О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 208

Гр.Д. 12.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАНАДЕСЕТИ АПРИЛ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№ 168/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано е по подадена от длъжника по изп.д.№ 20177370400879 по описа на ЧСИ Л.Т.,с рег.№ 737 в КЧСИ,с район на действие ДОС - ЕООД „ E.С.К.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул.“ О.П.“ № **,представлявано от К.С.В.,чрез адв.М.З.,жалба,вх.рег.№ 5570/15.02.2018г.Предмет на подадената жалба е определения в ПДИ размер на дължимите от длъжника такси и разноски по изпълнението,вкл.посоченият адвокатски хонорар.Според жалбоподателя,определените разноски са прекомерни,дължимите такива възлизат на 54.00 лв. с ДДС,поради което се претендира намаляване на разноските по делото до действително дължимите такива,в това число намаляване и на приетия адвокатски хонорар в размер на 850.00 лв.

С жалба,вх.рег.№ 7777/01.03.2018г.,представляваща допълнение към първоначалната такава,се обжалва „ мълчалив отказ „ на ЧСИ да намали присъдените по делото разноски по молба с правно основание чл.248 от ГПК,с вх.рег.№ 4457/09.02.2017г. по описа на ЧСИ Л.Т..

В депозиран писмен отговор взискателят по изпълнителното дело – ООД „ Х.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул. „ Д.“ № **,вх.**,ап.***,представлявано от управителя Б.Я..,чрез адв.Д.Д.,изразява становище за недопустимост,а по същество – за неоснователност на жалбата.

Постъпили са мотиви от ЧСИ Л.Т.,със съображения за недопустимост на жалбата,поради просрочие,а по същество за неоснователност на същата.

Д.кият окръжен съд,като взе предвид постъпилите жалби и прецени събраните по делото доказателства,намира,че същите не подлежат на разглеждане по същество,като процесуално недопустими.

В случая в поканата за доброволно изпълнение до длъжника е инкорпорирано постановление за разноски,което съгласно дадените указания в т.II на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г.,ОСГТК,е годен обект за обжалване по чл.435,ал.2 от ГПК.

Съгласно чл.436,ал.1 от ГПК постановлението за разноски следва да бъде обжалвано в преклузивен едноседмичен срок,който тече от деня на съобщаването му.В случая,постановлението за разноски е съобщено на длъжника с редовно връчена му в хипотезата на чл.50,ал.2 от ГПК на 19.10.2017г.покана за доброволно изпълнение.Жалбата срещу разноските е депозирана едва на 15.02.2018г.,т.е много след изтичане на преклузивния едноседмичен срок,поради което като просрочена се явява процесуално недопустима.

Твърденията в жалбата за извършени процесуални нарушения при връчването на длъжника на ПДИ съдът намира за неоснователни.

Длъжникът ЕООД „ E.С.К.“ е юридическо лице и при връчването намират приложение разпоредбите на чл.50 и сл. от ГПК.

По изпълнителното дело е изготвена покана за доброволно изпълнение/стр.18/,която е изпратена за връчване на адреса на управление на дружеството длъжник.Видно от разписката на поканата,адресът е посетен от призовкаря на съдебния изпълнител в работен ден – 19.10.2017г.,в работно за всеки търговец време – 14.30 ч.При посещението не са установени индикации за наличие на търсената фирма,липсват указателни табели или служители на ЕООД „ E.С.К.“.Вместо на адреса да се помещава офис или канцелария на дружеството,призовкарят е установил,че има заведение кафе-аператив „Л.“.От служители на съседни търговски обекти – магазини за хранителни стоки призовкарят научава,че адресът е бил обитаван от ЕООД „ E.С.К.“ до преди шест месеца,когато фирмата се е изнесла.След изнасянето й,обектът е отдаден под наем от собственика на сградата на друг наемател – П.,която е опитала да разработи кафене „Л.“,но не успяла,като към 10.10.2017г.заведението не работи.При положение,че на посочения в търговския регистър адрес на управление длъжникът не поддържа офис и няма негови служители,а е налице друг търговски обект- кафене „Л.“,правилно поканата за доброволно изпълнение е приложена по делото като редовно връчена на основание чл.50,ал.2 от ГПК.След като е очевидно,че към датата на връчване на ПДИ длъжникът е напуснал адреса си на управление,след като жалбоподателят не спори,че именно това е адресът му и нов в Търговския регистър не е вписвал,възражението му за нередовно връчена покана за доброволно изпълнение е неоснователно.Доколкото изявлението на длъжностното лице по призоваването не е изрично оспорено,с посочване на съответните доказателства,съдът намира същото за съответстващо на действителното фактическо положение.За да се приложи последицата на чл.50,ал.2 от ГПК – прилагане на документа като редовно връчен,следва да са налице две кумулативни предпоставки:адресатът да е напуснал адреса си;да не е посочил новия си адрес в Търговския регистър.В случая и двете предпоставки са налице,поради което съдът приема,че на основание чл.50,ал.2 от ГПК ПДИ е редовно връчена на длъжника на 19.10.2017г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че призовкарят не бил посочил имената на лицата,от които е придобил посочената в разписката на ПДИ информация.Подобно изискване законът не предвижда,нито в чл.50,нито в чл.44 от ГПК.Изискване за посочване на имена и длъжност законодателят поставя само при връчване на съобщението на служител на търговец и юридическо лице – чл.50,ал.3 от ГПК.

В случая е неприложима и разпоредбата на чл.50,ал.4 от ГПК,в нарушение на която жалбоподателят твърди,че не са залепени уведомления.Нормата на чл.50,ал.4 от ГПК препраща към чл.47,ал.1 от ГПК за случаите,при които връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,който е съгласен да получи съобщението.Нормата на чл.50,ал.4 е неприложима когато на адреса изобщо няма канцелария на адресата,както е в настоящия казус.

Несъстоятелни са и възраженията в жалбата за това,че длъжностното лице по призоваването в нарушение на чл.47,ал.1 от ГПК не е посещавало седалището на ЕООД „ E.С.К.“ в продължение на един месец.Редът за връчване,разписан в чл.47 от ГПК,е приложим само за физически лица,а не за търговци,при които връчването става по реда на чл.50 от ГПК.

Недопустима е и жалбата-допълнение към първоначалната жалба,насочена срещу „ мълчалив отказ „ на ЧСИ да се произнесе по молба на длъжника,вх.рег.№ 4457/09.02.2018г./стр.51 от изп.дело/ с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК.

На обжалване подлежат единствено изрични актове на съдебния изпълнител – действия и откази,но не и „мълчаливи“ такива.

В настоящия случай по изпълнителното дело не е налице мълчалив отказ,а изричен такъв,обективиран в Разпореждане от 13.03.2018г./стр.75,76 от изп.дело/.

По гореизложените съображения,Д.кият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от длъжника по изп.д.№ 20177370400879 по описа на ЧСИ Л.Т.,с рег.№ 737 в КЧСИ,с район на действие ДОС - ЕООД „ E.С.К.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул.“ О.П.“ № ***,представлявано от К.С.В.,чрез адв.М.З.,жалба,вх.рег.№ 5570/15.02.2018г. срещу определения в ПДИ размер на дължимите от длъжника такси и разноски по изпълнението,вкл.посоченият адвокатски хонорар,и жалба,вх.рег.№ 7777/01.03.2018г.,представляваща допълнение към първоначалната такава,срещу „ мълчалив отказ „ на ЧСИ да намали присъдените по делото разноски по молба с правно основание чл.248 от ГПК,с вх.рег.№ 4457/09.02.2017г,като ПРЕКРАТЯВА производството по вз.ч.гр.д.№ 168/2018г.по описа на ДОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд,гр.В. в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото на посочените от тях съдебни адреси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.