Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

гр.Добрич 08.05.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и първи март 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №187 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./Подадени са две въззивни жалби:

1.въззивна жалба от Д.Д.М. ***,П.Д.М.-К. *** и Д.К.,гражданин на САЩ,срещу решение №8/23.01.2017 г. по гр.д.№39/2006 г. на Балчишкия районен съд,допълнено с решение №40/23.03.2017 г. по същото дело,в частта,с която делбеният имот е изнесен на публична продан;исковете по сметки на горните въззивници и съделители срещу съделителите Г.Д.М. и К.Г.М. за присъждане на извършени в делбения имот подобрения са отхвърлени в частта за горницата от 4 921 лв до 24 900 лв;в частта на определените държавни такси по делбата.

В тази жалба се сочи,че изводът на районния съд за неоснователност на възлагателната претенция на Д. Д.М. е неправилен.Този извод се основавал на дословното прилагане на разпоредбите на чл.288 ал.2 и ал.3 от ГПК /отм./,като не било взето предвид,че делбеният имот произхожда от родителите на страните,от които единият бил починал;че имотът е единствено жилище за съделителката Д.М.,която живеела в него от момента на изграждането му.Първоинстанционното решение било нищожно в частта на произнасянето по исковете на горните въззивници по сметки,тъй като било лишено от мотиви.След цитиране показанията на тримата свидетели съдът без обосновка приел,че в имота са извършени само част от претендираните подобрения,а други не.Съдът не съобразил,че показанията на свидетелите := и В. са за отдалечени във времето събития отпреди повече от 12 години,като необосновано не зачел показанията на свидетелката Ц. М.,касаещи по-близко време.Изразява се недоволство от заключението по оценъчната експертиза и определената усреднена пазарна стойност на имота.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части,респ. за възлагане на делбения имот,цялостно уважаване на исковете за подобрения,определяне нов размер на дължимите държавни такси върху стойността на дяловете,както и за присъждане на разноските по делото.

2.въззивна жалба от Г.Д.М. и К.Г.М.,***,срещу решение №8/23.01.2017 г. по гр.д.№39/2006 г. на Балчишкия районен съд,допълнено с решение №40/23.03.2017 г. по същото дело,в частта,с която исковете по сметки за подобрения,предявени от съделителите Д.Д.М.,П.Д.М.-К. и Д.К. срещу двамата въззивници и съделители Г. и К. М.,са уважени до размер от 4 921 лв;в частта,с която исковете по сметки на Г. и К. М. срещу съделителите Д.Д.М.,П.Д.М.-К. и Д.К. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот са отхвърлени в пълния им размер.

Сочи се необоснованост на първоинстанционното решение в частта на частично уважаване на исковете за подобрения.Събраните гласни доказателства сочели на липса на извършени подобрения в имота през исковия период.Неправилно била включена в присъдената сума цена на вградена кухня,тъй като последната била движима вещ и подлежала на отделяне от делбения имот.Неправилно били включени и ремонтни дейности като шпакловане,боядисване и смяна на врати,които нямали характер на подобрения,а на текущи разходи по ползването на имота от обитаващите го съделители.Необосновано районният съд приел,че съделителите Г. и К. М. не са поискали своевременно заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на делбения имот.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и за цялостно отхвърляне на исковете за подобрения,респ. за уважаване на исковете за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване.Претендират се и сторените от горните въззивници разноски по делото.

Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна като неоснователна.

Като постави на разглеждане депозираните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че въззивниците Д.Д.М. ***,П.Д.М.-К. *** и Д.К.,гражданин на САЩ,са получили преписи от атакуваното решение на 09.02.2017 г. съгласно съобщенията на листи 267-269 от делото на БРС,жалбата им вх.№675/20.02.2017 г.,подадена по пощата на 16.02.2017 г.,е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.197 от ГПК /отм./,изтекъл на 23.02.2017 г.Въззивниците Г.Д.М. и К.Г.М.,***,са получили съобщение за изготвеното първоинстанционно решение на 01.02.2017 г. /виж съобщенията на листи 265 и 266 от делото на БРС/,поради което въззивната им жалба вх.№499/07.02.2017 г. също е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок,изтекъл на 15.02.2017 г.Като подадени в срок от активно легитимирани лица-страни в производството с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в съответните неизгодни за тях части жалбите са процесуално допустими.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено в изискуемата форма от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в достатъчна степен мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.

Производството е за делба и е във фазата по извършването й.С влязло в сила решение в първата фаза е допусната съдебна делба на недвижим имот в гр.Б.,съставляващ дворно място с площ от 420 кв.м,поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Балчик,УПИ ***в кв.26 по ПУП на града,ведно с построената в него вилна сграда със застроена площ от 88 кв.м и РЗП от 252 кв.м,между Д.Д.М. с 1/3 идеална част,П.Д.М.-К. и Д.К. с 1/3 идеална част в режим на семейна имуществена общност и Г.Д.М. и К.Г.М. с 1/3 идеална част също в режим на семейна имуществена общност.Във втората фаза на делбата е постановено решение от първоинстанционния съд,с което делбеният имот е изнесен на публична продан като реално неподеляем и съделителите са осъдени да заплатят върху стойността на дяловете си дължимата държавна такса за водене на делото,а именно са определени като дължими по 3 225,55 лв от Д. Д.М.,от съпрузите П. Д.М. и Д.К. от една страна и съпрузите Г. Д.М. и К. Г.М. от друга страна;съделителите Г. и К. М. са осъдени да заплатят на Д. Д.М. и съпрузите П. Д.М. и Д.К. сумата от 4 921 лв /2 460,50 лв на Д.М. и 2 460,50 лв на посочените съпрузи/ за извършените от последните подобрения в имота през периода 2011-2016 г.,изразяващи се в тераси-гранитогрес,материали,труд,транспорт,стрехи,ламинат в хол на първи етаж,водосточни тръби,шпакловка,боядисване,барбекю,вградена кухня,ведно със законната лихва върху горните суми от 20.09.2016 г. до окончателното им изплащане,като исковете за подобрения са отхвърлени в частта за горницата до 24 900 лв;отхвърлени са частични искове на Г. и К. М. срещу Д. Д.М.,П. Д.М. и Д.К. за осъждането им да заплатят на ищците обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот през периода 14.04.2006 г.-22.08.2016 г.,както следва:в размер на 12 500 евро от общ размер от 18 000 евро срещу Д. Д.М. и в размер на 12 500 евро от общ размер от 18 000 евро срещу съпрузите П. Д.М. и Д.К..

Във втората фаза на делбата своевременно в срока по чл.286 ал.1 от ГПК /отм./ съделителите са предявили помежду си искове по сметки,които съгласно молба вх.№3028/23.08.2016 г. /лист 185 от делото на БРС,уточнение в открито съдебно заседание на 20.09.2016 г. и уточняваща молба вх.№3141/17.05.2017 г. на лист 48 от делото на ДОС,респ. молба вх.№3369/20.09.2016 г. /на лист 205 от делото на БРС/,изменение в открито съдебно заседание на 20.09.2016 г. и уточняваща молба вх.№3212/22.05.2017 г. на лист 49 от делото на ДОС,са следните:

1.частични искове на основание чл.31 ал.2 от ЗС,предявени от съпрузите Г.Д.М. и К.Г.М.,***,срещу Д.Д.М. ***,П.Д.М.-К. *** и Д.К.,гражданин на САЩ,за осъждане на Д. Д.М. да заплати на ищците сума от 24 447,50 лв /равняваща се на 12 500 евро/ от обща сума в размер на 35 204,40 лв /18 000 евро/,представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на притежаваната от тях 1/3 ид.ч. от делбения имот през периода от 14.04.2006 г. до 22.08.2016 г.,респ. за осъждане на съпрузите П.Д.М.-К. и Д.К. да заплатят на ищците сума от 24 447,50 лв /12 500 евро/ от обща сума в размер на 35 204,40 лв /18 000 евро/,представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на притежаваната от тях 1/3 ид.ч. от делбения имот през периода от 14.04.2006 г. до 22.08.2016 г.;

2.искове,предявени от Д.Д.М. ***,П.Д.М.-К. *** и Д.К.,гражданин на САЩ,срещу съпрузите Г.Д.М. и К.Г.М.,***,както следва:

-за солидарно осъждане на Г. и К. М. да заплатят на Д. Д.М. сума в размер на 12 450 лв,представляваща припадащата им се съобразно квотата им в съсобствеността част от стойността на извършени от последната през периода 2011-2016 г. СМР в съсобствения имот,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от датата на предявяване на исковете,до окончателното й изплащане;

-за солидарно осъждане на Г. и К. М. да заплатят на П. Д.М.-К. и Д.К. сума в размер на 12 450 лв,представляваща припадащата им се съобразно квотата им в съсобствеността част от стойността на извършени от последните през периода 2011-2016 г. СМР в съсобствения имот,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от датата на предявяване на исковете,до окончателното й изплащане.

Претендираните за заплащане разноски,за които в молбата на листи 49-50 от делото на ДОС се сочи,че са извършени съвместно при равно парично участие от съделителите Д.М. от една страна и съпрузите П.М.-К. и Д.К. от друга страна,са следните:

-изграждане подпорна стена,място за паркиране-бетонна плоча за паркиране,хидроизолация за място за паркиране-труд и материали на стойност 42 280 лв,осъществено октомври-ноември 2011 г.;

-външна мазилка,изолация-труд,материали на стойност 4 981 лв,осъществено май 2012 г.;

-тераси-гранитогрес-материали,труд,транспорт 3 973 лв,септември 2012 г.;

-стрехи-1 170 лв,май 2012 г.;

-ламинат хол-материали 1 395 лв,юни 2013 г.;

-ламинат стаи-материали 2 870 лв,май 2013 г.;

-водосточни тръби-300 лв,май 2012 г.;

-горивна камера-2 200 лв,октомври 2012 г.;

-шпакловка,боядисване-труд и материали 5 000 лв,октомври 2015 г.;

-изграждане камина-облицовка,вентилатор,въздуховоди 2 700 лв,октомври 2012 г..

-парапет-вътрешни стълби 1 560 лв,април 2015 г.;

-барбекю от камък-700 лв,септември 2012 г.;

-вградена кухня 4 571 лв,октомври 2014 г.;

-затревяване двор,трайни насаждения-труд и материали 1 000 лв,май 2011 г. и април 2012 г.

В първото по делото заседание след допускане на делбата е отправена и приета за разглеждане възлагателна претенция на съделителката Д.Д.М. по чл.288 ал.3 от ГПК /отм./,която настоява делбата да се извърши чрез възлагане на процесния имот в неин дял,тъй като не притежавала друг жилищен имот.

По способа за извършване на делбата:

Не е спорно между страните,че процесният недвижим имот е реално неподеляем.В тази насока е и заключението на листи 192-201 от делото на БРС по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза.Вещото лице С.Р.И.е установило,че дворното място не отговаря по площ на изискванията дори за един самостоятелен вилен имот и от него не могат да се обособят три отделни вилни имота.Вилната сграда,състояща се от два етажа и тавански етаж,е също неподеляема,тъй като е изградена за еднофамилно ползване и отделянето на трите етажа в самостоятелни обекти би било свързано със значителни преустройства /подробно описани в заключението/ и парични средства,респ. с неудобства,по-големи от обикновените,т.е. по смисъла на чл.203 ал.1 от ЗУТ такава сграда е реално неподеляема на два и повече дяла.С оглед констатацията за неподеляемост на делбения имот,която не е оспорена от страните,районният съд правилно е преценил,че единственият възможен способ за извършване на делбата е този по чл.288 ал.1 от ГПК /отм./,т.е. чрез изнасяне на имота на публична продан.Извършването на делбата чрез възлагане на един съделител е неприложим в настоящата хипотеза способ.Възлагането като способ е предвидено в хипотезите на чл.288 ал.2 и ал.3 от ГПК /отм./,като съделителката Д.М. претендира да са налице спрямо нея предпоставките на чл.288 ал.3 от ГПК /отм./.

Според разпоредбата на чл.288 ал.3 от ГПК /отм./ при извършване делба на неподеляем жилищен имот всеки от съделителите,който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,може да поиска той да бъде поставен в негов дял,като дяловете на останалите съделители да се уравнят с друг имот или с пари.От съдържанието на горната разпоредба следва,че извършване делба на неподеляем жилищен имот чрез възлагане в дял на съделител е допустимо само при възникнала по наследяване съсобственост,т.е. при сънаследствен имот.По смисъла на т.9 от Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС съсобствеността може да е възникнала и в резултат на две или повече открити наследства,т.е. горната разпоредба се прилага не само при наследяване от един общ наследодател,а и при хипотеза на наследяване от повече от един общи наследодатели на всички съделители.Налице е и съдебна практика /така решение №242/04.11.2014 г. по гр.д.№3345/2014 г. на І г.о.,ГК на ВКС,решение №223/12.10.2012 г. по гр.д.№235/2012 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС,решение №148/07.04.2010 г. по гр.д.№437/2009 г. на І г.о.,ГК на ВКС/,която е в смисъл,че не е налице смесена съсобственост,а следва да се приеме за произтичаща от наследяване съсобствеността,възникнала частично и от прекратената между наследодателя и преживелия му съпруг СИО,доколкото съпругът придобива конкретен дял от имота поради прекратяване на СИО именно вследствие смъртта на наследодателя-починал съпруг и се легитимира като съсобственик както вследствие прекратената СИО,така и в качеството си на наследник на починалия наследодател /с изключение на хипотезата по чл.14 ал.7 от СК от 1968 г.,при която,ако преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия,не получава дял от дела от СИО на починалия и няма качество на негов наследник/.Приема се,че състоянието на съсобственост при горната хипотеза възниква от един юридически факт-смъртта на наследодателя,водеща до прекратяване на СИО и до наследяване.Счита се,че не е налице смесена съсобственост и в случаите на извършени сделки на разпореждания с ид.части от имот,придобит вследствие прекратена СИО и наследяване от починал съпруг,които сделки са сключени само между сънаследниците на починалия,т.е. в делбата не участват трети на наследството лица.Приема се,че разпоредбата на чл.288 ал.3 от ГПК /отм./,респ. чл.349 ал.2 от ГПК /нов/,се прилага и в случай на последователно придобиване на права от двама общи наследодатели /възходящи/ от страна на всички съделители /така решение №19/08.02.2013 г. по гр.д.№619/2012 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС/.Изобщо смисълът на разпоредбата на чл.288 ал.3 от ГПК /отм./ в контекста на изложената съдебна практика е,че възлагане по този законов текст е допустимо,когато съсобствеността е съсредоточена между съделители,придобили права,чийто основен източник и правопораждащ факт е смъртта на един или повече общи наследодатели,независимо дали тези права са останали в обема си по закон или са били променени чрез сделки,но само между сънаследниците,така че в съсобствеността да не участват трети на наследството лица.Когато е налице смесена /комбинирана/ съсобственост,възникнала на основание различни юридически факти,възлагане е недопустимо /в тази насока т.8 от Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС/.

В конкретния случай съсобствеността не е възникнала от наследяване.Вилното място е придобито първоначално от съпрузите Д.Д.М. и В.И.М. /родители на съделителите Д.М.,П.М. и Г.М./ в режим на СИО по силата на сключен по време на брака им между единия съпруг Д.Д.М. в качеството на купувач и Община-Балчик в качеството на продавач договор за продажба от 20.12.2001 г./лист 26 от делото на БРС/.Сградата е построена по време на брака на горните лица върху вилното място-СИО въз основа на разрешение за строеж №74/03.06.2002 г. /лист 27 от делото на БРС/ и по силата на приращението е станала собственост на съпрузите Д. и В. М. също в режим на СИО.Двамата съпрузи-първоначални собственици се разпореждат изцяло с имота /дворно място и сграда/ през 2005 г. чрез няколко сделки:договор за покупко-продажба от 17.02.2005 г. за прехвърляне на по 1/3 ид.ч. от имота в полза на всяка от дъщерите им Д.Д.М. и П.Д.М. /за втората по време на брака й с Д.К.,сключен според удостоверението на лист 34 от делото на БРС на 20.02.1998 г./,обективиран в нотариален акт №*,т.І,рег.№*,д.№*/2005 г. на нотариуса О.О.с район на действие БРС /лист 24 от делото на БРС/;договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка от 16.12.2005 г. в полза на сина им Г.Д.М. по време на брака му с К.Г.М. на 1/30 ид.ч. от имота,обективиран в нотариален акт №*,т.ІХ,рег.№*,д.№*/2005 г. на нотариуса */лист 9 от делото на БРС/;договор за покупко-продажба от 16.12.2005 г. за прехвърляне на 9/30 ид.ч. от имота в полза на сина им Г.Д.М. по време на брака му с К.Г.М.,обективиран в нотариален акт №*,т.ІХ,рег.№*,д.№*/2005 г. на нотариуса */лист 6 от делото на БРС/.Така съсобствеността между съделителите по настоящото дело е възникнала през 2005 г. при квоти от по 1/3 ид.ч. за Д.М. и за двойките съпрузи П.М.-К. и Д.К. и Г.Д.М. и К.Г.М. единствено по силата на изброените сделки на разпореждане.Същите нямат придобити права върху имота по наследяване.Без значение е фактът,че единият от първоначалните собственици-праводател на страните,съответно баща на част от тях,Д.Д.М. е починал на 14.11.2009 г. в хода на производството по делото /удостоверение за наследници на лист 128 от делото на БРС/.Неговата смърт не е правопораждащ факт за правата върху имота на нито един от съделителите.Към датата на смъртта му имотът вече е извън имуществената му сфера поради извършените разпоредителни сделки,поради което никой от съделителите не придобива права върху имота по силата на наследяване от Д. Д.М..След като съсобствеността не е възникнала по наследяване от общ на страните наследодател,извършване на делбата при условията на чл.288 ал.3 от ГПК /отм./ е невъзможно.По реда на цитираната разпоредба може да се иска възлагане на имот само ако съсобствеността е възникнала по наследяване и то от общ/общи на всички съделители наследодатели /така решение №19/08.02.2013 г. по гр.д.№619/2012 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС/.В случая съсобствеността не е от наследяване и възлагане е невъзможно.При тази хипотеза делбата на имота следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан,като съделителите могат да участват при наддаването в публичната продан.Първоинстанционното решение в частта,с която делбеният имот е изнесен на публична продан,е правилно и следва да бъде потвърдено.

По частичните искове по сметки на основание чл.31 ал.2 от ЗС,предявени от съпрузите Г.Д.М. и К.Г.М.,***,срещу Д.Д.М. ***,П.Д.М.-К. *** и Д.К.,гражданин на САЩ:

Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,последните дължат обезщетение на останалите за ползата,от която са лишени,от деня на писменото поискване.Отправянето на писмена покана за заплащане на такова обезщетение е предпоставка за основателността на претенцията.Волеизявлението следва да е изразено задължително в писмена форма /с нарочни нотариална покана,телеграма,писмо или с искова молба напр. за делба,респ. с друга молба в хода на висящо исково производство/ и да съдържа изрично искане за заплащане на обезщетение,като същото следва да е достигнало до знанието,т.е. да е получено от съсобственика,ползващ имота /в тази насока решение №83 от 31.07.2017 г. по гр.д.№3896/2016 г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №351 от 13.07.2010 г. по гр.д.№573/2009 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №48 от 26.03.2018 г. по гр.д.№2572/2017 г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №99 от 13.05.2016 г. по гр.д.№83/2016 г. на І г.о.,ГК на ВКС и др./.Както се сочи и в мотивите на Тълкувателно решение №7/02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС,задължението за заплащане на обезщетение възниква с получаване на писменото искане от лишения от възможността да ползва съсобственик.Писменото поискване е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение,на което законодателят е регламентирал единствено формата /писмена/,но не и съдържанието.Съдебната практика обаче е категорична,че в искането задължително следва да се съдържа изрична претенция за заплащане на обезщетение,без да е необходимо да се сочи период или размер на обезщетението.В случая съделителите Г. и К. М. считат за писмена покана до останалите съделители по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС молбата си на лист 3 от делото на БРС /вх.№241 от 14.04.2006 г./.Тази молба обаче не съдържа искане на Г. и К. М. за заплащане от останалите съделители на обезщетение за лишаването им от ползване на собствената им ид.ч. от процесния имот.Касае се за молба по чл.282 ал.2 от ГПК /отм./,с която се настоява за постановяване от делбения съд във фазата по допускане на делбата на привременни мерки до приключване на производството в насока кой от съделителите от каква част от съсобствения имот ще се ползва,като е отправено изрично искане единствено за ползване на втория жилищен етаж от сградата и на половината дворно място.Искане за заплащане на обезщетение не е отправено.Такова евентуално искане е отправено от съделителите Г. и К. М. в откритото съдебно заседание на 25.04.2006 г. чрез процесуалния им представител адв.М.И.,но в устна форма /лист 16 от делото на БРС/.Последващото обективиране на изявлението в протокола от съдебното заседание не прави същото писмено,т.е. в случая липсва писмена покана за заплащане на обезщетение /в тази насока аналогична хипотеза по решение №83 от 31.07.2017 г. по гр.д.№3896/2016 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.Нещо повече устното изявление за заплащане на обезщетение е адресирано не до ползващите имота съсобственици,а към съда в контекста на молбата за определяне на привременни мерки,като същото е евентуално,т.е. да се разгледа и уважи,ако се окаже невъзможно разпределяне ползването на отделните етажи от процесната вилна сграда.Съпрузите Г. и К. М. са дали приоритет на искането си за реално ползване на част от общия имот,което е удовлетворено от съда в различни варианти с определението по чл.282 ал.2 от ГПК /отм./,обективирано в решение №48/23.03.2015 г. на БРС по допускане на делбата и в решение №353/17.11.2015 г. по в.гр.д.№382/2015 г. на ДОС,като въззивното определение по привременните мерки е окончателно.Въззивният съд е постановил съпрузите Г. и К. М. да ползват първия етаж от вилната сграда.Искането за ползване е било тяхно изначално и приоритетно искане,залегнало в молбата от 14.04.2006 г.Влязлото в сила определение на съда по привременните мерки има изпълнителна сила,т.е. е изпълнително основание и подлежи на принудително изпълнение.Заинтересованите съсобственици е следвало да поискат издаване на изпълнителен лист въз основа на същото и въвеждането им по принудителен ред в предоставения за ползване първи етаж от процесната сграда при липса на доброволно изпълнение на постановените привременни мерки от страна на останалите съсобственици.Непредприемането на такива действия е равнозначно на отказ от постановеното ползване през периода от влизане в сила на определението по чл.282 ал.2 от ГПК /отм./-17.11.2015 г.-до предявяване на исковете по сметки по чл.31 ал.2 от ЗС-23.08.2016 г.,а и след последната дата до настоящия момент.При отказ от ползване през част от процесния период,заявен с исковете по сметки,съсобствениците Г. и К. М. нямат право на обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС в рамките на този отрязък от време /17.11.2015 г.-22.08.2016 г. вкл./,в каквато насока са и мотивите на Тълкувателно решение №7/02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС.Според цитираното ТР правото на обезщетение не възниква,когато съсобственикът отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,съответстваща на дела му,или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него,защото в този случай няма лишаване от ползване,а нежелание да се ползва.

Предвид изложеното исковете по чл.31 ал.2 от ЗС са изцяло неоснователни и правилно са отхвърлени от районния съд,чието решение в тази част като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По исковете,предявени от Д.Д.М. ***,П.Д.М.-К. *** и Д.К.,гражданин на САЩ,срещу съпрузите Г.Д.М. и К.Г.М.,***,за присъждане стойността на извършени от ищците СМР в имота:

Твърди се в уточняващата молба на листи 49-50 от делото на ДОС,че ищците по тези искове са действали при извършване на подобренията като владелци на целия имот,т.е. като владелци както на своите дялове,така и на дела на ответниците Г. и К. М. в съсобствения имот.Дали същите са владелци или държатели на дела на ответниците е от значение за начина на уреждане на отношенията между страните по повод на твърдяните подобрения.Според ТР №1/06.08.2012 г. по тълк.д.№1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,когато съсобствеността им произтича от юридически факт,различен от наследяване.В настоящия случай съсобствеността произтича от сделки на разпореждане и презумпцията е приложима.По силата на презумпцията по чл.69 от ЗС би следвало да се приеме,че съсобствениците Д.Д.М.,П.Д.М.-К. и Д.К.,които отпреди началото на делбения процес и това не е спорно по делото упражняват фактическата власт върху целия имот,са владелци не само на своите ид.части от имота,а и на дела на Г. и К. М.,т.е. че държат целия имот като свой и го владеят изцяло.По правило в тежест на съсобствениците Г. и К. М. е да оборят горната презумпция.Презумпцията обаче е оборена от поведението на самите съсобственици,твърдящи,че владеят целия имот /че го държат за себе си като свой/.През февруари 2006 г. именно Д.М.,П.М. и Д.К. са предявили иска за делба на процесния имот срещу Г. и К. М. с твърдения,че имотът е съсобствен,че съсобствениците не могат доброволно да се разберат за начина на поделянето му и настояват за съдебна делба.Искането за делба е израз на вътрешното субективно отношение на съсобствениците Д.М.,П.М. и Д.К. към дела на съсобствениците Г. и К. М. като към чужд дял,а не като към собствен.Горното означава,че още при завеждане на делото и впоследствие в хода на процеса,вкл. през периода 2011-2016 г.,през който се твърди да са сторени претендираните разноски,същите са владелци на своите идеални части и държатели на частта на Г. и К. М..В този случай отношенията между съсобствениците по повод подобренията не могат да се уреждат на плоскостта на разпоредбите на чл.72-74 от ЗС.

Когато подобрителят-съсобственик владее своята ид.част от имота и държи ид.части на останалите съсобственици,отношенията му с останалите съсобственици по повод подобренията /полезните разноски/ се уреждат на основание чл.30 ал.3 от ЗС,чл.60 и сл. от ЗЗД или чл.59 ал.1 от ЗЗД в зависимост от това дали подобренията са извършени при знанието и съгласието на съсобствениците,без знанието и без съгласието им или при знанието и изричното им противопоставяне /в тази насока ТР №85/02.12.1968 г. по гр.д.№149/1968 г. на ОСГК на ВС и ПП на ВС №6/1974 г. по гр.д.№9/1974 г./.По делото е безспорно,че от 2005 г. нататък до настоящия момент съсобствениците Г. и К. М. не са посещавали имота и предвид конфликтните и изострени отношения между страните очевидно същите не са знаели и не са давали съгласие за извършените СМР.Не се твърди и липсват доказателства същите изобщо да са уведомявани за ремонтните дейности в имота.Приема се,че,когато съсобственикът извършва полезни разноски за съсобствен имот без знанието и съгласието на останалите съсобственици,чиито части държи,както е в настоящата хипотеза,ликвидацията на възникналите между тях отношения по повод на полезните разноски се извършва по правилата на воденето на чужда работа без пълномощие-чл.60-62 от ЗЗД.Съгласно чл.61 ал.1 от ЗЗД,ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес,заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията,сключени от негово име,да обезщети управителя на работата за личните задължения,които той е поел,и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.Според чл.61 ал.2 ЗЗД,ако работата е била предприета и в собствен интерес,заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването си,т.е. прилага се принципът на неоснователно обогатяване и се присъжда по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота /така решение №315/25.10.2012 г. по гр.д.№1189/2011 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.

Тъй като съсобствениците Д.М.,П.М. и Д.К. при извършване на евентуалните подобрения са действали и в свой интерес,съсобствениците К. и Г. М. следва да отговарят само до размера на обогатяването им,т.е.,както бе посочено по-горе,до размера на по-малката сума между припадащата им се част от сторените разноски и увеличението на стойността на квотата им в имота.

Поставя се въпросът кои от твърдяните СМР са подобрения по своя характер,т.е. полезни разноски,водещи до увеличаване стойността на имота,кои са необходими разноски /предпазващи вещта от погиване или увреждане/ или текущи разходи по поддържане на вещта,сторени по повод обикновеното й ползване.Вградената кухня,която по естеството си представлява съвкупност от мебели и уреди,не е с характер на подобрение.Касае се за движими вещи /обзавеждане/,които могат да бъдат отделени от имота,без това съществено да го промени или увреди.Разноските за изграждане на същата не са нито полезни,нито необходими и не се дължат.Според вещото лице С.Г.Ц. в заключението му по допуснатата от въззивния съд първоначална съдебно-техническа експертиза /листи 74-81 от делото на ДОС/ от всички претендирани разходи такива,водещи до увеличаване стойността на делбения имот,са само няколко от тях /задача ІІ,т.2/-подпорна стена,място за паркиране-бетонна плоча за паркиране,хидроизолация за място за паркиране;горивна камера;изграждане на камина;изграждане на барбекю и затревяване,трайни насаждения.За останалите СМР експертът сочи,че представляват довършителни работи по обекта,включени в средната пазарна цена на кв.м,според строителни правила и норми.В тази част заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го възприема,зачитайки специалните познания на експерта,послужили за горния извод.Следователно като подобрения,т.е. полезни разноски,водещи до увеличаване стойността на имота,следва да се третират изброените по-горе подпорна стена,място за паркиране-бетонна плоча за паркиране,хидроизолация за място за паркиране;горивна камера;изграждане на камина;изграждане на барбекю и затревяване,трайни насаждения.Останалите разноски за външна мазилка и изолация,поставяне на гранитогрес на тераси,изработване на стрехи,поставяне на ламинат в хол и други стаи,поставяне на водосточни тръби,шпакловане и боядисване,поставяне парапет на вътрешни стълби са такива с характер на необходими разноски-такива за запазване на вещта от повреждане и погиване,доколкото способстват тя да се предпазва от течове /водосточни тръби и стрехи/,от увреждане на подовете,респ. заздравяване на подовете в стаи и на тераси /ламинат и гранитогрес/,от увреждане на стените /външна и вътрешна мазилка,шпакловане,боядисване и изолация/,подпомагат използването на имота по предназначение /парапет на вътрешно стълбище/.Относно необходимите разноски отговорността на съсобствениците се определя по правилото на чл.30 ал.3 от ЗС,т.е. всеки от тях участва в тежестите на общата вещ съразмерно с частта си,като за разлика от полезните разноски /подобренията/ при уреждане на отношенията между съсобствениците по повод на необходимите разноски е без значение дали съсобственикът е знаел или не за извършването им,дали е бил съгласен или не за това.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява следното:

Посочените от ответниците по исковете Г. и К. М. свидетели М.С.:= и В. Г. В.,в приятелски отношения с М.,са посещавали имота в далечното минало,а именно последно това се е случило през 2005 г.,т.е. същите нямат преки впечатления за състоянието на имота и промените в него след 2005 г.,вкл. през периода 2011-2016 г.,през който се твърди,че са извършени СМР.Горните свидетели са категорични,че всички твърдяни СМР са били налице в довършен вид още към 2005 г.При очната ставка между свидетеля В. В. и свидетелката на другата страна Ц. А. М. обаче първият се разколебава в показанията си.Първоначално е категоричен,че навсякъде в стаите имало ламинат на пода,но при очната ставка заявява,че всъщност в стаята,в която спал,имало такъв,но за другите не знаел,тъй като не бил влизал в тях.Същият се разколебава дали е имало навън изградено барбекю.Категоричен е,че вилната сграда е имала външна изолация и е била замазана с минерална мазилка,вътре стаите били замазани и боядисани,сервизните помещения били с плочки,респ. и на терасите имало такива.Имало вътре камина с горивна камера.Били изградени и подпорни стени.Противоречиви са показанията на := и В. относно това дали дворът е бил затревен.Свидетелят := твърди,че в двора било извършено затревяване,докато В. сочи,че нямало затревена площ,а пясък.Разнопосочни са и показанията им относно това къде са се паркирали колите и имало ли е изградена подпорна стена и бетонна площадка-:= твърди,че такава имало почти завършена с бетонна конструкция,докато В. заявява,че там,където се паркирало,не помни какво е било-дали камък,пръст или бетон.Показанията на двамата свидетели са за период отпреди 2006 г. и в някои аспекти същите се разминават,така че не могат да опровергаят показанията на останалите свидетели по делото,които имат преки впечатления именно за процесния период 2011-2016 г.,т.е. спомените им на очевидци са от по-близко време.Свидетелката Ц. А. М.,без родство,приятелка на съделителката Д.М.,споделя впечатленията си от редовното посещаване на имота до есента на 2016 г.Същата твърди,че именно през периода 2011-2016 г. в имота се извършили редица промени-вътре вилата била шпаклована и боядисана,тъй като преди това имало мазилка,но била грапава;поставени били парапети на вътрешните стълбища;ламинат във всички стаи;изградена камина с въздуховоди и горивна камера /метална конструкция,вградена в камината/;сменени били част от водосточните тръби /улуци/,тъй като били изгнили;част от сачака /стрехите/ също поради прогниването им;изградено било място за паркиране на коли пред вилата с подпорна бетонна стена;поставен бил гранитогрес на терасите;изградено барбекю от камък под терасата;засадени били храсти,дръвчета.Горните показания са в унисон с показанията и на разпитаните от въззивната инстанция свидетели Р. М. Р.,колежка и приятелка на Д.М.,и Г.М.Х.,извършил строителни дейности в имота.Свидетелката Р. споделя за СМР,идентични с посочените от Ц. М.,вкл.външна мазилка,вътрешна мазилка и боядисване,поставяне на ламинати в стаите,теракот,парапет на стълбището,изработване на камина в хола с горивна камера и барбекю отвън,терасиране и залесяване на двора.Според свидетелката имотът имал само една преди изградена подпорна стена от задната страна на вилата,а всички останали подпорни стени,вкл. мястото за паркиране и гаражи,били изградени през периода 2011-2016 г. от Д.,П. и съпруга на последната.Свидетелят Х. потвърждава,че до 2006 г. вилата е била изградена в груб строеж от неговата фирма /виж и договора от 15.10.2001 г. на лист 71 от делото на ДОС,сключен между ЕТ „Г. Х.” и Д. Д.М. за изграждане на вилна сграда до груб строеж върху парцел,който възложителят е длъжен да осигури съгл.чл.8 ал.1 от договора и е осигурен със сключване на последващия договор за продажба с Община-Балчик от 20.12.2001 г./.Свидетелят потвърждава,че е строил по поръчка на Д.М. гаражи и подпорни стени след 2006 г.,като при първоначалното строителство била изградена само една подпорна стена,а останалите били правени по-късно.Подпорна стена била изградена над гаража заради голямата денивелация на терена.Хора на свидетеля поставили ламината в стаите,правили изолация и вътрешна и външна мазилка,ковали вагонна шарка по стрехите,сменяли водосточни тръби с по-скъпи и по-хубави,поставили парапет на вътрешното стълбище.От горните еднопосочни показания на очевидци може да се обоснове извод,че претендираните СМР са били извършени от съсобствениците Д.,П. и Д. през периода 2011-2016 г.Стойността на сторените необходими разноски /към датата на извършването им/ е дадена от вещото лице Ст.Ц. в заключението по първоначалната СТЕ,допусната от ДОС,като в тази част заключението не е оспорено от страните.Така пазарната стойност на СМР към датата на извършването им според вещото лице е,както следва:

-външна мазилка,изолация-стойност 5 031 лв при претендирана от ищците 4 981 лв;

-тераси-стойност 4 053 лв при претендирана 3 973 лв;

-стрехи-стойност 1 194 лв при претендирана 1 170 лв;

-ламинат хол-стойност 1 456 лв при претендирана 1 395 лв;

-ламинат стаи-стойност 2 993 лв при претендирана 2 870 лв;

-водосточни тръби-стойност 306 лв при претендирана 300 лв;

-шпакловка,боядисване-стойност 3 * лв при претендирана 5 000 лв;

-парапет-вътрешни стълби-стойност 1 595 лв при претендирана 1560 лв.

При изчисляване на дължимите от ответниците суми следва като база да се вземе стойността,която е претендирана от ищците,в случай на установена от вещото лице по-голяма стойност от претендираната,а в хипотезите на претендирана по-голяма стойност от изчислената от вещото лице съответно като база следва да се вземе посочената от експерта.Ответниците дължат 1/3 от необходимите разноски съобразно квотата им в съсобствеността,т.е. 1/3 от 4 981 лв /външна мазилка,изолация/;от 3 973 лв /тераси/;от 1 170 лв /стрехи/;от 1 395 лв /ламинат хол/;от 2 870 лв /ламинат стаи/;от 300 лв /водосточни тръби/;от 3 * лв /шпакловка,боядисване/;от 1 560 лв /парапет стълби/.Общата дължима сума е 6 456,66 лв,от която Г. и К. М. дължат на Д.М. сума от 3 228,33 лв,респ. на съпрузите П. и Д.К. сума от 3 228,33 лв.

Както бе посочено,полезни разноски,сторени от ищците,са

-подпорна стена,място за паркиране-бетонна плоча за паркиране,хидроизолация за място за паркиране-паз.стойност към датата на извършване според вещото лице по СТЕ 42 505 лв при претендирана от ищците стойност от 42 280 лв;

-горивна камера-паз. стойност 2 288 лв при претендирана 2 200 лв;

-изграждане на камина-паз.стойност 2 781 лв при претендирана 2 700 лв;

-изграждане на барбекю-паз.стойност 719 лв при претендирана 700 лв;

-затревяване,трайни насаждения-паз.стойност 1 020 лв при претендирана 1 000 лв.

Тъй като вещото лице е посочило по-високи от претендираните стойности,като база за изчислението се вземат претендираните от ищците стойности.Така 1/3 от полезните разноски се равнява на обща сума от 16 293,33 лв.При приложението на чл.61 ал.2 от ЗЗД ответниците Г. и К. М. дължат по-малката сума между действително извършените разноски и увеличената стойност на дела им от имота.Стойността на разноските към датата на извършването им съобразно дела на ответниците е 16 293,33 лв.Според вещото лице по единичната СТЕ,допусната от ДОС,пазарната стойност на делбения имот без горните подобрения е 205 254 лв,а ведно с подобренията /без вградената кухня/-254 567 лв,т.е. увеличението на стойността на имота е в размер на 49 313 лв,от което дължимата от ответниците 1/3 е в размер на 16 437,67 лв.Заключението по допуснатата от ДОС тройна СТЕ дава пазарна стойност на имота без подобренията от 189 200 лв и пазарна стойност ведно с подобренията /без вградената кухня/ в размер на 238 513 лв,т.е. увеличението на стойността на имота е също в размер на 49 313 лв,доколкото вещите лица са ползвали данните от заключението по първата експертиза.

Така ответниците Г. и К. М. дължат за подобренията по-малката от двете суми,т.е. сума от 16 293,33 лв.От общата сума в полза на Д.М. следва да се присъдят 8 146,66 лв,респ. в полза на съпрузите П. и Д.К.-8 146,66 лв.

Така в полза на Д.М. следва да се присъди обща сума от 11 374,99 лв /3 228,33 лв необходими разноски+8 146,66 лв полезни разноски/,респ. в полза на съпрузите П. и Д.К. обща сума от 11 374,99 лв.До този размер исковете им са основателни и подлежат на уважаване,а за горниците до претендираните от тях по 12 450 лв подлежат на отхвърляне.

Първоинстанционното решение в частта на произнасянето по исковете за присъждане стойността на СМР е частично правилно и частично неправилно,но с оглед постановяване на прецизен диспозитив следва да бъде отменено изцяло в тази част и да се постанови ново решение по същество.

Като база за определяне размера на дължимата държавна такса по извършване на делбата /4% от стойността на дяловете/ следва да се вземе дадената от вещите лица по тройната СТЕ пазарна цена на делбения имот ведно с подобренията /листи 165-167 от делото на ДОС/ в размер на 238 513 лв,доколкото това заключение е изготвено при съблюдаване метода на пазарните аналози при база реално извършени сделки с подобни недвижими имоти по данни от СВ-Балчик.Съделителката Д.М. дължи ДТ в размер на 3 *,17 лв;съпрузите П. и Д.К.-3 *,17 лв и съпрузите Г. и К. М.-3 *,17 лв.Първоинстанционното решение обаче е обжалвано в частта на присъдените държавни такси само от съделителите Д.М.,П.М. и Д.К.,поради което подлежи на изменение само в частта,касаеща присъдените в тежест на тези съделители такси.Съделителите Г. и К. М. не са атакували решението в тази част и по отношение на същите такава корекция на дължимата ДТ не следва да бъде извършвана.

Съделителите Г. и К. М. дължат държавна такса върху уважената част от исковете срещу тях за сторени в имота необходими и полезни разноски,а именно 910 лв.Респ. държавна такса върху отхвърлената част от тези искове дължат ищците по същите Д.М. в размер на 43 лв и съпрузите П.М. и Д.К. в размер на 43 лв.

Съделителите Г. и К. М. дължат държавна такса за отхвърлените им искове по чл.31 ал.2 от ЗС в размер на 1 955,80 лв.

И двете страни претендират присъждане на сторените от тях разноски в делбеното производство.Разноските по исковете по сметки се разпределят съобразно правилата на чл.64 от ГПК /отм./,а по извършване на делбата въз основа на стойността на дяловете-чл.293а от ГПК /отм./.Разпределят се по правило всички разноски,сторени до момента,в двете фази на делбата и във всички инстанции.Но първоинстанционният съд не се е произнесъл по претенциите за разноски на страните с първоинстанционното решение по извършване на делбата и никоя от страните не е поискала допълване на решението с такова произнасяне по реда и в срока по чл.193 от ГПК /отм./.В този смисъл искането за разпределение на отговорността за разноски в предходните инстанции е преклудирано пред въззивния съд.ДОС следва да се произнесе само по претенциите за разноски,сторени в настоящата инстанция.

Предвид изхода от спора и факта,че въззивната жалба на Г. и К. М. е изцяло неоснователна,а тази на Д.М.,П.М.-К. и Д.К. е частично основателна,съдът счита,че следва да разпредели отговорността за разноски по следния начин:

Съделителите Г. и К. М. нямат право на разноски за настоящата въззивна инстанция,тъй като в частите,в които са обжалвали решението на БРС,същото на практика остава потвърдено.Сторените от тях разноски в размер на 1 612,77 лв ДТ по обжалването+3,23 лв банкова такса и 250 лв възнаграждение за вещото лице по първоначалната СТЕ+3 лв банкова такса са извършени изцяло по повод обжалваните от същите части от първоинстанционното решение,които остават потвърдени.Поради горното разноски не им се следват.

Съделителите Д.М.,П.М.-К. и Д.К. са сторили разноски в размер на 2 012,35 лв ДТ по обжалването+1 лв банкова такса;960 лв възнаграждения за вещите лица по двете СТЕ+2 лв банкова такса;2,40 лв ДТ за преписи от документи.Като прецени,че жалбата им е неоснователна в частта срещу изнасянето на делбения имот на публична продан,а е основателна частично в частта срещу отхвърлителната част по исковете им по сметки,съдът намира,че на посочените съделители следва да се присъдят разноски,както следва:356,58 лв от ДТ за обжалване,съответна на допълнително уважената от въззивния съд част от исковете им по сметки;858,47 лв от изплатените възнаграждения за вещи лица+б.т. съразмерно на допълнително уважената от ДОС част от исковете им по сметки и по същия критерий предвид уважената и отхвърлената част от жалбата им се следват 1,07 лв от ДТ за преписи.Общо за настоящата инстанция следва да им се присъдят разноски в размер на 1 216,12 лв.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №8/23.01.2017 г. по гр.д.№39/2006 г. на Балчишкия районен съд,допълнено с решение №40/23.03.2017 г. по същото дело,

в частта,с която недвижим имот в гр.Б.,съставляващ дворно място с площ от 420 кв.м,поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Балчик,УПИ ***в кв.26 по ПУП на града,ведно с построената в него вилна сграда със застроена площ от 88 кв.м и РЗП от 252 кв.м,е изнесен на публична продан;

в частта,с която Д.Д.М. е осъдена да заплати по сметка на Балчишкия районен съд държавна такса върху стойността на дела й в размер на 3 *,17 лв;П.Д.М. и Д.К. са осъдени да заплатят по сметка на Балчишкия районен съд държавна такса върху стойността на дела им в размер на 3 *,17 лв;

в частта,с която са отхвърлени частични искове на основание чл.31 ал.2 от ЗС,предявени от съпрузите Г.Д.М. и К.Г.М.,***,срещу Д.Д.М. ***,П.Д.М.-К. *** и Д.К.,гражданин на САЩ,за осъждане на Д. Д.М. да заплати на ищците сума от 24 447,50 лв /равняваща се на 12 500 евро/ от обща сума в размер на 35 204,40 лв /18 000 евро/,представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на притежаваната от тях 1/3 ид.ч. от делбения имот през периода от 14.04.2006 г. до 22.08.2016 г.,респ. за осъждане на съпрузите П.Д.М.-К. и Д.К. да заплатят на ищците сума от 24 447,50 лв /12 500 евро/ от обща сума в размер на 35 204,40 лв /18 000 евро/,представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на притежаваната от тях 1/3 ид.ч. от делбения имот през периода от 14.04.2006 г. до 22.08.2016 г.

ОТМЕНЯ решение №8/23.01.2017 г. по гр.д.№39/2006 г. на Балчишкия районен съд,допълнено с решение №40/23.03.2017 г. по същото дело,

в частта,с която Д.Д.М. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-Балчик държавна такса върху стойността на дела й в размер на горницата от 3 *,17 лв до 3 225,55 лв;

в частта,с която П.Д.М.-К. и Д.К. са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд-Балчик държавна такса върху стойността на дела им в размер на горницата от 3 *,17 лв до 3 225,55 лв.

ОТМЕНЯ решение №8/23.01.2017 г. по гр.д.№39/2006 г. на Балчишкия районен съд,допълнено с решение №40/23.03.2017 г. по същото дело,в частта,с която Г.Д.М. и К.Г.М. са осъдени да заплатят на Д.Д.М. и съпрузите П.Д.М. и Д.К. сумата от 4 921 лв /2 460,50 лв на Д.М. и 2 460,50 лв на посочените съпрузи/ за извършените от последните подобрения в имота през периода 2011-2016 г.,изразяващи се в тераси-гранитогрес,материали,труд,транспорт,стрехи,ламинат в хол на първи етаж,водосточни тръби,шпакловка,боядисване,барбекю,вградена кухня,ведно със законната лихва върху горните суми от 20.09.2016 г. до окончателното им изплащане,като исковете са отхвърлени в частта за горницата до 24 900 лв,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г.Д.М. с ЕГН ********** и К.Г.М. с ЕГН **********,***,да заплатят солидарно на Д.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата от 3 228,33 лв /три хиляди двеста двадесет и осем лева и 33 стотинки/,представляваща дължима от същите на основание чл.30 ал.3 от ЗС припадаща им се съобразно дела им в съсобствеността част от сторени от Д. Д.М. през периода 2011 г-2016 г. необходими разноски за недвижим имот в гр.Б.,съставляващ дворно място с площ от 420 кв.м,поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Балчик,УПИ ***в кв.26 по ПУП на града,ведно с построената в него вилна сграда със застроена площ от 88 кв.м и РЗП от 252 кв.м,изразяващи се в следните СМР:външна мазилка,изолация;тераси-гранитогрес;стрехи;ламинат хол;ламинат стаи;водосточни тръби;шпакловка,боядисване;парапет-вътрешни стълби,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на исковете 20.09.2016 г.,до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г.Д.М. с ЕГН ********** и К.Г.М. с ЕГН **********,***,да заплатят солидарно на Д.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата от 8 146,66 лв /осем хиляди сто четиридесет и шест лева и 66 стотинки/,представляваща дължима от същите на основание чл.61 ал.2 от ЗЗД припадаща им се съобразно дела им в съсобствеността част от сторени от Д. Д.М. през периода 2011 г-2016 г. полезни разноски /подобрения/ за недвижим имот в гр.Б.,съставляващ дворно място с площ от 420 кв.м,поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Балчик,УПИ ***в кв.26 по ПУП на града,ведно с построената в него вилна сграда със застроена площ от 88 кв.м и РЗП от 252 кв.м,изразяващи се в следните СМР:подпорна стена,място за паркиране-бетонна плоча за паркиране,хидроизолация за място за паркиране;горивна камера;изграждане на камина;изграждане на барбекю;затревяване,трайни насаждения,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на исковете 20.09.2016 г.,до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете по сметки на Д.Д.М. срещу Г.Д.М. и К.Г.М. за солидарното им осъждане да й заплатят припадащата им се съобразно дела им в съсобствеността върху описания недвижим имот част от сторените от ищцата разноски за СМР в частта за горницата от 11 374,99 лв до 12 450 лв.

ОСЪЖДА Г.Д.М. с ЕГН ********** и К.Г.М. с ЕГН **********,***,да заплатят солидарно на съпрузите П.Д.М.-К. с ЕГН ********** *** и Д.К.,гражданин на САЩ,амер. п-т №***,изд.на 20.01.2006 г. от Държ.департамент на САЩ,сумата от 3 228,33 лв /три хиляди двеста двадесет и осем лева и 33 стотинки/,представляваща дължима от същите на основание чл.30 ал.3 от ЗС припадаща им се съобразно дела им в съсобствеността част от сторени от съпрузите К. през периода 2011 г-2016 г. необходими разноски за недвижим имот в гр.Б.,съставляващ дворно място с площ от 420 кв.м,поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Балчик,УПИ ***в кв.26 по ПУП на града,ведно с построената в него вилна сграда със застроена площ от 88 кв.м и РЗП от 252 кв.м,изразяващи се в следните СМР:външна мазилка,изолация;тераси-гранитогрес;стрехи;ламинат хол;ламинат стаи;водосточни тръби;шпакловка,боядисване;парапет-вътрешни стълби,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на исковете 20.09.2016 г.,до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г.Д.М. с ЕГН ********** и К.Г.М. с ЕГН **********,***,да заплатят солидарно на съпрузите П.Д.М.-К. с ЕГН ********** *** и Д.К.,гражданин на САЩ,амер. п-т №***,изд.на 20.01.2006 г. от Държ.департамент на САЩ,сумата от 8 146,66 лв /осем хиляди сто четиридесет и шест лева и 66 стотинки/,представляваща дължима от същите на основание чл.61 ал.2 от ЗЗД припадаща им се съобразно дела им в съсобствеността част от сторени от съпрузите К. през периода 2011 г-2016 г. полезни разноски /подобрения/ за недвижим имот в гр.Б.,съставляващ дворно място с площ от 420 кв.м,поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Балчик,УПИ ***в кв.26 по ПУП на града,ведно с построената в него вилна сграда със застроена площ от 88 кв.м и РЗП от 252 кв.м,изразяващи се в следните СМР:подпорна стена,място за паркиране-бетонна плоча за паркиране,хидроизолация за място за паркиране;горивна камера;изграждане на камина;изграждане на барбекю;затревяване,трайни насаждения,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на исковете 20.09.2016 г.,до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете по сметки на П.Д.М.-К. и Д.К. срещу Г.Д.М. и К.Г.М. за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищците припадащата им се съобразно дела им в съсобствеността върху описания недвижим имот част от сторените от последните разноски за СМР в частта за горницата от 11 374,99 лв до 12 450 лв.

ОСЪЖДА Г.Д.М. с ЕГН ********** и К.Г.М. с ЕГН **********,***,да заплатят по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса върху уважената част от исковете срещу тях за сторени в делбения имот необходими и полезни разноски в размер на 910 лв /деветстотин и десет лева/,както и държавна такса за водене на делото по отхвърлените им искове по чл.31 ал.2 от ЗС в размер на 1 955,80 лв /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и 80 сотинки/.

ОСЪЖДА Д.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса върху отхвърлената част от исковете й по сметки в размер на 43 лв /четиридесет и три лева/.

ОСЪЖДА П.Д.М.-К. с ЕГН ********** *** и Д.К.,гражданин на САЩ,амер. п-т №***,изд.на 20.01.2006 г. от Държ.департамент на САЩ,да заплатят по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса върху отхвърлената част от исковете им по сметки в размер на 43 лв /четиридесет и три лева/.

ОСЪЖДА Г.Д.М. с ЕГН ********** и К.Г.М. с ЕГН **********,***,да заплатят на Д.Д.М. с ЕГН ********** ***,П.Д.М.-К. с ЕГН ********** *** и Д.К.,гражданин на САЩ,амер. п-т №***,изд.на 20.01.2006 г. от Държ.департамент на САЩ,сумата от 1 216,12 лв /хиляда двеста и шестнадесет лева и 12 стотинки/ сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК /нов/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.