датата 13 ноември
2016г., неделя- почивен ден/ е отразен конкретен брой на взети и разнесени
пратки от същия. Тази разпечатка е с доказателствено значение относно фактите,
за отразяване на които е създадена, тъй като представлява възпроизвеждане на
хартиен носител /съобразно изискванията на чл.184 от ГПК/ на електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, т.е. електронен
документ по смисъла
на чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕУС/Закон
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/, неоспорен от
ответника по реда на чл.184 от ГПК, единствено въвел твърдение, че разпечатката
не съставлява документ. Електронното изявление се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУС, тъй като съдържа електронна
информация относно авторството - С. АД. Вещото лице по съдебно-счетоводна
експертиза, назначена от районния съд, е дало заключение и, че представените по делото справки за куриер ****
А.Й.А./четири на брой за м.ноември и декември 2016г, и м.януари и февруари
2017г./ са форма за отчет на показателите за изпълнение на сключеният между С.
и ответника-работодател Договор за партньорство от 04.05.2015г., с изпълнение
на който са свързани и трудовите задължения на ищеца. При така установеното,
следва да се изведе извод за привидност на изявленията на ищеца и ответника, обективирани
в молба от ищеца и заповедта на ответника-работодател за ползване на полагащия му
се за 2016г. платен годишен отпуск от 10 дни, и да се приеме за доказано твърдението
на ищеца, че не е използвал реално същият през м.ноември 2016г.. Доказване в
същия смисъл обаче не е проведено от ищеца във връзка с поискания и разрешен за
ползване през месец юни 2016г. платен годишен отпуск. Следователно при
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят му дължи обезщетение за не
използван платен годишен отпуск от 10 дни. Размерът на обезщетението, изчислен
на база брутно трудово възнаграждение за последния пълен работен месец се
равнява според вещото лице на сумата от 284.37лева. Целта на обезщетението е да
се конпенсира/а не да се възнагради за положен труд/ работещият за това, че
реално не е ползвал полагащия му се отпуск, респ. основанието за неговото
плащане не се покрива с основанието за плащане на трудовото възнаграждение за
времето на платен годишен отпуск, респ. плащането на обезщетение по чл.224 от
КТ няма характер на повторно плащане за едно и също, с доводи в който смисъл
ответника мотивира възражението си за прихващане на платеното възнаграждение за
м.ноември 2016г. за ползван платен годишен отпуск за 10 дни. Положеният труд по
трудов договор е възмезден/242 КТ/, което ще рече, че срещу престираната от
работника работна сила работодателят му дължи възнаграждение. Отпускът е време,
през което работникът се освобождава от задължение да работи, т.е. да престира
работна сила. Въпреки това, за времето на
ползване на платен отпуск, работодателя дължи възнаграждение/чл.177КТ/. Само за
времето, през което не е полаган труд по трудовото правоотношение по причина на
ползване на платен годишен отпуск, без да е налице право на такъв, платеното
трудово възнаграждение се явява лишено от основание. Нещо повече, при
положение, че през целия месец ноември на 2016г. ищецът е престирал труд, а не
е бил в платен отпуск, очевидно в случая не е било налице и основание за начисляване
на трудовото трудово възнаграждение за 10дни платен годишен отпуск, а за отработено
време в същия обем.
Искът е основателен и доказан и правилно
уважен до размера на сумата от 284.37лева., а за горницата до претендираните
675,26 лв. отхвърлен.
Вземането за обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ само възниква от момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, но като парично вземане то е без определен срок на изпълнение,
поради което длъжника- работодател изпада в забава след покана за
изпълнение/чл.84, ал.2 от ЗЗД/. Доколкото липсват доказателства ищеца да е
отправил покана за заплащане на следващото му се обезщетение, което е условие
за поставянето на работодателя в забава, респ. за търсене на обезщетение за
забавено плащане, то следващото се обезщетение за забава плащането на
обезщетението по чл.224, ал.2 от КТ е от датата на предявяване на иска.
При този изход от спора пред
въззивната инстанция/отхвърляне и на двете жалби/ и двете страни имат право на
съдебни разноски съразмерно постигнатия резултат от всяка от тях. А.А. е
удостоверил разходи за адвокатско възнаграждение от 150 лева. При липса на
изрично указание за начина му на формиране, следва да се приеме, че същото е
платено както за защита по подадената от него жалба, така и за защита срещу
подадената насрещна жалба. В този смисъл в негова полза следва да се присъдят
разходите за адвокатско възнаграждение съразмерно на постигнатия резултат по
насрещната жалба/предвид липсата на постигнат резултат по неговата жалба/, или
сумата от 75лева. „***.” ЕООД е
удостоверил разходи за държавна такса, които с оглед отхвърляне на насрещната
му жалба, не му се следват.
С оглед гореизложеното,
Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1201/21.12.2017г. по гр.д.№1406/2017г.
на ДРС, В ЧАСТТА, В КОЯТО се осъжда „***.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
град ***, представлявано от управителя М.К.М., да заплати на А.Й.А. с
ЕГН ********** ***, сумата от 284,37
лв., представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен
отпуск за
ОСЪЖДА „***.” ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя М.К.М., да
заплати на А.Й.А. с ЕГН ********** ***, съдебни разноски в размер на 75лева
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.