Р Е Ш Е Н И Е № 66

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 03.04.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на петнадесети март

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА.............................. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева......Т.д.№331

от 2017 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „име“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,ул.“***“№19,чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н.,служебен адрес-***,пл.“***“№8 срещу Е.Г.Г. ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата по делото да заплати следните суми:8 974,68 евро –непогасена главница по Договор за кредит,сключен с наследодателя на ответницата на 21.05.2008г.;сумата от 5 236,88 евро,представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2013г.до 13.12.2017г.;сумата от 1 592,60 евро,представляваща лихва за забава за периода от 11.06.2013 г. до 13.12.2017г. и 185 евро –дължими начислени такси по кредита,ведно със законна лихва върху главницата считано от 13.12.2017г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата.Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

Искът е с правно основание чл.430 -432 от ТЗ във вр.с чл.86 от ТЗ.

След проверка редовността на разменените книжа по делото съдът намира,че предявеният от „име”ЕАД ЕИК /номер/гр.София чрез юриск.Б.Н. осъдителен иск срещу Е.Г.Г. с ЕГН-********** е допустим,предявен за заплащане по договор за кредит за текущо потребление сумата 15 929.16 евро,ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане,т.е. делото предвид чл.104 ал.1 т.4 е подсъдно на Окръжен съд.

Твърди се в исковата молба,че на 21.05.2008г. ищецът сключва договор за кредит за текущо потребление с кредитополучател П.К.Г.с ЕГН-********** за сумата от 15 000 евро със срок за издължаване 120 месеца от датата на усвояването му.С чл.7 от договора е уговорен размера и начина по който се определя дължимата лихва,като към датата на сключване на договора лихвеният процент е общо 7.95%.Кредитът е бил с преференциален лихвен процент съгласно Условия по програма”***” като предпоставките са превод на работна заплата или на погасителна вноска по кредит,увеличена със 120 лева/60 евро по разплащателна сметка в „име”,с обезпечение залог върху вземане или поръчителство на едно платежоспособно лице,в случаите,в които не може да бъде учреден залог.Сочи се,че в случая преференциалния лихвен процент е при превод на работна заплата по разплащателна сметка в „име”,с обезпечение залог върху вземане,който залог е учреден със Съгласие на работодателя с изх.№ 509/19.05.2008г.Сключен е и договор за залог на вземания по трудово правоотношение.Твърди се,че при неизпълнение на Условията лихвените преференции се отнемат и се прилагат нивата на лихвените проценти по стандартните кредити за текущо потребление.Приложен е погасителен план с посочени погасителни месечни вноски.Ищецът твърди,че е изпълнил задължението си по договора,като кредитополучателят е усвоил сумата по разплащателна сметка на 21.05.2008г.На 11.06.2013г. обслужването на кредита е преустановено.Ищецът е установил,че кредитополучателят е починал на 20.06.2013г.като след предприети съответни правни действия единствен наследник на П.Г.е съпругата му Е.Г..Ищецът се позовава на чл.48 и чл.60 ал.1 от Закона за наследството относно преминаването на кредитното задължение по силата на универсалното наследствено правоприемство в правната сфера на ответника.Същият бил уведомен в хода на производството по чл.51 от ЗН по гр.д.№ 4796/2013.Тъй като не е настъпило плащане Банката е изпратила на ответника нотариална покана ,получена на 21.09.2017г..Твърди се,че към датата на подаване на исковата молба неплатени са 54 месечни вноски с падежи от 30.06.2013г. до 30.11.2017г. вкл.Налице били предпставките на чл.20.1.1 от Общите условия към договора за кредит за обявяване на предсрочна изискуемост на целия остатък по кредита,поради което ищецът прави изявление за това с предявяване на исковата молба.

В подадения в срок писмен отговор ответникът Е.Г.Г. чрез адв.Ю.О.-ДАК оспорва исковете като твърди,че плащането на кредита след смъртта на кредитополучателя е преустановено предвид застраховката „***” в полза на Банката,като последната не се е удовлетворила от застраховката в срок.Сочи,че кредитът не е станал предсрочно изискуем,тъй като Банката не я е уведомила за това.Уведомлението следвало да предхожда образуването на исково производство,да е писмено,изрично и недвусмислено.Възразява по отношение задължението за договорна лихва,тъй като Банката е завишавала лихвения процент периодично.Не бил получен коригиран погасителен план.Уговорката в договора,предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна в договорения лихвен процент била неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Моли тази клауза да се прогласи за нищожна, като възразява,че в тази връзка не дължи посочените суми за договорна лихва и лихва за забава за периода 11.06.2013г. – 13.12.2017г.Начислени били лихви върху лихви,които са императивно забранени от закона,недължими били и претендираните такси върху кредита.Моли да се вземе предвид т.д.№ 87/2016г. на ДОС с предмет вземанията на Банката по същия договор за кредит.Моли да се отхвърли иска,като му се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва изцяло доводите и възраженията на ответника.Сочи,че длъжникът Г. е преустановил плащането по застраховката още на 29.07.2010г.,поради което същата е била прекратена от застрахователя „*** ******”ЕАД,което се доказало по т.д.№ 87/2016г. на ДОС.При липса на активна застраховка нито наследниците на кредитополучателя,нито Банката биха могли да получат застрахователната сума.Изискването за отправяне на изявление от кредитора до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,предхождащо съдебни действия по предявяване на вземането се отнасяло само за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.В случая с подаване на исковата молба ответникът е изрично и недвусмислено уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с точен размер на задължението,брой на неплатени вноски с настъпил падеж,спиране на плащанията.Сочи,че ответникът е получил нотариална покана по чл.84 от ЗЗД,като впоследствие на 07.01.2018г.с нова нотариална покана кредитът е станал предсрочно изискуем.Позовава се на чл.7 от договора за кредит,в който е уговорено,че лихвеният процент за този вид кредит периодично се определя от кредитора и кредитополучателят е дал съгласие за това.Изменението на БЛП е поставено в зависимост от обективни условия,които биха могли да доведат както до увеличение,така и до намаление на лихвения процент,като сочи чл.9.3 от Общите условия.Уточняват се причините за изменение на лихвения процент с Условията по кредитна програма”***”.Сочи,че не е налице анатоцизъм ,тъй като лихвата за забава по чл.19.2 от договора има характера на неустойка.

С допълнителния отговор ответникът поддържа първоначалното си становище като сочи,че банката е следвало да се удовлетвори от застраховката и прави правопогасяващо възражение.Твърди,че не е получил изявление за предсрочна изискуемост на кредита преди завеждане на делото,което представлявало изменение на договора.Не бил представен актуализиран погасителен план със завишения размер на лихвите.Оспорва клаузите на Общите условия – чл.8.1 от договора.Не бил спазен чл.58 ал.1 т.2 от ЗКИ като банката не е посочила методиката за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраене на договора.Твърди,че клаузата ,въз основа на която банката е променяла едностранно лихвения процент е неравноправна по см. на чл.143 от ЗЗП и е нищожна на осн. чл.146 ал.1 от ЗЗП.Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за лихва считано три години назад от предявяване на иска,както и за главницата.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е Договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2008г. ,сключен между банката ищец и П. ***Г.,по силата на който на кредитополучателя е отпусната сумата от 15 000 евро със срок на издължаване 120 месеца с падежна дата –тридесето число на текущия месец.Кредитополучателят заплаща лихва,формирана от базов лихвен процент за този вид кредит,определян периодично от кредитора и надбавка,която може да бъде намалена с отстъпка ,съгласно условията за ползване на префернциален лихвен процент-Приложение №2 към договора.Лихвеният процент по кредита е в размер на 7,95%.Кредитът се обезпечава със залог върху вземане.Съгласно чл.8.1 от Общите условия на кредити за текущо потребление,представляващи неразделна част от договора и които са приети от кредитополучателя с подписването му –При промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и /или главница и предоставя на кредитополучателя актуален погасителен план.Съгласно чл.9.3 от ОУ кредиторът има право да променя едностранно базовия лихвен процент и таксите ,за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин при настъпване на някои от следните условия:

а/При изменение от поне 1% на месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR.

б/При изменение от поне 1% на месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар

в/При изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за България

г/При въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или имед/При промени в нормативните актове,както и в регулациите на Централната банка,засягащи функционирането и изискванията към банките

е/При изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинасови институции,обявявани в статистиката на Централната банка

ж/При съществена промяна в паричната политика на Централната банка,като премахване на валутния борд,обезценка на лева,деноминация на лева и смяна на парите.

При забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие—чл.19.1 и чл.19.2 от ОУ.

Представен е погасителен план ,с дата 21.05.2008г.,приет и подписан от кредитополучателя.

На 21.05.2008 г. кредитът е усвоен изцяло чрез превод по сметка-така п.1 от заключението на вещото лице.

Видно от удостоверение за наследници от 29.11.2013г. кредитополучателят е починал на 21.06.2013г. и е оставил наследници съпруга-ответницата по делото и две дъщери.По делото е представено Решение №12 ат 07.03.2016г. на РС гр.Добрич по гр.д.№4796/2013 г.по описа на съда,от което е видно,че ответницата Г. е приела наследството на покойния си съпруг.

На 21.09.2017г. на ответницата е връчена нотариална покана от кредитора,в смисъл че обслужването на кредита е преустановено,към 03.07.2017 г. задължението по Договор за кредит от 21.05.2008г.,отчитан по сметка 11/15610522 е в размер на 15 068,17 евро и задължението следва да се плати от наследницата в седемдневен срок от получаване на поканата.На 07.01.2018г./след завеждане на делото/ на ответницата е връчена нотариална покана от 18.10.2017 г.,съдържаща изявлението на банката,че счита кредита за предсрочно изискуем.

Представени са Протокол №44 от 10.10.2008г. на КУАП на име,с взето решение във връзка с изменение на лихвените проценти над 1% на LEONIA, EURIBOR, LIBOR за щатски долари. Комисията приема решение за увеличение на БЛП по кредити за текущо потребление в евро и щатски долари с един пункт-от 5,19 % на 6,19 %.

Застрахователното правоотношение между кредитополучателя и „*** ******“ЕАД е прекратено,поради невнасяне на застрахователна премия,за което наследодателят на ответницата е уведомен с писмо от 06.09.2010г.-факт установен по т.д.№87/2016г.

По делото е изслушана съдебно икономическа експертиза,която изчислява размера на задължението по пера в различни варианти- към датата на изплащане на нотариалната покана-03.07.2017г. и към датата на подаване на настоящата искова молба-13.12.2017г.Експертизата в първи вариант от заключението прилага лихвените проценти на банката които към 21.05.2008г.са 7,95 %,към 01.10.2008г. са 8,95 % и към 01.10.2013г. са 13,45%.

Вещото лице е констатирало,че е налице забава в плащанията на дължимите вноски,считано от вноска №62 с дата на падеж-30.06.2013г.,като към датата на нотариалната покана са просрочени 48 броя месечни вноски с настъпил падеж,а към датата на подаване на исковата молба са просрочени 53 месечни вноски с настъпил падеж.

Към датата на изпращане на нотариалната покана дължимите договорни лихви по редовна главница с прилагания от банката лихвен процент са в размер на 4 700,39 евро за периода от 30.05.2013г.до 03.07.2017г.,а санкциониращите лихви за периода 11.06.2013г. до 03.07.2017г. са в размер на сумата от 1 396,25 евро.Дължими са 185 евро заемни такси и разноски.Към датата на подаване на исковата молба главницата е сумата от 8 974,68 евро,възнаградителната лихва за периода от 30.05.2013г. до 13.12.2017г.са на обща стойност 5 236,85 евро,а санкционната лихва до датата на подаване на исковата молба е 1 759,22 евро.Непроменен остава размера на заемните такси.

Изчислен е размера на задълженията при приложен лихвен процент за редовна главница за целия период -7,95%,така както е първоначално уговорен между страните.

Като вариант на заключението е изчислен размера на задължението с прилагане на договорения първоначално лихвен процент и от 01.10.2013г. с приложен лихвен процент 13,45 %,поради отпадане на преференциалната лихва,тъй като не са изпълнени условията на програмата „***“.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Сключен е договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2008г.Банката е изправна страна по договора,тъй като е предоставила заемната сума. Постигнато е съгласие за възнаградителна лихва по кредита в размер на 7,95%.С подписването на договора и приемането на общите условия страните са се съгласили с така определения размер на договорната лихва.Постигнато е и съгласие при забава на плащането на месечната вноска от деня ,следващ падежната дата ,определена в договора частта от вноската ,представляваща главница да се олихвява с договорената лихва,увеличена с 10 наказателни пункта.

Безспорно със смъртта на кредитополучателя и факта на приемане на наследството от ответницата по делото ,тя става правоприемник на всички негови права и задължения,включително и по процесния договор за кредит.

Възможността банката едностранно да променя лихвата по договора е уговорена в чл.8.1 от Общите условия.В същия текст на общите условия на договора е вменено задължение на банката да предостави на длъжника актуален погасителен план.Съгласно чл.9.3 от ОУ уведомяването за промяна в базовия процент и таксите следва да стане по подходящ начин.

Съгласно чл.143 ал.1 от ЗЗП не отговаря на изискването за добросъвестност клауза ,която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Според константната съдебна практика ,за да се приложи изключението на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП не е достатъчно едностранната промяна на цената на договора да е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар,които са извън контрола на доставчика на финансова услуга,а следва да са разписани и ясни правила за условията и методиката,при които може да се променя едностранно от страна на банката първоначално съгласувания размер на лихвения процент.Следва да е налице реципрочност между правата и задълженията на потребителя и банката,изразяваща се както във възможност за увеличаване ,така и във възможност за намаляване на лихвения процент при наличието на обективни пазарни фактори-така Решение №424 от 02.12.2015г.по гр.д.№1899/2015г.на ВКС,Решение №236/20.12.2016 г.по т.д.№3082/2015г.на ВКС,Решение №139/05.11.2015г. по т.д.№57/2012 г.на ВКС и др.В случая липсва клауза за намаляване на лихвения процент при настъпване на предпоставките за това.

Чл.146 ал.1 от ЗЗП квалифицира неравноправните клаузи като нищожни,освен ако са уговорени индивидуално.Не са индивидуално уговорени клаузите,които са изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможността да влияе върху съдържанието им,особено в случаите на договор при общи условия.При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин-чл.147 ал.2 от ЗЗП.

В настоящия случай промяната в БЛП се влияе безспорно от обективни пазарни фактори,но липсва конкретна и ясна за потребителя методика за начина на формирането на БЛП.Липсва и предвидена възможност за намаляване на лихвения процент при определени условия.С тези мотиви съдът приема,че договорната клауза на чл.8.1 от ОУ към договора е нищожна като противоречаща на разпоредбите на чл.143 и сл.от ЗЗП.

Не е изпълнено и задължението на банката за предоставяне на актуален погасителен план и за уведомяване на ответницата за промяна в размера на задължението,още повече че същата е наследница на починалия кредитополучател и би следвало да се съгласи с всяка следваща промяна в условията на договора.

По възражението за изтекла погасителна давност по отношение на част от задължението,съдът приема че то е преклудирано,тъй като е предявено едва с допълнителния отговор на исковата молба.Краен срок за предявяване на възражението,за което съдът не следи служебно, е изтичането на срока за отговор по чл.370 от ГПК.В тази насока са разрешенията на ВКС ,дадени с Решение №177/26.10.2010г.по т.д.№46 /2010г.на Второ ТО,Решение №111 /08.10.2010г.по т.д.№1068/2009г.на ВКС.Чл. 367 от ГПК определя реквизитите на писмения отговор на ответника и изисква изчерпване на възраженията срещу иска и посочване на обстоятелствата,на които те се основават.Преклудирано е направено в допълнителния отговор на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.По тези съображения съдът не разглежда направеното в този смисъл възражение.

Възражението за нищожност на целия договор,предвид нищожността на клаузата за едностранно увеличаване на лихвата не е направено в срок,а едва в пренията по същество.Освен това нищожността на определени договорни клаузи не влече нищожност на целия договор,ако то би могъл да бъде сключен и без тях,какъвто е настоящия случай.

В обобщение съдът приема,че са налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем-не са заплатени повече от две погасителни вноски по договора,видно от експертното заключение по делото.Банката е уведомила длъжницата за предсрочната изискуемост на задължението с връчването на исковата молба по делото,което е допустимо.Впоследствие до длъжницата е достигнала и нотариалната покана,връчена й на 07.01.2018г.,съдържаща изричното волеизявление на ищеца,че счита кредита за предсрочно изискуем.Налице са и двете условия за уважаване на предявения иск.

Доколкото съдът приема клаузата на едностранна промяна на лихвения процент за нищожна,следва да се присъди главницата на задължението към момента на връчване на исковата молба,както и първоначално договорената възнаградителна лихва и санкционната лихва по договора,дължимите такси и разноските по събиране на вземането и направените в производството съдебно деловодни разноски.

Според вещото лице дължимата главница при приложен лихвен процент 7,95% за целия период на действие на договора е в размер на 8 478,80 евро,дължимата възнаградителна лихва е в размер на 2 855,34 евро за периода от 30.07.2013г.до 13.12.2017г. и санкциониращи лихви за периода от 30.07.2014г. до 13.12.2017г.в размер на 1384,64 евро,както и сумата от 185 евро заемни такси.За разликата над така посочените суми съдът счита предявения иск за неоснователен и като такъв го отхвърля.

Пропорционално на уважената част от иска се дължат и сторените по делото съдебно деловодни разноски в общ размер на 3 310,82 лв./1 246,18 лв.-държавна такса,600 лв.-за възнаграждение на вещото лице и 1 464,64 лв.-юрисконсултско възнаграждение ,определено по минимума на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.Съобразно уважената част от иска това е сумата от 2 674,01 лв.Ответникът претендира съдебно деловодни разноски-представено е адвокатско пълномощно за сумата от 1 500 лв.-адвокатско възнаграждение.Съобразно отхвърлената част от иска се дължи сумата от 285 лв.-сторени от ответника съдебно деловодни разноски.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Е.Г.Г. ЕГН ********** *** да заплати на „име“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,ул.“***“№19,чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н.,служебен адрес-***,пл.“***“№8 сумата от 8 478,80 евро/осем хиляди четиристотин седемдесет и осем евро и осемдесет евроцента/-дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2008г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 13.12.2017г.до окончателното издължаване на главницата;сумата от 2 855,34 евро/две хиляди осемстотин петдесет и пет евро и тридесет и четири евроцента/-възнаградителна лихва по договора за периода от 30.07.2013г.до 13.12.2017г. ;сумата от 1 384,64 евро/хиляда триста осемдесет и четири евро и шестдесет и четири евроцента/-наказателна лихва за периода от 30.07.2014г.до 13.12.2017г. и сумата от 185 евро /сто осемдесет и пет евро/-заемни такси по договора,както и съдебно деловодни разноски в размер на 2 674,01 лв./две хиляди шестстотин седемдесет и четири лева /-съдебно деловодни разноски.

ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над сумата от 8 478,80 евро до предявения размер от 8 974,68 евро;за сумата над 2 855,34 евро до предявения размер от 5 236,88евро договорна лихва за периода от 30.05.2013г.до 13.12.2017г. и за сумата над 1 384,64 евро до предявения размер от 1 592,60 евро санкционираща лихва за периода от 11.06.2013г.до 13.12.2017г.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.8.1 от Общите условия на договора за предоставяне на кредити за текущи потребление.

ОСЪЖДА „име“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,ул.“***“№19,чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н.,служебен адрес-***,пл.“***“№8 да заплати на Е.Г.Г. ЕГН ********** *** сумата от 285 лв./двеста осемдесет и пет лева /съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: