Р Е Ш Е Н И Е № 74

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Д. 24.04.2018 г.

Д.КИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и девети март

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ………................. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........В.т.д.№61

от 2018г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***„ООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-с.П.,общ.Д.ка ,обл.Д.,представлявано от управителя Ж.С.В.,чрез адв.М.П. *** ,офис * срещу Решение №1166/14.12.2017г.по гр.д.№1133/2017г.по описа на ДРС,в частта с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за сумата от 1 406,51 лв.обезщетение за забавено плащане на главните задължения по делото,в периодите посочени в съдебното решение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази негова част.Счита ,че при хипотезата на чл.55 от ЗЗД ,длъжникът е в забава от момента на плащането на неоснователно получените суми ,без да е необходима нарочна покана за поставянето му в забава.С тези мотиви се настоява решението в отхвърлителната му част да бъде отменено и искът ,основан на разпоредбата на чл.86 от ЗЗД уважен.

В срок от ответника по жалбата е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността й.

Ответникът намира,че лихви за забава върху вземането се дължат след отправяне на покана за връщане на неоснователно полученото.

Постъпила е въззивна жалба от „***“АД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.В.- Е,представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на УС-Н. Н.,К.И.и Р.Л.,чрез адв.Н.Б. ,с адрес за призоваване и съобщения-гр.В.,чрез адв.Н.Б. срещу срещу Решение №1166/14.12.2017г.по гр.д.№1133/2017г.по описа на ДРС,в частта,с която първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна сумите от 4 332,50 лв.,по издадените от ответника фактури;сумата от 1482,85 лв.по посочените в жалбата фактури,представляващи такси за „пренос“ниско напрежение,съответно такса „достъп средно/ниско напрежение“,ведно със законната лихва върху главниците,считано от завеждане на исковата молба до окончателното им издължаване.

Жалбата е подадена в срок ,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

В жалбата се излагат доводи за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение и нарушение на съдопроизводствените правила.

Не се споделя извода на първоинстанционния съд,че измерването на количеството потребена електроенергия ,извън местата определени в ПИКЕЕ е от решаващо значение за дължимостта на цената за достъп и пренос на електрическа енергия.Нормативно регулирано е задължението на потребителя да заплаща на крайния снабдител цена за достъп до електроразпределителната мрежа,без да се поставят никакви условия за това задължение,освен снабдяването на потребителя с електроенергия ,което не е спорен факт между страните.Сочи се относимата правна уредба към процесните взаимоотношения.Освен нормативно установено задължението за заплащане на електроенергията е и предмет на Договора за достъп до ЕРМ.Приетите през 2004г.ПИКЕЕ не могат да намерят приложение по отношение на обектите,собственост на ответника.С тези и други,подробно развити в жалбата доводи се настоява обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната му част.

В срок от ответника по жалбата е подаден писмен отговор,в който оспорва основателността й.

Счита се,че количеството консумирана електроенергия е измерено извън местата,които са нормативно установени .За дължимостта на цената за пренос и достъп до електрическата мрежа е от значение къде е точката на присъединяване на потребителя към електроразпределителната мрежа.Съществено значение има мястото на измерване.Поради това решението ,с което исковете срещу въззиваемата по настоящата жалба страна са уважени,е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Страните претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящата инстанция.

Окръжният съд,като се запозна с представените по делото писмени доказателства и експертни заключения,както и с мотивите на първоинстанционния съд и на жалбоподателите,приема за установено следното:

Решението ,предмет на жалбата е валидно и допустимо,постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда и не страда от пороци ,водещи до неговата нищожност.

Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът е ограничен при преценката на правилността на решението от посоченото в жалбите.

По жалбата на „***“АД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.В.- Е,представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на УС-Н. Н.,К.И.и Р.Л.,съдът намира следното:

Няма спор,че ищецът по делото е потребител на електрическа енергия ,доставена му от ответника по делото,въз основа на представените Договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа,сключен на 18.11.2013г. и Договор за достъп до електроразпределителната мрежа ,сключен на 18.11.2013г.Безспорен е и факта на заплащането на сумите по издадените от ответника по делото фактури,съставляващи стойността на такси пренос на ниско напрежение за периода от 08.10.2014г.до 09.12.2014г. и стойността на такси за достъп до ниско напрежение за същия период.

Съобразно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия-чл.14 ал.1 от същите е предвидено,че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,съответно електроразпределителната мрежа към потребител мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната ,съответно електроразпределителна мрежа.Тази нормативна уредба е действаща в отношенията между страните,а в сключените два договора между тях е установено ,че СТИ се разполагат в местата за измерване ,определени в съответствие с действащото законодателство-чл.2.1 от Договора за пренос на електроенергия през електроразпределителната мрежа и чл.1 ал.1 от Договора за достъп до електроразпределителната мрежа,в който изрично е вменено задължението на ответното дружество да предоставя достъп до разпределителната мрежа в съответствие с действащото законодателство,включително и нормите на Правилата за измерване на количествата електроенергия.

В неоспореното заключение на техническата експертиза по делото е установено,че средството за търговско измерване е монтирано в сградата на трафопоста на ниво ниско напрежение в ел.табло ниско напрежение.Това е направено в разрез със задължителните изисквания на чл.14 ал.1 от ПИКЕЕ,че мястото на измерване следва да е на страната с по-високото напрежение.

В Решение №227/11.02.2013г. по т.д.№1054/2011г.на ВКС Второ ТО е прието,че правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа.Количеството консумирана електрическа енергия,измерено на места,различни от уговорените от страните или от нормативно определените,не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и пренос.При това положение тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми,от което произтича и тяхната недължимост.При това за основателността на претенцията за връшане на платеното без основание е без значение обстоятелството,дали неправомерното поставяне на СТИ е довело до неправилно измерване,увреждащо потребителя.

Като е установил правилно фактическата обстановка по делото, районният съд е достигнал до законосъобразния извод,че в случая е налице хипотезата на чл.55 ал.1 от ЗЗД и исковите суми са заплатени без правно основание от ищеца по делото и подлежат на възстановяване от ответника.

По жалбата на „***„ООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-с.П.,общ.Д.ка,обл.Д.,представлявано от управителя Ж.С.В..

Спорният въпрос е доколко е необходима покана до длъжника в хипотезата на чл.55 ал.1 от ЗЗД.Съдът възприема цитираното от Д.ки районен съд становище на практиката на ВКС,че доколкото при хипотезата на чл.55 ал.1 от ЗЗД-получено без основание плащане липсва срок за връшането му обратно,то е необходима покана за изпълнение ,която да постави длъжника в забава.Това е така ,тъй като за получилия без основание сума не е известно кога дължи изпълнение,а в настоящия случай до разрешаване на повдигнатия правен спор, ответникът по делото е считал ,че сумите по издадените фактури са правомерно получени и връщане на тези суми не е дължимо.По тези съображения правилно и законосъобразно районният съд е преценил,че за да изпадне в забава и да дължи мораторни лихви, ответникът е следвало да бъде поканен от страна на ищеца да му възстанови неоснователно получените суми.В тази част като правилно и законосъобразно решението следва да бъде потвърдено.

С оглед на правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Предвид изхода на спора разноски във въззивната инстанция не се дължат на никоя от страните по делото.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1166/14.12.2017г.по гр.д.№1133/2017г.по описа на ДРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.