Р Е Ш Е Н И Е

№ 79 , гр. Добрич, 19.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 141 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, по жалба № 02199/19.03.2018 г., подадена от длъжника Н.В.М., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния и представител, против издаденото на 27.02.2018 г. по изп. д. № 20127390400196 по описа на ЧСИ Сл. С. с район на действие ДОС, вписан под № 739 в КЧСИ, постановление, с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, вземането, предмет на изпълнителното производство било погасено по давност поради изтичането на давностния срок по чл. 82 ал. 3 от ЗАНН. Изпълнителното производство неоснователно било спряно за период, по – голям от пет години. Настоява се за отмяна на постановлението и прекратяване на изп. дело.

Препис от постановлението е връчено на процесуалния представител на длъжника на 12.03.2018 г. Въззивната жалба е подадена на 19.03.2018 г., изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Относно основателността и, Окръжният съд намира следното:

Изп. д. № 196/ 2012 г. по описа на ЧСИ Сл. С. с № 739 на КЧСИ е образувано на 18.04.2012 г., по възлагателно писмо, изх. № 0044 – 1921/ 18.04.2012 г., на директора на Дирекция „***“ гр. Добрич за събиране на публично държавно вземане – имуществена санкция в размер на 1 500 лв., наложена на ЕТ „Соня – Н. Вълкова“, с ЕИК 124120016 с НП № 08 – 305/ 07.11.2011 г., издадено от Директора на Дирекция „***“ гр. Добрич.

С разпореждане от 19.04.2012 г. изпълнителното производство е било спряно от ЧСИ на основание чл. 638 от ТЗ, вр. чл. 222 ал. 1 т. 4 от ДОПК, поради образувано против ЕТ „Соня – Н. Вълкова“ производство по несъстоятелност.

Производството по изп. дело е било възобновено с разпореждане от 03.08.2017 г., от който момент съдебният изпълнител е изпратил съобщение за доброволно изпълнение и е предприел действия по установяване имущественото състояние на физическото лице Н.В.М. и налагане на запор върху банковите и сметки.

С молба, вх. № 1171/ 20.02.2018 г. на ЧСИ, длъжникът, чрез процесуалния си представител, е настоял за прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на вземането по давност.

С обжалваното постановление от 27.02.2018 г. ЧСИ е отказал прекратяването му, тъй като изпълнителното производство се е движило в рамките на законоустановените срокове.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд намира, че обжалваното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 433 ал. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от к***о се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; когато взискателят е поискал това писмено; когато изпълнителният лист бъде обезсилен; когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83; когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 или когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Нито една от посочените хипотези не е налице в настоящото производство.

Държавата не заплаща авансово дължимите такси в изпълнителното производство, тъй като и на основание чл. 84 ал. 1 т. 1 от ГПК е освободена от внасянето им, тъй като се касае за публично държавно вземане. Разпоредбата на чл. 84 от ГПК е включена в общата част на ГПК и е относима към всички видове производства, включително и към изпълнителното такова. Следователно така релевираното от жалбодателката оплакване е неоснователно.

През периода 19.04.2012 г. – 03.08.2017 г. изпълнителното производство е било спряно, поради което давността за провеждането му не е текла. От момента на възобновяването му до момента на подаването на молбата за прекратяване не са изтекли две години, съгласно чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, в к***о взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

След като не са налице предвидени в чл. 433 ал. 1 от ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство, то правилно и в съответствие със закона съдебния изпълнител е отказал прекратяването му.

За яснота следва да бъде отбелязано, че фактическите твърдения на жалбоподателката касаят погасяване не на изпълнителното производство, на изпълняемото право по давност. Сочи се, че вземането е погасено поради изсрочването му давност съгласно чл. 82 ал. 4 от ЗАНН. Това е въпрос относно съществуването на вземането, който може да бъде разрешен единствено по исков ред в производство по установяване несъществуване на вземането и съгласно чл. 439 от ГПК. Съдебният изпълнител не разполага с правомощия да преценява дали вземането съществува или не след като е бил издаден изпълнителния титул и е било образувано производство по принудително изпълнение. Поради това тези твърдения нямам как да бъдат разгледани в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.

Предвид изложените съображения Окръжният съд намира жалбата, инициирала настоящото производство, за неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 436 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление от на 27.02.2018 г. по изп. д. № 20127390400196 по описа на ЧСИ Сл. С. с район на действие ДОС, вписан под № 739 в КЧСИ, с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.