О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 233

гр.Добрич 23.04.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и трети април 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА Ж.

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА Ж.

въззивно гражданско дело №158 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.436 ал.4 от ГПК във връзка с чл.262 ал.3 от ГПК.Подадена е частна жалба от М.А.Х.,Р. Ш. Ш.,А.М. И.,А.А. КОРАЛОВ,Р.О.Я.,К.З.М.,Ф.М.А.,Н.Ш.А.,Т.Б.Ю.,Ш.И. В.,Р.М.Е.,С.О.А.,Ф.О.Ю.,М.Х.Х.,М.З.М.,А. Х.О.,Г.Б.Д.,А.Р.О.,В.Е.К.,Т.Б.Ю.,РУЖДИ Т.Б.,С.Ю.Т.
и М.Ю.Т. чрез процесуалния им представител адв.Г.Д. от ВАК срещу постановление от 19.02.2018 г. на ЧСИ Н.Н.с район на действие ДОС по изп.д.№20178100400357 по описа на посочения ЧСИ,с което е върната на горните частни жалбоподатели депозираната от тях жалба вх.№2722/16.02.2018 г. срещу постановление от 15.11.2017 г. за разпределение на събрани суми по цитираното изпълнително дело.Изложени са доводи за нищожност,недопустимост и незаконосъобразност на атакуваното постановление.Същото било нищожно,недопустимо,а по същество-неправилно,и следвало да се обяви за нищожно,респ. да се отмени като незаконосъобразно,защото било постановено от съдебния изпълнител извън рамките на правомощията му,доколкото ЧСИ не бил компетентен да постановява връщане на подадена срещу негови изпълнителни действия жалба,а следвало само да я администрира,да размени книжата и да я изпрати за преценка на нейната допустимост и основателност на окръжния съд.В случая ЧСИ иззел функциите на съда,поради което атакуваното постановление било дори нищожно.По същество постановлението било неправилно,като се излагат от жалбоподателите доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съдебния изпълнител,че върнатата жалба в частта,в която изхожда от М.А.Х.,е просрочена,а в останалата част-недопустима като подадена от трети на изпълнението лица без правен интерес от обжалването.

Писмени възражения срещу частната жалба са депозирани от първоначалния взискател по изп.д.№20178100400357 по описа на посочения ЧСИ „Уникредит Булбанк” АД-гр.София.На първо място взискателят намира жалбата за процесуално недопустима като просрочена и настоява за оставянето й без разглеждане.По същество я счита за неоснователна и претендира за оставянето й без уважение.

Длъжникът по изпълнението ЗК „Н.”-с.О.,общ.Т.,обл.Добрич не е депозирал писмени възражения срещу жалбата и не изразява становище по нейната допустимост и основателност.

Като постави на разглеждане подадената частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Частните жалбоподатели са уведомени за атакуваното постановление от 19.02.2018 г. чрез процесуалния им представител адв.Г.Д. на дата 22.02.2018 г. според съобщение и разписка за връчването му на лист 40 от делото на ДОС.Частна жалба вх.№3579/02.03.2018 г. по описа на ЧСИ Н.Н. е подадена чрез лицензиран пощенски оператор /куриер/ на 01.03.2018 г. според клеймото върху плика на лист 39 от делото на ДОС.По смисъла на чл.62 ал.2 от ГПК жалбата е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок за обжалване,изтекъл на 01.03.2018 г.Същата следователно не е просрочена.Жалбата изхожда от активно легитимирани лица с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях постановление,с което е върната тяхна предходна жалба срещу изготвено от ЧСИ разпределение.Жалбата е насочена срещу акт с преграждащ характер от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.262 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност по реда на обжалването.Предвид изложеното частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна,и следва да бъде уважена,като съображенията за този извод са следните:

Изп.д.№20178100400357 по описа на ЧСИ Н.Н.е образувано по повод изпълнителни листи,издадени в полза на „Уникредит Булбанк” АД-гр.София срещу ЗК „Н.”-с.О.,общ.Т.,съгласно които кооперацията е осъдена да заплати на посочената банка суми,представляващи парични вземания по договори за банков кредит,т.е. предмет на изпълнението са парични притезания.ЧСИ е предприел принудително събиране на вземанията чрез опис,оценка и публична продан на недвижими имоти-собственост на длъжника,като след успешно проведена публична продан е изготвил на 15.11.2017 г. разпределение на събраната сума.

Срещу разпределението от 15.11.2017 г. е подадена жалба вх.№2722/16.02.2018 г. по описа на ЧСИ /лист 44 от делото на ДОС/ от всички изброени частни жалбоподатели по настоящото дело.С атакуваното постановление на ЧСИ от 19.02.2018 г. горната жалба е върната на подателите й по съображения,че в частта,в която изхожда от М.А.Х.-присъединен взискател,е просрочена,а в останалата част-недопустима като подадена от трети на изпълнението лица без правен интерес от обжалването.

Обжалваното постановление е валиден и допустим акт,доколкото е изготвено в рамките на правомощията на съдебния изпълнител,делегирани му от процесуалния закон.Разпоредбата на чл.436 ал.4 от ГПК изрично препраща по въпросите относно редовността на жалбите срещу действия на съдебен изпълнител и процедурата по тяхното администриране към разпоредбите на чл.260,261 и 262 от ГПК.Доколкото разпоредбите на чл.436 ал.1-3 от ГПК регламентират именно правомощията на съдебния изпълнител по администриране на жалбите,то очевидно и ал.4 на чл.436 от ГПК урежда действията на съдебния изпълнител в тази насока чрез препращане към правомощията на първоинстанционния съд по администриране на въззивни жалби.По общото правило администриращ орган е този,чрез когото се подава жалбата,а не този,до когото е адресирана.Съгласно разпоредбата на чл.436 ал.1 от ГПК жалбите срещу изпълнителни действия се подават до окръжен съд чрез съответния съдебен изпълнител,който има и ролята на администриращ жалбите орган.Именно съдебният изпълнител е длъжен да извърши проверката по чл.262 ал.1 от ГПК във връзка с чл.260 и 261 от ГПК за редовност на депозирана жалба и при констатирана нередовност да проведе процедурата по горната разпоредба за отстраняването й.Разпоредбата на чл.262 ал.2 от ГПК предоставя на съдебния изпълнител и правомощия да върне жалбата на подателя й.В този смисъл ЧСИ Н.Н. е действал в рамките на законовите си правомощия,постановявайки връщане на цитираната жалба,поради което атакуваното постановление от 19.02.2018 г. е валидно като постановено от компетентно овластено от закона длъжностно лице.Постановлението е и допустимо,доколкото ЧСИ е предприел изготвянето му след надлежното му сезиране с жалба срещу разпределение на събрани суми,задължаваща го да предприеме изискуемите действия по нейното администриране.Атакуваният акт обаче е неправилен по същество.

ЧСИ е приел,че жалбата,изхождаща от М.А.Х.,е просрочена,който извод е незаконосъобразен.Посочената М.Х. е присъединен по право взискател по смисъла на чл.459 ал.1 изр.1 от ГПК,тъй като в нейна полза е било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху имот,спрямо който е насочено принудителното изпълнение по процесното изп.дело,като възбраната в нейна полза е вписана преди вписване на възбраната по настоящото изп. дело /виж т.5 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.Съдебният изпълнител е длъжен да я уведоми за предприетото принудително изпълнение и за разпределението.Първото участие на М.Х. по делото е чрез подаване на молба вх.№10533/21.09.2017 г. до ЧСИ /лист 544 от изп.д./ за присъединяване на взискатели.Тази молба е подписана от адв.Г.Д. и е подадена чрез последната като пълномощник на молителката,като към молбата е приложено и пълномощно /лист 547 от изп.д./.Тогава ЧСИ Н.Н. не е констатирал нередовност на молбата,изразяваща се в подаването й чрез лице без надлежна представителна власт,доколкото приложеното пълномощно е за правомощия на адвоката по друго изп.д.№284/2017 г. по описа на ЧСИ Д.И..Констатирал е друга нередовност /неяснота в размера на вземанията/,за необходимостта от чието отстраняване молителката М.Х. е уведомена на 13.10.2017 г. именно чрез адв.Г.Д. като неин пълномощник /виж съобщение и разписка на лист 543 от изп.д./.Ако е считал,че адв.Д. няма удостоверена надлежна представителна власт спрямо М.Х.,ЧСИ е следвало да задължи своевременно молителката Х. да отстрани и тази нередовност на молбата си от 21.09.2017 г.Като не го е сторил и е извършил последващо уведомяване на М.Х. именно чрез адв.Д.,ЧСИ е демонстрирал приемане на адвоката като надлежен процесуален представител на страната.В противовес на горното си поведение обаче съдебният изпълнител е извършил последващите уведомявания на М.Х. по делото не чрез адв.Д.,а лично.Така на 02.10.2017 г. е изпратено съобщение до страната за насрочена публична продан,връчено лично на адресата /лист 531 от изп.д./.На 20.11.2017 г. е изпратено съобщение до М.Х.,с което е уведомена за насрочено предявяване на изготвеното разпределение на сумите от публична продан на 28.11.2017 г.,което съобщение също е адресирано лично до страната и й е връчено на 24.11.2017 г. чрез лице от домашните-съпруг /лист 630 от изп.д./.Междувременно едва по повод на втора молба от М.Х. и други лица вх.№13411/20.11.2017 г.,подадена отново чрез адв.Г.Д. /лист 613 от изп.д./,ЧСИ е констатирал липса на пълномощно,удостоверяващо представителната власт на адвоката,но липсват данни по изп.дело горното разпореждане върху молбата от 20.11.2017 г. да е било доведено до знанието на молителката и на последната да е даден срок да изправи нередовността по упълномощаването,респ. нередовността на молбата й в тази насока.Тези действия безспорно са нарушили правото на присъединения взискател М.Х. на защита,създавайки й привидното усещане,че същата има надлежно упълномощен адвокат по делото.Едва разпореждане на ЧСИ върху молба вх.№2117/12.02.2018 г. /лист 694 от изп.д./ относно нередовното упълномощаване на адв.Г.Д. вероятно е достигнало до знанието на адвоката /за това разпореждане също липсват доказателства за уведомяване на заинтересованата страна/,защото надлежно пълномощно е приложено по делото едва след горната молба на лист 695 от изп.д.Така редовно упълномощаване на адв.Г.Д. от взискателя М.Х. е налице едва към февруари 2018 г.При положение обаче,че цитираните предходни молби по делото са подавани от Х. именно чрез посочения адвокат,а съдебният изпълнител не е констатирал нередовност на упълномощаването или не е довел своя констатация в тази насока до знанието на страната с указания за отстраняването й,същият не би могъл да реализира редовно призоваване на страната лично на адрес при посочен от нея пълномощник,защото не е изпълнил преди това своевременно задълженията си да укаже на страната да поправи в срок свои нередовно извършени от процесуална гледна точка действия.Адвокатът не може да се третира в случая като съдебен адресат по смисъла на чл.39 ал.1 от ГПК,защото посочването му като такъв не е извършено надлежно-лично от страната,а чрез самия адвокат,който пък няма представителна власт да подава молби от името на страна,на която не е пълномощник.Съдебният изпълнител е допуснал процесуално нарушение още при подаване на първата молба от 21.09.2017 г.,като не е указал с нарочно съобщение на взискателя М.Х. да представи пълномощно,удостоверяващо надлежно представителната власт на посочения в молбата негов адвокат по конкретното изп.дело.Няма данни да са дадени своевременно такива указания на страната и по повод на молбата от 20.11.2017 г.Следователно при връчване съобщения на взискателя М.Х. съдебният изпълнител е действал при неяснота има ли лицето надлежно упълномощен адвокат или не,като тази неяснота се дължи на процесуални пропуски на самия ЧСИ.В крайна сметка пълномощното на лист 695 от изп.д. удостоверява наличието на такива пълномощия,за които ЧСИ научава късно поради непредприемането от същия своевременно на действия по уточняване представителната власт на адв.Д..С оглед посочените нарушения съдът намира уведомяването на М.Х. за датата на предявяване на разпределението /лист 630 от изп.д./ за нередовно.По правилото на чл.39 ал.1 от ГПК,ако страната има пълномощник по делото или е посочила съдебен адресат,връчването се извършва на съдебния адресат или на пълномощника.Съдебната практика е категорична,че връчването на съобщение лично на страна при наличие на посочен съдебен адресат или упълномощен пълномощник е нередовно.След като М.Х. не е била уведомена надлежно за датата на предявяване на разпределението-28.11.2017 г.,не може да се приеме,че за нея 3-дневният срок по чл.462 ал.2 от ГПК за атакуване на разпределението е започнал да тече от датата 28.11.2017 г. и е изтекъл на 01.12.2017 г.Същата е уведомена редовно за разпределението чрез пълномощника си адв.Г.Д. едва на 14.02.2018 г.,когато последната е получила препис от постановлението /лист 694 от изп.д./.Считано от датата 14.02.2018 г.,срокът по чл.462 ал.2 от ГПК за обжалване на разпределението е изтекъл на 19.02.2018 г. /понеделник/.Жалба вх.№2722/16.02.2018 г.,изходяща от М.Х.,е подадена в рамките на законоустановения срок,т.е. не е просрочена и следва да бъде администрирана от ЧСИ за разглеждането й от ДОС.

Докато ЧСИ има правомощия съобразно разпоредбите на чл.262 ал.2 т.1 и т.2 от ГПК да върне жалба поради подаването й след изтичане на срока за обжалване или поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности,същият не е овластен да стори това по други причини,различни от лимитивно посочените с разпоредбите на чл.262 ал.2 т.1 и 2 от ГПК,т.е. процесуалният закон не му позволява да извършва преценка за допустимост на жалбата на основания,различни от горните.Проверката за допустимостта на жалбата с оглед други предпоставки,различни от посочените,е предоставена с оглед горните разпоредби на въззивния съд,а в случая на окръжния съд,който следва да разгледа жалбата.С атакуваното постановление ЧСИ е приел,че жалбата в останалата й част е процесуално недопустима,тъй като изхожда от лица без активна процесуална легитимация-трети на спора лица без правен интерес от обжалването.Тази преценка е извън неговите правомощия,което обуславя незаконосъобразност на атакуваното постановление и в тази част.

Постановлението от 19.02.2018 г. е изцяло неправилно и следва да бъде отменено.ЧСИ следва да администрира жалба вх.№2722/16.02.2018 г. срещу постановление от 15.11.2017 г. за разпределение на събрани суми по реда на чл.436 ал.2-4 от ГПК.

Частните жалбоподатели са претендирали сторени от тях разноски в настоящото производство,но такива не следва да им се присъждат.Искането е неоснователно.Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор,но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт,подлежащ на отмяна.В случая се касае за проверка на процесуални действия на самия ЧСИ,за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност,поради което не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство.Правото си на разноски като форма на вреди от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител частните жалбоподатели могат да реализират по отношение на ЧСИ по реда,указан в разпоредбата на чл.441 ал.1 от ГПК-общия исков ред.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ постановление от 19.02.2018 г. . на ЧСИ Н.Н.с район на действие ДОС по изп.д.№20178100400357 по описа на посочения ЧСИ,с което е върната жалба вх.№2722/16.02.2018 г. срещу постановление от 15.11.2017 г. за разпределение на събрани суми по цитираното изпълнително дело на подателите й М.А.Х.,Р. Ш. Ш.,А.М. И.,А.А. КОРАЛОВ,Р.О.Я.,К.З.М.,Ф.М.А.,Н.Ш.А.,Т.Б.Ю.,Ш.И. В.,Р.М.Е.,С.О.А.,Ф.О.Ю.,М.Х.Х.,М.З.М.,А. Х.О.,Г.Б.Д.,А.Р.О.,В.Е.К.,Т.Б.Ю.,РУЖДИ Т.Б.,С.Ю.Т.
и М.Ю.Т. чрез процесуалния им представител адв.Г.Д. от ВАК.

ВРЪЩА преписката на ЧСИ Н.Н.с район на действие ДОС за по-нататъшно администриране на жалба вх.№2722/16.02.2018 г. срещу постановление от 15.11.2017 г. за разпределение на събрани суми по реда на чл.436 ал.2-4 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.