Р Е Ш Е Н И Е

№ 67 10.04.2018 год. гр.Д.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На дванадесети февруари 2018 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно търговско дело № 242 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 12156/18.07.2017 год.,подадена от В.М., ЛНЧ **********,***, чрез процесуалния му представител адв. Б.Б. -ВАК, срещу решение № 529/05.06.2017 год. по гр.д.№ 1084/2016 год. на Д.кия районен съд,с което са отхвърлени предявените от него срещу „Р.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Ант.Ст.” №* искове за заплащане на суми от по 4 000 лв.,съставляващи неплатени възнаграждения по договор за управление за месеците юли и август 2015 год., ведно със законната лихва върху главница от 8000.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 15.04.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

С доводи за необоснованост и постановяване на обжалвания съдебен акт в отклонение от материалния закон се настоява за отмяната му и постановяване от въззивния съд на нов по съществото за уважаване на исковата претенция в цялост.

Въззивникът счита за несъответни на събраните доказателства, на точния смисъл на представен в превод от италиански език документ,както и на разпоредбите на чл.221 ал.1 т.4 и 5 , чл.235 от ТЗ и чл.287 от ЗЗД,изводите на Д.кия районния съд за датата,до която следва да се счете,че е бил управител на ответното търговско дружество;относно компетентността на орган на дружеството да извърши промяна в състава на Съвета на директорите и възнагражденията на членовете му ;за формата на договора за управление и неговата действителност.При съобразяване заключението на вещото лице ,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,липсата на представени доказателства от ответното дружество за времето и начина на прекратяване на мандата на ищеца,респективно предаване на длъжността на новия представляващ,възможно след надлежното вписване в регистрите на ДОС,спецификата на задълженията, свързани с управлението на търговската част на дружеството и работния процес,възнагражденията за месеците юли и август 2015 год. по договор за управление били дължими в размерите от по 4 000 лв.

Въззиваемата страна -„Р.” ЕАД,гр.Д. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 от ГПК отговор рег.№ 15343/12.09.2017 год.Предпоставките за уважаване на иска не били доказани.Липсата на мандат след 24.07.2015 год.,евентуално липсата на изпълнение след тази дата,респ. погасяването му чрез евентуалното възражение за прихващане,обуславяли извод,че решението за отхвърлянето на иска било законосъобразно постановено ,не стР.ло от сочените във въззивната жалба пороци и следвало да бъде потвърдено.

Заявената с искова молба рег.№ 6913/19.04.2016 год. от В.М., ЛНЧ **********,***, чрез процесуалния му представител адв. Б.Б.-ВАК срещу „Р.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Ант.Ст.” №* претенция е осъдителна за парична сума в общ размер от 8 000 лв.Изложени са твърдения,че в периода от 2000 год. до средата на 2015 год.,ищецът е бил член на Съвета на директорите на акционерното дружество-ответник,както и негов представляващ по смисъла на разпоредбите на чл. 233 и чл. 235 от ТЗ,които обстоятелства са вписани по партидата на търговското дружество в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.За изпълняваните задължения,ищецът получавал месечно възнаграждение в размер на 4 000 лв.На 27.07.2015 год.,ищецът уведомил ответника за нежеланието си да продължи да бъде член на Съвета на директорите.По искането му се произнесло Общото събрание на дружеството с решение,вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията,вследствие на което В.М. бил заличен като член на съвета на директорите на“Р.“ЕАД и представляващ дружеството. Въпреки изложеното, по взаимна уговорка между страните и пред вид необходимостта за предаване на работата,ищецът продължил да изпълнява задълженията си с нормално работно време до 01.09.2015 год.Дружеството –ответник не било заплатило полагащите се на ищеца възнаграждения за месеците юли и август 2015 год.,всяко от които възлизащо на сумата от 4 000 лв.,вкл.и след като на дата 22.12.2015 год. му била връчена нотариална покана.Отправено е искане,акционерното дружество да бъде осъдено да заплати полагаемото се възнаграждение за посочените месеци ,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът “Р.“АД е подал в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 9379/30.05.2016 год.,с който е изразено становище за неоснователност на осъдителната претенция. Не се оспорват твърденията на ищеца ,че е бил член на Съвета на директорите и представляващ ответника,за което е получавал месечно възнаграждение от 4 000 лв.,както и че е подал оставката си на дата 27.07.2015 год.С решение на едноличния собственик на капитала от дата 24.07.2015 год. ,ищецът бил освободен от поста си.Решението имало незабавно действие в отношенията между страните и след този момент ,ищецът не бил извършвал каквато и да дейност за търговското дружество.В условията на евентуалност заявява възражение за прихващане с вземане на стойност 8 000 лв.за управленски деликт, цедирано на търговското дружество-ответник с договор от „Л.Р.Е.Р.“ ООД,румънско юридическо лице,със седалище гр.Б..

Изложени са твърдения,че В.М. ,в качеството му на управител на румънското дружество е сключил на 25.01.2007 год. договор за поръчка с Л.П.,удължаван до 12.01.2015 год.,по силата на който го е упълномощил да придобива земя в окръг К..От сметките на дружеството и касиера била изтеглена сума в размер на 200 000 евро,неоправдана впоследствие с документи или пък върната,за което били налице писмените признания на В.М. и Л.П.,като ищецът даже бил отправил предложение да компенсира дружеството със земя на стойност близо 130 000 евро.Претендира се ,да бъде ангажирана отговорността на управителя за причинените от него вреди на дружеството,тъй като не управлявал подобаващо дейността и активите му, не контролирал изпълнението на поръчката,не проверявал списъка на разходите ,направени в изпълнение на поръчката,непоискал представянето на отчет или връщане на неотчетените суми ,не уведомил собствениците за увреждащите последици спрямо дружеството,не предприел действия за ограничаване на щетите.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно исковата претенция:

В първото по делото съдебно заседание от дата 23.06.2016 год. и по реда на чл.146 ал.1 т.3 и 4 от ГПК,отделени като безспорни между страните са фактите,че ищецът е бил член на Съвета на директорите и управител на дружеството „Р.“ ЕАД, за периода от 2000 год. до 27.07.2015 год. и е получавал месечно възнаграждение в размер на 4000 лева, като за месеците юли и август 2015 год.,дружеството не е извършвало плащане. В тази насока са и решение № 48/07.01.2008 год. по ф.д.№453/2000 год. на Д.кия окръжен съд за вписване на членове на Съвета на Директорите:председател –ЕООД”Д.”;Г.А.Л.и В.М.,последният вписан и като Изпълнителен директор на дружеството,представляващ дружеството пред трети лица;заключение рег.№ 18929/14.11.2016 год. на вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза ,съобразно което по силата на сключен на дата 25.11.2009 год. между СД на дружеството и ищеца договор по чл.235 ал.2 от ТЗ му е определено възнаграждение в размер от 4 445.00 лв. и изплащано такова нетно в размер от 4 000.50 лв.

Не се спори между страните, че ищецът В.М. е депозирал пред ответното дружество писмена оставка като член на Управителния съвет на“Р.“АД . Документът е представен по делото като писмено волеизявление ,съставено в П. на италиански език с дата 27.07.2015 год., съдържащо изричното отбелязване, че оставката е с незабавно действие, но лицето остава на разположение за „всички изпълнения, необходими за предаване на длъжността“.С решение на ”Д.”ЕОД - едноличен собственик на капитала на „Р.”ЕАД от 24.07.2015 год., В.М. е освободен от длъжността член на Съвета на директорите ,като на негово място е избран М.К.. Решението е подписано за едноличния собственик на капитала от В.М.. Частният документ е бил формално оспорен от ищеца относно датата ,на която е било взето решението и връчването му ,но без да бъдат ангажирани от него каквито и да е доказателства по правилото на чл. 193 ал.3 от ГПК.Представляващия дружеството е бил упълномощен и задължен да извърши всички действия във връзка с изпълнение на решението,вкл. да впише промяната на обстоятелствата по партидата на дружеството в Търговския регистър.Решението влиза в сила от момента на подписването му на датата,посочена в него. Съгласно протокол от заседание на Съвета на директорите на “Р.“ЕАД с членове М.К. ,Г.Л.и „Д.“ЕООД,представлява от В.М.,проведено на дата 24.07.2015 год.,за изпълнителен член и председател на СД да дружеството е бил избран М..

Ищецът е отправил чрез нотариус Р.Г., вписан с рег. №***на НК и район на действие-РС гр.Д.,нотариална покана рег.№ *** т.*Акт ***, връчена на управителя на „Р.“ ЕАД – М.К. на дата 22.12.2015 год., с която го е уведомил,че съобразно уговорките им е останал на работа и нормално работно време до 01.09.2015 год.,за което не получил полагащото му се месечно възнаграждение от по 4 000 лв. и съответно е отправил искане в седмичен срок да му бъде изплатена сумата от 8 000 лв. за месеците юли и август.С отправен чрез нотариус К.К.,вписан в рег.№*** на НК и район на действие-РС гр.В. отговор на нотариална покана рег.№ ** т.* Акт *,връчена на пълномощника на ищеца на дата 13.01.2016 год.,търговското дружество-ответник е оспорило дължимостта на претендираните възнаграждения за месеците юли и август 2015 год. в общ размер от 8 000 лв. ,тъй като ищецът не бил изпълнявал задълженията си член на Съвета на директорите и представляващ дружеството ,както и поради липсата на сключен договор,който да урежда отношенията помежду страните.

Ищецът е избран и вписан в търговския регистър като член на съвета на директорите и представляващ дружеството и като такъв е придобил в пълния им обем правата и задълженията,които законът свързва с този избор.Несъмнено е ,че на ищеца е възложено управлението на дружеството ,както и овластяването му от едноличния собственик да извършва действия от името на дружеството,породило представителната му власт с действие от впиването му в търговския регистър-чл.244 ал.7 от ТЗ и продължило до началото на лятото на 2015 год. Договорът за управление е уреден в ТЗ като формална сделка с писмена форма за валидност, което изключва по принцип възможността за сключването и продължаването на действието му чрез конклудентни действия. Посоченото правило обаче не е абсолютно, то търпи изключения в две посоки: на първо място, независимо от това дали ще се приеме, че договорът за управление е търговска сделка, след като неговата утежнена форма за валидност е уредена в ТЗ, по отношение на същото изискване ще важи и правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ, че страната /дружеството-ответник/не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, а такова неоспорване е налице винаги, когато тя е приемала изпълнение по договора-така решение № 306/25.06.2012 год. по гр.д.№ 1387/2011 год. на ВКС,ІV г.о. С оглед на горното,докато трае фактическото изпълнение на задълженията,възнаграждение по мандатното правоотношение е дължимо,независимо как е наименовано и счетоводно оформено,какви отчисления и удръжки са правени по него.

По същество,ищецът желае да бъде счетено,че взаимоотношенията му дружеството са прекратени ,съответно последиците от горното уредени по правилото на чл. 233 ал.5 от ТЗ.Съобразно посочената разпоредба ,член на Съвета на директорите може по свое желание да се откаже от длъжността си и да поиска да бъде заличен от търговския регистър.Писменото уведомление следва се отправи до представителния орган на дружеството.В случай,че в срок до 6 месеца дружеството не заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър,заинтересуваният член на съвета може сам да заяви за вписване това обстоятелство.Последиците от оттеглянето се свързват с вписването му в търговския регистър-чл.231 ал.4 от ТЗ.Напускащият по собствено желание член на съвета губи това си качество,отпадат неговите права и задължения от момента на вписване в търговския регистър.За да е се затруднява работата на съответния съвет и управлението на дружеството през 6 месечния период,разумът изисква да се приеме,че напускащият член запазва статута си и трябва да изпълнява функциите си до вземане на решение за освобождаването му.Ако не бъде взето такова решение от компетентния орган-до момента на заличаването му от търговския регистър.Не такъв е настоящият случай.Писменото уведомление до дружеството е от дата 27.07.2015 год.,т.е. последващо на решение на ”Д.”ЕОД - едноличен собственик на капитала на „Р.”ЕАД от 24.07.2015 год., за освобождаването на В.М. от длъжността член на Съвета на директорите и избиране на негово място М.К.. Решението от дата 24.07.2015 год. съставлява оттегляне на поръчката,което е основание за предсрочното прекратяване на действието на договора в хипотезата на чл. 287 пр.2-ро от ЗЗД. Решението от 24.07.2015 год. за оттегляне на овластяването на представляващия дружеството член на Съвета на директорите е взето от компетентния волеобразуващия орган на дружеството-чл.219 ал.2 от ТЗ,което оттегляне на съгласието за персоналния състав на представителния орган на дружеството е с действие за в бъдеще с незабавно проявление във вътрешните отношения на дружеството и неговия представляващ,а предвидения конститутивен ефект на вписването –чл.231 ал.4 от ТЗ,във връзка с чл. 235 ал.5 от ТЗ намира своето проявление само спрямо трети за същото лица.След като управителното правоотношение с ищеца е прекратено именно на дата 24.07.2015 год. /датата на прието решение от едноличния собственик на капитала/,след тази дата между страните не са съществували мандатни правоотношения и последващо отправяне от ищеца на уведомление/оставка е без правна стойност.

Договорът за възлагане на управление има правната характеристика на договор за поръчка с продължително изпълнение. Законът дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното правоотношение, без да се изискват специални основания за това, а дори оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме, че уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи - аргумент от чл. 288 ЗЗД. След като не е поискано разваляне на договора при констатирано неточно изпълнение в хода на изпълнение на поръчката, то уговореното възнаграждение по чл. 286 ЗЗД се дължи-така решение № 482/13.12.2011 год. по гр.д.№ 1486/2010 год. на IV г.о. и № 72 / 30.06.2010 год. по т. д. № 740/2009 год. на ВКС , I т. о.

С разпоредбата на чл.288 ал.1 от ЗЗД е въведено задължение за доверителя при оттегляне на поръчката да заплати на довереника възнаграждение за извършената работа до оттеглянето на поръчката.С оглед на горното,ищецът основателно претендира да му бъде заплатено възнаграждение по управителното правоотношение за времето до прекратяването му -24.07.2015 год. След оттеглянето на поръчката, липсва престация от страна на довереника за която би се дължало възнаграждение. След тази дата възмездяване на положения труд може да се претендира,но единствено на извъндоговорно основание .Дължимото на ищеца възнаграждение следва да бъде определено според регулярно заплащаното и пропорционално за времето до освобождаването,съответно за 24 дни за месец юли 2015 год. Възнаграждението е било формирано като твърда сума в брутен размер от 4 445.00 лв.,платима периодично /ежемесечно/,т.е. предявения иск по чл.79 ал.1,във връзка с чл. 286 и 288 ал.1 от ЗЗД е основателен до размера на брутна сума от 3 441.36 лв.

Относно възражението за прихващане с насрещно вземане-предмет на договор за цесия:

Ищецът е бил управител на румънско търговско дружество„Л.Р.Е.Р. ООД.

На дата 25.01.2007 год. между „Л.Р.Е.Р. ООД и Л.П. е бил сключен договор за упълномощаване,с предмет последният да закупува от името и за сметка на дружеството земеделски земи за период от една година,удължен впоследствие 12.01.2015 год.

На дата 12.01.2015 год.,ищецът в качеството му на управител на „Л.Р.Е.Р. ООД е сключил споразумение с Л.П.,в съдържанието на което са отразени констатациите,че въз основа на договора от 25.01.2007 год.,П. е получил от дружеството чрез банкови преводи парични суми,за които не е представил всички оправдателни документи;както и не е изпълнил изцяло възложените му от договора за упълномощаване цели.По тези съображения с подписването на споразумението е прекратен договора за упълномощаване от 25.01.2007 год.-чл.1,а по силата чл.2 и чл.3 пълномощникът се е задължил да възстанови на дружеството сумата от 200 000 евро ,респ.тази установена от счетоводна проверка на банкови преводи без оправдателни документи;както и платени от дружеството суми за покупка на 157.88 хка земеделски земи,по отношение на които е висяща съдебна процедура,респ. да предостави на дружеството други терени на еквивалента стойност.В тази връзка по искане на ищеца В.М. е изготвен от „Е.Р.”ООД експертен счетоводен Констативен доклад изх.№ 16835/14.09.2015 год.,в който е направен анализ на финансово счетоводните документи на „Л.Р.Е.Р.“ ООД и е определена стойността на взетите суми от пълномощника Л.П.,както и прехвърлените от сметката на дружеството към него суми,които са неотчетени/неоправдани за периода 28.11.2006 год.-30.06.2015 год.-така глава І– т.1.2;т.1.3;т.1.5.

Ищецът е изпратил до „Л.Р.Е.Р. ООД писмо от дата 27.07.2015 год. с уведомление,че през месец декември 2014 год. е открил липси от банковата сметка на дружеството в размер на около 200 000 евро,за предприетите от него действия за получаване на гаранции от страна М. П. за сметка на Л.П.,а именно терен с приложен акт.На същата дата е депозирана и оставката на ищеца като управител на румънското дружество. С електронно писмо от 21.09.2015 год.,адресирано до г-н Д.К., ищецът заявява желанието си да отстрани щетите,причинени от избрания от получателя на писмото пълномощник П. ,като осигури постъплението на сумата от 185 000 евро,от които 100 000 евро до края на септември 2015 год. и 85 000 евро до края на март 2016 год.Като гаранция за изпълнението на задълженията си ищецът предлага терен ,негова собственост.

С решение №1/15.10.2015 год. на „Л.Х.С.АД-единствен съдружник на „Л.Р.Е.Р. ООД ,считано от същата дата ищецът е бил освободен от длъжността-единствен управител на „Л.Р.Е.Р. ООД.

С решение №2/22.02.2016 год. год. на „Л.Х.С.АД-единствен съдружник на „Л.Р.Е.Р. ООД -на основание чл.155 от Закона за дружествата е взето решение за започване на иск за търсене на отговорност срещу бившия управителна дружеството В.М. за причинените на дружеството щети чрез нарушаване на полагащите му се задължения-чл.1,а съобразно чл.2 и иск за търсене на отговорност срещу бившия пълномощник на дружеството -Л.П..

На дата 18.11.2016 год.,Л.Р.Е.Р. ООД,румънско юридическо лице,със седалище гр.Б. е заявило искова претенция ,допълнително уточнена на дата 25.11.2016 год.за подвеждане под отговорност на В. М.,в качеството му на бивш управител на дружеството,че не е изпълнявал,респ.несъответно е изпълнявал задълженията на тази длъжност,вкл.като не е контролирал поверените пълномощия на Л.П.,последния от своя страна неизпълнявал/несъответно изпълнявал поверените му от дружеството пълномощия,като е поискано двамата да заплатят солидарно сума в размер на 2 939 421.94 лей ,като причинени щети на дружеството .Образувано е било дело № 3093/93/2016 на Районен съд И.

С договор от дата 04.01.2016 год. „Л.Р.Е.Р. ООД като цедент е прехвърлило на „Р.”ЕАД като цесионер част от свои вземания с левова равностойност 8 000 лв. срещу В.М.,възникнали като отговорност на последния за неизпълнението или погрешното изпълнение на задълженията на бивш управител на цедента,вкл. че не е контролирал изпълненията на пълномощията,поверени на упълномощения Л.П. да закупува земи съгласно договор за право на управление между него и цедента от 25.01.2007 год.,удължаван до 12.01.2015 год.,от което са останали неотчетени към дружеството 2939421.94 румънски леи,евентуално представляващи неоснователно обогатяване,установени с доклад на Е.Р..

С отправен чрез нотариус к.к.,вписан в рег.№*** на НК и район на действие-РС гр.В. отговор на нотариална покана рег.№ ** т.* Акт *,връчена на пълномощника на ищеца на дата 13.01.2016 год.,същият е уведомен от М.К.,като представляващ както ответника „Р.“ ЕАД,така и Л.Р.Е.Р. ООД, че с договор за цесия Л.Р.Е.Р. ООД е прехвърлил на „Р.“ ЕАД ,част от вземанията си срещу него ,произтичащи от неположена грижа в качеството на представляващ румънското дружество,а именно вземане на стойност 8 000 лв.Поканен е да заплати посочената сума в седмодневен срок от получаване на поканата.В случай,че ищецът успеел да докаже паричната си претенцията ,е заявено намерението на дружеството да прихване насрещното си цедирано парично вземане.С отговор на нотариална покана рег.№ ****/02.03.2016 год. т.* ** на нотариус с рег.№ *** на НК,ищецът е заявил становището си,че не дължи суми на което и да е от дружествата,представлявани от г-н К.,вън от горното не му е известно да е извършена цесия на ликвидни и изискуеми негови задължения,поради което и прихващането било невъзможно.

Възражението е допустимо.

От гледна точка на процесуалното право евентуалното възражение за прихващане е процесуално действие за защита срещу иска, при което за разлика от материалноправното възражение, съдебната компенсация погасява насрещните вземания занапред. Поради това без значение за допустимостта му е дали компенсационното правоотношение е настъпило преди или след предявяването на иска, тъй като ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение на съществуването на насрещните вземания и на тяхната изискуемост - чл. 298, ал. 4 ГПК. Изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да се извърши прихващане касае възникването и упражняване на потестативното право на извънсъдебно прихващане, чиито материален правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда на чл. 104, ал. 1 предл. първо ЗЗД, от който момент двете насрещни, изискуеми и ликвидни вземания се считат погасени. Възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес като процесуален способ на защита срещу заявения основен иск е допустимо и когато не е ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено по размера, в който се реализира от съда-така решение № 225/28.05.2011 год. по т.д.№ 631/2010 год. на ВКС,ІІ т.о.,решение № 113/09.07.2013 год. по гр.д.№ 1274/2013 год. на ВКС,ІІ г.о.

Прехвърленото правоотношение има за предмет имуществената отговорност на ищеца за виновно бездействие, допуснато в качеството му на управител на „Л.Р.Е.Р.“ ООД – Р.. Представено е по делото,правно релевантното за действието на цесията,съобщението до длъжника /ищеца/, извършено от цедента/стария кредитор-румънско търговско дружество/.Цесията прехвърля вземането от стария на новия кредитор. Соченият транслативен ефект настъпва независимо от ликвидността и изискуемостта на цедирания дълг. Цесията е валидна дори и да има за предмет бъдещо, оспорвано или неизискуемо вземане. Цесията не променя дълга, респ. правопораждащите го юридически факти.Цедираният дълг е с правопораждащ юридически факт – виновно и вредоносно бездействие на управител на търговско дружество и след като се претендира отговорност  на орган на търговското дружество, приложение намира уредбата,дадена с материалния закон по мястото на регистрация на юридическото лице / чл.1, т.2,  б.“е“ от Регламент  (ЕО) № 593/2008 год./- чл. 73, б.“д“ Румънски закон за търговските дружества № 31/1990.Представено е изискуемото като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск/ защитно правопогасяващо възражение за прихващане срещу управителя съобразно разпоредбата на чл.155, ал.1 от Румънския закон за търговските дружества №*1/1990 год. решение на Общото събрание на дружеството, взето от едноличния собственик на капитала. Висящото производство пред румънския национален съд по дело № 3093/03/2016 год. по описа на РС – И ,образувано по иска на цедента не е от значение за настоящия спор. Прехвърлянето на спорното право предшества румънския гражданския процес, поради което и по арг. на противното от чл. 226, ал.3 ГПК решението на румънския съд е непротивоставимо на цесионера. Предходното прехвърляне на част от съдебно предявения дълг има отношение единствено към активната материалноправна легитимация на ищеца „Л.Р.Е.Р.“ ООД – Р., респ. към основателността на част от висящата пред чужд съд съдебна претенция. Липсват предпоставките за спиране на настоящото производство при условията на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Не са налице и предпоставките за приложимост на чл. 37 КМЧП – чуждестранният процес не е с идентични страни и е образуван след датата на образуване на настоящото дело, вкл. след съдебното предявяване на възражението за прихващане с отговора на исковата молба.

Възражението е неоснователно.

Отговорността на управителя на търговско дружество е договорна и произтича от нарушение на задълженията, които управителят има към дружеството по силата на правоотношението, в което се намира с него. За ангажиране отговорността на управителя за вреди причинени на дружеството е необходимо да са налице няколко елемента: управителят да е извършил такова действие или бездействие, с което е нарушил задължение към дружеството; за дружеството да е настъпила вреда; да съществува причинна връзка между поведението на управителя и вредата; управителят да е виновен.Посочените елементи не са установени по делото.

Договора от дата 25.01.2007 год. между „Л.Р.Е.Р. ООД и Л.П. е за упълномощаване и след като е с предмет възлагането на правни действия следва да се квалифицира като договор за поръчка по смисъла на чл. 2017 и следв. Румънския Граждански Кодекс /РГК/. Съобразно съдържанието на договора и законовата регламентация- чл. 2019 РГК ,основно задължение на пълномощника е осъществяването на отчетна сделка към възложителя, която има за предмет получените, разходваните средства и тяхното документално обосноваване.Неизпълнението на соченото задължение поражда за доверителя право да иска връщане на дадените и неотчетени средства от пасивно задълженото лице – пълномощника и на договорно основание. Правоотношението с управителя се урежда от закона и от разпоредбите за мандата – чл.72 от Румънски закон за търговските дружества № 31/1990 год. Управителят на търговско дружество не отговаря за неизпълнението на третите лица, с които е договарял. Управителят в качеството на довереник отговаря за действията на лицата, които е привлякъл към изпълнение само ако не е упълномощен за това /чл. 2023, ал.4 РГК/,респ. ако не е проявил старание при избора си , /чл. 2023, ал.5 РГК/,каквито доводи  в настоящото производство липсват. Претендираните вреди съвпадат с размера на получените от пълномощника П. и неотчетени средства. Същите са в пряка причинно следствена връзка с неизпълнението на третото лице, а не с допуснато от управителя бездействие във връзка с контрола върху изпълнението на договора за поръчка. Вън от горното,управителят е обезпечил бъдещото събиране на сумите чрез подписване на споразумението от 12.01.2015 год. с пълномощника П. ,поел задължение да възстанови на дружеството изтеглените и неотчетените  от банковите сметки средства в размер на 200 000 евро за  срок от 2 години, вкл. да заплати установените от бъдеща счетоводна проверка средства в по-висок размер. Управителят не е осуетил събирането на сумите от третото лице,напротив възложил е изготвяне на финансов доклад относно изразходваните от пълномощника средства,т.е. претендираните вреди не са резултат от твърдяното бездействие на управителя. Представената като изходящата от ищеца кореспонденция не е с характер на извънсъдебно признание за твърдяните в настоящия процес факти – виновно бездействие, довело като пряка и непосредствена последица до настъпили липси , напротив   обективира убедеността й ,че не е отговорна за измамните постъпки на пълномощника П.,а предлаганите действия целят ликвидиране на ситуация,считана за абсурдна.

С оглед частичната основателност на иска,респективно неоснователността на възражението за прихващане,обжалваното решение е отчасти незаконосъобразно постановено ,поради което на основание чл. 271 ал.1 от 1 от ГПК следва да бъде отчасти отменено,отчасти потвърдено съобразно настоящото изложение.

Исковете са заявени в общ размер от 8 000 лв.,като по правилата на чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК,ищецът има право да му бъдат заплатени разноските съразмерно с уважената част от иска: 3096.77 лв.,а ответника съразмерно с отхвърлената част от иска:4 903 лв.Страните са сторили разноски в производството съобразно представените списъци в двете инстанции както следва:ищецът в размер на 3 400лв. /ДТ-320 лв.,депозит за вещо лице -80 лв.и адвокатско възнаграждение-3000 лв./ и 2 160 лв./ДТ-160 лв. и адвокатско възнаграждение -2000 лв./,а ответника –по 1 280 лв. за адвокатско възнаграждение пред ДРС и ДОС.С оглед на горното,на ищеца се следват разноски в общ размер от 2 396.52 лв. ,от които 1 465.52 лв. за първата и 931.00 лв. за втората инстанция.На ответника се следват разноски в размер от по 731.43 лв. за всяка от инстанциите.

Предмета на спор относно вземания по чл.244 ал.7 от ТЗ,респективно по чл.221 т.5 от ТЗ определя търговския характер на правоотношенията и делата –така определение № 111/14.04.2016 год. по т.д.№ 2749/2015 год. на ВКС,І т.о.;определение № 32/14.02.2017 год. по т.д.№ 1823/2016 год. на ВКС,ІІ-ро т.о.;определение № 714/25.10.2011 год. по ч.т.д.№646/2011 год. на ВКС,І т..о.;определение № 53/20.02.2006 год. по т.д.№ 341/2005 год. на ВКС,ІІ т.о.С оглед на горното настоящото дело е търговско,с цена на иска - 8 000 лв.и по правилото на чл. 280 ал.3 т.1 пр.ІІ-ро от ГПК,въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

С оглед на горното,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 529/05.06.2017 год. по гр.д.№ 1084/2016 год. на Д.кия районен съд в частта на отхвърляне на исковата претенция на В.М. за сумата от 3 441.36 лв.,както и в частта на осъждането му да заплати разноски за горницата над 731.43 лв. , като вместо това п о с т а н о в я в а:

ОСЪЖДА „Р.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Ант.Ст.” №* ДА ЗАПЛАТИ на

В.М., ЛНЧ **********,*** сумата от 3 441.36 лв.,съставляваща брутно възнаграждение по чл. 286,във връзка с чл. 288 ал.1 от ЗЗД за времето от 01.07.2015 год.-24.07.2015 год.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба-15.04.2016 год. и до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 529/05.06.2017 год. по гр.д.№ 1084/2016 год. на Д.кия районен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА „Р.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Ант.Ст.” №* ДА ЗАПЛАТИ на

В.М., ЛНЧ **********,*** сумата от 2 396.52 лв. ,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

ОСЪЖДА В.М., ЛНЧ **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Ант.Ст.” №* сумата от 731.43 лв. ,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.