Р Е Ш Е Н И Е № 82

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 30.04.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на седемнадесети април

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА................ и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева............................................................................В.т.д.№63

от 2018г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т.А.П. ЕГН ********** *** чрез адв.Ю.О. ,ДАК против Решение №10/05.01.2018г.по гр.д.№1592/2017г.на ДРС,с което е осъден жалбоподателя да заплати на „***“ЕООД сумата от 16 880,74 лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по колесен трактор „Джон Диър“ и прикачения към него инвентар,в резултат на настъпило произшествие на 03.10.2016г.в с.***,обл Добричка,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

По жалбата не е постъпил отговор от насрещната страна.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение,което е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила,материалния закон и е необосновано.

Оспорва се правната квалификация ,дадена от първоинстанционния съд на предявения иск,като се навеждат доводи за наличие на договорна ,а не за деликтна отговорност.

Не се доказала и собствеността на увредения трактор от страна на ищеца по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа с мотивите ,изложени в нея.

Ответната по жалбата страна оспорва същата,като излага подробни мотиви за неоснователността й.Настоява като правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Окръжният съд,като се запозна с доводите на страните и мотивите на атакуваното съдебно решение,прие за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо решение.

Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът при преценка на правилността на решението е ограничен от посоченото в жалбата.

По делото безспорно е установено,че на 03.10.2016г.,докато осъществява възложената му селскостопанска дейност ответникът е заспал и е причинил произшествие,състоящо се в сблъсък на управлявания от него трактор „Джон Диър“ с дърво,намиращо се в залесителния пояс в съседство с обработваната нива.Сблъсъкът с дървото е причинил повреди по трактора,описани подробно от свидетелите по делото и допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза,което наложило закупуването на резервни части,необходими за ремонта му от страна на ищеца по делото,за които са издадени приложените към исковата молба ф-ри №№3000026740/01.11.2016г. и 3000026780/03.11.2016г. с доставчик *** ЕАД и получател на стоката ищцовото дружество.Стоките са заплатени с преводно нареждане от 15.11.2016г.-факт,който не се спори по делото.

Правилно и в съответствие с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на изслушаните икономическа и техническа експертизи,съдът е установил фактическата обстановка по делото,а именно наличие на причинена щета,противоправно поведение на причинителя на щетата,вина,която се предполага до доказване на противното и причинно следствена връзка между противоправното деяние и настъпването на вредите.Размерът на щетите е установен от неоспорената от страните техническа експертиза по делото.

Законосъобразно и в съответствие с фактите ,изложени по делото съдът е приел ,че се касае до претенция за ангажиране на деликтната отговорност на ответника.Не се е доказало наличието на трудовоправно отношение между ищеца и ответника към момента на настъпване на произшествието.Страните са били в договорни отношения с предмет-обработката на селскостопанската земя на ищеца по делото-договор за изработка,сключен устно между тях.

По отношение на оплакването в жалбата,че не е изследвана собствеността на трактора,то се навежда едва в настоящата инстанция,но за пълнота следва да се отбележи,че е представено свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника,част І-ва,от което е видно,че увредения колесен трактор „ДЖОН ДИЪР“8285 R,с рег.№*** e собственост на „***“ЕООД .

Уговорката,че с трактора ще се работи само ако е застрахован, е останала недоказана от ответника по делото,в чиято доказателствена тежест е установяването на твърдения факт.

Що се отнася до съставянето на констативен протокол с участието на деликвента ,това задължение не е законово уредено,а е предоставено на преценката на двете страни по делото.При инцидента няма пострадали лица,а има само нанесени материални щети.Що се отнася до вида и размера на увредените части,както правилно е преценил първоинстанционния съд ,те се установени както със свидетелските показания по делото,така и с неоспорената техническа експертиза,която мотивирано е посочила,че закупените части са съответни на повредените и са вложени в ремонта на трактора на ищеца.Определена е стойността им.

По въпроса относно наличието за предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника съдът е цитирал съдебна практика,която е правилно тълкувана и приложена към настоящия казус.Така в Решение №188/15.06.2012г. на ВКС по гр.д.№1122/2011г.на ІІІ-то ГО изрично е направен извода,че наличието на договор между страните не изключва договорната отговорност ,ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задълженията по договора,а от факти и обстоятелства,осъществяващи фактическия състав на деликт.Доколкото договорът е в устна форма ,не може да се установи договорно задължение на деликвента,което е в смисъл,че същият следва да опазва поверената му селскостопанска техника.

Правилно и законосъобразно съдът е мотивирал,че отговорността на ответника произтича от общото правило да не се вреди другимо.В случая не се касае до вреди от неизпълнение на договорно задължение,а до противоправно поведение ,довело до настъпване на вредите.

Щетите са остойностени с включване на ДДС,тъй като за закупуването на резервните части,видно и от представените по делото фактури ,ищецът е заплатил цената им с ДДС и липсва основание за изключване на стойността на заплатеното ДДС от стойността на претърпените от ищеца вреди.

С тези мотиви и на основание чл.272 от ГПК окръжният съд потвърждава атакуваното съдебно решение като препраща към мотивите на първоинстанционния съд,тъй като е излишно да ги преповтаря.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №10/05.01.2018г.по гр.д.№1592/2017г.на ДРС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.