О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 234 ,23.04.2018 година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав :

Председател:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА ч.гр.д.№146/2018година, намира следното :

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. с чл.407, ал.1от ГПК, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частна жалба вх.№2749/07.03.2018г. на „***”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район „***”, „***бул.”***” № 258, ЕИК ****, срещу определение №338/16.02.2018г. по ч.гр.д.№3520/2017г.ДРС, с което се оставя без уважение молбата на дружеството за издаване на изпълнителен лист за присъдените със заповедта за изпълнение разноски и юрисконсултско възнаграждение и се обезсилва издадената заповед №1893/29.09.2017г. въз основа на която длъжникът И.Й.М., ЕГН ********** ***, да заплати на кредитора „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.В.-, сумата от 508,76 лв. (петстотин и осем лева и седемдесет и шест ст.), представляваща задължение за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 13.02.2017г. до 12.05.2017г. за обект с аб.№***, находящ се в гр.Добрич, ул.”Л.” №29, ап.3, кл.№***, ведно със законната лихва върху сумата начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 28.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 23,66 лв. (двадесет и три лева и шестдесет и шест ст.), представляваща мораторната лихва за забава в плащането на главното парично задължение от датата следваща падежа й до 14.09.2017г., както и разноски по делото 25 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) –дължима държавна такса и 50 лв. (петдесет лв. 00 ст.) юрисконсултско възнаграждение.

Излага се , че предвид извършеното от длъжника плащане на дълга след подаване на заявлението липсвало основание за предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК, поради което в срока по чл.415, ал.1 от ГПК за неговото предявяване търговското дружество-заявител подало молба за издаване на изпълнителен лист само в частта за разноските в заповедното производство. Иска се отмяна на атакуваното определение изцяло и уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр.д.№3520/2017г. на ДРС е образувано по реда на чл.410, ал.1 и сл.от ГПК, по заявление на „***”АД град Варна, за издаване на заповед за изпълнение срещу И.Й.М., ЕГН ********** ***, за сумата от общо 508,76 лв., представляваща задължение за не заплатена ел.енергия по фактури №***, ***, ***, ***, ТП********** и ***, издадени за периода от 13.02.2017г. до 12.05.2017г. за обект с аб.№***, находящ се в гр.Добрич, ул.”Л.” №29, ап.3, кл.№***, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 28.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата от общо 23,66 лв. , представляваща мораторната лихва за забава в плащането на главното парично задължение от датата следваща падежа й до 14.09.2017г., както и разноски по делото - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заявлението е уважено изцяло и в съответствие с чл.411, ал.4 от ГПК са предприети действия по връчване на длъжника на издадената заповед за изпълнение №1893/29.09.2017г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Няма постъпило възражение от длъжника по чл.414, ал.1 от ГПК или по чл.414а от ГПК. В съответствие с разпоредбата на чл.415, ал.3 от ГПК, тъй като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с разпореждане от 21.12.2017г., заповедния съд е дал указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането в едномесечен срок от връчване на разпореждането. Разпореждането е връчено на заявителя на 09.01.2018г. В срока по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят не е предявил иск за установяване на вземането, а е депозирал молба вх.№2483/06.02.2018г. с искане за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските поради извършено на 25.01.2018г. плащане от длъжника на вземането, предмет на същата, позовавайки се на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК по т.д. №4/13г. по описа на ВКС. Към молбата е приложено извлечение за фактури и плащания.

С обжалваното определение заповедният съд е отказал издаването на изпълнителен лист по съображения, че не е налице хипотезата на т.10в от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК по т.д. №4/13г. по описа на ВКС, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и не е налице подадено възражение от страна на последния, и като е констатирал, че в срока по чл.415, ал.1 от ГПК не е предявен установителен иск за вземането, е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение.

Определението е неправилно в частта на отказа да бъде издаден изпълнителен лист и обезсилването на заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Предмет на установителния иск по чл.415, ал.1, респ.422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение, в което не се включват разноските, сторени от заявителя в заповедното производство. Ако в периода след подаване на заявление, заявителя-кредитор е получил изпълнение на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение/но не и на разноските/, и при депозирано възражение от длъжника, отпада интересът му от предявяване на установителен иск за съществуването на вземането. В тази хипотеза, като се позове на извършеното изпълнение, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските/така т.10в на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК по т.д. №4/13г. по описа на ВКС/. Настоящият случай е именно такъв. Действително няма подадено възражение от длъжника, комуто заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, но последиците на връчването на заповедта по този ред са приравнени на последиците при подадено възражение, поради което разрешението, което сочи т.10в от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК по т.д. №4/13г. по описа на ВКС, намира приложение и в случая. Искането за издаване на изпълнителен лист е своевремено заявено, налице са предпоставките за издаването му и липсва основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №338/16.02.2018г. по ч.гр.д.№3520/2017г.ДРС, в частта на отказа да бъде издаден изпълнителен лист в полза на„****” АД гр.Варна за разноските по делото и обезсилването на заповед за изпълнение №1893/29.09.2017г в частта за разноските по делото - 25 лв държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА

ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.В.-, срещу И.Й.М., ЕГН ********** ***, за сумите от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски за издаване на заповед за изпълнение №1893/29.09.2017г. по ч.гр.д.№3520/2017г.ДРС.

Потвърждава определението в останалата част/за обезсилване на заповед за изпълнение №1893/29.09.2017г. в частта за вземането/.

Връща делото на Добрички районен съд за фактическо издаване на изпълнителния лист съобразно диспозитива на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.