О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 223

                гр.Добрич 26.04.2018 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на двадесет и шести април                 

през две хиляди и осемнадесета                              година в състав:

                                                      

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

                                                                                 Г.ПАВЛОВ   

                                                                                                                                                                              

при  секретаря …………………….................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева..........В.ч.т.д.№114

от 2018г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

     Производството е по чл.418 ал.ІV от ГПК.

     Постъпила е частна жалба от „***“ЕАД,ЕИК*** ,със седалище и адрес на управление:гр.С.      ,ул.“***“№19,представлявана от И.Ф.–юрисконсулт на „***“ЕАД-РЦ Варна,срещу Разпореждане от 26.03.2018г.по ч.гр.д.№1215/2018г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му,с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителя на кредитополучателите –С.Я.Д.по Договор за кредит за текущо потребление ,сключен на 26.01.2015г.

    Жалбата е подадена в законоустановения срок ,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

    За да отхвърли заявлението по чл.417 от ГПК по отношение на поръчителя,районният съд е приел,че на поръчителя също следва да се връчи уведомление за обявяване на задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми,а такова безспорно не е изпращано и връчвано на поръчителя.

   Макар да е налице противоречива съдебна практика,цитирана от районния съд в обжалваното разпореждане и тази,цитирана в жалбата на заявителя,Окръжният съд споделя становището на ВКС,изразено в  посочените в разпореждането на районния съд съдебни актове.Макар и акцесорно задължение,спрямо това на главните длъжници,задължението на поръчителя има самостоятелен характер и за възникване на отговорността му следва да се спазят изискванията на чл.60 ал.2 от ЗКИ,а именно волята на кредитора да направи задължението изцяло и предсрочно изискуемо да бъде доведена до знанието както на главния длъжник,така и на поръчителя по договора.В този смисъл е и становището на правната доктрина,а именно ,че изискуемостта на главния дълг не е достатъчна,за да се насочи кредитора към поръчителя.Необходимо е да настъпят предпоставките на чл.69 от ЗЗД отделно и за отговорността на поръчителя-така А.К.-Облигационно право,Обща част ,второ издание.

   Правилен и законосъобразен е извода на районния съд,че в случая спрямо поръчителя не са се осъществили предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост-обявяването й и свеждането й до знанието на поръчителя,преди започване на заповедното производство.

   С тези мотиви като правилно и законосъобразно обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

   Водим от горното Окръжният съд,

      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   ПОТВЪРЖДАВА    Разпореждане от 26.03.2018г.по ч.гр.д.№1215/2018г.по описа на РС гр.Добрич, в частта му,с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителя на кредитополучателите –С.Я.Д.по Договор за кредит за текущо потребление ,сключен на 26.01.2015г.

   Определението е окончателно.

  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.           2.