Решение по Търговско дело 316/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

Гр. Добрич, 25.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ТРИНАДЕСЕТИ АПРИЛ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 316//2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415,ал.4 от ГПК.

Претендира се установяване съществуването на вземане в полза на ищеца АД „ /наименование/“,ЕИК /номер/,със седалище и адрес на управление:гр./населено място,представлявано от Изпълнителните директори Д.Ш.и П.Д.,действащи чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Р.“,представлявано от адв.Д.М.,срещу ответниците – солидарни длъжници К.Г.И.,ЕГН: ********** и П.Й.И.,ЕГН:**********,двамата с адрес:г***,за което вземане по ч.гр.д.№ 754/2017г.по описа на O=ки районен съд са били издадени Заповед № 424/08.03.2017г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба се установява следното:

На 21.04.2008г.между АД „ /наименование/“/сегашно АД „/наименование/“/ и кредитополучателите К.Г.И.,ЕГН: ********** и П.Й.И.,ЕГН:**********,е сключен Договор за потребителски кредит № ****г.,по силата на който Банката им предоставя потребителски кредит в размер на 46 016 евро,от които: 44 500 евро за рефинансиране на ипотечен кредит към АД „ ****“,произтичащ от сключен между кредитополучателите и АД „ ****“ договор за кредит,и 1 516 евро за текущи нужди.Съгласно чл.1,ал.3 от договора,за връщането на кредита и другите задължения по договора лицата,подписали го като кредитополучатели,отговарят солидарно.За усвоения кредит кредитополучателите дължат на Банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Банката за жилищни кредити в евро,действащ за съответния период,плюс договорна надбавка от 0.6 пункта.Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в евро е в размер на 6.35 %.При просрочие на дължимите погасителни вноски,както и при предсрочна изискуемост на кредита,кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от уговорената лихва за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта.Кредитополучателите заплащат на Банката и договорени такси: Такса за управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кредит,еднократно платима при първо усвояване на кредита;В началото на всяка следваща година,считано от откриване на заемната сметка по кредита,кредитополучателите заплащат годишна такса за управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената към същата дата главница;Административна такса в размер на 40 лв.,еднократно дължима при подаване на документи за кредит.Крайният срок за издължаване на всички суми по кредита,вкл.дължимите лихви,е 240 месеца от датата на откриване на заемната сметка по кредита – 29.04.2008г.Кредитополучателите погасяват кредита на равни месечни вноски,включващи главница и лихви,с размер на всяка вноска от 355.38евро.Издължаването на кредита се извършва във валутата,в която същият е разрешен.При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита,кредитополучателите дължат такса в размер на 4% върху размера на погасената главница,като таксата се удържа в момента на погасяването.Съгласно чл.18,ал.1 от договора,при непогасяване на която и да е вноска,както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора,Банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.По смисъла на чл.18,ал.2 от договора за кредит,при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично,целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,считано от датата на падежа на последната вноска,като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.Съгласно чл.19,в случаите на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.18,ал.1 и чл.18,ал.2,Банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по установения от закона ред.

Договорът е променян и допълван със следните допълнителни споразумения:от 10.12.2009г.;от 21.01.2011г.;от 19.12.2011г.;от 28.12.2011г.;от 11.05.2012г.;от 19.05.2012г.;от 25.02.2012г.,както и с Анекс от 04.03.2010г.

С нотариални покани с рег.№ **,акт **,том ** и рег.№ **,акт **,том ** на нотариус Ц.А.,рег.№ **в регистъра на НК,с район на действие-РС,O=,връчени съответно:на 06.02.2017г.-лично на П. И. и на 16.02.2017г.- на К.И.,чрез залепване при условията на чл.47 от ГПК на уведомление,като съпругата му П.И. е отказала да получи неговата покана,съобразно констативен протокол на нотариус А.,АД „ /наименование/“ уведомява длъжниците,че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем преди крайния срок за погасяване на основание чл.18 от договора.С поканите Банката кани длъжниците в седемдневен срок от получаването им да погасят изцяло задълженията си,като ги уведомява,че в противен случай Банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.

След датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания,не е осъществен контакт от страна на длъжниците,поради което Банката е подала заявление пред ДРС за образуване на основание чл.417,т.2 от ГПК на заповедно производство срещу длъжниците.Към момента на подаване на заявлението непогасените вноски са както следва:13 непогасени вноски за главница,считано от 10.04.2013г. и 15 непогасени вноски за лихва,считано от 10.03.2013г.,като общото задължение възлиза на 65 003.19 евро,съгласно извлечение от счетоводните книги на Банката към 26.02.2017г.,от които: 46 484.66 евро-главница за периода от 10.04.2013г.,до 26.02.2017г.; 16 023.30 евро – договорни възнаградителни лихви за периода от 10.03.2013г.,до 16.02.2017г.; 2 066.84 евро –мораторни лихви за периода от 10.03.2013г.,до 26.02.2017г. и 428.39 евро – банкови такси за периода от 12.03.2013г.,до 26.02.2017г.Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 754/2017г.по описа на ДРС,по което е издадена Заповед за изпълнение № 424/08.03.2017г.за исканата сума,ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.02.2017г.,до окончателното й погасяване,както и за направените по делото разноски в размер на 5 467.13 лв.На 08.03.2017г.е издаден изпълнителен лист,въз основа на който е образувано изп.д.№ 419/2017г.по описа на ЧСИ Н.Н.,рег.№ * в регистъра на Камарата на ЧСИ.След издаване на заповедта за изпълнение липсват данни за плащания.Длъжниците са подали бланкови възражения срещу заповедта за изпълнение,което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на иска по настоящото дело,с който се претендира съдът да признае със сила на присъдено нещо,че в полза на ищеца срещу солидарните длъжници-ответници съществува вземане в общ размер на 65 003.19 евро по издадените по ч.гр.д.№ 754/2017г.по описа на ДРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Претендират се и направените по настоящото дело разноски,вкл. и адвокатско възнаграждение.

В депозиран по делото отговор на исковата молба,вх.рег.№ 8052/14.12.2017г. ответниците оспорват предявената претенция като неоснователна,като навеждат следните доводи:

На 25.02.2014г. от ищеца е поискано и по ч.гр.д.№ 565/2014г.по описа на ДРС е допуснато издаване на заповед за изпълнение на парични задължения с основание – настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит.С издадения изпълнителен лист банката е започнала принудително изпълнение върху обезпечението-ипотека.През 2016г. заповедта е атакувана и е образувано вз.ч.т.д.№ 200/2016г.по описа на ДОС.На ищеца е дадена възможност за предявяване на иск,което право не е упражнено от него.От съдържанието на производствата по ч.гр.д.№ 565/2014г. по описа на ДРС и вз.ч.т.д.№ 200/2016г.по описа на ДОС следва извода,че Банката при липса на правно основание е отказала да продължи да изпълнява договора за кредит,едностранно го е развалила и към настоящия момент неоснователно претендира за неизпълнението му от страна на кредитополучателите след 25.02.2014г.до 26.02.2017г.

От съдържащото се в цитираните дела и извлечението от банковата сметка,издадено от самия ищец,е видно,че твърдението на банката,че кредита не е обслужван от длъжниците след 10.03.2013г.не отговаря на истината и че към 25.02.2014г.,когато банката се е сдобила със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 565/2014г.по описа на ДРС,тя не е имала основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.Според ответниците,неоснователността на развалянето следва да се съобразява и спрямо факта на неупражненото право на установителен иск по чл.422 от ГПК.

В подадена допълнителна искова молба,вх.рег.№ 354/16.01.2018г.,ищецът поддържа първоначалната искова молба.Заявява,че ответниците не сочат факти и не представят доказателства,като напр.платежни нареждания или дори просто изброяване на погасени суми и дати,в подкрепа на възражението си,че кредитът е обслужван.Неоснователно е и възражението им,че ищецът не е упражнил правото си на установителен иск по чл.422 от ГПК.Настоящият иск е именно такъв,той е предявен в срок,като са изпълнени и изискванията на закона за уведомяване на заповедния съд.

Ответниците са депозирали допълнителен отговор на допълнителната искова молба,вх.рег.№ 870/05.02.2018г.,в който изразяват становище,че при наличие на три неплатени вноски след 25.02.2013г.,както твърди банката,позоваването й на чл.18,ал.1 от процесния договор е неоснователно.Считат,че извършеното през 2017г. уведомяване на длъжниците от страна на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,не заличава вече настъпилата през 2013г. по силата на чл.18,ал.2 от договора предсрочна изискуемост.Предявеният иск е неоснователен,тъй като банката не е имала основание да се позовава на правото си по чл.18,ал.1 от договора,след като вече са били налице обстоятелствата по чл.18,ал.2 от договора и предсрочната изискуемост е била факт,независимо от волята както на кредитополучателя,така и на самата банка.При наличие на две отделни хипотези в договора,при които банката има основание да претендира предсрочна изискуемост,основание за предявената претенция за предсрочно плащане следва да бъде хипотезата,осъществена първа по време,поради погасяването на другата възможност с настъпване на първата.Ако основанието за предсрочна изискуемост е настъпване на хипотезата на чл.18,ал.2 от договора, ответниците правят възражение за изтекла погасителна давност към 26.02.2017г.Упражненото много по-късно от банката право по чл.18,ал.1 от договора,не е основание да започне да тече нов давностен срок.В допълнителната искова молба ищецът не отрича изложените в отговора на ответниците твърдения,че на 25.02.2014г.е предявил претенции за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,които са били уважени от съда.След като на 25.02.2014г.са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,то от тази дата банката няма право да претендира изпълнение от кредитополучателите на клаузите на договора,тъй като с издаване на изпълнителен лист всички правоотношения по договора се прекратяват.След като в резултат от неупражнено от банката право да предяви установителен иск издадената заповед и изпълнителен лист са обезсилени,то отпадането на изпълнителното основание не възстановява взаимоотношенията по договора,т.е не възстановява задълженията на кредитополучателите да изпълняват клаузите на договора.

O=кият окръжен съд,като се запозна с доказателствата по делото,наведените от страните доводи и след като съобрази закона,приема за установено следното:

Като предявен от надлежна страна,в преклузивния законов срок,искът се явява процесуално допустим.

Видно от приетото като доказателство по настоящото дело ч.гр.д. 754/2017г.по описа на O=ки районен съд,на 27.02.2017г. АД „/наименование/“,ЕИК /номер/,гр.С.,е подала по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.По подаденото заявление е издадена Заповед № 424/08.03.2017г.,с която е разпоредено длъжниците К.Г.И.,ЕГН:********** и П.Й.И.,ЕГН:**********,двамата с адрес:г***,да заплатят солидарно на кредитора АД „/наименование/“ въз основа на извлечение от счетоводните книги на Банката към 26.02.2017г. по кредитна сделка № ** по Договор за потребителски кредит № ****г.,ведно с прилежащите към него Анекс,Приложение и Допълнителни споразумения,следните суми: 46 484.66 евро-главница за периода от 10.04.2013г.,до 26.02.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 27.02.2017г.,до окончателното й изплащане;16 023.30 евро – договорни възнаградителни лихви за периода от 10.03.2013г.,до 16.02.2017г.; 2 066.84 евро –мораторни лихви за периода от 10.03.2013г.,до 26.02.2017г.;428.39 евро – банкови такси за периода от 12.03.2013г.,до 26.02.2017г.; 2 542.70 лв.-разноски(внесена държавна такса);2 924.43 лв.-платен адвокатски хонорар.

Срещу тази заповед в срока по чл.414 от ГПК са постъпили писмени възражения от длъжниците,че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.Поради постъпилите възражения,с Разпореждане от 09.10.2017г.,връчено на АД „/наименование/“,гр..С.,на 30.10.2017г.,съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.Исковата молба,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,е изпратена чрез куриер на 17.11.2017г.,т.е в регламентирания едномесечен преклузивен законов срок по чл.415,ал.4 от ГПК/в действащата към момента на предявяване на иска редакцията на нормата-ДВ,бр.86/2017г./,поради което предявеният с нея установителен иск с правно основание чл.422,във вр. с чл.415 от ГПК се явява процесуално допустим.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право,а ответниците фактите,които изключват,унищожават или погасяват това право.

Разгледан по същество,искът следва да бъде изцяло уважен,тъй като с успешно проведено главно и пълно доказване в съответствие с разпределената му в процеса доказателствена тежест ищецът установява съществуването на изискуеми вземания против ответниците на претендираните с исковата молба основания и в посочените в нея размери.

Вземането на ищеца се основава на сключен договор за потребителски кредит,по който договор Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем.Потребителският кредит е форма на заем.С договора за потребителски кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока,заедно с дължимите лихви.

Договорът е променян и допълван със следните допълнителни споразумения:от 10.12.2009г./стр.56-58/;от 21.01.2011г./стр.63-65/;от 19.12.2011г./стр.73/;от 28.12.2011г./стр.82-84/;от 11.05.2012г./стр.93/;от 19.05.2012г./стр.102-104/;от 25.02.2012г./стр.112-114/,както и с Анекс от 04.03.2010г./стр.62/.

С приложение от 29.04.2008г.към договора/стр.55/ страните удостоверяват,че заемната сметка по договора е открита на 29.04.2008г.,от която дата започва да тече крайния срок от 240 месеца за издължаване на всички суми по кредита,вкл.дължимите лихви.

Недоказано е възражението на ответниците,че не отговаря на истината твърдението на банката,че кредита не бил обслужван от солидарните длъжници след 10.03.2013г.,поради което АД „/наименование/“ не е имала основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

Ответниците не сочат факти и не представят никакви доказателства в подкрепа на възражението си,че кредитът е обслужван от тях след 10.03.2013г.От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на ССЕ/стр.198-208/ се установява безспорно,че ответниците не са плащали главницата по процесния договор от 10.04.2013г.,до настоящия момент,договорните лихви не са плащани от 11.03.2013г.,до настоящият момент,наказателните лихви не са плащани от 11.11.2013г.,до настоящия момент,таксите и застраховките по кредита не са плащани от 12.03.2013г.,до настоящия момент,като общият размер на задължението към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 754/2017г.на ДРС- 26.02.2017г.,както и към датата на изготвяне на заключението,възлиза на присъдените в заповедта за изпълнение и претендирани по настоящото дело размери,т.е искът е доказан в пълен размер.

С оглед събраните по делото доказателства,неоснователно и недоказано е и възражението на ответниците за липса на законовите предпоставки за обявяване на кредита по процесния договор за предсрочно изискуем,съответно за това,че ищцовата банката не е упражнила надлежно това свое право.

Правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем е изрично регламентирано в раздел V,чл.18 от договора.Съгласно чл.18,ал.1 от договора,при непогасяване на която и да е вноска по кредита,както и при неизпълнение от кредитополучателите на което и да е задължение по договора,банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.По смисъла на чл.18,ал.2 от договора за кредит,при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,изцяло или частично,целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,считано от датата на падежа на последната вноска,като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от две предпоставки:от обективният факт на неизпълнението и от субективния факт на упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.Съгласно даденото в т.10 на ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение,предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването на волеизявлението на кредитора,че счита кредита за предсрочно изискуем,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.

Предвид изложеното,постигната от страните в чл.18,ал.2 от процесния договор уговорка,че кредита става предсрочно изискуем и без да се уведомяват длъжниците,не поражда действие.Банката изрично следва да е заявила,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление следва да е достигнало до длъжниците-кредитополучатели преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В процесния случай са налице и двете предпоставки за обявяване на предвидената в договора предсрочна изискуемост.

В заявлението по ч.гр.д.№ 754/2017г.по описа на ДРС и приложеното към него извлечение от счетоводните книги на АД „/наименование/“ се твърди,че ответниците имат непогасени 13 вноски за главница,считано от 10.04.2013г. и 15 вноски за лихва,считано от 10.03.2013г.,поради което дължат посочените в извлечението суми.Извлечението по чл.417,т.2 от ГПК има необходимото по чл.60,ал.2 от ЗКИ съдържание,а именно:посочва броя на вноските,които не са издължени на договорените дати и общият размер на просрочената сума;общият размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума,включваща главница и непогасена договорена лихва;размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.Както се посочи по-горе в настоящото изложение,дължимостта на всички посочени в извлечението и в издадената въз основа на него заповед за изпълнение суми по размер и основание е несъмнено доказана с приетото по настоящото дело заключение на ССЕ.

Налице е и обявяване на предсрочната изискуемост съобразно изискванията на т.10 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.По делото са ангажирани доказателства,че ищцовата банка е съобщила за обявената предсрочната изискуемост на кредита на двамата солидарни длъжници,като това е станало с нотариални покани,връчени им преди подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 754/2017г.по описа на ДРС.Така кредитополучателя П.Й.И. е уведомена с връчена й лично на 06.02.2017г.нотариална покана,рег.№ **,том **,Акт ** на нотариус Ц.А.,рег.№ **в регистъра на НК,с район на действие-РС,-O=/стр.125,126/,а кредитополучателя К.Г.И. е редовно уведомен на 16.02.2017г.чрез залепване на уведомление при условията на чл.47 от ГПК,видно от нотариална покана,рег.№ **,том **,Акт ** на нотариус Ц.А.,рег.№ **в регистъра на НК,с район на действие-РС/стр.123/ и констативен протокол на нотариуса,рег.№ **,том *,№ **./стр.124/С поканите банката освен,че уведомява длъжниците,че на основание чл.18 от процесния договор обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем,ги кани в седмодневен срок от получаването да погасят изцяло задълженията си,с предупреждението,че в противен случай ще пристъпи към принудително събиране на вземанията си по установения в договора и закона ред.Поради липсата на плащане в указания седмодневен срок и след изтичането му,на 27.02.2017г. е подадено заявлението по ч.гр.д.№ 754/2017г.по описа на ДРС.Съгласно Решение № 148/02.12.2016г. на ВКС по т.д.№ 2072/2015г., I т.о,волеизявлението на банката-кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60,ал.2 от ЗКИ или на обстоятелствата,уговорени в договора,които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита.В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.Видно от приложените по настоящото дело нотариални покани,изпратени до длъжниците,същите отговорят на посочените изисквания.Те съдържат ясно изразено позоваване на чл.18 от договора,който дава право на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита,уведомяване,че банката е упражнила това право,като е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,информация за текущия размер на задължението по пера-главница,договорни и наказателни лихви и покана за доброволно плащане на дължимите суми.

Несъстоятелно е възражението на ответниците,че ищцовата банката не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,тъй като не е конкретизирала при коя от двете хипотези на чл.18 от процесния договор,тази по ал.1 или тази по ал.2 е сторила това.При положение,че в случая са налице предпоставките и по двете алинеи на чл.18 за обявяване на предсрочната изискуемост,неназоваването изрично на конкретната алинея,въз основа на която банката е упражнила правото си,не би могло да обоснове извод за ненадлежно упражнено право.Анализът на съдържанието на приложеното по ч.гр.д.№ 754/2017г.по описа на ДРС извлечение от счетоводните книги обосновава извод,че доколкото не става дума за непогасяване на една вноска или за неизпълнение на едно задължение от страна на кредитополучателите,а за изцяло неиздължаване на повече от три последователни месечни вноски,а именно- за главница 13 непогасени вноски,за лихва – 15 непогасени вноски,както и за неизплатени такси и застраховки по кредита,ищецът е обявил предсрочната изискуемост на основание чл.18,ал.2 от договора.След като,както вече се посочи,предсрочната изискуемост не настъпва автоматично,без необходимото за това волеизявление от страна на банката,достигнало до длъжниците,поради което постигнатата в разпоредбата на чл.18,ал.2,изр.2 договорка в този смисъл не поражда действие,неоснователно се явява и възражението на ответниците,че по силата на чл.18,ал.2 предсрочната изискуемост е била факт през 2013г.,независимо от волята както на кредитополучателите,така и на самата банка,поради което било недопустимо повторното й обявяване през 2017г.

Неоснователно е и възражението на ответниците,че след 25.02.2014г.ищецът няма право да претендира изпълнение на договора от страна на кредитополучателите,тъй като издадената по ч.гр.д.№ 565/2014г.по описа на ДРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист били обезсилени.

От изисканите и приложени като доказателства по настоящото дело ч.гр.д.№ 565/2014г. по описа на ДРС и вз.т.д.№ 200/2016г. по описа на ДОС се установява,че във връзка с неизпълнение на процесния договор,АД „ /наименование/“ е подала заявление по чл.417,т.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение,като се е позовала на настъпила автоматично по силата на чл.18,ал.2 от договора предсрочна изискуемост.Заявлението е било уважено,като за претендираните суми е била издадена Заповед № 78/25.02.2014г.по ч.гр.д.№ 565/2014г.по описа на ДРС.По подадено от кредитополучателите по реда на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК възражение и частна жалба по реда на чл.419,ал.1 от ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение,е образувано вз.т.д.№ 200/2016г.по описа на ДОС.С Определение № 393/27.09.2016г.по това дело,което не подлежи на обжалване,Окръжният съд е приел подаденото възражение,отменил е Разпореждането,постановено със Заповед № 78/25.02.2014г.за незабавно изпълнение,оставил е без уважение заявлението за допускане по реда на чл.418 от ГПК на незабавно изпълнение,обезсилил е издадения изпълнителен лист и е върнал делото на O=ки районен съд за изпълнение на процедурата по чл.415,ал.1 от ГПК.Поради това,че заявителят не е представил доказателства за предявен установителен иск в законовия едномесечен срок,с влязло в сила Определение № 34/11.01.2017г.издадената по ч.гр.д.№ 565/2014г.по описа на ДРС заповед за изпълнение е била обезсилена.Обезсилването в този случай на заповедта за изпълнение обаче не влече като правна последица последваща невъзможност банката да подаде заявление по чл.417,т.2 от ГПК срещу длъжниците по същия договор.В хипотезата на обезсилена заповед на основание чл.415,ал.2 от ГПК/ в редакцията на нормата ДВ,бр.42/2009г.,действала към постановяване на Определение № 34/11.01.2017г.по ч.гр.д.№ 565/2014г.по описа на ДРС/,постановеният акт за обезсилване не се ползва със сила на пресъдено нещо относно вземането на заявителя,тъй като основанието за обезсилване е непредявен в срок иск по чл.422 от ГПК,а не установена с влязло в сила решение недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение в развило се исково производство по чл.422 от ГПК.Само при такава хипотеза би било недопустимо отново да се претендира с повторно подадено заявление по чл.417,т.2 от ГПК издаването на заповед за изпълнение срещу същите длъжници за вземане,произтичащо от същото основание,каквато хипотеза не е налице в случая.Определенията по чл.415,ал.2 от ГПК,каквато е постановеното по ч.гр.д.№ 565/2014г.по описа на ДРС Определение № 34/11.01.2017г.,са постановени в заповедното производство,съставляващо част от изпълнителното,не разрешават материалноправен спор по същество,не се ползват със сила на пресъдено нещо и не препятстват възможността на кредитора да защити правото си на вземане срещу длъжника.В този смисъл е и съдебната практика на ВКС,като напр.Определение № 93/24.11.2009г. по т.д.№ 870/2009г.,I т.о.;Определение № 43/13.02.2012г. по гр.д.№ 1537/2011г.,**I г.о,ГК.След като по предходното заявление по чл.417,т.2 от ГПК по ч.гр.д.№ 565/2014г.на ДРС срещу настоящите ответници няма издадена заповед за изпълнение в полза на кредитора АД „ /наименование/“,поради обезсилването й на основание чл.415,ал.2 от ГПК,а не като обезсилена на основание влязло в сила съдебно решение,с което да е установено недължимост на вземането,претендирано от заявителя,то няма основание да се приеме,че е процесуално недопустимо и липсва правен интерес от подаване на повторно заявление от кредитора за издаване на заповед за изпълнение срещу същите длъжници и на същото основание с подадено последващо заявление по ч.гр.д.№ 754/2017г.по описа на ДРС.В този смисъл е и Определение № 105/30.01.2013г.на ВКС по ч.т.д.№ 660/2012г.,I т.о,ТК.

Абсолютно несъстоятелно е и възражението на ответниците,че Банката при липса на правно основание е отказала да продължи да изпълнява договора за кредит,едностранно го е развалила,поради което основателно претендира за изпълнението му от страна на кредитополучателите след 25.02.2014г.,до 26.02.2017г.

Вмененото по процесния договор задължение на банката да предостави на ответниците за ползване кредит в договорения размер,срокове и условия е изпълнено от нейна страна.Срещу изпълнението на това задължение,кредитополучателите дължат изпълнение на своите задължения по договора,изрично регламентирани в клаузите на същия.Подаването на заявление по чл.417,т.2 от ГПК от страна на банката не може да се приравни на едностранно разваляне от нейна страна на договора,в какъвто смисъл е изразеното от ответниците разбиране,поради което няма за последица отпадане ангажимента на кредитополучателите да върнат получените по договора суми.Доколкото по делото не се събраха доказателства за изпълнението на това задължение от страна на длъжниците след 10.04.2013г.-за главници и 11.03.2013г- за лихви,липсва опора за извод,че след 25.02.2014г.,до 26.02.2017г.ищецът по настоящото дело няма основание да претендира изпълнение на процесния договор от страна на ответниците.

По гореизложените мотиви,искът като основателен и доказан в пълен размер следва да бъде изцяло уважен.

Предвид този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК,в общ размер на 2 824.70 лв.,от които: 2 542.70 лв.-заплатена държана такса за образуване на делото; 282.00 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г.на ВКС - ОСГТК,съдът съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното производство,като се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските,направени и в заповедното производство.

Заявителят по ч.гр.д.№ 754/2017г.по описа на ДРС е направил разноски в общ размер на 5 467.13 лв.,от които 2 542.70 лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото;2 924.43 лв.-заплатен адвокатски хонорар.

Воден от гореизложеното,O=кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните,че ответниците К.Г.И.,ЕГН: ********** и П.Й.И.,двамата с адрес:г***,дължат СОЛИДАРНО на ищеца АД „ /наименование/“,ЕИК /номер/,със седалище и адрес на управление:гр./населено място,представлявано от Изпълнителните директори Д.Ш.и П.Д.,по издадена на 08.03.2017г. по ч.гр.д.№ 754/2017г.по описа на ДРС Заповед № 424 за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от счетоводните книги на Банката към 26.02.2017г. по кредитна сделка № ** по Договор за потребителски кредит № ****г.,ведно с прилежащите към него:Приложение от 29.04.2008г.;Допълнително споразумение от 10.12.2009г.;Анекс от 04.03.2010г.; Допълнително споразумение от 21.01.2011г.;Допълнително споразумение от 19.12.2011г.;Допълнително споразумение от 28.12.2011г.;Допълнително споразумение от 11.05.2012г.;Допълнително споразумение от 19.05.2012г.;Допълнително споразумение от 25.02.2013г.,следните суми: 46 484.66 евро/четиридесет и шест хиляди четиристотин осемдесет и четири евро шестдесет и шест евроцента/-главница за периода от 10.04.2013г.,до 26.02.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 27.02.2017г.,до окончателното й изплащане; 16 023.30 евро / шестнадесет хиляди двадесет и три евро и тридесет евроцента/ – договорни възнаградителни лихви за периода от 10.03.2013г.,до 16.02.2017г.; 2 066.84 евро / две хиляди шестдесет и шест евро и осемдесет и четири евроцента/ –мораторни лихви за периода от 10.03.2013г.,до 26.02.2017г.;428.39 евро / четиристотин двадесет и осем евро тридесет и девет евроцента/ – банкови такси за периода от 12.03.2013г.,до 26.02.2017г.

ОСЪЖДА К.Г.И.,ЕГН: ********** и П.Й.И.,двамата с адрес:г***,да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца АД „ /наименование/“,ЕИК /номер/,със седалище и адрес на управление:гр./населено място,представлявано от Изпълнителните директори Д.Ш.и П.Д.,сумите: 2 824.70 лв./ две хиляди осемстотин двадесет и четири лева и седемдесет стотинки/ - сторени по т.д.№ 316/2017г.по описа на ДОС съдебни разноски,от които: 2 542.70 лв.-заплатена държана такса за образуване на делото; 282.00 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице; 5 467.13 лв./пет хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и тринадесет стотинки/ - сторени по ч.гр.д.№ 754/2017г.по описа на ДРС разноски,от които 2 542.70 лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото;2 924.43 лв.-заплатен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните,на ищеца- чрез пълномощника му адв.М.,на посочения в исковата молба съдебен адрес.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: