Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

Гр.Добрич, 02.04.2018 год. ,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На двадесети март 2018 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Нели Бъчварова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско № 262 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано по подадена от АД“***“ ЕИК-*** гр.Добрич срещу Държавата чрез ***,с която се иска от съда да признае за установено, че ищеца не дължи на ответника общо сумата от 52 329,82 щ.д., ведно със законната лихва върху главниците, до окончателното изплащане, както и присъдените с ИЛ разноски - общо в размер на

1 959,290лв,както следва:

1. По ИЛ от 09.10.2009г., издаден по ч.гр.д. №3742/2009г. по описа на ДРС, в който АД, е осъдено да заплати сумата от 27 342,77щ.д., ведно със законната лихва, начиная от 23.09.2009, както и 1324,02лв сторените по делото разноски.

2. По ИЛ от 29.07.2010г., издаден по ч.гр.д. № 4142/2009г. по описа на ДРС, в който АД, е осъдено да заплати сумата от 2 371,49 щ.д. дължима неустойка за забава на част седма и осма разсрочена годишна вноска

3. По ИЛ от 02.03.2011г., издаден въз основа на Разпореждане № 82/02.03.2011г., по ч.гр.д. № 935/201 1г. По описа на ДРС в който АД, е осъдено да заплати сумата от 22 615,56щ.д, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2011г., както и 635,88лв, представляващи сторените по делото разноски.

Твърди се, че в кантората на ЧСИ ***,с per. № *** в КЧСИ, ,по молба с вх.№ 3 1241/29.06.2017г. срещу ответното дружество има образувано изпълнително дело № *** с взискател ответника.

Посоченото дело било образувано по молба и представени три броя изпълнителни листи, всички издадени от ДРС,издадени по сключени между ищцовото дружество и Министерството на икономиката договор за преватизационна продажба на 6 833 дружествени дяла, с номинална стойност 1000лв всеки, представляващи 19,94% от регистърния капитал на « *** «ООД, търговско дружество с държавно участие:

Ищцовото дружество не успяло да погаси в срок част от седма, осма и девета вноска по задължението от договора,поради което били издадени изпълнителни листи:1. ИЛ от 09.10.2009г., издаден по ч.гр.д. №3742/2009г. по описа на ДРС, в който АД, е осъдено да заплати сумата от 27 342,77щ.д., ведно със законната лихва, начиная от 23.09.2009, както и 1324,02лв сторените по делото разноски;2. ИЛ от 29.07.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 4142/2009г. по описа на ДРС, в който АД, е осъдено да заплати сумата от 2 371,49 щ.д. дължима неустойка за забава на част седма и осма разсрочена годишна вноска;3.ИЛ от 02.03.2011г., издаден въз основа на Разпореждане № 82/02.03.2011 г., по ч.гр.д. № 935/2011г. По описа на ДРС.

Първоначално въз основа на издадените изпълнителни листи било образувано изпълнително дело № 37/2010г. по описа на СИС при ДРС. По него не били извършвани изпълнителни действия, нямало и редовно връчена покана за доброволно изпълнение.Впоследствие, изпълнителното дело било преобразувано в изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ *** е per. № *** в КЧСИ. По изпълнителното дело бил извършен опис на недвижими вещи на 29.02.2012 г..С Постановление от 02.05.2012г., ЧСИ, по молба на взискателя, съдебния изпълнител спрял производството по делото.До 11.03.2015г., взискателят не поискал възобновяване на изпълнителното дело, както и предприемане на каквито и да е действия до тогава.На 11.03.2015г., взискателят депозирал молба за предприемане на изпълнителни действия.

С Постановление от 17.03.2015г., ЧСИ възобновил производството по делото.

След депозиране на молба и възражение, че изпълнителното дело подлежи на прекратяване на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, ЧСИ прекратил производството по изпълнителното дело с постановление на 17.06.2015г.

Последното изпълнително действие по делото бил проведен на 29.02.2012г., опис на недвижим имот. Изпълнителното дело било прекратено по право/по силата на закон/ на 29.02.2014г.

Дори и да се приемело, че последното изпълнително действие е Постановлението за спиране на изпълнителното дело от 02.05.2012г., то перемпцията било настъпила по силата на закона на 02.05.2014г.

От 29.02.2012г., течал срока за погасяване на вземането на взискателя. Същият изтичал на 29.02.2017г.,след което се погасявало правото на кредитора да събира принудително дължимите му суми.

На 29.06.2017г.„ след като било погасено по давност вземането, в кантората на ЧСИ Л.***, била депозирана молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издадените и посочени по горе изпълнителни листи.Образувано било изпълнително дело № ***.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът чрез *** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.Сочи , че неправилно ищецът приема за дата на последно действие, с което се прекъсва давността в изпълнителното производство по процесното изпълнително дело № 526/ 2017 г. по описа на ЧСИ *** /новообразувано изпълнително дело след прекратяване на изпълнително дело № 12/ 2011 г. по описа на ЧСИ ***/, датата 29.02.2012 г., дата, на която е извършен опис на недвижими имоти. Твърди се,че на 17.03.2015 г. Агенцията е поискала запор на движими вещи на длъжника по изпълнителното дело, както и възбрана върху имотите на ипотекарния длъжник „*** ***" ООД, обстоятелство, което не се отрича и от ищеца по делото, което по съществото си представлявало изпълнително действие, с което се прекъсва давността.Давността в изпълнителното производство била прекъсната на 17.03.2015 г. и към 29.02.2017 г. давността не била изтекла.

В исковата молба е посочено, че на 08.05.2015 г. ЧСИ *** извършва опис и оценка на недвижим имот,което изпълнително действие прекъсвало давността,поради което и към 29.02.2018 г. давността за вземането не била изтекла.

Сочи,че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсвала с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение,поради което макар и изпълнителното производство да е перемирано, давността на вземането по посочените в исковата молба изпълнителни листи не била изтекла.

След получаване отговора на исковата молба ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва исковата молба.

Сочи,че не оспорва подадената от ответника по изпълнителното дело молба от 17.03.2015г.,като изтъква че тя не може да прекъсне давността, защото изпълнителното дело към този момент,вече е прекратено по право,тъй като перемпцията е настъпила още на 29.02.2014г.

Добрички окръжен съд,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.03.2010 г. в СИС при ДРС,въз основа на молба от АСП е образувано изп.дело № 37/2010 за събиране на вземане срещу „*** „АД по издаден изп.лист по ч.гр.д. №3742/2009 г. по описа на ДРС за заплащане на сумата от 27 342,77щ.д., ведно със законната лихва, начиная от 23.09.2009, както и 1324,02 лв. сторените по делото разноски.Поискано е налагането на запор на движимо имущество,банкови сметки,възбрана на недвижими имоти и запор на дружествени дялове на „***“ООД.

Видно от приложеното писмо до АВ взискателят е вписал законна ипотека на 12.10.2009 г. върху имоти на „***- ***“ООД гр.Варна ипотекарен длъжник/лист 28 от изп.дело/.

С молба от 25.05.2010 взискателят е поискал вписването на възбрана/лист 34 от изп.дело/.

Видно от приложеното писмо до АВ взискателят е вписал законна ипотека на 27.12.2010 г. върху имоти на „*** ***“ООД гр.Варна ипотекарен длъжник/лист 110 от изп.дело/.

На основание пар.3 от ПРЗ на ЗЧСИ,взискателят с молба от 03.01.2010 г . е поискал възлагане делото на ЧСИ Л.*** за продължаване на изпълнителните действия и е образувано изп.дело № ***.С образуването ЧСИ от 07.01.2011 г. е наложил възбрана върху недвижим имот /лист 53 от изп.дело/.

На 16.05.2011 г. ЧСИ Л.*** е вписала възбрана върху недвижим имот на „*** 97“ АД гр.Добрич/лист 122от изп.дело/.

С молба от 21.07.2011 г. взискателят е поискал присъединяване на два нови изпълнителни листа: от 29.07.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 4142/2009г. по описа на ДРС, за сумата от 2 371,49щ.д. дължима неустойка за забава на част седма и осма разсрочена годишна вноска; и ИЛ от 02.03.2011г., издаден въз основа на Разпореждане № 82/02.03.2011г., по ч.гр.д. № 935/201 1г. по описа на ДРС за сумата от 22 615,56щ.д, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2011г., както и 635,88лв, представляващи сторените по делото разноски/лист 170 от изп.дело/.

С молба от 14.12.2011 г. взискателят е поискал опис/лист 170 от изп.дело/.

На 29.02.2012 г. ЧСИ е извършил опис на недвижимо имущество/лист 270 от изп.дело/.

На 07.03.2012 г. ЧСИ приел оценката на описаните имоти/лист 278 от изп.дело/.

С молба от 02.05.2012 г. взискателят е поискал от ЧСИ спиране на делото/лист 351 от изп.дело/.

С Постановление от 02.05.2012 г.ЧСИ е спрял делото/лист 352 от изп.дело/.

С молба от 17.03.2015 г. взискателят е поискал възобновяване на делото и посочил изпълнителни способи и ЧСИ го възобновил на 17.03.2015 г. /лист 383о т изп.дело/.

На 08.05.2015 г. ЧСИ е извършил оглед и преоценка/лист 408 от изп.дело/, и насрочил публична продан от 09.06.2015 до 09.07.2015 г.

На 17.06.2015 г. ЧСИ е прекратил производството на основание чл.433,ал.1т.8 от ГПК/лист 570 от изп.дело/.

След като прецени събраните по делото доказателства,съдът направи следните правни изводи:

Заведеният иск е установителен и с правно основание по чл.439 от ГПК.За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за недължимост на сумите по изпълнителното дело, като установи факти, които изключват или погасяват спорното право и са настъпили след влизане в сила на издадената заповед по ч.гр.д №3742/2009 г.;на изпълнителния лист въз основа на решението по гр.дело 4142/2009 г. и на издадената заповед по ч.гр.дело 935/2011 г. /така Определение №956/22.12.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 886/2010г., I т.о./. Такива твърдения в исковата молба са за погасяване на вземането по давност, в тежест на ответника-обстоятелствата и правоизключващите възражения, от които черпи благоприятни правни последици, в това число да докаже дължимостта на процесната сума.

Спорно е дали е настъпила перемпцията и дали вземането  е погасено по давност.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото пректаряване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Институтът на перемпцията /прекратяването на изпълнителния процес/ и института на погасителната давност за вземането са различни институти на правото, подчиняват се на различни предпоставки на закона /чл. 110 и сл. от ЗЗД и чл. 433 от ГПК/ и съответно перемпцията няма отношение при преценката за настъпила погасителна давност за вземането. Разликата в институтите е очертана и в т. 10 от TP 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, където се посочва, че "Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие".

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение.

Съгласно т. 10 от TP 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, при тълкуване на посочената разпоредба на чл. 116, б. "в" ЗЗД е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Прави се разграничение между правилата за спиране и прекъсване на давността в исковото производство и прекъсването на давността в изпълнителното производство. Посочва се, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

При разясненията, дадени в TP, и като съобрази доказателствата, приложени с преписката на изисканите изпълнителни дела, настоящият съдебен състав намира, че са предприети следните относими към делото действия по изпълнението:

С образуването на изп.дело № 37/2010 на 05.03.2010 г. в СИС при ДРС,въз основа на молба от АСП е прекъсната давността за вземането,тъй като е посочен конкретен изпълнителен способ. Искането на взискателя до АВ за вписване на законна ипотека на 12.10.2009 г. върху имоти на ипотекарния длъжник „***- ***“ООД гр. също прекъсва давността.

Давността се прекъсва и с молбата на взискателя от 25.05.2010 взискателят,с която е поискано вписването на възбрана.Вписването на друга ипотека върху имоти на ипотекарния длъжник „*** ***“ООД гр.Варна от 27.12.2010 г. също прекъсва давността.

Налагането на възбрана от ЧСИ по възложеното му изп.дело № *** от 07.01.2011 г. прекъсва давността,както и вписването на възбрана върху недвижим имот на „*** 97“ АД гр.Добрич от ЧСИ на 16.05.2011 г.

Поисканият от взискателя опис на 14.12.2011 г. прекъсва давността.Прекъсват давността извършения от ЧСИ на 29.02.2012 г. опис на недвижимо имущество и приемането оценката на описаните имоти на 07.03.2012 г.

Последното искане към ЧСИ взискателят е отправил на 14.12.2011 г.,поради което делото е било перемирано към 14.12.2013 г.,но давността е изтичала към 07.03.2017 г.,тъй като последното валидно изпълнително действие е било извършено на 07.03.2012 г. ,когато ЧСИ е приел оценката на описаните имоти.

Извършените след 14.12.2013 г. действия по изпълнителното дело след неговото перемиране са ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици, т.е да прекъснат давността.

Изпълнителни действия след перемиране на делото от 14.12.2013 г. стават недопустими,а при прекратен процес взискателят не може да възобнови процеса,а може само да започне нов изпълнителен процес,ако не е изтекла давността.В настоящият казус петгодишната давност е изтичала на 07.03.2017 г., а ново изпълнително дело за същото вземане взискателят е завел на 29.06.2017 г.

Дори по отношение вземанията по първият изпълнителен лист давността е три години и е изтекла още на 07.03.2015 г.,тъй като вземането не е установено със съдебно решение и се погасява с изтичането на кратката тригодишна давност. 

Гореизложеното налага извод за основателност на предявения иск за недължимост на вземането.

На основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за държавна такса от 3 551 лв. ,адвокатски хонорар 3 500 лв. и разноските по обезпечителното производство в размер на 1 541,50 лв.      

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът АД“***“ ЕИК-*** гр.Добрич не дължи на Държавата чрез ***, сумата от 52 329,82 щ.д., ведно със законната лихва върху главниците, до окончателното изплащане, както и присъдените с ИЛ разноски - общо в размер на 1959,290лв,както следва:

По ИЛ от 09.10.2009г., издаден по ч.гр.д. №3742/2009г. по описа на ДРС, за сумата от 27 342,77щ.д., ведно със законната лихва, начиная от 23.09.2009, както и 1324,02лв сторените по делото разноски.

По ИЛ от 29.07.2010г., издаден по ч.гр.д. № 4142/2009г. по описа на ДРС, за сумата от 2 371,49щ.д. дължима неустойка за забава на част седма и осма разсрочена годишна вноска

По ИЛ от 02.03.2011г., издаден въз основа на Разпореждане № 82/02.03.2011г., по ч.гр.д. № 935/2011г. по описа на ДРС за сумата от 22 615,56щ.д, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2011г., както и 635,88лв, представляващи сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА Държавата чрез *** да заплати на АД“***“ ЕИК-*** гр.Добрич сторените разноски по делото :за държавна такса от 3 551 лв. ,адвокатски хонорар 3 500 лв. и разноските по обезпечителното производство в размер на 1 541,50 лв.      

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Окръжен съдия: