Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

Гр.ДОБРИЧ 23.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ТРИНАДЕСЕТИ АПРИЛ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 72/2018г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт Б.Н.,в качеството му на пълномощник на ЕАД „ ***“,ЕИК ***,гр.С.-ищец по гр.д.№ 729/2017г.по описа на ДРС,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 1132/06.12.2017г.

Като твърди,че обжалваното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,и необосновано,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от настоящата инстанция,с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.Претендира присъждане и на сторените пред първоинстанционния съд разноски,съобразно представен списък,както и разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Според въззивника,първостепенният съд се е произнесъл,без да анализира всички доказателства по делото,а също така не е анализирал доказателствата правилно.

Направеният от ДРС извод,че ответницата не е имала е не е заявила изрично воля за приемане на наследството на баща си С. Г. С.ов,е неправилен.Не отговаря на истината твърдението на ответницата,че сумата от 85 лв.не била внесена за погасяване на кредита,а била част от процедурата по получаване на застрахователно обезщетение.Застраховката и кредита имат самостоятелно съществуване,като ДРС не е анализирал и изобщо не е взел под внимание клаузите на застрахователната полица и на общите условия към нея.

ДРС е допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила.

В разрез с нормата на чл.164,ал.1,т.4 и т.6 от ГПК и въпреки противопоставянето от страна на „ ***“ първоинстанционният съд е допуснал до разпит свидетели за установяване на факта какво е основанието за внасяне на 14.10.2014г.на сумата от 85 лв. по партидата на починалия С. Г. С.ов.Показанията на разпитания свидетел Х. Г. Т.,въз основа на които първостепенният съд е направил изводите си,излизат извън рамките на обстоятелствата,за изясняването на които той е допуснат като свидетел.Извън горното,показанията на този свидетел са неясни и неубедителни,поради което съдът неправилно ги е кредитирал,като по този начин е постановил и неправилно решение.Отделно от това,ДРС не е отчел и явната заинтересованост на свидетеля като съпруг на ответницата.

ДРС е допуснал необосновано забавяне на производството,което е изцяло в интерес на ответника.

Първоинстанционният съд неправилно е счел,че за доказване на основанието на операционната бележка,изписано като „ВН.Поч.Титуляр“ не били представени убедителни доказателства.След като сумите са отнесени за погасяване кредита на С. С.ов,съдът неправилно не е възприел,че „ВН“ е съкращение от „вноска“.Без значение е колко пари е внесла ответницата за погасяване на заема.Самият факт на плащането води до извод за приемане на наследството,като за да е налице такова приемане,не е необходимо плащането да е в размер,съвпадащ точно с размера на една месечна погасителна вноска.В смисъл,че плащането на суми по заем представлява приемане на наследството,е и съдебната практика.

В депозиран по делото писмен отговор на въззивната жалба въззиваемата страна,чрез пълномощника си - адв.П.Г.,АК-Бургас,по подробно изложени аргументи изразява становище за неоснователност на жалбата,като моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.От своя страна претендира присъждане на сторените разноски.

Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира,че жалбата е основателна.Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено,като вместо него постановено друго от настоящата инстанция,с което предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК бъде уважен в размера,доказан с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Настоящият съдебен състав споделя тезата на въззивника за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първостепенния съд,изразяващо се в неправилна преценка на ангажираните по делото доказателства.Първоинстанционния съд не е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,поради което е достигнал до необосновани и неверни правни изводи.

Безспорно е в процесния случай,че ответницата П.Т. не е приела изрично наследството на баща си С. С.ов.Спорът по делото е дали е налице от нейна страна мълчаливо приемане на това наследство.

Мълчаливо приемане е налице,когато от действията на наследника се разбира намерението му да приеме наследството,като законът е дал възможност на съда-при всеки конкретен случай,извършвайки цялостна съпоставка на доказателствата по делото,да прецени дали извършените действия сочат воля за приемане.При мълчаливото приемане на наследството се касае за действия,които не могат да се приемат за временно управление на чуждо имущество с охранителна цел или влизащи в кръга на обикновеното управление на наследствените имоти или целящи запазването им.По правило приемането следва да се изрази в активни действия,разкриващи намерението,каквито действия представляват заплащането на дълг на наследодателя.

От представената от ищеца и приета като доказателство по делото операционна бележка от 14.10.2014г. се установява,че след смъртта на С. С.ов,настъпила на 17.09.2014г.,П.Т. е внесла по разплащателната сметка на своя баща сумата от 85.00 лв.за погасяване на негови задължения по договор за кредит от 20.05.2013г.Платежното нареждане за осъществено плащане от страна на Т. за задължения на нейния наследодател към ищеца удостоверява несъмнено проявлението на онези активни действия,от които следва да бъде прието,че ответницата е приела наследството,останало след смъртта на кредитополучателя С. С.ов,поради което и вписаният впоследствие,а именно на 15.12.2014г. отказ от наследство е недействителен,поради невъзможен предмет и противоречие на закона.Въпросното плащане на сума по кредита на С. С.ов след неговата смърт е установено по несъмнен начин и от изготвената ССЕ.Твърдението на ответната страна,че по делото липсвали доказателства в опора на категоричен извод,че внесената сума следва да се използва само и единствено за погасяване на кредита,че нейното предназначение било друго,вкл.,че не било несъмнено основанието за внасяне на сумата,се опровергава от събраните писмени доказателства.Заключението на вещото лице,обследвало въпроса за процесната вноска от 85.00 лв.,изрично сочи,че от сумата 85.00 лв. – 83.72 лв. е отнесена за погасяване на остатъка от дължимата вноска по кредита с падеж 07.10.2014г.,а останалата част от внесената сума е отнесена за погасяване на други задължения на кредитополучателя-административна такса обслужване,както и такси за справка на АТМ за наличност по сметката,които проверки са направени също след смъртта на наследодателя.Ответницата оспорва изписаното в операционната бележка от 14.10.2014г. основание „ ВН ПОЧ.ТИТУЛЯР“,като твърди,че то било изписано от служител на „ ***“ и не отразявало намерение на Т. да извърши плащане по кредита на починалия си баща.По искане на ответната страна първоинстанционният съд е допуснал и по делото са изготвени две допълнителни заключения на назначената ССЕ.От същите се установява,че конкретната операционна бележка от 14.10.2014г. е попълнена от служител на банката на гишето,където е повикана П.Т.,но попълването е извършено съобразно избраната от ответницата услуга от билетното устройство на повикващата система за управление на клиентите.От 2004г. ЕАД „ ***“ работи по програма,разработена от ЦУ на банката и валидна за всичките й клонове.Съобразно тази програма,всеки клиент на банката следва да избере съответната услуга от монтираното в офиса на банката билетно устройство на повикваща система-система за управление на клиентите,имаща различни опции.Предвид това,макар и операционната бележка да е попълнена от служител на съответното гише,попълването е в зависимост от избраната от ответницата услуга и подадените от самата нея данни,т.е посоченото от нея основание за плащане.Експертът установява,че в „ ***“ няма специални правила,уреждащи какъв точно следва да бъде текстът,попълван в основанието на операционните бележки,като в полето за основание се изписва текстът,който клиентът сам заявява като основание за трансакцията.В конкретния случай,служителят е преценил да съкрати изписването на основанието,с оглед спестяване на време и по-бързо обслужване на клиентите на гише,но самото основание е посочено от ответницата.Според даденото тълкувание от служители на банката,така изписаното основание е съкращение от „ Вноска починал титуляр“.С оглед анализа на всички събрани по делото доказателства,настоящият състав намира,че именно плащането на вноска по кредитното задължение на починалия титуляр С. С.ов е действителното основание на осъщественото от ответницата на 14.10.2014г. плащане на сума в размер на 85.00 лв.Твърдението на Т.,че заплащането на сумата от 85.00 лв.се наложило по искане на служителите от офиса на „ ***“ за започване на процедура по реализиране отговорността на „Г. Ж.“ ЕАД,тъй като кредитът е бил обезпечен със застраховка,като вписаното в операционната бележка от 14.10.2014г. основание „ВН“ означавало плащане по някаква вътрешна наредба във връзка със застраховка,а не плащане по кредитното задължение на починалия титуляр,не е подкрепено от никакви доказателства по делото и в този смисъл е абсолютно голословно.На първо място,ако е съществувало основание сумата да послужи по твърдяната от ответницата ,вътрешна наредба“,свързана със застраховката,то сумата щеше да бъде преведена там.Видно от заключението на експертизата обаче,сумата е внесена за погасяване по кредита и е отнесена по кредитното задължение на С. С.ов.На следващо място,не представляват опора за подобен извод приетите като доказателства по делото застрахователна полица и ОУ към нея.Съгласно условията на застрахователната полица,срокът на застрахователното покритие е 1 година – от 21.05.2013г. до 20.05.2014г.Този срок се продължава автоматично всяка година за още една година,в случай,че в срок до 30 дни от изтичане на срока на застрахователното покритие никоя от страните по застрахователния договор не отправи до другата писмено уведомление за непродължаване на срока и при условие,че застрахованият плати застрахователната премия за продължаването на застраховката до или на падежа й-в случая 20.05.2014г.В процесния случай,след 20.05.2014г. застраховката е била продължена с още 1 година,т.е до 20.05.2015г.и към 14.10.2014г.никакви плащания не е имало нужда да се извършват,за да се ангажира отговорността на застрахователя.Съгласно чл.7,ал.2 и ал.3 от Общите условия към застрахователния договор,застрахователната премия по процесната застраховка е годишна и се заплаща при сключване на застрахователния договор,в настоящия случай-на 21.05.2013г.В депозираното по делото на 13.06.2017г. заключение на ССЕ,в отговора на задача № 5 вещото лице установява,че застраховката е продължена,като на 07.05.2014г.е направена вноска в размер на 16.30 лв.-плащане на застрахователна премия по сметката на С. С.ов към „Г. Ж.“.Процедурата по предявяване на застрахователната претенция от наследниците към застрахователя е уредена в чл.12 от Общите условия към застрахователната полица.В цитираната разпоредба са подробно описани документите,които наследниците трябва да представят,сроковете и реда,който следва да спазят.Никъде не е упоменато задължението да има наличност в разплащателната сметка на починалия в размер на една вноска по кредита.Отделно от това,във връзка с отговорността на застрахователя по полицата не е необходимо да има изобщо наличност по разплащателната сметка,тъй като застраховката и кредита имат самостоятелно съществуване.Данните по делото сочат,че твърдението на ответницата,че внасянето на сумата от 85.00 лв.било за задействане на процедурата по застраховката,е защитна теза на Т.,неподкрепена от доказателствата.Същите сочат,че ответницата и сестра й са инициирали процедура по реализиране отговорността на застрахователя,която е приключила неуспешно за тях.Видно от писмо,изх.№ УП-И-1580/24.11.2014г.на ЕАД „ Г. Ж.“,претенцията им за извършване на застрахователно плащане е оставена без уважение от страна на застрахователя.След отказа на застрахователя,на 14.12.2014г.наследниците на С. Г. С.ов-ответницата и сестра й,са направили отказ от наследството на баща си,с намерението да се освободят от отговорност по плащане на задълженията на техния наследодател.Тъй като плащането преди това на сума по кредита в размер на 85.00 лв. от страна на ответницата представлява действие по приемане на наследството,то извършеният впоследствие от П.С. отказ от наследство е нищожен на основание чл.26,във вр. с чл.44 от чл.48 от Закона за наследството.Не представляват опора за различен извод и показанията на разпитания от ДРС свидетел Х. Г. Т..Същите освен,че са неубедителни,в тях липсва конкретика,не се подкрепят от никакви други доказателства,предвид обстоятелството,че свидетелят е съпруг на ответницата,не могат да се кредитират и като достоверни,са и недопустими на основание чл.164,ал.1,т.6 и ал.2 от ГПК.Операционната бележка е частен удостоверителен документ,подписан от ответницата,поради което същият валидно я обвързва и е недопустимо да опровергава съдържанието му с гласни доказателства,при изричното противопоставяне в този смисъл на насрещната по делото страна.

По гореизложените мотиви,ДОС намира за безспорно установено,че П.С.Т. е приела наследството на С. Г. С.ов,поради което предявения срещу нея от ЕАД „ ***“ иск по чл.422 от ГПК е основателен.

От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява,че на 20.05.2013г. между наследодателят на ответницата – С. Г. С.ов и ЕАД „ ***“ е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 4 000 лв.,със срок за издължаване 60 месеца, падежна дата – 07 число на месеца и падежна дата за окончателно издължаване – 20.05.2018г.Доказва се от заключението на ССЕ,че банката е изправна страна по договора,като на 20.05.2014г.същата е превела по разплащателна сметка в лева с титуляр С. Г. С.ов сумата от 4 000 лв.,с основание-усвоен кредит за текущо потребление,а на 21.05.2014г.С.ов е изтеглил сумата в брой.Видно от представеното удостоверение за наследници,на 17.09.2014г.кредитополучателят е починал,като ответницата е негов законен наследник.Видно от удостоверение,изх.№ 6908/14.11.2016г. на ДРС,на 15.12.2014г.другият законен наследник-Я. С. Г.,е направила отказ от наследството на баща си,вписан в особената книга при ДРС под № 83.Предвид валидния отказ на Я. Г. и съгласно чл.53 от ЗН,нейният дял уголемява дела на останалия наследник- ответницата П.С.Т..На 26.01.2017г. по ч.гр.д.№ 306/2017г. по описа на ДРС,ЕАД „ ***“ е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П.Т. за целия остатък от кредита.Заявлението е уважено,като за претендираните суми е издадена Заповед № 185/27.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,допълнена с Определение № *4/01.02.2017г.

Вземането на ищеца се основава на сключен договор за кредит,по който Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем е изрично регламентирано в чл.*.2 от Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление.Съгласно тази разпоредба,при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва по договора над 90 дни,целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.До датата на молбата за събирането му по съдебен ред,остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,увеличен с надбавка за забава в размер на 10 проценти пункта,а след тази дата-със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

Настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от две предпоставки:от обективният факт на неизпълнението и от субективния факт на упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.В разглеждания случай и двете предпоставки са налице.

Налице е обявяване на предсрочната изискуемост съобразно изискванията на ТР № 4/2013г. на ОСГТК.Съгласно даденото в т.10 на това ТР разрешение,предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването на волеизявлението на кредитора,че счита кредита за предсрочно изискуем,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й,т.е получаването на волеизявлението на кредитора за обявената предсрочна изискуемост следва да предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ответницата е уведомена от ЕАД „ ***“ за обявената предсрочна изискуемост на кредита с нотариална покана от 27.10.2015г.,връчена й лично на 17.11.2015г.

От заключението на приетата по делото ССЕ се установява,че последното плащане за погасяване на кредита по процесния договор е на 14.10.2014г.,като други плащания след тази дата не са извършвани.Към датата на изпращане на нотариалната покана просрочените месечни погасителни вноски са 12 броя,а дните на просрочие – 360 дни.Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение дължимите просрочени месечни вноски с настъпил падеж са 27 броя- 810 дни.Към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 306/2017г.по описа на ДРС- 26.01.2017г.,дължимата главница е в размер на 3 059.99 лв.,дължимата договорна лихва за периода от 07.10.2014г.,до 26.01.2017г. е в размер на 771.71 лв.,лихвената надбавка за забава за периода от 08.11.2014г. до 26.01.2017г. е в размер на 181.46 лв.,а дължимите заемни неплатени такси и разноски към 26.01.2017г. възлизат на 125.00 лв.В тези размери,като основателен и доказан искът следва да бъде уважен,като се отхвърли като недоказан в частта относно лихвената надбавка за забава за периода от 08.11.2014г. до 26.01.2017г.,за разликата над установената от вещото лице сума от 181.46 лв.,до претендираната 181.58 лв.

Съобразно този изход на спора,въззиваемата страна дължи и следва да заплати на въззивника и разноските по делото,от които по гр.д.№ 729/2017г.по описа на ДРС:82.77 лв.-дължима държавна такса по образуване на делото;120.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице;150 лв.-юрисконсултско възнаграждение,определено по реда на чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК,по вз.т.д.№ 72/2018г.по описа на ДОС: 82.77 лв.-дължима държавна такса по въззивната жалба; 150 лв.-юрисконсултско възнаграждение,определено по реда на чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС - ОСГТК,съдът съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното производство,като се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските,направени и в заповедното производство.

Заявителят по ч.гр.д.№ 306/2017г.по описа на ДРС е направил разноски в общ размер на 182.77 лв.,от които: 82.77 лв. -внесена държавна такса;100.00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло постановеното по гр.д.№ 729/2017г.по описа на Добрички районен съд Решение № 1132/06.12.2017г.,изменено с Определение № 99/15.01.2018г.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните,че ответницата П.С.Т.,ЕГН:**********,***,дължи на ЕАД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул. „ М.“ № *,по издадена по ч.гр.д.№306/2017г.по описа на Добрички районен съд Заповед за изпълнение на парично задължение № 185/27.01.2017г.,допълнена с Определение № *4/01.02.2017г. сумите: 3 059.99 лв./три хиляди петдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/,съставляваща дължима към 26.01.2017г.главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.05.2013г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 26.01.2017г.,до окончателното й изплащане;771.71лв./седемстотин седемдесет и един лева и седемдесет и една стотинки/,представляваща дължима договорна лихва за периода от 07.10.2014г.,до 26.01.2017г.; 181.46 лв./сто осемдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/,представляваща лихвената надбавка за забава за периода от 08.11.2014г. до 26.01.2017г.;125.00 лв./сто двадесет и пет лева/,представляваща дължими заемни такси и разноски към 26.01.2017г.,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА относно лихвената надбавка за забава за периода от 08.11.2014г. до 26.01.2017г.,за разликата над сумата от 181.46 лв.,до претендираната от ищеца сума от 181.58 лв.

ОСЪЖДА П.С.Т.,ЕГН:**********,***,да заплати на ЕАД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул. „ М.“ № *,разноските по делото,от които по гр.д.№ 729/2017г.по описа на ДРС:82.77 лв./осемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/-дължима държавна такса по образуване на делото;120.00 лв./сто и двадесет лева/-заплатено възнаграждение на вещо лице;150 лв./сто и петдесет лева/-юрисконсултско възнаграждение,определено по реда на чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК,както и разноски по вз.т.д.№ 72/2018г.по описа на ДОС: 82.77 лв./осемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/ -дължима държавна такса по въззивната жалба; 150 лв./ сто и петдесет лева/-юрисконсултско възнаграждение,определено по реда на чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА П.С.Т.,ЕГН:**********,***,да заплати на ЕАД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул. „ М.“ № *,сторените по ч.гр.д.№ 306/2017г.по описа на ДРС разноски,в общ размер на 182.77 лв.,от които: 82.77лв./осемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/ -внесена държавна такса;100.00 лв./сто лева/- юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.