Решение по Търговско дело 33/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр. Добрич. 16.04.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 33/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 33/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на К.П.С. против Решение № 1162/13.12.2017 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 3305/2017 г.

С атакувания съдебен акт, районният съд е прогласил нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ***, издадена на 03.06.2015 г. от ЗАД „***“ гр. София, с посочен застрахован К.П.С..

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт и претендира потвърждаването му от въззивната инстанция.

Съобразно разпоредбата на разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд служебно се произнася по валидността и допустимостта в цялост на обжалваното решение на първата инстанция, а по останалите въпроси – ограничително, само по отношение на посочените във въззивната жалба пороци, водещи до неправилност на решението.

Атакуваният съдебен акт е валиден, тъй като е постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност.

Допустимостта на съдебния акт на първостепенния съд е обусловена от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 03.06.2015 г. в гр. Русе от името на К.П.С. е сключен със ЗАД „***“ гр. София договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил SEAT, модел Toledo Stylance, рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № ***/03.06.2015 г. В полицата като застрахован е посочен К.П.С., а като обичаен водач или държател на МПС – румънският гражданин ***.

В полицата върху обичайно дължимата застрахователна премия, определена в случая в размер на 167.50 лв., е начислено завишение от 137 % в размер на 397.50 лв. и вноска за Гаранционния фонд от 11.40 лв., като по този начин застрахователната премия е определена на сумата от 416.88 лв., платима еднократно на 04.06.2015 г.

Ответникът признава факта, че не е подписал процесната застрахователна полица.

От удостоверение УРИ № 851000-14943/23.11.2017 г. на ОД-МВР-Сектор „Пътна полиция“ се установява, че процесният автомобил е регистриран като собственост на К.П.С. на 23.09.2010 г. В изпълнение на разпорежданията на чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл. 16 от Наредба I-45/2000 на МВР за регистрацията и отчета на ПС е представен, заведен и отразен в АИС „Регистрация на МПС“ договор за покупко-продажба рег. № 5396/23.09.2010 г. на нотариус Ю. ***, рег. № *** на НК, с район на действие РС-Добрич, с предстоящ собственик румънският гражданин ***, род. *** г.

Видно от представената извадка от електронната система на застрахователя, за периода 18.02.2014 г. – 02.03.2017 г. на името на К.П.С. са застраховани 50 автомобила.

От справка в интернет страницата на Гаранционния фонд се установява, че процесната полица е заявена и регистрирана във фонда. Съдът констатира, че на 08.06.2016 г. застрахователят е застраховал процесния автомобил със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № ***г.

По делото не се спори относно факта на настъпване на пътно-транспортно произшествие на територията на Република Румъния с участието на процесния автомобил.

Въз основа на така установената фактическа обстановка се налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предмет на делото пред първостепенния съд са обективно съединените при условията на евентуалност, искове на ЗАД „***“ гр. София срещу К.П.С. за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ***, издадена на 03.06.2015 г. от ЗАД „***“ гр. София на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2, 3 ЗЗД ( противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави ); евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42 ЗЗД ( липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт ); евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД във вр. с чл. 289 ТЗ във вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД ( липса на основание ); евентуално чл. 195, ал. 1 КЗ ( отм. ) ( липса на застрахователен интерес ); евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД ( привидност на договора при условията на персонална симулация ( подставено лице )); евентуално унищожаване на договора поради измама при сключването му - чл. 29, ал. 1 ЗЗД.

Евентуално съединените искове следва да бъдат разгледани от Съда в последователността, в която са предявени в петитума на исковата молба.

Към датата на сключване на застрахователния договор са действали правилата на отменения Кодекс за застраховане ( Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., с изм. и доп., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. ).

Уредбата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се съдържа в глава двадесет и четвърта ( чл. 257- чл. 275 ) на КЗ ( отм. ). Приложение по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите намират правилата на глава осемнадесета „Обща част“ от част четвърта „Застрахователен договор“ ( чл. 183 – 199 ), глава двадесета „Застраховане на гражданската отговорност“ ( чл. 223 – чл. 229 ) и на глава двадесет и трета „Общи положения“ от част пета „Задължително застраховане“ ( чл. 249 – 256 ) КЗ ( отм. ).

Договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, поради което към него са приложими общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, доколкото не е предвидено друго – чл. 183, ал. 2 КЗ ( отм. )

1. Относно иска за прогласяване на нищожността на застрахователния договор поради липса на съгласие, претендиран на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД:

Застрахователят инвокира доводи за нищожност на застрахователния договор поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД с оглед липсата на подпис на застрахования в застрахователната полица. Съгласно разпоредбата на чл. 184 КЗ ( отм. ), застрахователния договор се сключва в писмена форма, която е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор са подписите на страните по него – чл. 183, ал. 3, т. 10 КЗ ( отм. ). Безспорно установено е по делото, че застрахованото лице К.П.С. не е положила своя подпис в застрахователната полица. Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка ( чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ ) и по отношение на него намират приложение общите правила на ТЗ, в това число и разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ, страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Това законово положение доближава нищожността в търговското право поради неспазване формата за действителност до правния режим на унищожаемостта на сделките по ЗЗД. Липса на оспорване от страна на застрахователя ще е налице и когато застрахователният договор не е сключен в надлежна писмена форма или формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия, осчетоводяването на застрахователната полица и изпращането на данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд съгласно изискването на чл. 292, ал. 1, т. 3 КЗ ( отм. ). В този смисъл е и константната практика на ВКС – р. 71-2009-I ТО, р. 50-2012-II ТО, р. 115-2013- I ТО и р. 25-2017-II ТО.

В разглеждания случай, независимо от липсата на положен от застрахованото лице подпис върху полицата, застрахователят е инкасирал застрахователната премия и изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд. С оглед на тези факти следва да се приеме, че липсата на подпис от страна на застрахованото лице като задължителен реквизит на застрахователния договор, в случая е преодоляна и застрахователят не може да се позовава на нищожността на договора.

В действащото към датата на сключване на застрахователния договор законодателство липсва забрана за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение лек автомобил, собственост на трето лице, т.е. съгласието на сключване на застрахователния договор може да бъде изразено и от лице, различно от собственика на автомобила.

Неоснователни са инвокираните от застрахователя доводи за нищожност на застрахователния договор като сключен от ответника като мним пълномощник на действителния собственик на автомобила. Само лицето, от името на което е сключен договорът, т.е. мнимо представляваният) или неговите универсални правоприемници, могат да се позоват на недействителността на договора съобразно чл. 42, ал. 2 ЗЗД – т. 2 ТР-5-2016-ОСГТК. В конкретния случай, застрахователят не е кръга на лицата, оторизирани да се позовават на това обстоятелство като основание за недействителност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

С оглед изложените съображения, искът за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради липса на съгласие на ( чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД ) е неоснователен и следва да се отхвърли.

2. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради противоречие със закона, претендиран на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Нищожността на застрахователния договор поради противоречието му със закона се извежда от твърденията на застрахователя относно фактите на неуведомяването му за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на застрахованото МПС, които имали съществено значение при вземането на решение за застрахователния договор и преценката за реалния размер на застрахователния риск.

От съдържанието на полицата се установява, че застрахователят е бил известен за обстоятелството, че МПС ще се управлява обичайно не от собственика му, а от трето лице – румънски гражданин. Застрахователят е начислил и значително завишение върху премията за това, че МПС ще се управлява в чужбина, в размер от 137 %. В конкретният случай, видно от полица № ***, издадена на 03.06.2015 г., при обичайно дължима премия от 167.50 лв., е определена премия в увеличен размер от 416.88 лв.

В разглеждания случай, застрахователят е бил уведомен за релевантните за сключването на договора факти и обстоятелства. Неизпълнението на преддоговорно, респ. договорно задължение по принцип няма за правна последица нищожност на договора поради противоречието му със закона, а е свързано с възникването на преддоговорна, респ. договорна отговорност на неизправната страна.

В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз - Решение от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16 по преюдициално запитване от Върховния съд на Португалия ( задължително и за всички български съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.

С цитираното решение е даден отрицателен отговор на въпроса може ли застрахователят да иска обявяването нищожността на застрахователния договор на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования, като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице. В § § 27-28 от мотивите към решението, Съдът на Европейския съюз приема следното: “…обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива ( Директива 72/166/ЕИО ) задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно средство“. Съдът на Европейския съюз приема, че е недопустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност” за МПС, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното МПС, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица.

С оглед изложените доводи се налага извода за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

3. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради заобикаляне на закона, претендиран на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД:

Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомобилите в страната и предаването им на трети лица-румънски граждани, които ги управлявали в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските фискални интереси. Съдът намира доводите за нищожност, които се основават на твърдения за накърнени чужди права и то от категорията на публичните такива, включително фискалните интереси на чужди държави за несъстоятелни. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в Румъния, не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона.

С оглед изложените доводи се налага извода за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради заобикаляне закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

4. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:

Ищецът твърди, че договорите са нищожни на посоченото основание, тъй като мотивът, поради който те били сключени от ответника, бил свързан с извличане на облаги от него и от трети лица – румънските граждани, на които автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Моралната укоримост на поведението на ответника се свързва с евентуално осъщественото с негова помощ избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия фиск. Подобно поведение по никакъв начин не накърнява правата на застрахователя и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора.

С оглед изложените доводи се налага извода за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

5. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради липса на предписана от закона форма- чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.

Според разпоредбата на чл. 184, ал. 1 КЗ ( отм. ) застрахователния договор се сключва в писмена форма, която е установена за неговата валидност. Договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка и за него намират приложение общите правила на ТЗ. В конкретния случай законоустановената форма за действителност.

Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност, а е необходимо оспорване действителността на сделката – чл. 293, ал. 3 ТЗ.

Застрахователят не може да се позовава на нищожност на договора, ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорил действителността на изявлението на другата страна. Такива действия са приемане на плащането на премията, заявяване и регистриране на полицата в Информационния център към Гаранционния фонд, завеждането на щетата във връзка с покрития от застраховката риск.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и застрахователят не може да се позовава на нищожността му.

Исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.

6. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради липса на основание – чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Според установеното нашата литература разбиране основанието е типичната и непосредствена правна цел, към която са насочени волеизявленията на страните – вж. Павлова, М. Гражданско право. Обща част. Том втори. С., 1996, с. 84. Аргументирано е виждане, че основанието е икономическото отношение, чийто правен модел страните искат да създадат, учредявайки права и поемайки задължения – вж. Конов, Т. За абстрактните сделки и каузата на договорите. – Търговско право. 2002, № 2, 5 – 30. Професор Калайджиев застъпва тезата, че под „основание” следва да се разбира не целта на договора, а целта на отделното волеизявление – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, с. 135.

В случая основанието на застрахования е получаването на застрахователно покритие, а на застрахователя – получаването на застрахователна премия.

В конкретния казус е налице основание на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

7. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КЗ ( отм. ) застрахователният интерес е правно призната необходимост от защита на срещу последиците от възможно застрахователно събитие.

Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е задължителна – чл. 259 КЗ ( отм. ).

Правото на собственост върху МПС очертава само една от хипотезите на наличие на застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, но не ги изчерпва. Всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на МПС би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание чл. 257, ал. 2 от КЗ (отм. ) има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка.

Липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица - решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16.

С оглед изложените доводи се налага извода за неоснователност на иска.

8. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради привидност при условията на персонална симулация - чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.

Персоналната симулация е налице, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност стана ще е друго лице. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката за което е необходимо и съдействието на явната страна по сделката ( в случая застрахователя). Персоналната симулация не може да се използва за заблуда на явната страна по сделката, а може да служи само за заблуждение на трети лица.

В този смисъл ищецът не може да се позовава на персонална симулация като твърди, че не е знаел, че другата страна по договорите всъщност не е „истинския” собственик на автомобила.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

9. Относно иска за унищожаване на застрахователния договор поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение – чл.29, ал. 1 ЗЗД.

Според застъпената от ищеца теза, измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че МПС ще се ползва от лица, различни от ответника, в Румъния.

Изложените доводи са несъстоятелни. Изрично в полицата е посочено, че МПС ще се управлява обичайно от лице – румънски гражданин с местожителство в Румъния. Начислено е значително завишение върху премията, в резултат на което тя надвишава обичайно дължимата.

С оглед изложеното, се налага извода за неоснователност на иска.

Първостепенният съд, като е уважил първия иск за нищожност на застрахователния договор поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, като въззивната инстанция постанови нов по същество на правния спор, с който да отхвърли предявените при условията на евентуалност искове по изложените по-горе съображения.

На ответника не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като не е представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1024/08.11.2017 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 1314/2017 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на ЗАД „***“ гр. София, бул. „***“ № 1, със съд. адрес ***, адв. ***срещу К.П.С. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес ***, за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ***, издадена на 03.06.2015 г. от ЗАД „***“ гр. София на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2, 3 ЗЗД ( противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави ); евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42 ЗЗД ( липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт ); евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД във вр. с чл. 289 ТЗ във вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД ( липса на основание ); евентуално чл. 195, ал. 1 КЗ ( отм. ) ( липса на застрахователен интерес ); евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД ( привидност на договора при условията на персонална симулация ( подставено лице )); евентуално унищожаване на договора поради измама при сключването му - чл. 29, ал. 1 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: