Р Е Ш Е Н И Е

№ 66 11.04.2018 год. гр.Д.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и осми март 2018 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА Н.

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 100 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 3654/20.02.2018 год. на Б.С.Ф. ЕГН ********** , със съгласието на своята майка и законен представител А.А.Н. ЕГН **********, двете с адрес *** срещу решение № 109 /06.02.2018 год. по гр.д.№ 4065/2017 год. на Районен съд,гр.Д.,с което е отхвърлен иска за изменение размера на месечната издръжка , която Д.Е.А. ЕГН ********** *** следва да й заплаща за горницата над 115 лв. и до 200 лв.

С доводи за постановяване на обжалваното решение в отклонение от материалния и процесуалния закон, е отправено искане да бъде изцяло отменено в обжалваната част,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за цялостно уважаване на претенцията по чл.150 от СК .Първоинстанционният съд не бил указал на ищцата,че нейна е доказателствената тежест относно податните възможности на ответника,вън от горното минималния размер на издръжката по чл.142 ал.2 от СК бил дължим,независимо от доходите на родителя,предвид абсолютния характер на задължението да издържа детето си.Промяната на обстоятелствата следвала от промяната на икономическата обстановка в страната и периодичното актуализиране от правителството на размера на минималната работна заплата,поради което и не следвала нарочно да бъде установявана по делото.Присъдения размер на месечна издръжка от 115 лв. бил по-нисък от законоустановения минимум от 127.50 лв.,считано от 01.01.2018 год.

Решението е обявено на 06.02.2018 год. ,която е датата,посочена в съдебното заседание от 23.01.2018 год.,т.е. жалба рег.№ 3654/20.02.2018 год. е подадена в срока по чл.315 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.259 ал.1 от ГПК.

Въззиваемата страна Д.Е.А., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразил в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 4782/07.03.2018 год.След като майката на детето считала,че за месечната му издръжка са необходими средства в общ размер от 200 лв.,то той следвало да бъде поделен поравно между родителите .С оглед на горното,присъдения размер от 115 лв. бил определен в съответствие със закона и по справедлив начин,поради което решението на ДРС следвало да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Претенцията е по чл.150 от СК за изменение на дължима от родител месечна издръжка на непълнолетното му дете.

Детето Б.С. Ф. е родено на дата *** год.,като негови родители са страните по делото.Детето е ученик в ** клас в ПГТ“П.К.Я.“ гр.Д. за учебната 2017/2018 год.

На дата 16.02.2015 год.,А.А.Н. е родила близнаците Р.А.К. и М.А.К.,като техен баща е А.К..

Св.Г.М.Д.е дала показания,че за близнаците се грижат и двамата им родители,като участието на баща им е и финансово.Ответникът не предоставял средства за издръжка на момичето Б.,като всички негови нужди за облекло,карта за градския транспорт,уроци по английски,джобни пари се поемали от майката А.Н..Момичето Б. било отлична ученичка.

Родителите на детето не са сключвали граждански брак.

Двамата притежават недвижим имот в гр.Т.-дворно място с площ от 601 кв.м.,ведно с построените в него две сгради –жилищна и стопанска ,с площи от по 89 кв.м. и 36 кв.м. ,предмет понастоящем на дело за делба между тях.През 2017 год. А.Н. и А.К. са придобили недвижим имот в гр.Д. сграда с РЗП от 114.20 кв.м. ,ведно с гараж и търговски обект.

Майката А.Н. не притежава регистрирани на нейно име превозни средства,а ответникът Д.А. притежава два леки автомобила ,модели А4и Р.Л..

Ответникът не подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за календарната 2016 год. ,както и няма регистрирани трудово договори.Понастоящем А.Н. е управител на“Д.Д.К.“ЕООД и същата внася осигурителни вноски,като самоосигуряващо се лице върху доход от 510 лв.-брутно възнаграждение.

С влязло в сила на дата 07.04.2010 год. решение № 96/19.03.2010 год. т.ІІІ стр.118 по гр.д.№ 2267/2009 год. на ДРС , родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване на майката,а на бащата определен обичаен режим на лични контакти.Бащата е бил осъден да заплаща за детето си,чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 80 лв.,считано от 03.06.2009 год.,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване.

С ПМС № 316/20.12.2017 год.,считано от 01.01.2018 год. е определен нов размер на минималната работна заплата от 510 лв.,т.е по правилото на чл.142 ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна 128 лв. ( една четвърт от размера на минималната работна заплата ), т.е. размера на месечната издръжка в обжалваното решение е незаконосъобразно определен под посочения минимум.

Касае се до дете навършило 16 години,което е ученик в ХІ клас,т.е. както възрастта ,така и етапа на обучението му определят значителна нужда от парични средства.Разходите в последните две години на училищното образование и по повод на завършването са увеличени -за учебни пособия,курсове и облекло.При съобразяване и на обичайните разходи-за храна,транспорт ,за месечната издръжка на детето ще са необходими средства в размер на около 300 лв.,от които бащата следва да поеме заплащането на 200 лв.Бащата е в трудоспособна възраст и в състояние да реализира поне минималните за страната доходи,притежава недвижимо и движимо имущество,което също може да е източник на доходи,няма задължения за издръжка на други лица. Разликата до пълния размер на необходимите средства от 100 лв. следва да се поемат от майката ,при съобразяване,че тя полага непосредствените грижи за детето,както и че дължи издръжка на още две лица-3 годишни близнаци.

Решението в обжалваната част е незаконосъобразно постановено ,поради което въззивният съд го отменя и решава спора съобразно посочените мотиви.

Тъй като делото е решено в полза на лице,освободено по чл. 83 ал.1 т.2 от ГПК от държавна такса и от разноски по производството, Д.Е.А. следва да бъде осъден по реда на чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати на Д.кия окръжен съд,изплатените на адв.И.М. от предвидените за това средства на съда -150 лв.,възнаграждение за особен представител по чл. 47 ал.6 от ГПК,както и ДТ от 123 лв. върху увеличения размер на издръжката от 115 лв. на 200 лв.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 109 /06.02.2018 год. по гр.д.№ 4065/2017 год. на Районен съд,гр.Д. в частта на отхвърляне на иска по чл. 150 от СК за горницата над 115 лв. и до 200 лв.,като вместо това

п о с т а н о в я в а :

ИЗМЕНЯ присъдената с решение № 96/19.03.2010 год. т.ІІІ стр.118 по гр.д.№ 2267/2009 год. на ДРС месечната издръжка,която Д.Е.А. ЕГН ********** *** следва да заплаща на Б.С.Ф. ЕГН ********** , със съгласието на нейната майка и законен представител А.А.Н. ЕГН **********, двете с адрес ***, като УВЕЛИЧАВА размера й с още 85 лв.,т.е. на 200 лв.,считано 02.11.2017 год.,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване.

ОСЪЖДА Д.Е.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Д.кия окръжен съд на ДТ в размер от 123 лв. върху увеличения размер на издръжката от 115 лв. на 200 лв.,както и сумата от 150 лв.,изплатено от средствата на съда възнаграждение за особен представител.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.