Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА №77

гр.Добрич 25.04.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и девети март

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Е.ИВАНОВА

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ………................. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........В.т.д.№57

от 2018г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.** и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***„ООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-с.П. ,общ.Добричка ,обл.Добрич,представлявано от управителя Ж.С.В.,чрез адв.М.П. *** ,офис 9 срещу Решение №1142/07.12.2017г.по гр.д.№311/2017г.по описа на ДРС,в частта с която е отхвърлен иска на въззивния жалбоподател за заплащане на сумата от 2 156,76 лв.-мораторна лихва върху главните задължения по делото за периода от 15.01.2014г.до 15.01.2017г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Жалбоподателят счита решението в тази негова част за незаконосъобразно.Счита ,че длъжникът изпада в забава още от деня на неоснователното получаване на сумата,без да бъде необходимо длъжникът да бъде поканен за изпълнение.

В подаден в срок писмен отговор ответникът по жалбата оспорва основателността й.Счита,че за поставяне на длъжника в забава е необходимо отправяне на покана за връщане на сумата,от който момент длъжникът е в забава.Няма доказателства ,нито твърдения за отправена от ищеца по делото покана.Моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено.

Постъпила е въззивна жалба от „***“АД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.В.,***“№**,***- Е,представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на УС-Н. Н.,К.И.и Р.Л.,чрез адв.Н.Б. ,с адрес за призоваване и съобщения-гр.В.,***,чрез адв.Н.Б. срещу срещу Решение №1142/07.12.2017г.по гр.д.№311/2017г.по описа на ДРС,в частта му първоинстанционният съд е уважил предявените искове за сумите от 5988,21 лв.,представляваща такса за „пренос“ ниско напрежение по издадени от жалбоподателя фактури,както и за сумата от 1 352,05 лв.,представляваща такса „достъп средно/ниско напрежение“,за което са издадени посочените в жалбата фактури.

Неправилен е извода на съда,че тъй като измерването на количествата потребена електроенергия е извършено извън местата,определени в ПИКЕЕ,дължимата такса за достъп и цена на пренос са неопределяеми,доколкото същите се определят на база мястото за мерене.Сочи се на противоречие в мотивите на обжалвания съдебен акт,което е съществено нарушение на процесуални правила.Решението противоречи на материалния закон.Нормативно регулирано е задължението на потребителя да заплаща на крайния снабдител цена за достъп до електроразпределителната мрежа ,без да се поставят никакви условия за това,освен снабдяването на потребителя с електроенергия,което не е спорен факт между страните по делото.Освен в относимата нормативна уредба,отношенията между страните са уредени и с договор между тях.Решението е необосновано ,поради това че съдът прилага нормативен акт ПИКЕЕ,който не е действал към датата на присъединяването и не регулира процесните взаимоотношения.С тези и други,подробно развити в жалбата мотиви се настоява решението в осъдителната му част да бъде отменено.

В срок от ответника по жалбата е подаден писмен отговор,в който оспорва основателността й.

Според ответника по така подадената жалба от значение е къде е монтирано СТИ,и къде е точката на присъединяване на потребителя.Измерването от страна на ответното дружество извън местата ,определени в ПИКЕЕ не води до измерване по нормативно установените правила.С тези и други развити в отговора мотиви се настоява решението в осъдителната му част,като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Страните претендират присъждане на съдебно деловодни разноски във въззивната инстанция.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и заключенията на назначените от първоинстанционния съд икономическа и техническа експертизи,с мотивите на атакуваното решение и доводите на жалбоподателите ,прие за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът следи служебно за валиддността на съдебното решение,за допустимостта му-в обжалваната част и за правилността му по въпросите поставени в жалбата.

След преценка на мотивите на първоинстанционния съд настоящата инстанция констатира,че действително е налице противоречие в мотивите,изразявящо се в това,че съдът излага мотиви за уважаване на претенцията,а в последния абзац от мотивировката си сочи,че искът не е основателен и не следва да бъде уважен.Постановен е осъдителен диспозитив.

Нищожно е съдебно решение,постановено от незаконен състав,извън пределите на правораздавателната компетентност на съда и когато липсват мотиви или те са толкова неясни,че не може да се разбере смисъла на съдържанието им.В настоящия случай решението е постановено от законен съдебен състав,в рамките на правораздавателната му компетентност,подписано е.Волята на съда,изразена в мотивите,макар и противоречиви,може да се изведе по пътя на тълкуването.Липсва основание за обявяване нищожността на съдебното решение поради липса на мотиви или неяснота ,водеща до невъзможност да се изведе волята на съда.

С оглед изложеното съдът намира,че решението е валидно и допустимо.

По жалбата на ***“АД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.В.,***“№**,***- Е,представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на УС-Н. Н.,К.И.и Р.Л.,съдът намира следното:

По делото не е спорно ,че ищецът е потребител на електроенергия,както и че е заплатил цената на същата ,въз основа на издадените от ответника фактури за периода от 15.01.2014г.до 08.04.2015г.,издадени въз основа на два договора ,сключени между страните-Договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 18.11.2013г. и Договор за достъп до електроразпределителната мрежа от 18.11.2013г.

Спорен е въпроса дължат ли се исковите суми за пренос на ниско напрежение и достъп до ниско напрежение.

С техническа експертиза по делото е установено,че СТИ е монтирано в сградата на трафопоста на ниво ниско напрежение,а съгласно чл.14 от ПИКЕЕ,когато има преобразуване на напрежението мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение.Съдът намира,че правилата на ПИКЕЕ обвързват страните,доколкото правилата са действащи към момента на възникване на задълженията,а и в самите договори между страните е уговорено ,че ответното дружество предоставя достъп до разпределителната си мрежа в съответствие с действащото законодателство,при условията на спазване на техническите изисквания ,посочени в Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи,Правилата за управление на електроенергийната система,Правилата за управление на електроразпределителните мрежи и ПИКЕЕ-така чл.1 ал.1 от Договора за достъп до електроразпределителната мрежа и чл.2.1 от Договора за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.

С Решение №227/11.02.2013г. по т.д.№1054/2011г.на ВКС Второ ТО е изразено становище,че правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на цената за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа.Количеството консумирана електрическа енергия,измерено в места,различни от уговорените между страните или от нормативно определените,не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос.Следователно,тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми,от което произтича и тяхната недължимост.За основателността на претенцията е без значение,дали неправомерното поставяне на СТИ е довело до неправилно измерване,увреждащо потребителя.

Това становище е споделено от първата инстанция и се споделя и от настоящата.

Налице са предпоставките на чл.55 ал.1 от ЗЗД –сумите,представляващи цена на достъп и пренос на електрическа енергия се явяват платени без основание и подлежат на връщане от ответника по делото.

Що се отнася до жалбата на „***„ООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-с.П. ,общ.Добричка ,обл.Добрич,представлявано от управителя Ж.С.В.,то същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД,когато няма определен срок за изпълнение,длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.В случая липсва покана и не се твърди такава да е отправена.Тя е необходима,за да бъде уведомен длъжника,че следва да възстанови сумата,още повече че до приключване на настоящото производство ,той е считал,че правомерно е събрал таксите-предмет на спора.Следователно като покана за връщане следва да се третира подадената искова молба.Правилно и законосъобразно съдът е приел,че мораторни лихви не се дължат и не ги е присъдил ,предвид липсата на покана от кредитора за връщане на неоснователно заплатените суми.

С тези мотиви двете жалби като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение,а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора никоя от страните не дължи съдебно деловодни разноски на другата страна и те следва да останат така,както са направени.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1142/07.12.2017г.по гр.д.№311/2017г.по описа на ДРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.