Р Е Ш Е Н И Е

№ 75/ 24.04.2018 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двдесет и девети мар 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 46 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.В.А. ЕГН-********** *** срещу Решение № 1135 от 06.12.2017 г. ,постановено от Добрички районен съд по гр.дело № 2634/2017 г. , с което е прогласена нищожност на застрахователна полица №***, сключена на 11.05.2016г., поради липса на представителна власт - липса на съгласие, по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се отхвърли иска.

Излагат се съображения,че обжалваното решение било недопустимо,неправилно,незаконосъобразно,постановено в противоречие на закона,европейското право и европейската съдебна практика.

Твърди се в жалбата, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на главния иск по чл.26, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.42 ЗЗД. Неправилно РС е приел, че е предявен иск само на основание чл.26 ЗЗД, след като същият е предявен и по чл.42 ЗЗД, като в този случай ищецът няма правен интерес да се позове на недействителността по чл.42 ЗЗД. С отговора си ответникът е направил възражение полицата да бъде обявена за недействителна на основание чл.42 ЗЗД. Позовава се на ТР №5/12.12.2016г. по т. д. №5/2014г. на ВКС-ОСГТК и ТР №1/19.05.2004г. на ВКС-ОСГТК като сочи, че единствено ответникът разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД. Друга страна по договора няма правен интерес да се позове на недействителността. Позовава се на съдебна практика и разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ относно действителността на търговската сделка.

Застрахователят не бил оспорил подписа, приел плащането на застрахователната премия, осчетоводил полицата и изпратил данните в Информационния център към Гаранционния фонд съгл. КЗ, поради което не можело да се позовава на нищожност на сключената полица.

Позовава се на нарушенията на Европейското законодателство и съдебна практика, като се твърди, че полицата е действителна спрямо автомобила и застрахователя, и следва да се обяви за недействителна единствено спрямо въззивника като вписан собственик, с оглед обстоятелството да не може да претендира за себе си застрахователно обезщетение.

Въззиваемата страна е подала в срок писмен отговор по жалбата ,с която я намира за неоснователна.

Сочи,че жалбоподателят признава изцяло основанията на предявената искова претенция, но отрича легитимацията си. Пред застрахователя, а и за всички трети лица формално това физическо лице било носител на правата и задълженията, произтичащи от договора за застраховка, тъй като той бил посочен като собственик на процесния автомобил. Привидно той изглеждал като застрахован и привидно застрахователят носел застрахователен риск.Именно поради тази привидна легитимност на страната ищецът имал правен интерес да установи , че застрахователната полица няма валидно действие и да прекъсне облигационната обвързаност, която тя привидно създава в отношенията им.

В подадените отговор на искова молба, както и в проведеното открито съдебно заседание, ответникът признал, че не е подписвал процесната застрахователна полица, не е сключвал след продажбата на автомобила какъвто и да е договор и положеният подпис не е негов.Освен това твърдял, че счита процесния застрахователен договор за нищожен, т.е налице било признание на иска.

Намира обжалваното решение за съобразено с исканията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, както и със КЗ. Моли да се потвърди решението като претендира направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК,от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

В сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба,но в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран с искова молба на “Застрахователно акционерно дружество ***“ срещу Г.В.А. ЕГН-********** *** за прогласяване за нищожността на договор за застраховка между страните сключен със застрахователна полица застрахователна полица №*** поради липса на съгласие/представителна власт/ за неговото сключване,а в условията на евентуалност унищожаване на договора ,поради :противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави- чл. 26, ал.1, предл. 1,2 и 3 от ЗЗД;накърняване на добрите нрави;липса на основание;липса на застрахователен интерес;привидност и измама.

На 11.05.2016 г. страните по делото са сключили застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №***,за лек автомобил марка Ауди,модел А4,ригстрационен номер ***.В нея като застрахован /собственик, е посочен ответникът,а като обичаен водач Т.И.-румънски гражданин,с изписан в полицата адрес в Румъния,като е посочен и чуждестранен телефон.

Ответникът е оспорил исковете.Твърдял е,че от 19.11.2010 г. не е собственик на автомобила ,тъй като го е продал с нотариално заверен договор.При изповядване на продажбата е предал автомобила и всички документи за него.Сочи,че не е сключвал договора.Представил е по делото договора за покупко-продажба на автомобила.

Въз основа на така установената фактическа обстановка,добрички окръжен съд приема следните правни изводи:

Исковете са предявени в условията на евентуалност във връзка с което съдът е задължен да се произнесе по тях в заявената поредност. Съдът ще се произнесе по исковете в поредността, в която са заявени в петитума на исковата молба.

Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е уреден в глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и  ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.

Съгласно чл.483,ал.1 от КЗ сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е задължително. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика.По договорът застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Съгласно разпоредбата на чл.477,ал.2 от Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство- чл. 477 ал.2 от КЗ.

В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство-чл.491 от КЗ.

1. Относно иска за прогласяване на нищожността на застрахователния договор поради липса на съгласие, претендиран на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД:

Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК висящата недействителност при договор сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност. При мотивирането на това разрешение ОСГТК на ВКС сочи: „Не на последно място, възприемането на тезата, че недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и че на нея може да се позове не само мнимо представляваният, а и всяко друго лице, значително би застрашило сигурността на гражданския оборот.“

Полицата е подписана от застрахователен брокер и по делото не се твърди и не се доказа този брокер да не е имал представителна власт. Съгласно чл. 301 от ТЗ „Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.“ Дори и застрахователния брокер да не е имал представителна власт,  ищецът не се е противопоставил веднага след узнаването, което се потвърждава от факта, че процесната полица е заявена и регистрирана в Гаранционния фонд.

По изложените съображения искът за обявяване на сделката за нищожна като сключена без представителна власт е неоснователен и следва да се отхвърли.

2. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради противоречие със закона, претендиран на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Нищожността на застрахователния договор поради противоречието му със закона се извежда от твърденията на застрахователя относно фактите на неуведомяването му за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на застрахованото МПС, които имали съществено значение при вземането на решение за застрахователния договор и преценката за реалния размер на застрахователния риск.

От съдържанието на полицата се установява, че застрахователят е бил известен за обстоятелството, че МПС ще се управлява обичайно не от собственика му, а от трето лице – румънски гражданин.

В разглеждания случай, застрахователят е бил уведомен за релевантните за сключването на договора факти и обстоятелства. Неизпълнението на преддоговорно, респ. договорно задължение по принцип няма за правна последица нищожност на договора поради противоречието му със закона, а е свързано с възникването на преддоговорна, респ. договорна отговорност на неизправната страна.

В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз - Решение от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16 по преюдициално запитване от Върховния съд на Португалия ( задължително и за всички български съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.

С цитираното решение е даден отрицателен отговор на въпроса може ли застрахователят да иска обявяването нищожността на застрахователния договор на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования, като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице. В § § 27-28 от мотивите към решението, Съдът на Европейския съюз приема следното: “…обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива ( Директива 72/166/ЕИО ) задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно средство“. Съдът на Европейския съюз приема, че е недопустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност” за МПС, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното МПС, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица.

С оглед изложените доводи се налага извода за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

3. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради заобикаляне на закона, претендиран на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД:

Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомобилите в страната и предаването им на трети лица-румънски граждани, които ги управлявали в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските фискални интереси. Съдът намира доводите за нищожност, които се основават на твърдения за накърнени чужди права и то от категорията на публичните такива, включително фискалните интереси на чужди държави за несъстоятелни. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в Румъния, не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона.

С оглед изложените доводи се налага извода за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради заобикаляне закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

4. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:

Ищецът твърди, че договорите са нищожни на посоченото основание, тъй като мотивът, поради който те били сключени от ответника, бил свързан с извличане на облаги от него и от трети лица – румънските граждани, на които автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Моралната укоримост на поведението на ответника се свързва с евентуално осъщественото с негова помощ избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия фиск. Подобно поведение по никакъв начин не накърнява правата на застрахователя и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора.

С оглед изложените доводи се налага извода за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

5. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради липса на основание – чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Процесният договор се сключва задължително по силата на закона, като законовата разпоредба на чл. 483 ал.1 от КЗ сама по себе си е основание той да бъде сключен. Разглеждайки понятието „основание“ на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия.  Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“  може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват автомобила, като не е задължително застраховащият да е от кръга на лицата управляващи автомобила. Позоваването на чл. 289 от ТЗ в този иск е неуместно, като по делото липсват каквито и да е доказателства, че застраховката е сключена с основната цел да се увреди застрахователя.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

6. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес.

Съгласно чл. 349 ал.1 от КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483 ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащия нито да е собственик, нито да е водач на автомобила.

Липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица - решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16.

С оглед изложените доводи се налага извода за неоснователност на иска.

7.Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради привидност при условията на персонална симулация - чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.

Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Процесният случай не е такъв. При него едно неустановено лице е сключило договор от името на Г.А. и е заплатило застрахователната премия. Това представлява действие без представителна власт, което бе обсъдено по-горе и не води до нищожност поради персонална симулация.

Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила които го ползват на законно основание, както и за третите лица  увредени при ползването на автомобила, като тези лица не е необходимо да са страна по застрахователния договор. За това след пълното изплащане на застрахователната премия личността на застраховащия не е от съществено значение и не може да доведе до нищожност поради персонална симулация.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

8. Относно иска за унищожаване на застрахователния договор поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение – чл.29, ал. 1 ЗЗД.

Според застъпената от ищеца теза, измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че МПС ще се ползва от лица, различни от ответника, в Румъния.

Изложените доводи са несъстоятелни. Изрично в полицата е посочено, че МПС ще се управлява обичайно от лице – румънски гражданин с местожителство в Румъния. Начислено е значително завишение върху премията, в резултат на което тя надвишава обичайно дължимата.

По делото липсват доказателства за това застрахователят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за които твърди, че е бил измамен, поради което тези въпроси не могат да се считат за съществени за риска и съответно съществени за сключването на застрахователния договор.

Предвид изложеното не е налице гражданскоправна измама, която да доведе до унищожаемост на сделката.

Гореизложеното налага извода за основателност на жалбата.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено,като неправилно,като въззивната инстанция постанови ново по съществото на правния спор,с което да се отхвърлят предявените в условията на евентуалност искове по изложените по-горе съображения.

На ответника не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като не е представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановеното Добрички районен съд Решение № 1135 от 06.12.2017 г. по гр.дело № 2634/2017 г. , с което е прогласена нищожност на застрахователна полица №***, сключена на 11.05.2016г., поради липса на представителна власт - липса на съгласие, по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на ЗАД „***“ гр. С., срещу Г.В.А. ЕГН-********** *** , за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №***, сключена на 11.05.2016г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2, 3 ЗЗД / противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави/); евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42 ЗЗД / липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт /; евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД във вр. с чл. 289 ТЗ във вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД / липса на основание /; евентуално чл. 349,ал.1,2 и 3 от КЗ/ липса на застрахователен интерес /; евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД / привидност на договора при условията на персонална симулация / подставено лице //; евентуално унищожаване на договора поради измама при сключването му - чл. 29, ал. 1 ЗЗД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1.

2.