О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 226

 

Гр. ДОБРИЧ 26.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и шести април 2018г. в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. СТОЕВА

                               Е.ИВАНОВА

                               Г.ПАВЛОВ                     

 

         Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Теменуга Стоева в.ч.т.д. № 108/2018г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 1 и следващите от ГПК.

        

         С Определение № 35 от 12.02.2018г. по гр.д. № 434 по описа на Районен съд – Т. за 2017г. е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

         Недоволен от така постановения съдебен акт останал ищецът Земеделска кооперация „Н.“, с. О., общ. Т. с ЕИК ***, представлявано от управителя Реха Алит Даил, който го обжалва.

         Частната жалба е подадена от процесуално легитимно лице и в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и като такава е ДОПУСТИМА.

         Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

 

         Добричкият окръжен съд, като се запозна с изложеното в жалбата, както и с материалите по делото, намира за установено следното :

         Производството пред първата инстанция е образувано по повод искова молба от Земеделска кооперация „Н.“, с. О., общ. Т. с ЕИК ***, представлявано от управителя Р.А.Д.срещу Ю.Д.Б.с ЕГН **********, Б.Д.А.с ЕГН **********, Б.Д.А.с ЕГН **********, В.А.О.с ЕГН **********, С.А.К.с ЕГН **********, А.Х.О.с ЕГН **********, П.А.Н.с ЕГН **********, Н.А.Ф.с ЕГН ********** и А.А.А.с ЕГН **********. Петитумът на исковата молба се състои в искане да бъде признато между страните по делото съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда, вписан в Служба по вписванията – Т. под №***, том І, вх. рег. № ***/14.04.2014г. по отношение на имот № *** в землището на с. О., общ. Т., с площ от 40,003 дка, както и отмяната на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК на извършеното под № 157, том 2, вх. рег. № 1263/19.06.2017г. на Служба по вписванията – Т., вписване на молба за прекратяване на горепосочения договор за аренда.

         С разпореждане № 17 от 04.01.2018г. първоинстанционният съд е указал на ищеца да бъдат изправени нередовности на исковата молба, а именно – в седемдневен срок от получаване на разпореждането да бъде представена изцяло нова искова молба и доказателства към нея, по която съдът да направи преценка по отношение на кои страни и кой договор за аренда се претендира предявения от ищеца положителен установителен иск.

         Поради неизпълнение на дадените с цитираното разпореждане указания с Определение № 35 от 12.02.2018г. Районен съд – Т. е прекратил производството по  гр.д. № 434 по описа на Районен съд – Т. за 2017г.

         За да постанови обжалваното определение, РС – Т. е приел, че е налице неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал.3 от ГПК.

         Въззивната инстанция не споделя доводите на районния съд поради следните съображения: Съгласно чл. 129 от ГПК съдът проверява редовността на исковата молба съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК. Разпоредбата на чл. 127 от ГПК изрично изброява реквизитите на исковата молба, а чл. 128 от ГПК посочва какви следва да бъдат приложенията към нея /ИМ/. В случая ищецът е представил като писмено доказателство договор за аренда, касаещ лице, различно от ответниците, както и недвижим имот, различен от посочения в исковата молба. Тази неточност обаче не притежава качеството на „нередовност“ по смисъла на чл. 129 от ГПК, което от своя страна опорочава процедурата по чл. 129, ал. 3 от ГПК – връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите.  Както е посочено в частната жалба, към исковата молба е приложена надлежно вписана молба до Службата по вписвания – Т., за едностранно прекратяване на договора за аренда, визиран в ИМ. Молбата до Службата по вписвания изхожда от ответниците по гр.д. № 434 по описа на Районен съд – Т. за 2017г. и е в състояние да послужи за удостоверяване на правния интерес на ищеца.

         Въз основа на изложеното Въззивната инстанция намира, че районният съд неправилно е прекратил производството гр.д. № 434 по описа на Районен съд – Т. за 2017г. на осн чл. 129, ал. 3 от ГПК.Като незаконосъобразно обжалваното определение следва да бъде отменено.

 

 

По гореизложените мотиви Добричкият окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И

 

         ОТМЕНЯ Определение № 35 от 12.02.2018г. по гр.д. № 434 по описа на Районен съд – Т. за 2017г. , с което е прекратено производството по същото дело.

         ВРЪЩА делото на Районен съд – Т. за продължаване на съдопроизводствените дейности.

 

         Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.