О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 216 ,17.04.2018 година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело номер 129 по описа за 2018 година, намира следното :

При проверката по член 267,ал.1 от ГПК за допустимост на по-дадените от срещупоставените страни жалби ( три въззивни жалби и една частна жалба ) срещу двете постановени ( първоначално и допълнително ) първоинстанционни решения и едно определение по член 248 ,ал.3 от ГПК въззивният съд намира следното :

С решение № 110 от 26.10.2017 г. на Тервелския районен съд по гр.д. № 112/2016 г. е разгледан само установителният иск за главното парично вземане ( обезщетение от лишаване от ползването на две ниви ), заявен в размер от 4 260,13 лева. При формиран правен извод за частична основа-телност „ в размер от 77 % ” , т.е. „ в размер от 3 277,87 лева ” е постано-вен диспозитив за съществуването на вземане „ в размер от 3 277,87 лева, от които 2 700 лева погасени в хода на делото ” и няма диспозитив за час-тично ( за посочена от съда горница ) отхвърляне на иска за главница .

С това решение не е разгледан установителният иск за парично взе-мане от обезщетение за забава при плащането на главницата . По молба на ищцата по член 250 ,ал.1 от ГПК съдът е постановил допълнително реше-ние № 5 от 9.01.2018 г. , в което е приел, че искът е с цена от 1 064,69 лева, но ищцата иска допълване с произнасяне по част от претенцията - за взема-не в размер от 819,20 лева и я отхвърлил в този размер .

С определение № 13 от 9.01.2018 г. съдът е отхвърлил молба на от-ветницата за изменение на първото решение в частта относно осъждането й за разноски чрез намаляването им .

Ответницата обжалва решението ( първото по време ) относно час-тичното уважаване на иска за главница с въззивната жалба с вх.№ 2932/ 22.11.2017 г. изпратена по пощата на 17.11.2017 г. , в срока по член 259, ал.1 от ГПК , считан от 3.11.2017 г. Ищцата обжалва същото решение в от-хвърлителната му част по иска за главница („ за разликата от 4 260,13 лева до сумата от 3 277,87 лева или за сумата от 1 282,26 лева ” ) и в отхвърли-телната част по иска за лихви ( „ за разликата от 1 064,69 лева от предяве-ния размер на иска по член 86 от ЗЗД до размера по допълнителното реше-ние – 819,20 лева, или за сумата от 245,49 лева ” ) с насрещна въззивна жалба с вх.№ 204/25.01.2018 г. в срока по член 263, ал.1 от ГПК , считан от 15.01.2018 г.

Ответницата има правен интерес да обжалва решение № 110 от дата 26.10.2017 г. , защото съставлява неизгодно за нея произнасяне в диспози-тив - за съществуване на парично вземане на ищцата срещу нея в размер 3 277,87 лева . Ищцата има правен интерес да обжалва с насрещната въз-зивна жалба решение № 110 от 26.10.2017 г. като неизгодно за нея произ-насяне по главния иск при условие, че бъде отстранена по реда на член 247 от ГПК допуснатата очевидна фактическа грешка чрез изразяване в диспо-зитив формираната в мотивите воля, че претендираното главно парично вземане за горницата над 3 277,87 лева до заявения размер от 4 260,13 лева не съществува. Но ищцата няма правен интерес да обжалва с насрещната въззивна жалба решение № 110 от 26.10.2017 г. като неизгодно за нея про-изнасяне по иска за обезщетение за забава ( за лихви ). Както вече се посо-чи, поради допуснатата от районния съд непълнота това решение не обхва-ща съединения иск за лихви. Следователно насрещната въззивна жалба в частта, с която се иска въззивният съд да разгледа претенцията за лихви за горницата над 819,20 лева, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане .

Ищцата обжалва допълнителното решение № 5 от 9.01.2018 г. , от-хвърлящо предявения от нея иск за вземане от лихви в размер от 819,20 лева с въззивна жалба с вх.№ 205/25.01.2018 г. в срока по член 259, ал.1 от ГПК , считан от 15.01.2018 г. Ищцата има правен интерес да го обжалва и да иска ново произнасяне от въззивния съд по разрешената с него част от спора за съществуване на вземане от лихви в размера от 819,20 лева.

Ответницата обжалва определението по член 248,ал.3 от ГПК по нейно искане за намаление на присъдените на противната страна разноски с частна жалба с вх.№ 236/30.01.2018 г. ,изпратена по пощата на дата 26.01. 2018 г., в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 19.01.2018 г.

Въззивният съд дължи разглеждане на всички жалби ( с изключение на частично недопустимата насрещна въззивна жалба ) , но след произна-сянето от първоинстанционния съд по реда на член 247 от ГПК относно допуснатата очевидна фактическа грешка. При това положение въззивният съд постановява обжалваемо частично прекратяване на въззивното произ-водство по част от насрещната въззивна жалба и необжалваемо прекратя-ване на въззивното производство в останалата му част.

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по част от насрещна въз-зивна жалба с вх.№ 204/25.01.2018 г. ( по регистратурата на ТРС ) на Р.Д.Ж., ЕГН: ********** ,с адрес на пълномощника – адвокат Д.Д.от ДАК, град Добрич, ул. „***” № *, офис *срещу решение № 110 от 26.10.2017 г. на Тервелския районен съд по гр.д. № 112/2016 г. в отхвърлителната част по иска за лихви поради процесуална недопустимост .

ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в останалата му част : по въззивната жалба с вх. № 2932/ 22.11.2017 г. и по частна жалба с вх.№ 236/ 30.01.2018 г. , двете подадени от ответницата Н.Х.Н. ; по другата част от насрещна въззивна жалба с вх.№ 204/25.01.2018 г. и по въз-зивна жалба с вх.№ 205/ 25.01.2018 г., двете подадени от ищцата Р. Д. Ж. , като

ИЗПРАЩА делото на Тервелския районен съд за произнасяне по ре-да на член 247 от ГПК относно допусната очевидна фактическа грешка в решение № 110 от 26.10.2017 г. на Тервелския районен съд по гр.д. № 112/ 2016 г., изразяваща се в липса на отхвърлителен диспозитив по част от главния иск , след което делото да се върне на Добричкия окръжен съд за произнасяне по въззивното обжалване на това решение, допълнителното решение и определението по член 248,ал.3 от ГПК .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ само относно прекратяването по част от насрещната въззивна жалба с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Варненския апелативен съд .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО в останалата му част .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.