Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

Гр.ДОБРИЧ 27.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ АПРИЛ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА И.

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.т.д.№ 73/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от ***,в качеството му на Кмет и законен представител на Община ***,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 188/2017г.по описа на Балчишки районен съд Решение №3/12.01.2018г.Решението се обжалва като немотивирано,неправилно и незаконосъобразно-постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон,с искане за отмяната му в цялост.Претендира се присъждане и на сторените пред двете инстанции разноски,вкл.следващото се юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

В жалбата се навеждат следните доводи:

По делото липсват каквито и да било официални свидетелстващи документи,които с обвързваща съда материална доказателствена сила да удостоверяват датата,мястото на увреждането и причинените видими щети на автомобила.Това прави настъпилата щета напълно недоказана.Единствените документи,на които се основава твърдението на ищеца за настъпило застрахователно събитие,са подадените от застрахованото лице до застрахователя декларации.Като частни свидетелстващи документи,които не съдържат неизгодни за издателите им факти,същите не доказват обстоятелствата по наведеното ПТП.Няма доказателства,че повредите на автомобила са причинени именно от попадането му в необезопасена дупка на пътно платно,поддържането на което платно да е вменено по силата на закон на ответната община,или което да е нейна собственост.Недоказан е и размера на претендираните щети.По отношение на Община *** не са налице предпоставките на чл.50 от ЗЗД за ангажиране на отговорността й.Ищецът не е доказал липсата на сигнализация,към настоящия момент не може да се установи дали шофьорът е управлявал със съобразена скорост,при липса на употреба на алкохол и др.,т.е дали ПТП не е по негова вина.Немотивирано и необосновано първоинстанционният съд приема,че ответникът носи отговорност за поддръжката на пътното платно,където е настъпило процесното ПТП.При анализа на правната уредба,действала към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - 05.07.2016г.,се налага извод,че задължението за поддържането,вкл.текущия ремонт на републиканските пътища,които се намират в границите на градовете,е на АПИ.Участъкът,на който е възникнало процесното ПТП,безспорно е част от републиканската пътна мрежа,поради което Община *** не може да носи отговорност за вредите,които е обезщетил ищецът.Не са събрани и доказателства за валидността на облигационната връзка по процесния застрахователен договор с ОУ към него между собственика на увредения автомобил,като застрахован,и ищцовото дружество.Изплатеното обезщетение на застрахованото лице е извършено неправомерно и неоснователно,тъй като в представените от ищеца ОУ и застрахователна полица липсва клауза за покриването на щети от застрахователно събитие – спукана гума от попадане в дупка на пътното платно.Липсват и доказателства дали застрахователното събитие е заявено в определения за това срок,което е пречка за встъпване в правата на застрахования в условията на регрес срещу Община ***.

В депозиран по делото писмен отговор,по подробно изложени в него съображения,въззиваемата страна,чрез пълномощника си-адв.Д.Д.,***,оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено.Прави искане за присъждане и на сторените разноски.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Обжалваният съдебен акт е постановен от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата форма.Атакуваното решение е постановено при наличие на всички положителни,респ.липса на отрицателни процесуални предпоставки,обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.В съответствие с изложеното,обжалваното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.

Решение №3/12.01.2018г. по гр.д.№ 188/2017г.по описа на Балчишки районен съд е правилно и не съществуват основания за отмяната му.

Неоснователно е възражението на въззивника,че настъпилата щета била недоказана,поради липса на каквито и да било официални свидетелстващи документи,които с обвързваща съда материална доказателствена сила да удостоверяват датата,мястото на увреждането и причинените щети на автомобила.

Доколкото в произшествието няма друг участник,освен водачът на увредения автомобил,а автомобилът е бил в състояние да се придвижи на собствен ход,водачът на МПС „ Рено Каджар“,с рег.№ ******не е следвало да подава до съответната служба за контрол на МВР сигнал за ПТП.Поради неприложимост в случая на изискванията на чл.123,ал.1,т.3,б.“б“ и чл.125,т.8 от ЗДвП не са съставени официални документи,удостоверяващи процесното ПТП,а единствено частни свидетелстващи документи,каквито са заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и декларации за настъпване на застрахователно събитие от ***и ***.Обстоятелството,че тези документи не съдържат неизгодни за издателите им факти,не обоснова извода на въззивника,че същите не доказват обстоятелствата по настъпилото ПТП.Това е така,както защото представените от ищеца и приети по делото доказателства не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК от ответника,настоящ въззивник,така и защото удостоверените с тях обстоятелства се установяват и от останалите,събрани доказателства,каквито са показанията на св.*** и неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на САТЕ.От писмените доказателства и от разпита на свидетеля се установява безспорно,че процесното ПТП е настъпило на 05.07.2016г. в гр.***,по ул.“ Приморска“,в участъка от дом 39 до У-образното кръстовище с „ Панорамен път“.Водачът *** *** е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,в резултат на което управляваният от него лек автомобил „ Рено Каджар“,с рег.№ ***е претърпял щети,като са били увредени предна лява гума и предна лява джанта.Наличната неравност на посочения пътен участък е била така разположена и с такъв размер,че не са позволили на водача да я заобиколи,предвид насрещно движещ се камион.От показанията на св.***,който по никакъв начин не е заинтересован от изхода на процеса,става ясно,че се е движел със скорост 20-30 км./ч.,тъй като пътното платно е било осеяно с множество дупки,поради което не е имало възможност да кара с по-висока скорост.Описаният в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието е безспорно установен от събраните в първоинстанционното дело доказателства,като според вещото лице този механизъм на настъпване на произшествието отговаря на нанесените повреди на автомобила,т.е доказана е и причинно-следствената връзка между механизма на настъпване на ПТП и причинените увреждания на процесния автомобил.Предвид заключението на изготвената и приета САТЕ безспорно установен е и размера на причинените и покрити от застрахователя имуществени вреди.

Несъстоятелни са и възраженията в жалбата,че ищецът не бил доказал липсата на сигнализация,а към настоящия момент не можело да се установи дали шофьорът е управлявал със съобразена скорост,при липса на употреба на алкохол и др.,т.е дали ПТП не е по негова вина.

Установяването на отрицателен факт,какъвто е този за липса на сигнализация,не е в тежест на ищеца.Ако ответникът твърди,че такава сигнализация в случая е била налице,то в негова тежест е било да го установи.По гр.д.№ 188/2017г.подобно твърдение от страна на Община *** нито е правено,нито е доказано.До приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ответникът не е навел и твърдение за съпричиняване на повредите от водача на процесното ПМС,поради превишаване от негова страна на разрешената скорост,употреба на алкохол и др.,поради което навеждането на подобен довод едва във въззивната жалба е недопустимо на основание чл.266,ал.1 от ГПК.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема и,че ответникът носи отговорност за поддръжката на пътното платно,където е настъпило процесното ПТП.Участъкът,на който е настъпило произшествието,е част от републикански път,който минава в чертите на гр.***.При това положение и на основание чл.48,т.2,б.“в“ от Правилника за прилагане на Закона за пътищата/редакцията на нормата в ДВ,бр.60/2014г.,актуална към датата на събитието – 05.07.2016г./ ответната община е била длъжна да организира дейностите по поддържането на републиканските пътища в границите на града,като АПИ участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път,предвидени в бюджета на фонда за текущата година.Неизпълнението от длъжностите лица при Община *** на горепосоченото законово задължение за поддържане на пътното платно в изправност или за навременно сигнализиране на съответната неизправност е причинило вредата,съответно ангажира отговорността на ответника по чл.50 от ЗЗД.

Неоснователно е и възражението на въззивника,че по делото не са събрани доказателства за валидността на процесния застрахователен договор,както и за липса на основание за изплащане на застрахователно обезщетение.Видно от приетата като доказателство по делото застрахователна полица „ ***“,№ *** със срок на действие 10.03.2016г.-10.03.2017г.,към датата на събитието е налице валиден застрахователен договор между ЗАД „ Булстрад ВИГ“ и ЕАД „ Интерлийз Ауто“-Клон Варна,с покритие „Пълно каско“.Съгласно Общите условия,клауза „Пълно каско“ покрива щети,причинени и от ПТП,като в случая покритият риск е ПТП по смисъла на § 6,т.30 от ДР на ЗДвП.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените по делото разноски,в размер на сумата от 300.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.Възражението на въззивника за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на въззиваемата страна е неоснователно,доколкото претендираното такова е в минималния,предвиден в чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/12.01.2018г. по гр.д.№ 188/2017г.по описа на Балчишки районен съд.

ОСЪЖДА Община ***,БУЛСТАТ:***,с административен адрес:гр.***,пл.“ ***„ № 6,представлявана от Кмета ***,да заплати на ЗАД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр. София,пл. „***“ № 5,сторените по вз.т.д.№ 73/2018г.по описа на ДОС разноски,в размер на сумата от 300.00 лв./триста лева/- заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.