О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И Е

№ 206

Гр.Добрич ,19.04.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание,проведено на  деветнадесети април,две хиляди и осемнадесета година,в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА             

                                                                   ЕВА ИВАНОВА

                                                               

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.ч.т.дело № 99 по описа за 2018 година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по  частна жалба на „***“ЕООД,с.В.,община Г.Т.ЕИК-*** ,срещу Определение №31 от 05.02.2018 г. по гр.д.№340/2017 г. на Ген.Тошевски районен  съд,с което производството по цитираното дело е прекратено,поради липса на правен интерес.

           В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно.Сочи се,че съдът неправилно е приел, че след като ответниците не оспорват исковете,те са недопустими.Неправилно съдът приел,че между страните е налице устна уговорка ,като се настоява да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния  съд  за продължаване на процесуалните действия.

            Насрещните  страни по частната жалба Р.Й.А. и ЕТ“***“ не са изразили становище по частната жалбата.

             След като се запозна с делото, съдът намира жалбата за   основателна.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на определението като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело гр.д.№340/2017 г. на Ген.Тошевски районен  съд е образувано по предявени от „***“ЕООД,с.В.,община Г.Т.ЕИК-***  искове за  признаване  за установено, че не е налице прекратяване и разваляне на арендното правоотношение между „ ***„ ЕООД с.В., общ. Генерал Тошево, като арендатор и Р.Й.А. като арендодател по силата на договор за аренда на земеделска земя, вписан под № *, том **, вх. рег. № ** от 30. 12. 2008 год. в СВ Генерал Тошево за имот № **- нива в землището на с. В., община Генерал Тошево с площ 11. 626 дка и имот № ***- нива в землището на с. В., общ. Генерал Тошево с площ от 17. 499 дка; и иск да Да бъде отменено извършеното вписване по партидата на имоти № **- нива в землището на с. В., община Генерал Тошево с площ 11. 626 дка и имот № ***- нива в землището на с. В., общ. Генерал Тошево с площ от 17. 499 дка в Имотния регистър и бъде заличено вписването в имотния регистър по партидата на двата имота на Договор за аренда, вписан по д № 39, том 3, вх. рег. № 1425/ 08. 06. 2017 год. по описа на Служба по вписванията гр. Генерал Тошево.Исковете са с правно основание  по чл. 124 ГПК и по чл. 537, ал.2 ГПК.

  След провеждането на процедурата по чл. 131 ГПК, по която ответниците не са депозирали отговори на исковата молба,съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание,на което са се явили само ответниците.Въз основа на представените от тях обяснения,съдът е приел,че исковете не се оспорват и след като ищецът владее имота,исковете са предявени при липса на правен интерес.Без да отмени определението си за даване ход по същество на делото,съдът неправилно е прекратил производството.

Въззивният съд счита,че обжалваният акт е постановен при неправилно прилагане съдопроизводствените правила.
Правото на иск представлява правомощие на надлежните страни да възбудят чрез иск производство за разрешаване на конкретен граждански спор със силата на пресъдено нещо. Установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е средство за защита на оспорени права при наличие на правен интерес, като самото извънсъдебно оспорване легитимира процесуално надлежната страна. Щом ищецът твърди, че в негова  полза съществува право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения иск. "Интересът от защита произтича от естеството на търсената защита". Само при установителните искове в процедурния закон - чл. 124, ал. 1 от ГПК, е регламентирано изискване за допустимостта на исковата претенция да е налице правен интерес.

Преценката за допустимост на  иска предхожда преценката за неговата основателност. Т. е. съдът е длъжен след постъпване на искова молба и преди разглеждане по същество на спора, да извърши проверка дали претенцията на ищеца е допустима. При извършване на тази проверка съдът се ръководи единствено от наведените от ищеца твърдения в исковата молба - без да обсъжда представените към нея доказателства. За целта, от обстоятелствената част на исковата молба следва да се изведе наличието на абсолютните процесуални предпоставки - правен спор, интерес от търсената защита, надлежност на страните в спорното право, процесуална правоспособност у ищеца, подведомственост на спора. В случай, че се установят всички тези предпоставки, искът е допустим, а това обуславя задължението на съда да го разгледа и постанови акт по същество, обсъждайки вече представените и събрани по делото доказателства.Такава проверка може да се извършва  и по всяко време, докато е висящо делото, тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно в течение на производството.

 Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че с установителния иск по  чл.124, ал.1 ГПК иск може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена.

  Последователна е практиката на ВКС ,а така също правната доктрина , че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил ”разумна субективна преценка”. Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, както е в разглеждания случай, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна. Единствено при открита за ищеца възможността да се предяви осъдителен иск, правният интерес в хипотезата на чл.124, ал.1 ГПК, от предявяване на установителен иск отсъства. 

    В настоящия казус, първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по допустимостта на иска, обсъждайки и доказателствата по делото.

    В случая първоинстанционният съд е направил извод за недопустимост на иска не съобразно това законово указание, а след като служебно е предприел действия по анализ на приложените към исковата молба доказателства. Действията по събирането на доказателства, относимостта им към спора и анализа на същите са последващи, след даване ход на съдебното производство - чл. 142 и чл. 148 ГПК.

Съобразно изложените мотиви, обжалваното определение да се отмени   и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

   Като се води от гореизложеното,Добрички                     окръжен съд

 

О   П    Р    Е    Д     Е    Л    И :

 

  ОТМЕНЯ Определение №31 от 05.02.2018 г. на Ген.Тошевски районен  съд,постановено  по гр.д.№340/2017 г. ,с което производството по делото е прекратено ,поради липса на правен интерес.

  ВРЪЩА делото на Ген.Тошевски районен  съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

  Определението не  подлежи на  обжалване.

          

 

 

       Председател:                                            Членове:  1.

 

 

                                                                                                2.