Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

Гр.ДОБРИЧ 19.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ АПРИЛ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№

175/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437,ал.1,във връзка с чл.435,ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по подадена от АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.***,бул. „***“ № 260,представлявано от изпълнителните директори Д.Б.Ш.и М.В.-прокурист,чрез Адвокатско дружество „ ***“,БУЛСТАТ:***,чрез адв.Х.И.,САК,със съдебен адрес:***,бизнес сграда **,жалба срещу Постановление от 05.02.2018г. по изп.д.№ 84/2017г. по описа на ЧСИ Н.Ж.,рег.№ 811 при КЧСИ,с район на действие Окръжен съд,гр.Добрич,с което е отказано извършването на опис на конкретно посочени в постановлението недвижими имоти.Отказът е мотивиран с неплащането от страна на взискателя на определената от ЧСИ авансова такса за опис.

Жалбоподателят счита,че обжалваното постановление е незаконосъобразно,поради което моли същото да бъде отменено,като съдът укаже на съдебния изпълнител да продължи изпълнителните действия.

В подкрепа на искането жалбоподателят навежда следните доводи:

Неправилно съдебният изпълнител е поискал от взискателя авансово внасяне на таксата по т.20 от ТТР към ЗЧСИ върху целия размер на дълга.Таксата е определяема,но не е определена към датата на насрочване на описа:същата се дължи върху размера на по-малкото от двете,а именно-цената на имота и/или размера на задължението.Именно поради неясният размер на таксата,законодателят е определил минимум от 50.00 лв.,която сума в случая е внесена от взискателя,като при установяване на точния дължим размер взискателят дължи доплащане.Според жалбоподателят,с оглед на етапа,на който се намира изпълнителния процес,а именно-преди извършването на опис на недвижимите имоти,е необосновано заплащането на такса опис върху целия размер на дълга,тъй като точният размер на таксата ще бъде установен едва при приемане оценката на недвижимия имот.Доколкото това е определяема такса,чийто окончателен размер ще бъде установен след стабилизиране на пазарната оценка на имота,необосновано и във вреда на страните в изпълнителния процес е авансовото заплащане на такса в определения от съдебния изпълнител размер.Внасянето на минималния размер авансова такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ не означава,че взискателят иска извършване на опис за сума,по-малка от дълга.Такова изявление на взискателя не е налице,поради което не може да е налице „ несъразмерност“ на исканото изпълнение,с което съдебният изпълнител е оправдал отказа си,позовавайки се на разпоредбата на чл.442а от ГПК.

В депозирани по делото мотиви съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба и прецени доказателствата по делото,намира,че като подадена от надлежна страна,в срока по чл.436,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл.435,ал.1,т.1 от ГПК действие,жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е взискател за парично вземане в размер на 448 279.70 лв.Със съобщение,изх.рег.№504/29.01.2018г. ЧСИ Н.Ж. уведомява АД „ ***“,че на 02.02.2018г. и на 06.02.2018г. е насрочен опис на възбранените по делото недвижими имоти,конкретно индивидуализирани в съобщението,във връзка с което указва на взискателя,че следва да внесе по делото по посочена банкова сметка ***.04 лв.,представляваща авансово дължими такси и разноски за описа.Видно от съобщението,посочената сума представлява съгласно ТТР към ЗЧСИ: по т.5 – 20.00 лв.;по т.20 върху вземане в размер на 448 279.70 лв. – 6 724.20 лв.,ДДС-1348.84 лв.,или общо по т.5 и т.20- 8093.04 лв.;по т.31,б.“и“-2 такси по 30.00 лв.,или общо 60.00 лв.;по т.31,б.“д“ – 500 лв.За съобщението,видно от отбелязването на гърба му,Банката е уведомена на 29.01.2018г.Взискателят е внесъл такса по т.20 в размер на 60.00 лв.С постановление от 05.02.2018г.ЧСИ Н.Ж. е отказал извършването на опис,който отказ е мотивиран с неизпълненото задължение на Банката авансово да внесе пълния размер на дължимата съгласно по т.20 ТТР към ЗЧСИ такса за опис.

Спорният въпрос по делото е за размера на дължимата по т.20 ТТР към ЗЧСИ такса и кога взискателят дължи плащането й.

Неправилно е разбирането на жалбоподателя,че таксата била определяема,но не можела да бъде точно определена към датата на насрочване на описа,като именно поради неясният й размер,законодателят въвел нейн минимум,платен в случая от Банката.

По силата на чл.78,ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ такси по изпълнението се дължат за извършването на изпълнителни действия и за извършването на други действия,като размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на ЧСИ.

В раздел I от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители са уредени обикновените такси,събирани от ЧСИ,а в раздел II са уредени пропорционалните такси.

По силата на т.20 от ТТР към ЗЧСИ,при извършването на опис на движими или недвижими имущества се събира такса в размер на 1.5 на сто от по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане,но не-по-малко от 50.00 лв.,като нормата на т.27а,т.1 повелява,че максималният размер на пропорционалната такса по т.20 не може да надвишава 1/10 от вземането.

Предвид цитираните относими правни норми,настоящият съдебен състав намира,че ЧСИ правилно е определил дължимата в случая от взискателя такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 6 724.20 лв.без ДДС,която сума представлява 1.5% върху паричното вземане,в общ размер от 448 279.70 лв.При липса на данни относно цената на имотите,които следва да бъдат описани,таксата следва да бъде определена върху размера на претендираното вземане.Обстоятелството,че предвид етапа,на който се намира изпълнителния процес,не е изготвена и приета оценка на недвижимите имоти,не може да обоснове извод,че размерът на таксата е неясен и към датата на насрочване на описа този размер не може да бъде определен.Механизмът на определяне на таксата е ясно разписан от законодателя,като при положение,че взискателят не иска извършване на опис за сума,по-малка от дълга,в какъвто смисъл са и признанията му в жалбата,то доводът,че така определената от ЧСИ такса излишно го натоварвала и била във вреда на страните,е несъстоятелен.

Неправилно е и разбирането на жалбоподателя,че нямало пречка да внесе минималния размер на таксата от 50.00 лв.,а впоследствие да довнесе дължимата разлика.

Допустимо е внасяне на минимална такса от 50 лв. само в случай,че 1.5% от цената на описаната вещ или на паричното вземане възлиза на сума по-малка от 50 лв.Аналогичен е реда за събиране на таксите и в съдебното производство по Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК.Обстоятелството,че съгласно чл.1 от цитираната тарифа се събира 4% върху цената на иска,но не по-малко от 50 лв.,не означава,че страната е оправомощена първоначално да внесе само 50.00 лв.,с възможност впоследствие да иска довнасяне на дължимата такса.Към момента на депозиране на молбата се дължи следващата се държавна такса в пълен размер,като само в случай,че 4% върху цената на иска възлизат на сума по-малка от 50.00 лв.,се дължи внасяне на минимума от 50.00 лв.

В чл.80 от ЗЧСИ изрично се посочва,че дължимите такси за извършване на изпълнителните действия се внасят авансово.Те следва да бъдат събрани преди започване на конкретното изпълнително действие.В т.11 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е прието,че несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение,като в мотивите е разяснено следното:Точното определяне,начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл.78,ал.2 от ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител.Неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение,т.е налице е противоправно поведение.По силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се събират авансово,като по изключение разпоредбата на чл.79,ал.3 от ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда на чл.410,ал.1 от ГПК.Ето защо,неизпълнението на частния съдебен изпълнител на задължението му по чл.80 от ЗЧСИ,вр. с чл.29,чл.33 и чл.34 от ТТР към ЗЧСИ за събиране на авансово дължимите такси от взискателя е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.67 от ЗЧСИ.Ако взискателят не представи доказателства за внасянето на дължимата авансово такса,ЧСИ може да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.6 от ГПК,като може да направи и по-малкото – да откаже извършването на исканото изпълнително действие,както е процедирал ЧСИ Н.Ж. в случая.Следователно,за да действа правомерно,поначало ЧСИ е длъжен да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие,едва след като последният вече е внесъл дължимата за него авансова такса.За да не увреди интересите на взискателя,ЧСИ е длъжен да предприеме извършването на поисканото изпълнително действие и когато взискателят не е внесъл дължимата за него авансова такса единствено в случай,че това изпълнително действие не търпи отлагане.Такива нетърпящи отлагане изпълнителни действия по принцип са имащите и обезпечителна за принудителното изпълнение функция действия,като напр.запорът върху вземане на длъжника.След като в процесния случай не става дума за такива нетърпящи отлагане изпълнителни действия и дължимата за насрочения опис авансова такса не е внесена,обжалваното постановление е законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.***,бул. „***“ № 260,представлявано от изпълнителните директори Д.Б.Ш.и М.В.-прокурист,чрез Адвокатско дружество „ ***“,БУЛСТАТ:***,чрез адв.Х.И.,САК,със съдебен адрес:***,бизнес сграда **,жалба срещу Постановление от 05.02.2018г. по изп.д.№ 84/2017г. по описа на ЧСИ Н.Ж.,рег.№ 811 при КЧСИ,с район на действие Окръжен съд,гр.Добрич,с което е отказано извършването на опис на конкретно посочени в постановлението недвижими имоти.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.