Р Е Ш Е Н И Е

№ 100 , гр. Д., 09.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА С.А

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от Председателя гр. д. № 153 по описа на Д.кия окръжен съд за 2015 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, вх. № 1637/ 09.03.2015 г., с която А.С.В., с ЕГН **********, и Д.В.С., с ЕГН **********,***, са предявили против В.А.С., с ЕГН **********, с. а., иск за отмяна на 1/ 2 ид. част дарението на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 1 545 кв. м., с идентификатор № **по кад. карта на с. К., ведно с 1/ 2 ид.част от построените в него: жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., състояща се от приземен етаж от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор, която сграда е с идентификатор **по кад. карта на с. К.; заведение за обществено хранене - ресторант „Г.” със застроена площ от 341 кв. м., съставляващо търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, разположено в западната част на имота, с идентификатори с №№ **и **по кад. карта на с. К.; заведение за обществено хранене „П.“ със застроена площ от 73 кв. м., състоящо се от търговско помещение, складови и подготвителни помещения, с идентификатори с №№ **и № **по кад. карта на с. К., което дарение е обективирано в нотариален акт № ** т.** рег. № ** дело 875/ 2003г. на нотариус О.О.с район на действие РС гр. Б., вписан под № на НК гр..

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, няколко години след сключване на договора за дарение, през 2013 г. /както е посочено в нотариалната покана, отправена до ответника/, здравословното състояние на ищеца А.С.В. се влошило, заболял от множество заболявания: заболяване на сърдечно – съдовата система, желязо дефицитна анемия, хронично изострена левостранна сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, преден миокарден инфаркт в хроничен стадий, хипертонична болест ІІІ стадий - сърдечна и мозъчна форма, хипертонично сърце, атеросклероза на аортата, хидроцеле в ляво, хроничен гастрит, сърдечна недостатъчност, белодробен застой, предсърдно мъждене, кръвоизлив в стомаха. Двукратно бил хоспитализиран в УМБАЛ „С.М.“ в гр. В., като при последния му болничен престой по повод кръвоизлив в стомаха му били поставени диагнози „гастритис ерозива сангвиналис, езофагитис ерозива сангвиналис, мелена“. Здравословното състояние на първия ищец налагало специално лечение, отделяне на средства за лекарства и специализирани медицински прегледи, спазване на специален диетичен режим, които били свързани с допълнителни разходи за лекарства и консумативи. Ищците не били в състояние да си позволят такива разходи, тъй като не разполагали със средства и имущество за това. Единствените им доходи били от пенсия в размер на по 154. 50 лв. за всеки от тях. Тези средства не били достатъчни за закупуването на лекарства, храна, облекло и за воденето на един нормален живот. Поради тази причина изпратили на 16.07.2014 г. нотариална покана до ответника – техен син, да започне да им заплаща месечна издръжка в размер на по 500 лв. месечно и за двамата. На поканата той отговорил, че лично, трайно и непрекъснато е поемал грижите за родителите си, включително е плащал всички разходи за лекарства, медицински прегледи и изследвания, разходите за храна, отопление консумативи, като по този начин им осигурявал нормален и достоен начин на живот. Посочил, че разходите, които правел, надвишавали сумата от 500 лв., поемал ги лично и изцяло и щял да продължи така и занапред. Според ищците, посоченото от ответника не отговаряло на истината, тъй като сами заплащали всички разходи и никога не са разчитали на помощта на сина си. Било невярно и създаващо внушение, че той поемал изцяло тяхната издръжка, а изложеното от него, че ищецът А.С. прекарвал значително време в игрална зала и било възможно да е натрупал дългове било обидно и недостойно, като направено от човек, на когото ищците прехвърлили безвъзмездно половината от имуществото си. Според тях, независимо от формално декларираното съгласие за плащане на издръжка, ответникът фактически отказвал да им изплаща месечна издръжка, от която се нуждаели, за да си помогнат в домакинството, да посрещнат ежемесечните си разходи за храна, облекло, консумативи, лечение и пр., поради което и на основание чл. 227 ал. 1 б. В от ЗЗД настояват за отмяна на дарението, претендират разноски.

На 02.04.2015 г. А.С.В. и Д.В.С. подали искова молба, подписана лично от тях.

Ищецът А.С.В. е починал на 08.07.2015 г. На 06.01.2017 г. е починала Д.В.С.. По реда на чл. 227 ал. 1 от ГПК са били конституирани като ищци техните наследници – синовете на починалия на 15.02.2014 г. техен син Б. А.С. – А.Б.С. и Д.Б.С.. Производството е било прекратено по отношение на 1/ 2 част от иска, тъй като ответникът В.А.С. е съвместявал качеството на ответник и ищец.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът В.А.С., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на предявената претенция, тъй като исковата молба не била подписана от ищците. Тя не била изготвена и подписана от тях. Подписите видимо се различавали от тези на родителите му. Д.В.С. страдал от силен тремор на ръцете, което налагало подписването му посредством отпечатък от пръст. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника настоява за процесуална недопустимост на воденото производство, тъй като първоначалните ищци са нямали воля за водене на процеса, а Д.С. страдал и от тежка деменция, която му пречела да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В.А.С. бил в брак с Д.Р.С. към момента на сключване на договора за дарение. Исковата претенция била неоснователна, тъй като ответникът покривал всички нужди на родителите си: заплащал ел. енергия, вода, данъци и такси, закупувал храна и лекарства, осигурявал медицински грижи. Никога не отказвал на родителите си финансова или каквато и да е друга помощ. Ищците живеели в процесния недвижим имот в с. К. и нямали жилищни нужди. До 2010 г. процесните имоти били отдавани под наем на Н.О.Н., а от този момент – от Б. А.С. – брат на ответника, починал на 15.02.2014 г. и от двамата му синове Д. и А. С.. Ответникът вложил в ремонт на заведенията сумата от 50 000 лв. През юли 2014 г. получил нотариална покана от родителите си, която оспорва да е подписана от тях и изразява становище, че те не са интелектуалните и автори. Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените в исковата молба и в отговора по чл. 131 от ГПК твърдения и възражения, и ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № ** т.** рег. № ** дело 875/ 2003г. на нотариус О.О.с район на действие РС гр. Б., вписан под № ** на НК гр. С., А.С.В. и Д.В.С. дарили на своите синове Б. А.С. и В.А.С. собствения си недвижим имот: поземлен имот – дворно място, , цялото с площ от 1 545 кв. м., с идентификатор № **по кад. карта на с. К., ведно с 1/ 2 ид.част от построените в него: жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., състояща се от приземен етаж от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор, която сграда е с идентификатор **по кад. карта на с. К.; заведение за обществено хранене - ресторант „Г.” със застроена площ от 341 кв. м., съставляващо търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, разположено в западната част на имота, с идентификатори с №№ **и **по кад. карта на с. К.; заведение за обществено хранене „П.“ със застроена площ от 73 кв. м., състоящо се от търговско помещение, складови и подготвителни помещения, с идентификатори с №№ **и № **по кад. карта на с. К..

По силата на н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № * т. *рег. № ** дело № 562/ 16.08.2013 г. Б. А.С. продал на В.А.С. собствената си 1/ 2 ид. част от гореописаните имоти.

На 16.07.2014 г. дарителите изпратили до В.А.С. нотариална покана, в която сочили, че здравословното им състояние е влошено, а нуждите им от лекарства, медицински прегледи и лечение са нараснали. Тъй като доходите им не позволявали покриването на тези нужди и не разполагали с имущество, от което да се издържат, са заявили искане ответникът да им заплаща месечна издръжка в размер на по 500 лв. и за двамата, считано от датата на връчване на поканата.

На 26.07.2014 г. В.А.С. изпратил до родителите си отговор на нотариална покана, в която е посочил, че след сключването на договора за дарение лично, трайно и непрекъснато е поемал грижите и издръжката им и реализираните от него разходи надвишавали сумата от 500 лв. на месец, като по този начин им осигурявал стандарт на живот над средния. Поемал изцяло за своя сметка разходите за консумативи /ток, вода, кабелна телевизия/. Разходите за изхранването им били за негова лична или на собственото му заведение сметка и занапред щял да продължи да го прави. Твърденията им за нараснали нужди от лекарства и лечение не били подкрепени от документ, който да ги удостоверява, която изисквал, за да може да докаже разходите си, които е сторил като техен син. А.В. всеки ден прекарвал време в игралната зала в с. К. и харчел големи парични суми за хазартни игри. Затова предполагал, че предаваната от него сума нямало да бъде изхарчена по предназначение, като не отказвал да дава издръжка, а щял да продължи да я дава, като поема и в бъдеще техните разходи. Родителите през 2016 г. продали собствени имоти на стойност около 15 000 лв., която сума осигурявала издръжката им за сериозен период от време. В тази връзка е представил нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № * т. * рег. № ** дело № 796/ 31.08.2011 г., с която А.С.В. и негови сънаследници са продали два съсобствени недвижими имота на обща стойност 5 600 лв.

Няма доказателства издръжка да е плащана в парични средства от страна на ответника след получаване на нотариалната покана.

От представените удостоверения от, ТП – Д. се установява, че Д.В. В. и А.С.В. са получавали пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 154. 50 лв. всеки.

От приложеното по делото постановление от 26.05.2015 г. на РП гр. Б. по пр. пр. № 269/ 2015 г. се установява, че е отказано образуване на наказателно производство по повод сигнал, подаден от В.А. С. за това, че родителите му са напуснали дома си в с. К.. В постановлението е посочено, че Д.С. се е явила лично в РПУ А. и е потвърдила, че след скарване на 10.05.2015 г. между внука и Д.С. и сина и В.С. двамата със съпруга и решили да отидат по собствено желание в дома на внука си в гр. В..

Приложено е и постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 01.06.2015 г. по пр. пр. № 228/ 2015 г. по описа на РП гр. Б., образувано по сигнал на Д.Б.С., че на 23.04.2015 г. чичо му В.А.С. взел негови лични вещи от заведенията в с. К..

По подаден от Д.Б.С. сигнал, че на 10.05.2015 г., когато пристигнал в с. К., за да вземе баба си и дядо си в гр. В., тъй като се нуждаели от специални грижи, чичо му В.А.С. го обиждал, блъскал и му отправил закани за убийство, била образувана пр. пр. № 244/ 2015 г. по описа на БРП, приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 02.07.2015 г.

Представени са четири бр. епикризи от УМБАЛ „С.М.“ гр. В. за хоспитализацията на А.С.В., в които са посочени следните заболявания „хронична изострена левостранна сърдечна недостатъчност, III функционален стадий; исхемична болест на сърцето; преден миокарден инфаркт в хроничен стадий; хипертонична болест на сърцето, III стадий, висока степен, сърдечна и мозъчна форма, хипертонично сърце; атеросклероза на аортата; хидроцеле в ляво; хроничен гастрит; желязодефицитна анемия“, а също така е посочена диагноза „гастритис ерозива сангвинананс, езофагитис ерозива сангвинанс, мелена“ и „остър хеморагичен гастрит, мелена“.

За заболяванията си А.С.В. е приемал лекарства, изписвани по рецептурна книжка на НЗОК.

Приложен е амбулаторен лист от 31.07.2012 г. от лекар – специалист за преглед на Д.В.С., в който и е поставена диагноза „неврастения“.

По реда на чл. 176 ал. 1 от ГПК ищцата Д.С. е дала обяснения в съдебно заседание. Заявила е, че иска съдът да постанови връщане на имота им и издръжка, тъй като синът и В. не им помагал. Двамата ищци се оправяли сами, а грижи за тях полагал внукът им М., син на починалия им син Б.. Потвърждава, че сама е подписала исковата молба. Съпругът и също подписал, той бил напълно нормален, но не могъл да се яви в съдебно заседание, тъй като бил трудно подвижен, с памперс. По повод предявена и от съда бележка, представена от ответника /л. **, т. * в която той е твърдял, че Д.С. е описвала парите, дадени на внука и М., същата е заявила, че почеркът не е нейн, не е попълвала и подписвала такава бележка. Заявила е, че съпругът и понякога играел за 5 лв. на ротативките в игралната зала в с. К., за което тя лично му давала пари. Д.С.В. бил умствено здрав, „нормален“. На П.та бил направено освежаване, а не основен ремонт. Лекарствата закупували сами и внукът им М. им купувал.

Ответникът подал искови молби за поставяне под пълно запрещение на своите родители. По молбата за запрещение на Д.В.С. било образувано гр. д. № 1506/ 2015 г. по описа на ОС гр. В., преобразувано в гр. д. № 23/ 2016 г. по описа на ДОС. С решение № 208/ 21.07.2016 г. искането на В.А.С. за поставяне на Д.В.С. под пълно запрещение било отхвърлено. Решението било обезсилено, а производството по делото – прекратено с определение № 96/ 14.02.2017 г. по в. гр. д . № 9/ 2017 г. по описа на Апелативен съд гр. В. поради смъртта на Д.С.. По молбата за пълно запрещение на А.С.В. било образувано гр. д. № 541/ 2015 г. по описа на ДОС, прекратено с определение № 765/ 08.09.2015 г. поради смърт на последния.

Във връзка с твърденията на ответника, че към момента на подаване на исковата молба в съда първоначалният ищец А.С.В. не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си са представени пълномощно в полза на ответника, както и договор за продажба на дружествен дял от 21.02.2014 г., по силата на който В.А.С. и Д.Р.С. са продали на А.С.В. общо 50 дружествени дяла по 100 лв. всеки от „Ю.П.“ ООД.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Св. Н.К.С., съсед и приятел на ищеца Д.Б.С., е заявил, че познава първоначалните ищци от около 2013 г., когато живеели в с. К., а през 2015 г. се преместили в гр. В.. Двамата били подвижни, можели да се обслужват сами. Дядо му имал болно сърце, не бил добре със слуха, баба му била трудно подвижна. Имали нужда от снабдяване, затова давали поръчки на внука си М., а той им купувал стоки и лекарства. Пенсията си я вземали сами, а когато не можели я вземал внукът им, който им я е давал и давал допълнително средства. Бил с ищците, когато посещавали А.С.В. в болницата, когато имал възпаление на стомаха. Свидетелят разговарял с него, той бил добре, четял, гледал телевизия, бил ориентиран за време и място. Когато те можели да се свържат с внука си М., А. и Д. С. се обаждали по телефона на свидетеля. Пенсията им била по около 150 лв., включително ходили до с. К. да я взимат с автомобил на свидетеля. Той знаел, че възрастните хора са изгонени от дома си от своя син, за което те лично споделили с него. Пред П.та имало полиция. Прибрал ги Д.Б.С. в неговия апартамент в гр. В., като за целта до с. К. го отвел свидетелят с неговия автомобил. Когато пристигнали, видял възрастните хора седнали на тротоара, качили в автомобила вещите им и тях самите и ги отвели в апартамент на ул. „Ц.Б.“ в гр. В., където живеел внукът им М..След като починал дядо А., баба Д. се преместила на квартира и след няколко месеца починала и тя.

Св. А.Х.Т., в приятелски отношения с Д.Б.С., е заявила, че заедно с него са посещавали в с. К. баба му и дядо му, веднъж им носели покупки. Преместили се в гр. В., защото били изгонени от дома им в с. К., както самите възрастни хора споделяли със свидетелката. Дядо А. недочувал, имал слухов апарат в ухото, имал високо кръвно налягане и сърдечни проблеми. Баба Д. имала проблеми с костите и била трудно подвижна, но перяла и готвела, не можела да ходи до магазина и давала заявки на внука си Д. да им купува хранителни продукти. Те били осигурявани от него или от приятелката му /понастоящем съпруга/, която носела храна на възрастните хора и ги посещавала. Д.Б.С. купувал лекарства и осигурявал всичко необходимо за възрастните хора, за което понякога изпадал във финансова нужда и взимал пари в заем от св. Н.С.. За чичото на М. /ответник по делото/ свидетелката твърди, че знаела от възрастните хора, които били разочаровани, баба Д. включително се разплаквала, като питали внука си дали сина им няма да ги посети. Първоначално в гр. В. възрастните хора живеели заедно с Д.Б.С., свидетелката посещавала дома им поне веднъж седмично. След смъртта на дядо А. и продажба на къщата, баба Д. се преместила да живее на друго място. Свидетелката отрича който и да е от първоначалните ищци да е имал проблеми с адекватността.

Св. Я.В.С., син на ответника, е посочил, че през 2015 г. баба му и дядо му изчезнали от имота, в който живеели в с. К.. Тъй като според него не били добре психически и често се губели, пуснали жалба в полицията в к. к. „А.“*** имало П. и ресторант, които първоначално, до 2011 г., били отдавани под наем срещу сумата от около 23 000 лв. за П.та и между 15 000 лв. и 17 000 лв. за ресторанта. Наемът бил получаван от баба Д.. След 2011 г. заведенията били работени от настоящия ищец Д.Б.С., до 2013 г. Причината била проблемите, които Д. имал с алкохол и наркотици, за което лежал във В.Б.в гр. В.. След 2013 г. заведенията били работени от неговото семейство, направили голям ремонт, като направили ремонт и на жилището, обитавано от първоначалните ищци. Ежегодно давали в края на сезона средства на А. и Д. С., напр. през месец септември 2014 г. им дали сума в размер на 20 000 лв. Те не изпитвали никакви финансови затруднения, а семейството на свидетеля им осигурявали продукти, лекарства, плащали ток, вода и всичко необходимо. Дядо А. обичал да играе на машинки. И двамата били много възрастни и имали проблем с ориентацията, за което вземали лекарства. А.С.В. бъркал свидетеля и неговия баща, не успявал да ги познае. След смъртта на Б. А.С., психическото състояние на баба Д. рязко се влошило. Дядо А. имал тежка съдова деменция, за което постъпил в болница. Имал психични проблеми, които започнали през 2010 г., през 2014 г. състоянието му се силно се влошило. Бил комарджия и играел на машинки. След смъртта на чичо му баба Д. имала психически проблеми - търсела го по телефона, говорела за него все едно е жив. Често се губели и били търсени из селото. Ищецът Д.Б.С. взел двамата възрастни хора при себе си, за да може да иска отмяна на дарението, което те направили в полза на баща му.

Св. Н. О. Н. е бил наемател на заведенията в с. К., като договорът бил сключен с В. и Б. С.. Наемът бил 20 000 лв. и ги плащал на Д.С. на вноски. Смъртта на сина им Б. им повлияла зле – здравословното състояние на дядо А. се влошило и не познал свидетеля, когато той го поздравил, а баба Д. била отчаяна. Дядо А. играел всеки ден на машинки. Ответникът споделил със свидетеля, че родителите му изчезнали, като в последствие станало ясно, че са в гр. В. при внука си Д.. Свидетелят не знае причините за преместването. За смъртта на А.С. В. св. Н. съобщил на В.С..

По делото всяка от страните е ангажирала гласни доказателства относно това, как е бил уведомен ответника за смъртта на Д.В.С.. Независимо, че е допуснал събирането им, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да ги обсъжда, тъй като фактът за съобщаването на смъртта на първоначалната ищца не е релевантен за предмета на спора, който е изпадането на първоначалните ищци в нужда и непризнателността от страна на ответника. Всъщност показанията на тези свидетели А.А.Я. и Я.В.С. се ползват от всяка от страните за установяване отново на твърденията и възраженията в исковата молба и в отговора, но по отношение на тях тези гласни доказателства са преклудирани, тъй като искането им е отправено след първото по делото заседание, без наличие на нови или нововъзникнали факти, които да допуснат късното им събиране.

Всяка от страните е представила касови бележки за заплащане на консумативи и хранителни стоки.

В хода на производството са назначени различни съдебни експертизи.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно графическа експертиза, че подписите в първоначалната искова молба, рег. № 1637/ 09.03.2015 г., подадена от А.С.В. и Д.В.С. не са положени от тях.

Съобразно заключението на вещото лице по назначената СМЕ, първоначалният ищец А.С.В. е страдал от следните заболявания: хронична изострена левостранна сърдечна недостатъчност, III функционален стадий; исхемична болест на сърцето; преден миокарден инфаркт в хроничен стадий; хипертонична болест на сърцето, III стадий, висока степен, сърдечна и мозъчна форма, хипертонично сърце; атеросклероза на аортата; хидроцеле в ляво; хроничен гастрит; желязодефицитна анемия. Основната му диагноза е била хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, а придружаващи – левокамерна сърдечна недостатъчност, мозъчно съдова болест, предсърдно мъждене. За лечение на тези заболявания на ищеца са били предписвани лекарства, реимбурсирани частично от НЗОК. Нито едно от тези заболявания не е изисквало придружител.

По искане на ответната страна съдът е назначил СПЕ относно психичното състояние на А.С.В. към м.02.2015 г. От заключението на вещото лице става ясно, че първоначалният ищец е страдал от смесена корова и подкорова съдова деменция. С голяма вероятност генерализираният атеросклеротичен процес е имал няколко годишна давност преди смъртта му и е бил определен от физиологичните възрастови психични промени, съчетани с неблагоприятните психични промени, предизвикани от наличните у него хранични сърдечно – съдови заболявания. Според вещото лице дементно определеното му поведение е било валидно към м.02.2015 г., поради което А.С. В. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От заключението по назначената СПЕ относно психичното състояние на Д.В.С. към м.02.2015 г. се установява, че е била психически здрава и е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи.

Назначена е повторна тричленна СПЕ, от заключението по която се установява, че първоначалната ищца Д.В.С. е страдала от леко когнитивно нарушение, най – близко до леко нарушаване на познавателните способности, вероятно със съдова генеза предвид данните за хипертоничната болест, от която е страдала. Вещите лица са категорични, че не е страдала от деменция, не е било налице упадък на паметта и мисленето до степен да не е състояние да изпълнява дейности от ежедневния бит. По повод приложения по делото амбулаторен лист, в който на първоначалната ищца е била поставена диагноза „неврастения“, вещите лица сочат, че тя не представлява психично заболяване в тесния клиничен смисъл. Поради тези съображения вещите лица са дали заключение, че първоначалната ищца Д.С. не е страдала от психически заболявания, които да са и пречели да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. На вещите лица е бил поставен и въпрос относно възможността, с оглед възрастта, здравето и психичното и състояние, същата да не е била в състояние да преценява ситуациите и да се поддава на лесно внушение. Заключението им е било, че теоретично може да се предположи, че е била податлива на внушение за ситуации с най – близките и хора. В съдебно заседание вещите лица са уточнили, че Д.С. би се повлияла от поведението на определени хора, когато е свързано с близки и роднини. Въпреки наличието на катативното свръхценностно мислене, което е свързано с отношенията и начина, по който се възприема средата и хората, при което е налице фиксиране в някакви отношения, свързани с възприемането в по – добра светлина на хора, които обичаш и обратното, вещите лица не са намерили доказателства за грубо изопачаване на действителността, т. е. ищцата да пресъздава неща или ситуации, които да не са се случили в действителност. Също така са заявили, че тя не би могла да заучи цели пасажи, да промени факти и данни за обстоятелства и събития.

Съдът е назначил СИЕ относно необходимата сума за издръжка на първоначалните ищци, която се включва в консумативните разходи за поддържане на домакинството, разходите за храна, облекло и лекарства, както и други разходи от потребителската кошница. Вещото лице е дало заключение, че за 2013 г. тези разходи възлизат на 736 лв. месечно, за 2014 г. – 760 лв. месечно и за 2015 г. – 777 лв. месечно.

От допълнителното заключение по СИЕ относно средствата, платими от А.С.В. за лекарства, необходими за лечение на хронични заболявания, вещото лице е дало заключение, че при съобразяване процента на реимбурсиране от НЗОК сумата възлиза на 273. 87 лв. за периода от 2013 г. до 2015 г., като за 2014 г. няма данни да са закупувани лекарства по НЗОК. Относно размера на средствата, представляващи парична равностойност на предоставените допълнителни грижи за домакинството, вещото лице е посочило, че тази стойност в частния сектор е предмет на договаряне. Единствено в съответствие с чл. 103 от КСО, в случаите на пенсионери с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ/, е определена добавка към пенсията им в размер на 75 на сто от социалната пенсия за старост. За периода 2013 г. – 2015 г. тази добавка би възлизала сумарно на 2 442. 92 лв.

При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявеният от А.С.В. и Д.В.С., заместени по реда на чл. 227 от ГПК от своите наследници Д.Б.С. и А.Б.С., против В.А.С. иск с правно основание чл. 227 ал. 1 б. В от ЗЗД е процесуално допустим и страните са легитимирани да участват в процеса.

Ответникът В.А.С. е придобил собствеността върху имотите по време на сключен граждански брак. Участието на съпругата като необходим другар в процеса е лишено от основание, доколкото придобивното му основание е безвъзмездна правна сделка. В тази връзка изложените от ответника възражения за недопустимост на иска са неоснователни.

Както в отговора на исковата молба, така и в хода на устните състезания процесуалният представител на ответника е поддържал становището за процесуална недопустимост на заявената претенция на няколко различни основания:

Първоначалната искова молба не била подписана от А.С.В. и Д.В.С. като нейни податели. А.С.В. страдал от съдова деменция, която го препятствала да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което не е бил в състояние да изрази правновалидна воля да предяви иска и да подпише исковата молба. Д.В.С. също не била в състояние да разбере същността на иска, който предявява, не е изразявала воля да отмени дарението. Фактически и двамата първоначални ищци били подведени от своите внуци – настоящи ищци, чиито действия били насочени към провеждането на този иск.

Така релевираните възражения Окръжният съд намира за неоснователни, предвид следното:

Първоначалната искова молба, рег. № 1637/ 09.03.2015 г., е подадена от А.С.В. и Д.В.С. и носи два подписа, за които заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза сочи, че не са положени от тези лица. Което и да е лицето, подписало исковата молба, няма данни да е притежавало пълномощия за предявяване на иска. Следователно е налице нередовност в исковата молба като подадена от лице без представителна власт. Тази нередовност е отстранена с подаването на искова молба, подписана от А.С.В. и Д.В.С.. Това не представлява нова искова молба, както неправилно твърди ответника, тъй като представлява молба, с която се отстраняват нередовностите в първоначално подадената искова молба. По този начин искова молба, рег. № 1637/ 09.03.2015 г. е станала редовна от момента на депозирането и в съда и го е сезирала надлежно с предявения иск.

По отношение твърдението, че с оглед възрастта си, здравето, интелектуалното си ниво и психично състояние Д.В.С. не е могла да разбира същността на предявената искова претенция, то твърденията се приемат от съда за неоснователни. Заключенията по СПЕ са категорични, че тя не е страдала от психично заболяване и е била във възможност да ръководи постъпките си. Още повече, по реда на чл. 176 от ГПК същата е дала обяснения по делото, в които ясно, макар и с обикновени думи, е заявила какъв е предмета на делото. В заключението си вещите лица по тричленната експертиза са категорични, че Д.В.С., макар и да е фиксирала отношенията си с близките и роднините си, не е била податлива на внушаемост в такава степен, че да изопачава истината. Следователно не съществува никакво съмнение, че действията и по предявяване на иска са били израз на нейната воля.

Ответната страна настоява, че първоначалният ищец А.С.В. е бил недееспособен, което води до процесуална недопустимост на иска, предявен от него. Тези възражения не се споделят от настоящата инстанция.

По отношение подписа на първоначалния ищец в исковата молба, то важат същите съображения, изложени по – горе, че се касае за нередовност на първоначалната искова молба, отстранена с подадената в последствие и подписана лично от А.С.В. искова молба.

По делото е прието заключение, че първоначалният ищец е страдал от съдова деменция, която е препятствала възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, следователно не е имал воля да предяви иск за отмяна на дарението.

На първо място настоящият съдебен състав не счита, че правилата на недействителността на правните сделки следва да се прилага по аналогия. Правото на иск е средство за защита на материални субективни права и в този смисъл подаването на исковата молба съставлява единствено процесуално действие. В ЗЗД са предвидени пороци, в резултат на които правните сделки страдат от съществени недостатъци, които обусляват нетърпимостта им в правния мир. Наведените в отговора на исковата молба твърдения не обуславят абсолютна недействителност на изявлението на ищеца, дори да се приеме, че то е насочено към промяна в правната сфера на страните по спора. Единствено твърдението за нищожност като най тежък и непоправим порок в едно волеизявление може да се разглежда под формата на възражение или дори да се следи служебно от съда. Твърденията на ответника, че първоначалният ищец не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си не съставляват възражение за абсолютна недействителност. Освен това тези си твърдения страната настоява да са основателни поради заключението на вещото лице по назначената СПЕ. Това заключение се приема от съда с резерва, доколкото е изготвено след смъртта на А.С.В. и се базира единствено на приложените доказателства, но не и на личен преглед на лицето. Ангажираните гласни доказателства по делото сочат, че преди смъртта си първоначалният ищец е разбирал действията си и е могъл да ги ръководи. Индиция за това е и договорът за продажба на дружествени дялове от 21.02.2014 г., по силата на който В.А.С. и Д.Р.С. са продали на А.С.В. общо 50 дружествени дяла по 100 лв. всеки от „Ю.П.“ ООД, за която сделка ответникът не твърди да е нищожна. Следователно Окръжният съд приема, че не са налице категорични доказателства А.С.В. да е бил недееспособен към момента на депозиране на исковата молба в съда. Дори в този случай обаче на подаването на исковата молба следва да се придава значение единствено на процесуално действие, насочено към защита на материални субективни права. Предявяването на иск от недееспособно лице не влече недопустимост на претенцията, а води до нередовност на исковата молба. Дори да е била налице подобна нередовност в исковата молба, тя е била санирана с встъпването в процеса на процесуалните субституенти на първоначалния ищец. При всички положения заявеният иск е процесуално допустим, а твърденията, изложени в исковата молба следва да бъдат разгледани по същество.

За уважаването на предявения иск по чл. 227 ал. 1 б. В от ЗЗД е необходимо установяване наличието на три кумулативно дадени предпоставки, а именно - дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата престация.

Договорът за дарение е безвъзмезден, ерго дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е неговото облагодетелстване. Трансформацията на моралното задължение в правно такова и неизпълнението на което да поражда правото на дарителя да иска отмяна на дарението, е свързано с настъпването на конкретен провнорелевантен факт съобразно разпоредбата на чл. 227 ал. 1 б. В ЗЗД. Правната симетрия и равнопоставеност на субектите на облигационната връзка, съпоставени с целта на договора за дарение - да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, не допуска когато дарителят изпадне в материална нужда, която би посрещнал без затруднение ако разполагаше с даденото като дар имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на издръжка и подпомагане. Именно за това ако е налице отказ, когато това е поискано от дарителя, то за същия възниква правото да иска отмяна на дарението.

Първата, предвидена от законодателя, предпоставка е дарителите да са имали нужда от издръжка. Тази нужда следва да е доказано трайна и това да е била факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция.

Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227 ал. 1 б. В от ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителите разполагат или могат да ползват за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретната сума, която им е необходима за покриване на специфичните му нужди. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителите имат на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество.

От заключението на вещото лице по назначената СИЕ се установява, че средномесечният разход на домакинство от две лица е от порядъка за 736 лв. за 2013 г., за 2014 г. – 760 лв. и за 2015 г. – 777 лв. Данните за предходните периоди са ирелевантни за спора, доколкото самите първоначални ищци са заявили, че след 2013 г. е настъпило влошаване на здравословното им състояние и се е увеличила необходимостта им от средства. Към тези суми следва да се добавят сумите от 11. 41 лв. месечно за 2013 г. и 2014 г., които са били необходими на А.С.В. за лекарства, нужни за лечение на хронични заболявания, при съобразяване процента на реимбурсиране от НЗОК. За 2014 г. няма данни да са закупувани лекарства по НЗОК, поради което тази сума не следва да се прибавя към месеците през 2014 г. Следователно нуждата от средства на първоначалните ищци възлиза на 747. 41 лв. месечно за 2013 г., 760 лв. месечно за 2014 г. и 788. 41 лв. за 2015 г.

Доходите на всеки един от първоначалните ищци е възлизал в размер на 154. 50 лв. месечно от социална пенсия за старост.

Представеният нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № * т. * рег. № ** дело № 796/ 31.08.2011 г., с която А.С.В. и негови сънаследници са продали два съсобствени недвижими имота на обща стойност 5 600 лв. е предхождащ процесния перииод. Доходите от продажбата възлизат в размер на 329. 41 лв. за всеки от съсобствениците, ако се приеме, че всеки от 17 – те продавачи са имали равни дялове в съсобствеността. При всички положения този доход предхожда периода, в който първоначалните ищци са твърдели да са изпаднали в нужда. По делото не са представени доказателства в релевантния период първоначалните ищци да са притежавали имущество, от което да са получавали наеми или да са реализирали продажбата му, за да получат допълнителни доходи.

Твърденията на ответника, изразени в отговора на нотариалната покана, а и поддържани в процеса са, че А.С.В. и Д.В.С. не са изпаднали в трайна нужда, тъй като, от една страна, са получавали доходи от заведенията, които са прехвърлили на децата си с процесния договор за дарение, а от друга, поради обстоятелството, че ответникът е задоволявал всички техни нужди, плащайки сметките за консумативи, храна, лекарства и т. н.

Първото твърдение е останало недоказано. Св. Н. О., наемател на заведенията в с. К. е заявил, че е плащал наемната цена от 20 000 лв. на Д.С., но сам потвърждава, че договорът му е бил сключен с В. и Б. С.. Липсват доказателства първоначалната ищца да е получавала цялата или част от нея сума, която да допълва доходите им. Показанията на св. Я.В.С. в тази посока не се кредитират от съда. В качеството му на син на ответника, неговите показания са депозирани с цел подкрепа на защитната му позиция, но не се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Като доказателства ответникът е представил бележка, която твърди да е писана от Д.В.С. приживе и в която са отразени разходите и, включително и даваните на внука и Д.Б.С. парични средства в размер на над пет хиляди лева. По този начин В.А.С. се домогва да докаже, че първоначалните ищци са разполагали с парични суми, поради което не са изпадали в трайна нужда.

Така приложената бележка /л.**, т.I/ не съдържа подпис на нито един от първоначалните ищци и не може да се приеме, че изхожда от когото и да е от тях. Самата Д.В.С., на която при обясненията и по чл. 176 от ГПК е била предявена въпросната бележка, е отрекла да е писана от нея и да съдържа нейн почерк. Дали бележката е била написана от Д.С., дали е била съставена на посочената дата /доколкото датата е машинно поставена в последствие при ръкописен текст в цялата бележка/, дали касае ищеца Д.Б.С. или трето лице не може да бъде установено. Поради това Окръжният съд не счита, че представлява писмено доказателство, годно несъмнено да установи, че първоначалните ищци са разполагали с парични средства за своята издръжка.

В твърденията си както в отговора на нотариалната поканата, така и на исковата молба ответникът е сочил, че той е поемал всички разходи по лечение, храна, облекло и консумативи на първоначалните ищци. В тази връзка са показанията на неговия син, който потвърждава позицията на баща си, че от заведенията, собственост на баща му, е била осигурявана храна на Д.С. и А.В.. Показанията на св. Я.С. не се кредитират от съда, доколкото се опровергават от останалите доказателства по делото. Показанията на свидетелите С. и Т., които са без родство със страните в процеса, сочат, че многократно Д.Б.С. е посещавал баба си и дядо си в с. К., носим им е лекарства, водил ги е на прегледи, носил е покупки, заявени му от Д.В.С.. Тези свидетели са разговаряли с първоначалните ищци след преместването им в гр. В. и не твърдят последните да са казвали, че са издържани от сина си В., напротив били са разочаровани от него.

В подкрепа на твърденията си ответникът е представил касови бележки за платени ел. енергия, някои от които съдържат подписи на ответника, но касаят търговските обекти П. и ресторант. Представени са касови бележки за платени консумативи и извън релевантния период. Доколкото ответникът се легитимира като собственик на търговските обекти, разположени на същия адрес, на който са живеели първоначалните ищци, не може да се установи дали плащаните от него консумативи касаят жилището на последните или заведенията за хранене. Освен това са представени касови бележки за закупуване на хранителни стоки и лекарства. На първо място не е установено, че тези стоки и лекарства са закупувани именно за Д.С. и А.В.. Фактът, че тези бележки се представят от ответника не установява, че действително той е извършвал плащанията /когато върху самите бележки липсва негов подпис, удостоверяващ плащанията/, тъй като и както самият процесуален представител на В.А.С. е заявил, след като възрастните хора са се преместили в гр. В. е останал от тях един кашон с бележки за плащания за консумативи, храна, облекло и пр., а ответникът обитава същия имот, в който са живели първоначалните ищци. Следователно простото държане на доказателствата за плащане не установяват, че тези разходи са били сторени от ответника.

При тези съображения Окръжният съд не споделя становището на ответника, че първоначалните ищци са разполагали с доходи, които да покриват ежедневните им нужди, не са разполагали с имущество, от което да реализират наем или да осребрят, за да се издържат с тези суми. Доходите им в размер на 309 лв. месечно за А.С.В. и Д.В.С. не са достигали, за да им осигурят месечна издръжка, определена по – горе в размер на 747. 41 лв. месечно за 2013 г., 760 лв. месечно за 2014 г. и 788. 41 лв. за 2015 г.

Вторият, предвиден от законодателя елемент и дарителите да са поискали издръжка от надарения. По делото е представена нотариална покана от 16.07.2014 г. дарителите изпратили до В.А.С. нотариална покана, в която сочили, че здравословното им състояние е влошено, а нуждите им от лекарства, медицински прегледи и лечение са нараснали. Тъй като доходите им не позволявали покриването на тези нужди и не разполагали с имущество, от което да се издържат, са заявили искане ответникът да им заплаща месечна издръжка в размер на по 500 лв. и за двамата, считано от датата на връчване на поканата. Ответникът е оспорил поканата, като ищците са представили нотариално заверен препис от нея, в съгласие с чл. 183 от ГПК. Оспорил е съдържанието и като частен документ, че не изразява волята на лицата, които са я подписали, тъй като не са били в състояние да разбират свойството и значението на действията си и да ги ръководят, като поканата в крайна сметка била изпратена по почин и под давлението на настоящите ищци – внуци на първоначалните ищци, за да се снабдят с основание да предявят иска. Изложените по – горе мотиви на съда защо не приема за основателни твърденията за недееспособност на първоначалните ищци относно подаването и подписването на исковата молба важат и за тези твърдения, още повече, че нотариалната покана е била подписана в присъствието на нотариус. При това положение съдът намира, че първоначалните ищци, в качеството им на дарители, са отправили покана за плащане на издръжка до надарения.

Третият елемент е надареният да е бил в състояние да плаща издръжка на своите дарители и да е отказал такава. По делото изобщо не са наведени твърдения, че не е налице проява на непризнателност, тъй като дареният не предоставя поисканата от дарителите издръжка поради липса на достатъчно средства, като по този начин с даването на издръжка на дарителите, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителите. Липсват доказателства след поканата надареният да е плащал парична издръжка на дарителите. Релевираните твърдения са в посока, че надареният винаги е издържал своите родители и по този начин е изплащал тяхната издръжка в натура. Доказателства в тази насока е ангажирал посредством разпита на св. Я.В.С. и представените касови бележки, разписки и др. платежни документи за закупувани лекарства и консумативи. Както беше посочено по – горе, св. Я.С. е син на ответника и е пряко заинтересован от изхода на делото. Вън от горното, неговите показания се опровергават от останалите гласни доказателства по делото. Писмените доказателства също не представляват категорично доказателство, че разходите за консумативи: ел. енергия, вода, кабелна телевизия и пр., както и за лечение, за правени ответника. От представените разписки от „И.П.“ /л. 79 – л. 102/ е установено плащането на електроенергия, носещи подписа на В.А.С.. От тези бележки трябва да се изключат разписките за плащане на ел. енергия за търговските обекти. Собствеността върху тях принадлежи на ответника, съответно той е титуляр в отношенията с електроразпределителното дружество. Като доказателство за плащане по партидата на титуляра А.С.В. са представени общо шест разписки. Първите три касаят периода м.02.2012 г. – м. 04.2014 г., т. е. са извън релевантния период. Вторите три удостоверяват плащания на 15.01.2014 г.,12.03.2014 г. и 09.04.2014 г., извършени от ответника по партидата на първоначалния ищец и съдът ги цени като инцидентни. Представени са три фактури: от 27.08.2014 г., 27.10.2014 г. и 30.09.2014 г. за закупувани лекарства. Независимо, че като получател по фактурите е вписан ответника, липсват доказателства, че тези лекарства са били закупувани именно за ищците и то с лични средства на В.А.С.. От представените фактури и касови бележки за платени **услуги следва да се изключат тези, които касаят СД „****“, тъй като са в полза на юридическо лице, в което ответникът е съдружник. Налице са общо две фактури и фискални бонове за плащане на **услуги в полза на А.С.В. – от 27.05.2914 г. и от 26.07.2014 г., които също се ценят инцидентни, а не редовни плащания от страна на ответника. Платеното нареждане от 17.02.2014 г., извършено от Д.В.Х.също касае СД „С. и синове“ и не удостоверява плащане на задължение на първоначалните ищци. Всички представени касови бележки за платена ел. енергия касаят ЕТ „Б. С.“, което сочи, че се отнасят не за задължение на ищците. Представени са и множество касови бележки за закупувани хранителни стоки. На първо място, тези касови бележки са били съхранявани в дома на ищците, който те са напуснали, премествайки се при внука си Д.Б. *** и който имот се обитава от ответника. Освен това не може да се установи от тях кое е лицето, извършило покупките, с какви средства са били направени и дали хранителните и др. стоки са били предоставени именно за издръжка на А.С.В. и Д.В.С.. Разгледани в тяхната съвкупност, така посочените писмени доказателства не установяват, че след получаване на поканата за заплащане на издръжка ответникът, като надарен, е изпълнил задължението си в натура. Предоставянето на издръжка в натура означава ответникът да е поемал с лични средства всички разходи на ищците, а доказателствата сочат на инцидентни плащания на част от задълженията им. В тази връзка е останало недоказано твърдението му, че е плащал издръжка на дарителите си нито в парични средства, нито в натура.

При наличието на трите предвидени от законодателя предпоставки въздигнатото морално задължение за признателност на надарения се е трансформирало в правно задължение за издръжка на дарителите и с оглед неизпълнението на това задължение се реализира правната санкция, изразяваща се в отмяна на дарението. Ищцовата претенция е основателна и следва да бъде уважена, като дарението на 1/ 2 ид. част от недвижимите имоти, извършено от Д.В.С. и А.С. в полза на В.А.С., следва да бъде уважено до претендираната 1/ 2 ид. част поради смъртта на първоначалните ищци.

Съобразно изхода на спора, на ищците следва да бъдат присъдени сторените от тях съдебно – деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, включително и адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв. По направеното от ответника възражение за прекомерност, Окръжният съд намира, че същото е неоснователно, доколкото възражението е, че прекомреността е до размера на платения на неговия процесуален представител хонорар /три хиляди лв. според списъка с разноски/.

Ответникът следва да бъде осъден и за задълженията си към Д.кия окръжен съд по назначените по негово искане

Водим от горното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА 1/ 4 идеална част от дарение, извършено от А.С.В., с ЕГН **********, и Д.В.С., с ЕГН **********,*** и заместени по реда на чл. 227 от ГПК от А.Б.С., с ЕГН **********, и Д.Б.С., с ЕГН **********, в полза на В.А.С., с ЕГН **********,***/ 2 ид. част от недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 1 545 кв. м., с идентификатор № **по кад. карта на с. К., ведно с 1/ 2 ид.част от построените в него: жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., състояща се от приземен етаж от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор, която сграда е с идентификатор **по кад. карта на с. К.; заведение за обществено хранене - ресторант „Г.” със застроена площ от 341 кв. м., съставляващо търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, разположено в западната част на имота, с идентификатори с №№ **и **по кад. карта на с. К.; заведение за обществено хранене „П.“ със застроена площ от 73 кв. м., състоящо се от търговско помещение, складови и подготвителни помещения, с идентификатори с №№ **и № **по кад. карта на с. К., което дарение е обективирано в нотариален акт № ** т.** рег. № ** дело 875/ 2003г. на нотариус О.О.с район на действие РС гр. Б., вписан под № ** на НК гр. С..

Решението подлежи на отбелязване в шестмесечен срок от влизането му в сила в СлВп гр. Б..

ОСЪЖДА В.А.С., с ЕГН **********,***, да заплати на А.Б.С., с ЕГН **********, и Д.Б.С., с ЕГН **********, сторените от тях съдебно – деловодни разноски 545 лв. /петстотин четиридесет и пет лева/ и 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен с рок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. В..

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: