Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          № 65

                                      Гр.ДОБРИЧ 02.04.2018г.

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ МАРТ 2018г.в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.СТОЕВА                            ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

                                                                                                             Г.ПАВЛОВ

 

  При участието на секретаря  Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 62/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

  Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

   Образувано е по подадена от ищеца по гр.д.№3833/2016г. по описа на ДРС - ООД „***“,ЕИК:***,гр. Добрич,представлявано от управителя Т.И.Т.,чрез адв. Н. В.,ДАК,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение №5/03.01.2018г.,с което предявеният иск е отхвърлен.Като твърди, че решението е неправилно, въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което искът да бъде уважен изцяло.

  Според въззивника,допуснатото нарушение от водача,управлявал процесното МПС,не е от категорията на грубата небрежност,тъй като не водачът на увреденото МПС е блъснал някого или нещо,а неговият автомобил  е блъснат от друго превозно средство,при това попътно движещо се.Не става дума за навлизане в насрещна лента,за пресичане пътя на друго превозно средство,а за неспазване на дистанция от другия водач,който не е успял да реагира своевременно и в крайна сметка е причинил ПТП.

  На следващо място,като се има предвид факта,че е съставен акт за установяване на нарушение и е наложена глоба,то водачът на застрахования автомобил е понесъл санкция.Постановявайки обжалваното решение,с което е отхвърлен предявения иск,на практика ДРС наказва застрахования. Получават се две наказания за едно и също нарушение.

  В чл.211 КЗ /отм./ изрично са посочени случаите,в които застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение.Настоящият случай не е между тях.По никакъв начин не може да се приеме,че се касае за умишлено причиняване на увреждане,за неизпълнение на задължение по застрахователния договор,което да е значително с оглед интереса на застрахователя и да е предвидено в закон или в самия договор.

   

  Насрещните по жалбата страни не са депозирали отговор по жалбата.

  От въззиваемата страна ЗК „ ***“ АД,ЕИК***,гр.София,чрез пълномощника й – юрисконсулт Г.П.,е постъпила писмена молба,вх.рег.№ 1984/23.03.2018г.,в която се изразява становище,че като неоснователна въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение,като правилно,да се потвърди.Прави се искане и за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски,в размер на 450.00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

  Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и  прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата е процесуално допустима.

  Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

  Обжалваният съдебен акт е постановен от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата форма.Атакуваното решение е постановено при наличие на всички положителни,респ.липса на отрицателни процесуални предпоставки,обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.В съответствие с изложеното,обжалваното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.

  Решение № №5/03.01.2018г.по гр.д.№ .№3833/2016г. по описа на Добрички районен съд е правилно и не съществуват основания за отмяната му.

  Неразделна част от застрахователния договор,сключен с полица № 15053110426/02.12.2015г.,са Общите условия за застраховка на МПС-„Каско“от 06.04.2015г.Същите кореспондират с чл.186,ал.5,т.1 от  КЗ/отм./,съгласно която норма ОУ следва ясно и недвусмислено да определят покритите рискове и изключенията от покритие.В случая,основанието за отказ се извежда от Раздел „ Общи изключения“,т.6 „ Изключения от застраховката“,т.6.3 от ОУ.По смисъла на цитираната разпоредба,застрахователят не изплаща обезщетение за щети в резултат на груба небрежност.В същата точка е дадена и дефиниция на това понятие,като е прието,че груба небрежност е налице при неполагане на минималната необходима грижа при използване и поддръжка на застрахованото МПС,както и при самонадеяност.По делото не се спори по фактите.От приложения към исковата молба протокол за ПТП от 15.09.2016г.,съставен от компетентните румънски полицейски служители,се установява,че водачът на лек автомобил „ Тойота“,с рег.№ ***е предприел маневра „ обратен завой“ на място,където това е изрично забранено,при наличие на двойна непрекъсната разделителна маркировка,при което е бил блъснат от лек автомобил „ Шкода“,който се е движил в същата посока.Спорът е относно това,дали допуснатото нарушение от водача на застрахования автомобил е от категорията на грубата небрежност,съответно има ли право застрахователят извън изрично посочените случаи в чл.211 от КЗ/отм./ да откаже изплащане на обезщетение.

  Неправилно е разбирането на въззивника,че застрахователят не може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение,извън случаите,императивно предвидени в чл.211 от КЗ/отм./Нормата на чл.211 от КЗ/отм./ урежда основанията за отказ да се  плати застрахователно обезщетение при осъществяване на уговорен като покрит от застраховката риск.Страните обаче разполагат с договорна свобода,която не е ограничена от норма на закона,да определят кои рискове са изключени от обхвата на застрахователния договор.В случая е направено точно това в т.6.3 от приложимите ОУ към застрахователния договор.Страните са се съгласили,че причинените щети на застрахованото МПС вследствие на проявена груба небрежност от страна на водача  представляват изключен риск,т.е за тях договор въобще не е сключван и спрямо тях разпоредбата на чл.211 от КЗ/отм./ не намира приложение.Когато е налице изключен риск,който не се  покрива от договора,не се касае за отказ от плащане,а до хипотези,при които не намира приложение действието на договора,вкл.разпоредбата на чл.211 от КЗ/отм./При несъгласие на застрахования с Общите условия на застрахователя,при които се изключват рискове,застрахованият няма задължение да приеме  тези условия и да сключи договор,но при постигане на съгласие действието на договора има силата на закон между страните,които са го сключили.В настоящия случай,с подписване на полицата,съдържаща нарочна декларация от застрахования по отношение на връчването и приемането на ОУ,същият е изразил съгласие с тях във формата,предвидена в чл.16,ал.1 от ЗЗД,чл.186,ал.1 от КЗ/отм./ и чл.298,ал.1,т.1 от ТЗ.Установената фактическа обстановка дава основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение,тъй като в т.6.3 от ОУ изрично е предвидено и указано на застрахованото лице,че в този случай застрахователят не е в риск и няма  основание за изплащане на застрахователно обезщетение.

  Неоснователно е и възражението на въззивника,че в случая не е налице груба небрежност,тъй като не ставало дума за навлизане в насрещна лента и пресичане пътя на друго превозно средство,а за неспазване на дистанция от движещия се след Теодор Танев лек автомобил,който не успял да спре и го ударил.Както бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт,фактите не са спорни по делото.Те сочат,че водачът на застрахования автомобил е  предприел маневра обратен завой на неразрешено за това място,вследствие на което действие е настъпило ПТП с друг автомобил.Несъмнено водачът е действал самонадеяно,пренебрегвайки правилата за движение,като именно тези му действия са причина за настъпване на пътния инцидент и могат да се квалифицират като „ груба небрежност“ по смисъла на т.6.3 от ОУ.

  Що се отнася до възражението на въззивника,че в случая за едно и също нарушение на застрахования били наложени две наказания,същото е несъстоятелно,доколкото обжалваното решение на ДРС за отхвърляне на предявения иск не би могло да се квалифицира като наказание за застрахования.

  При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна ЗК  „***“АД,ЕИК***,гр.София,юрисконсултско възнаграждение в определен съгласно чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на  правната помощ размер от 150.00 лв.Съгласно цитираната разпоредба,дължимото възнаграждение е от 100 до 300 лв.,поради което и с оглед обема на извършената работа по настоящото дело – депозиране на писмено становище по жалбата,искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв.е  неоснователно.

  Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Решение №5/03.01.2018г. по гр.д.№3833/2016г.по  описа на Добрички районен съд.

  ОСЪЖДА ООД „***“,ЕИК:***,със седалище и адрес на  управление:гр. Добрич,ул.“ ***“ № 4,представлявано от управителя Т.И.Т.,да заплати на ЗК  „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“ ***“ № 18,представлявано от ***-Изпълнителен директор и *** – Главен изпълнителен директор,сторените по вз.т.д.№ 62/2018г.по описа на ДОС разноски,в размер на сумата от 150.00 лв./сто и петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение.

   РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.