Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 116 , гр. Добрич, 25.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия гр. д. № 216 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, вх. № 3274/ 23.05.2017 г., с която „М. Ф. П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Д.“ бл.* вх. * ет. * ап. *, с ЕИК *****, е предявило против частен съдебен изпълнител Н. П.Н.с адрес ***, иск за осъждането на ответника да заплати парични суми, както следва:

в размер на 27 750 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2017 г., представляваща обезщетение за причинените на дружеството - ищец вреди, изразяващи се в пропусната полза да се реализира печалба в посочения размер при продажбата на 3 бр. машини за обемно нагряване на прътов материал /индукционен нагрев/ ***, които вреди са причинени на дружеството от ответника поради неправомерно изпълнение на правомощията му като частен съдебен изпълнител, а именно: осъществяване на процесуална принуда извън субективните предели на изпълнителния лист, незачитане силата на присъдено нещо на влязло в сила решение № 31 по в. гр. д. № 640/ 2016 г. по описа на ДОС, назначаване на пазач с постановление от 06.03.2017 г.;

в размер на 532. 94 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение за периода на забавата от 10.03.2017 г. до 17.05.2017 г., изчислено по размер на законната лихва. Претендират се разноски.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, по силата на договор от 01.09.2015 г. дружеството – ищец придобило от „***“ ООД 4 бр. машини за обемно нагряване на прътов материал (индукционен нагрев) ***М и ПТ 3 – 300 с фабрични номера 219, 220, 221 и 222, за сумата от 1 750 лв. без ДДС за всяка от вещите поотделно, или общо в размер на 7 000 лв. без ДДС. Същите били монтирани в сграда – Ковашко пресов цех, с идентификатор ***по кад. карта на гр. Т., собственост на „***“ ООД, отдадена под наем на ищеца. По силата на договор от 27.04.2016 г., сключен между „М. Ф. П.“ ЕООД и „***АД, ищецът се е задължил да прехвърли четирите броя машини за обемно нагряване на прътов материал на цена от по 11 000 лв. за един брой или общо 44 000 лв. По силата на чл. 2 от сключения договор вещите е следвало да бъдат предадени на купувача в срок до 05.01.2017 г. Изп. производство № *** по описа на ответника е било образувано срещу „***“ ЕООД на 12.09.2016 г. С поканата за доброволно изпълнение от 21.09.2016 г. бил насрочен опис на вещите на длъжника, включително и процесните. По този повод ищецът уведомил съдебния изпълнител, че по молба на същия взискател „Централна кооперативна банка“ АД посоченото в поканата за доброволно изпълнение имущество вече е било описано по изп. д. № *** по описа на ЧСИ № *** с район на действие ДОС и е бил назначен пазач, който следва да осигури достъп до имотите. Посочил е също така, че за същите вече по изпълнително дело № 1385/ 2015 г. е насрочена и тече публична продан. На 29.09.2016 г. без уведомяване на пазача на вещите, съдебният изпълнител – настоящ ответник, придружен от служителите на частна охранителна фирма „***“ и полиция, извършил опис на движимите вещи, включително и процесните индукционни нагрева. При описа ответникът отказал да получи доказателства, представени от служители на ищеца и присъствали на място, относно правото на собственост. Ответникът назначил нов пазач на движимите вещи „***“ ООД. Поради обжалване на извършения от ЧСИ Н. Н. опис пред Добричкия окръжен съд, разглеждането на която жалба било насрочено за 16.01.2017 г., били невъзможни демонтажът и предаването на купувача „***на вещите на 05.01.2017 г. Подписан бил анекс, по силата на който предаването на вещите е било отложено в срок до 25 дни от произнасянето на съда. С решение № 31/ 09.02.2017 г. по в. гр. д.№ 640/ 2016 г. по описа на ДОС извършените от съдебния изпълнител действия, включително описа на движимите вещи – 3 бр. индукционни нагрева. На 20.02.2017 г. ищецът уведомил съдебния изпълнител, че желае да изнесе вещите, по отношение на които описът е бил отменен, като за тази цел уведоми пазача, че изнасянето им е законосъобразно. На 06.03.2017 г. ответникът се произнесъл с постановление, с което освободил досегашния пазач „***“ ООД и назначил нов – П.С.С.. На следващия ден новоназначения пазач е посетил сградите в гр. Т., принудил е работниците да прекратят работа и да ги напуснат, като е забранил достъпа до сградите и вещите, включително и на трите индукционни нагрева. В тази връзка ищецът отправил писмено искане до съдебния изпълнител да измени постановлението за назначаване на пазач, като се ограничи до тези, за които описът не е бил отменен от съда. На отправените няколко молби получил постановление от 10.03.2017 г., с което ЧСИ Н. Н. го уведомявал, че молбите за изпратени на взискателя, който се противопоставил на искането за осигуряване на достъп, подавайки ведно с това молба за извършване на повторен опис по реда на ГПК и предаване на вещите по ЗОЗ. Макар исканията на взискателя да са били оставени от съдебния изпълнител без уважение, той не е произнесъл по молбите на длъжника, като по този начин е запазил съществуващото правно и фактическо положение, включително и относно правата на пазача по отношение на вещи, които не са предмет на принудително изпълнение. В резултат на това купувачът по договора от 27.04.2016 г. „***АД предприел едностранно прекратяване на договора. На 10.03.2017 г. ответникът с постановление отказал продължаването на принудителното изпълнение върху описаните движими вещи, което е било обжалвано от взискателя. С решение № 116/ 05.05.2017 г. по гр. д. № 154/ 2017 г. на ДОС отказът на съдебния изпълнител е бил потвърден.

Осъществените от Н. П.Н.в качеството му на ЧСИ противоправни действия се изразяват в следното:

- Осъществяване на процесуална принуда извън субективните предели на изпълнителния лист, тъй като към момента на извършване на движимите вещи същите не са били в държане на длъжника, независимо от това ги е описал и им е назначил пазач. Съдебният изпълнител приел, че процесните вещи са били заложени в полза на взискателя, без да извърши необходимата проверка за това. Отказът да насочва принудително изпълнение върху тях, потвърден и от Окръжен съд гр. Добрич, е бил предприет от ответника шест месеца, след като за първи път е бил уведомен за това. Действията му били недобросъвестни, тъй като след като бил уведомен от длъжника по повод връчената му покана за доброволно изпълнение, ответникът е можел да извърши проверка и да поиска съдействие от назначения вече пазач. Съдебният изпълнител бил уведомен от взискателя, че недвижимите имоти са отдадени под наем, а движимите вещи са продадени. Че към момента на описа движимите вещи се държали от ищеца в качеството му на трето по изпълнението лице било видно от мотивите на постановлението от 05.10.2016 г. Преди извършване на описа били представени доказателства, че има образувано друго изпълнително производство между същите страни, по което вече е бил извършен опис и е била назначена публична продан. В този смисъл ответникът следвало да се съобрази с мотивите на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК. При наличие на пълен идентитет между страните очевидно било безсмислието на предприетите от съдебния изпълнител действия. Тези твърдения са били изоставени от ищеца в първото по делото заседание и са били отразени в окончателния доклад по делото.

- Противоправно били незачитането от страна на ответника на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на ДОС по в. гр. д. № 640/ 2016 г., с което извършеният от него опис е бил отменен. Още към този момент съдебният изпълнител е дължал прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на тези вещи, за които описът е бил обявен за незаконосъобразен, което би дало възможност ищецът да се разпореди с тях.

- Вън от горното, противоправно било и действието на съдебния изпълнител по назначаване на пазач. Назначаването на пазач било свързано с наличието на две кумулативно предвидени предпоставки – имуществото да е предмет на принудително изпълнение и длъжникът да откаже да пази вещта или съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да остава у него за пазене, които предпоставки не били налице.

Извършвайки посочените по – горе действия, ЧСИ Н. П.Н. причинил на ищеца вреда, изразяваща се в пропусната полза и представляваща неосъщественото увеличаване на имуществото, за което е съществувала сигурност при нормалното развитие на правоотношението. Вредата била пряка и непосредствена последица от действията на ЧСИ по назначаване на пазач, в резултат на което ищецът не е могъл да изпълни задължението си за предаване вещите на купувача по договора от 27.04.2016 г. Налице били всички елементи на деликта, включително и наличието на причинно – следствена връзка между действията на ответника и причинената вреда. При тези съображения ищецът настоява ответникът Н. П.Н., действащ като частен съдебен изпълнител, да заплати на ищеца сумата от 27 750 лв., представляваща вреда, изразяваща се в пропусната полза – реализиране на печалба поради разваляне на договор за продажба на индукционни нагреви от 24.04.22017 г. с „***в резултат на неправомерно изпълнение на правомощията му като ЧСИ за назначаване на пазач с постановление от 06.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и сумата от 532. 94 лв., представляваща законна лихва за периода от 10.03.2017 г. до 17.05.2017 г., претендирани са разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ЧСИ Н. П. е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявените претенции с възраженията, са неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер. За да бъдела ангажирана отговорността на ЧСИ по реда на чл. 74 от ЗЧСИ в тежест на ищеца било да установи наличието на неправомерни действия на ЧСИ, причиняване на вреда при изпълнение на служебни действия или бездействия, както и причинна връзка между действията/ бездействията на ЧСИ и настъпилата вреда. Такива обстоятелства, ангажиращи отговорността на ЧСИ не са били установени, по съображения, че предприетите от него действия не са били противоправни. Изпълнителното производство е било образувано по молба на „Кооперативна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ на 26.08.2016 г., като взискателят е поискал опис и оценка на имуществото на длъжника – движимо и недвижимо, което да бъде изнесено на публична продан, което си становище е потвърдил и при уведомяването му от страна на ответника за постъпилата от ищеца молба, че имуществото вече е било предмет на опис, оценка и публична продан по друго изпълнително производство. В тази връзка съдебният изпълнител бил обвързан от волята на взискателя, а искането на последния не било недопустимо или незаконосъобразно. По време на извършения на 29.09.2016 г. опис на недвижимите имоти – ковашко – пресов цех и намиращите се в него движими вещи не били установени обстоятелства, изключващи предположението, че имуществото принадлежи на длъжника. Присъствалите лица не осигурили достъп до имота, което предпоставило съдебният изпълнител да използва съдействие на МВР. Независимо, че присъствалите възпрепятствали описа, не представили доказателства, че имуществото е собственост на трети лица. Още към образуването на изп. производство взискателят представил доказателства за вписан особен залог. Били необходими специални знания, за да се установи кои от намерените в имота вещите са предмет на особения залог. Доказателства за твърдяната от ищеца продажба от 27.04.2016 г. той представил едва на 04.10.2016 г., към която дата описът вече бил надлежно извършен. Молбата от 04.10.2016 г. от ищеца за преустановяване на изпълнението е подлежала на удовлетворяване, доколкото между него и взискателя съществувал спор за принадлежността на правото на собственост върху движимите вещи. Доказателства за извършената по друго изпълнително производство публична продан били представени едва по образуваното гр. д. № 640/ 2016 г. на ДОС, нито взискателят, нито ответникът били уведомени за предприетите от ЧСИ Л. Т. действия. Това сочело на законосъобразност на действията на ответника по извършването на опис. След сезирането на ДОС по в. гр. д. № 640/ 2016 г. самият ЧСИ бил десезиран от правото да се произнася по изменение или отмяна на това принудително действие. По повод постановеното съдебно решение ищецът уведомил съдебния изпълнител на 20.02.2017 г. с молба, с която поискал да бъде уведомен пазача, че започва изнасяне на движите вещи. Препис от тази молба била връчена на взискателя, който поискал всички движими вещи да бъдат иззети и да му бъдат предадени в качеството му на заложен кредитор по ЗОЗ. С постановлението от 10.03.2017 г. съдебният изпълнител се произнесъл както по искането на взискателя, така и по искането на ищеца. С него било прекратено принудителното изпълнение върху посочените вещи и след влизането му в сила следвало да бъдат освободени от пазене от назначения по делото пазач. Тъй като по обжалването на постановлението съдът се произнесъл едва на 05.05.2017 г., през който период съдебният изпълнител не можел да извършва действия спрямо имущества, за които се твърди, че са предмет на особен залог. Освен това, с молба от 01.03.2017 г. взискателят уведомил ответника, че СРС е допуснал обезпечение на иска му по реда на ЗОЗ срещу ищеца, поради което настоявал за смяна на пазача. Искането, като допустимо, е било удовлетворено от съдебния изпълнител. Ответникът твърди, че дружеството – ищец не е претърпяло вредите, описани в исковата молба. Не били представени доказателства относно представителната власт на пълномощника на купувача. Липсвали доказателства дружеството – купувач да е знаело, че се сключва такъв договор за покупко – продажба. В тази връзка се оспорва истинността на представения от ищеца договор и анекс относно поставения подпис в графа „купувач“ в договора и анекса, както и верността на съдържанието им, което не отговаряло на действителното и целяло привидност на отразените в тях факти и обстоятелства. Договорът от 27.04.2017 г. се отличавал от обичайните договорите за продажба, тъй като с него не се прехвърляла собствеността и не се съдържало изявление за плащане на цена. Дори да се приемело, че представлявал договор за продажба, а не предварителен такъв, за сбъдването му било необходимо настъпването на бъдещи събития, а именно предаването на вещите. Необичайните клаузи в договора сочели на липсата на житейска, търговска и правна логика. Още към 14.12.2015 г., когато ЧСИ Л. Т. наложила „запор“, ищецът е узнал, че по отношение на тези вещи ще се проведе принудително изпълнение. По договора от 01.09.2015 г. ищецът не е изнесъл вещите, негов предмет от помещенията на длъжника, което му задължение произтича от изтичането на договора за наем с достоверна дата от 07.09.2015 г. Следващият договор за наем от 01.01.2016 г. не разполагал с достоверна дата, не е сключен с нотариална заверка на подписите и не е вписан в СлВп, независимо, че е за срок, по – голям от една година, поради което е непротивопоставим на трети лица. Договорът за покупко – продажба бил фиктивен, тъй като в нито една от молбите на ищеца до самия съдебен изпълнител или до трети лица не съдържала данни в тази насока. Най – сетне самият ищец съпричинил вредоносния резултат, като не изнесъл вещите, предмет на договора още след извършения от ЧСИ Л. Т. опис на движими вещи. Както анексът от 20.12.2016 г., така и споразумението от 10.03.2017 г. Не притежавали достоверна дата и били непротивопоставими на трети лица. В анекса се съдържали данни, сочещи, че ищецът е знаел за резултата от съдебното обжалване. Всички тези съображения, според ответникът, сочат, че договорът, анексът и споразумението са неверни и симулативни. Сключени са били с лице, чиято представителна власт не може да бъде удостоверена, подписите не са били заверени от нотариус, анексът и споразумението не притежават достоверна дата. Договорът от 27.04.2016 г. Не съдържал задължение за прехвърляне на права или плащане на цена, тъй като тогава купувачът би издал фактура, в която да отрази данъчнното събитие. В протоколите за опис на ЧСИ Л. Т. и на ответника лисвали фабрични номера на машините. Посочването им в договора от 27.04.2016 г. Се дължи на автоматичното им пренасяне от договора от 01.09.2015 г., в който са посочени съобразно счетоводното им записване в счетоводството на длъжника по изпълнението. Това сочи, че посочения в чл. 1 ал. 3 от договора оглед не е бил извършван, в противен случай страните биха установили, че такива номера липсват. Освен това ответникът твърди, че липсва причинно – следствена връзка между евентуалното противоправно поведение и твърдяната вреда. Процесните вещи, макар и описани по различен начин, са били запорирани още на 14.12.2015 г. от ЧСИ Л. Т.. Същите са били обхванати от приложения от взискателя договор за залог, поради което извършената от длъжника продажба е непротивопоставима на взискателя по делото. Произнасянето на съда по жалбата на ищеца срещу постановлението на съдебния изпълнител от 10.03.2017 г. не създавало сила на пресъдено нещо по отношение на тези факти, поради което в настоящото производство подлежи на разрешаване на спора относно идентичността на вещите, предмет на особения залог и процесните. Твърди се, че вредата е настъпила на 10.03.2017 г., когато е било подписано споразумението към процесния договор за покупко – продажба. Към посочената дата ищецът не би могъл да се предаде на купувача по договора спорните вещи, тъй като взискателят се е снабдил с обезпечителна заповед по гр. д. № 11015/ 2017 г. на СРС, I г. о. , 157 – и състав, с което е обезпечено изпълнението му по реда на ЗОЗ чрез запечатване на имотите, в които се намират процесните вещи. Същата е приведена в изпълнение по искане на взискателя от ЧСИ С.С.по образуванотто пред него изп. д. № ***. По този начин ищецът не би могъл да изнесе вещите, тъй като достъпът до тях е бил ограничен посредством запечатване на помещенията, в които са били поставени по искане на длъжника с оглед предаването им по реда на чл. 35 от ЗОЗ и при наличието на обезпечителна нужда. Ответникът оспорва иска и по размер, тъй като не отчита данъка върху печалбата, който ищецът би следвало да плати при реализиране на продажбата. Настоява се за отхвърляне на иска, претендирани са разноски.

С оглед релевираните от всяка от страните доводи и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

По молба на „***“ АД – в несъстоятелност, вх. № 6972/ 26.08.2016 г. пред ЧСИ Н. Н. с район на действие ДОС, вписан под № 810 на КЧСИ, и приложен изпълнителен лист от 03.02.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 63712/ 2015 г. по описа на СРС, Първо г. о., 25 – ти състав, било образувано изп. д. № *** против „***“ ООД гр. София за сумата от 1 309 550 лв., главница за периода 25.06.2014 г. – 06.10.2015 г. по Договор за инвестиционен кредит от 30.07.2009 г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 111 753. 55 лв., представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.07.2014 г. до 25.09.2015 г., сумата от 43 229. 71 лв., представляваща просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.09.2015 г. до 06.10.2015 г., сумата от 9 032. 47 лв., представляваща неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.07.2014 г. до 06.10.2015 г. и разноски по делото в размер на 22 741. 13 лв. юрисконсултско възнаграждение. На длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която било посочено, че на 29.09.2016 г. е насрочен опис на ипотекираното и възбранено в полза на взискателя недвижимо имущество.

Видно от представеното по делото съобщения от ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС и вписана под № *** на КЧСИ, пред нея е било образувано изп. производство № ***, с взискател „***“ АД и длъжник „***“ ООД, като принудителното изпълнение било насочено и срещу същите имоти, предмет на изп. дело пред ЧСИ Н. Н..

Видно от представеното удостоверение за вписване по името на длъжника „***“ ООД в Централния регистър на особените залози, вписване №***се отнася до първоначално вписване на договор за залог на 19.08.2009 г. в полза на „***“ АД, което е придружено от Приложение № 1 към заявлението за вписване на особен залог. Издадено е удостоверение № 935351/ 19.10.2015 г. относно сделка № ***. Това удостоверение е придружено от опис № 935349, в който под т. 7 е посочено, че е предоставено за ползване имущество към вписване № *** 2бр. машини за обемно нагряване на прътов материал /комплект/ - фабр. № 219 инв. № 51 и фабр. № 221 инв. № 53; в т. 8 е посочено, че е предоставено за ползване имущество към вписване № *** – 1 бр. машина за обемно индукционна нагряване МОНА 3 – 400 М – фабр. № 216 инв. № 66. От приложеното удостоверение за вписване по партидата на длъжника „***“ ООД става ясно, че вписвания с №№ *** и *** са относно вписване на два договора за лизинг с „***“ АД гр. София.

По вписването №***„***“ АД в несъстоятелност е вписала пристъпване към изпълнение на 23.11.2015 г., видно от приложеното потвърждение за вписване, като взискането е обърнато към цялото имущество, предмет на залога.

В хода на първоинстанционното производство е заявление за вписване на договор за залог на „***“ АД в полза на кредитора „***“ АД /н./ върху следното, собственост на дружеството имущество, включително оборудване за обемно индукционно нагряване на прътов материал, а и машина за обемно нагряване на прътов материал 2 бр. Вписването на особения залог е било извършено под № ***, видно от представеното потвърждение, като на 07.10.2015 г. „***“ АД /н./ подала заявление за вписване на пристъпване към изпълнение, което било удовлетворено, видно от приложеното потвърждение за вписване.

„***“ АД сключил с „***“ АД /н./ и втори договор за особен залог върху движими вещи – лизингови активи, собственост на залогодателя, представляващи оборудване за обемно индукционно нагряване за ковашко – пресови заготовки преди тяхната пластична деформация, включително машина за обемно индукционно нагряване, видно от потвърждение за първоначално вписване № ***. На 02.10.2015 г. кредиторът подал заявление за вписване за пристъпване към изпълнение, което било вписано, видно от потвърждение за вписване.

На 29.09.2016 г. ЧСИ Н. Н. е извършил опис на движими вещи, обективиран в протокол, като в т. 5 посочил, че е описал „машина за обемно нагряване“ 3 бр. Назначил за пазач „***“ ООД, поради сключването на договор за охрана от същата дата, сключен между това дружество и „***“ /н./.

На 03.10.2016 г. длъжникът „***“ ООД подал до ответника молба за отмяна на действията му по назначаване на пазач, тъй като по изп. д. № 1385/ 2015 г. по описа на ЧСИ Л. Т. бил назначен вече такъв – Ц.А..

На 04.10.2016 г. третото по изпълнението лице и настоящ ищец „***“ ЕООД, представлявано от своя управител Ц.А.А.подала до ЧСИ Н. Н. молба, в която е заявено, че вещите, предмет на описа от 29.09.2016 г., са собственост на дружеството – ищец, настояло е за прекратяване на принудителното изпълнение върху тях. В тази връзка е представило 2 бр. договори за наем: от 01.09.2015 г. и от 01.01.2016 г., по силата на които „***“ ООД отдава под наем на „М. Ф. П.“ ЕООД поземлен имот с идентификатор ***г., с площ от 5 082 кв. м., ведно с построените в него три броя сгради с идентификатори .1, .2 и .3, както и поземлен имот с идентификатор ***с площ от 3 052 кв. м., ведно с построената в него сграда с идентификатор .1, срещу заплащане на обща наемна цена от 1 100 лв. месечно. Договорът от 01.09.2015 г. е представен във вид на нотариално заверен препис от 07.09.2015 г. на нотариус М. М. с район на действие РС гр. П., вписан под № 462 на НК гр. София. Представен е също така и 4 бр. договори за продажба от 01.09.2015 г., заверен като препис с № 3624/ 07.09.2015 г. на нотариус М. М., като единият от тях се отнася за прехвърлянето от „***“ ООД на „М. Ф. П.“ ЕООД 4 бр. машини за обемно нагряване на прътов материал /индукционен нагрев/ ***М и ПТ 3 – 300, с фабр. № 219, 220, 221 и 222, за сумата от 7 000 лв.

На 27.04.2016 г. бил сключен договор за продажба на индукционни нагреви между „М. Ф. П.“ ЕООД и „***АД, регистрирано на лист № *** в Република П. . Предмет на договора са 4 бр. машини за обемно нагряване на прътов материал /индукционен нагрев/ ***М и ПТ 3 – 300, с фабр. №№ 219, 220, 221 и 222, на цена от по 11 000 лв. за всяка машина. Съгласно чл. 2 от договора продавачът е длъжен да предаде вещите на купувача не по – късно от 15.01.2017 г. Съгласно чл. 6 плащането на цената се извършва по банкова сметка ***: при започване на демонтажа продавачът заплаща аванс в размер на 30 % от договорената цена, а остатъкът от цената се заплаща в деня на предаване на вещите.

На 20.12.2016 г. „М. Ф. П.“ ЕООД и „***АД сключили анекс № 1 към договора за продажба на индукционни нагреви, които били описани в т. 5 от протокола за опис на движими вещи от 29.09.2016 г., по който ЧСИ Н. Н. назначил пазач по смисъла на чл. 470 от ГПК, поради което вещите не можели да бъдат изнесени и предадени на купувача и тъй като продавачът подал жалба против извършения опис, по която жалба съдът все още не се е произнесъл, то страните са се съгласили продавачът да предаде вещите, предмет на договора в с рок от 25 дни от постановяване на окончателното съдебно решение по делото.

На 10.03.2017 г. „М. Ф. П.“ ЕООД и „***АД постигнали и подписали писмено споразумение, по силата на което продавачът не бил в състояние да изпълни задължението си по договора за продажба от 27.04.2016 г., поради което купувачът е направил изявление за едностранното прекратяване на договора.

Нито един от горните документи /освен договорите за наем на недвижими имоти/ не са били представени от третото по изпълнението лице „***“ ЕООД по изпълнителното производство, а са депозирани към исковата молба.

По така депозираната от настоящия ищец молба взискателят „***“ АД /н./ изразил становище за нейната неоснователност, тъй като дружеството – длъжник е сключило с взискателя договор за банков кредит за два милиона лева, обезпечен с особен залог по договор за особен залог от 30.07.2009 г., по силата на който длъжникът е учредил залог върху собствените му движими вещи – машини, оборудване и съоръжения. Договорът за особен залог бил вписан в ЦРОЗ под № ***, ведно с опис на ДМА, поради което бил противопоставим на третото лице „***“ ЕООД, което твърдяло да е придобило собствеността върху заложеното имущество.

С постановление от 06.10.2016 г. ЧСИ Н. Н. оставил без уважение молбата на „***“ ЕООД.

На 12.10.2016 г. „***“ подал нова молба до ЧСИ Н. Н. за преустановяване изпълнителните действия върху движимите вещи, 4 бр. машини за обемно нагряване на прътов материал /индукционен нагрев/ ***М и ПТ 3 – 300, с фабр. № 219, 220, 221 и 222, които били вече собственост на различно от молителя трето лице по изп. производство. По тази молба взискателят „***“ АД /н/ изразил писмено становище, че правото на собственост върху вещи, предмет на принудително изпълнение, може да бъде установено единствено по исков ред, а не в рамките на образувано изпълнително производство.

По изискване от ЧСИ Н. Н. на договор, удостоверяващ правата на трето лице върху въпросните движими вещи, с молба от 07.11.2016 г. ищецът отговорил, че разполага с един оригинален екземпляр на договора за продажба и ако представи нотариално заверен препис от него, той щял да носи дата от м.11.2016 г., което щяло да се отрази на достоверността на датата му.

На 12.01.2017 г. постъпила нова молба от ищеца, в която е настоявано да бъде преустановено изпълнението, съответно вдигнат запора върху вещи, описани в описа от 29.09.2016 г. под №№ 2, 4, 5, 9, 14, 15, 16, 17, 22, 24, 26, 27, 28, 29 и 30, които не били предмет на особения залог в полза на кредитора „***“ АД /н./.

В отговор на тази молба взискателят „***“ АД /н./ изразил писмено становище от 01.03.2017 г., в което се противопоставил на основателността на молбата и е заявил, че в качеството му на заложен кредитор е упражнил процесуалното си право да обезпечи вземането си против длъжника посредством налагането на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ и ТЗ от СГС, както и по реда на ЗОЗ от СРС. В молбата си взискателят е настоял назначения пазач да бъде сменен, като бъде назначен нов – лицето П.С.С.. С постановление от 06.03.2017 г. ЧСИ Н. Н. освободил назначения с протокола за опис от 29.09.2016 г. пазач „***“ ООД и предал пазенето на вещите по същия протокол на новоназначения пазач П.С.С..

На 20.02.2017 г. „М. Ф. П.“ ЕООД подал до ЧСИ н. Н. уведомление, че поради незаконосъобразност на извършените от него действия по опис на движими вещи по т. т. 2, 5, 11, 13, 14, 18, 25, 27 и 30, ще пристъпи към изнасянето им.

С молба от 08.03.2017 г. ищецът е заявил, че с уведомление от 20.02.2017 г. е заявил изнасяне на движимите вещи, а новоназначеният пазач ограничил достъпа им до тях. Изложени за твърдения за незаконосъобразност на действието по назначаване на пазач.

С постановление от 10.03.2017 г. съдебният изпълнител отказал принудително изпълнение върху вещите, посочени в т. т. 2, 26, 5, 11, 13, 14, 18, 25 30 на решение № 31/ 09.02.2017 г. по гр. д. № 640/ 2016 г. по описа на ДОС.

По повод повдигнатото от ответника възражение относно симулативнността на договора за продажба от 27.04.2016 г., сключен между „М. Ф. П.“ ЕООД и „***АД, ищецът е представил извлечение от Публичния регистър на П. , от който се установява регистрацията на дружеството – купувач. С протокол № 5 – 2017 г. от 20.03.2017 г. от заседание на борда на директорите на „***е потвърден и ратифициран договора от 27.04.2016 г., изменен и допълнен на 20.12.2016 г. и прекратен на 10.07.2017 г.

В тази връзка и по възражението за липса на достоверна дата на договора за продажба от 27.04.2016 г., е изискана и справка от ОД на МВР гр. Добрич относно пътуванията зад граница на лицето И.В.Т., който е участвал в подписването на договора за продажба от 27.04.2016 г. като представител на купувача „***“ АД по силата на предотавеното му общо пълномощно от 03.04.2016 г., а също така и подписал и анекса от 20.12.2016 г. и споразумението от 10.03.2017 г. От справката се установява, че за периода 01.01.2016 г. – 05.01.2018 г. И.Т.е влязъл в страната на 25.04.2017 г. и я е напуснал на 28.04.2017 г.

В хода на производството е изискан препис от водения от нотариус М.М. с район на действие РС гр. П., вписан под № 462 на НК гр. София регистър на 27.04.2016 г. Всъщност всички извършени от нотариуса заверки са на преписи на документи, приложени като доказателства по делото, а не са заверявани подписи или съдържание. Под № 1993 е записано „препис, снет от оригинал от договор за продажба от 27.04.2016 г. между „***“ и „***АД. Като приносител е посочен М.М.А., адвокат на ищеца в настоящото производство.

Приложено е копие от изп. дело № *** по описа на ЧСИ С.СVс район на действие ДОС, вписан под № 739 на КЧСИ, образувано по молба на „***“ АД /н./ по обезпечителна заповед, издадена на 25.02.2017 г. по гр. д. № 11015/ 2017 г. на СРС, 157 – и състав, с която е допуснато обезпечение на пристъпването към изпълнение против „***“ ООД чрез налагането на обезпечителна мярка „запечатване“ на недвижими имоти, находящи се в гр. Т., ул. „***“ № 7, включително и недвижимия имот, в който са били разположени процесните машини.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на твърденията си.

Св. С.А.Б.е служител на „***” като представител за регион Добрич, което дружество се занимава с охрана на физически и юридически лица и СОТ техника. Имало е сключен договор с „***“ ООД за охрана на обект в тр. Т., като през м.09.2016 г. и второ охранително дружество „***“ ООД започнало охраната на същия обект. В последствие като пазач било назначено лицето П.С., който се противопоставил заводът да продължи да работи и преустановил достъпа до цеховете и разположените в тях машини.

Ангажираният от ответника свидетел Н.Л.С. е бил вещо лице – оценител по изп. д. № *** на ЧСИ Н. Н..Св. М. Д.А. е вещо лице, назначено като такова от ЧСИ Л. Т. по образуваното пред нея изп. д. № ***, образувано по молба и изпълнителен лист на „***“ АД против „***“ ООД. Показанията на двамата свидетели са били приети относно описанието на трите процесни машини за индукционен нагрев.

Св. Н.Л.С. е потвърдил, че е извършил оглед на процесните машини. Извършил оглед на всеки един от оценяваните активи по предоставен му от ЧСИ списък и ги фотографирал. В последствие установил нуждата от допълнителни данни и извършил втори оглед. „МОНА“ било съкращение от машина за обемно нагряване. Машината технически представлявала един корпус, в долната или задната част на който била разположена електрическата част, индуктор, който представлява меден проводник с правоъгълно или квадратно сечение и който осигурява индукционното нагряване на детайла, който преминава през него. Процесните машини никога не работели самостоятелно, а били свързани в линия от две и повече. Свидетелят потвърждава, че е проверявал процесните машини с описанието им по списък, но не може да конкретизира дали се е касаело за списък към договора за особен залог или друг списък. Според него, в приложението към договора за особен залог машините били описани неточно като „индуктори“, тъй като индукторът представлявал само част от машината за обемно нагряване.

Св. М. Д.А. е посочила, че като назначено от ЧСИ Л. Т. вещо лице е посетила обекта и намерила машините свързани в едно съоръжение с четири секции, което в цялост нагрява един детайл. Върху една от секциите имало фабричен номер, по другите такива не били поставени. В заключението си по експертизата по изп. д. № *** посочила, че процесните машини не са вписани в списъка към договора за залог и не са вписани в ЦРОЗ, тъй като не отговаряли фабричните им номера. Свидетелката ги оценила като стари, използвани машини, тъй като използването им е довело до падане на табелките с фабричните им номера.

В настоящото производство съдът е назначил съдебни експертизи за изясняване на фактическата страна на спора.

От заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза се установява, че подписите, положени в графи „за продавача“, „за купувача“, „от продавца“, „от покупателя“ в договора за продажба от 27.04.2016 г., анекс № 1 от 20.12.2016 г. към договора за продажба и споразумение от 10.03.2017 г. са положени от лицата, посочени като страни по договорите – Ц.А.А.и И.В.Т..

Съдът е назначил и ССЕ със задача да се установи дали процесните вещи са били заприходени в сметките на „***“ ООД към 01.09.2015 г., а също така осчетоводени ли са приходи от наем на недвижимите имоти съобразно приложените договори за наем, сключени между „***“ ООД и „***“ ЕООД, както и да отговори на въпроса дали в счетоводството на ищеца са осчетоводени разходите за покупка и въобще има счетоводно отражение на договора за покупко – продажба от 27.04.2016 г. Вещото лице е дало заключение, че „***“ ООД е било обявено в неплатежоспособност на 31.12.2015 г. и у синдика не са налице счетоводни документи, за да може да бъде отговорено на първите два въпроса. За процесните вещи е сключен договор за покупко – продажба между „***“ ООД и „М. Ф. П.“ ЕООД на 01.09.2015 г. На 30.11.2015 г. от длъжника е издадена фактура № 2000000046 за доставка на материали на обща стойност 26 244 лв. без ДДС и 31 492. 80 лв. с ДДС. С писмо до „***“ ЕООД, „***“ ООД е наредило дружеството да плати дълживата сума от 66 018. 70 лв. на „***“ АД. В общата стойност на задължение от 66 018. 70 лв. е включена и фактурата от 30.11.2015 г. Процесните машини са били заприходени по счетоводна сметка 302/ 2 – „Спомагателни материали“, вместо по сметка „Материални активи“ или „Стоки“, в зависимост от това дали са закупени с цел ползване от купувача или с цел препродажба. Вещото лице е констатирало различа между посоченото в оборотната ведомост на „М. Ф. П.“ ЕООД салдо по сметка 302 „Материали“ в размер на 67 хиляди лева и посоченото в баланса на дружеството, публикуван в Търговския регистър – 45 хиляди лева. Вещото лице е посочило, че договорът за покупко – продажба от 27.04.2016 г., анексът от 20.12.2016 г. и споразумението не са осчетоводени в счетоводството на ищеца.

Съдът е назначил и съдебно техническа експертиза относно описанието на процесните вещи и във връзка с това да се отговори на въпроса дали е налице идентичност между описанието на вещите, посочени в договора за продажба от 27.04.2016 г. и към договора за особен залог в полза на „***“ АД /н./. В заключението си вещото лице е посочило, че договорираните „Машини за обемно нагряване на прътов материал /индукционен нагрев/ ***М“ съответстват на вписаните в ЦРОЗ. „Машини за обемно нагряване на прътов материал /комплект/. Договорираните „Машини за обемно нагряване на прътов материал /индукционен нагрев/ ТП 3 – 300“ съответстват на вписаните в ЦРОЗ „Тиристорни инвентори“. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че машините МОНА са производство на „***“ ЕООД гр. Г. и машините за обемно нагряване са наречени МОНА и имат различни типоразмери. Типоразмер 2 се различавал от размер 3 и 4. Машините, предмет на договора за покупко – продажба от 27.04.2016 г., са като размер 3 и поради това тази машина типоразмер 2 няма как да бъде идентични с тях. Машините, по отношение на които вещото лице е извършило оглед и които сочи, е са идентични с тези, които са предмет на договора за покупко-продажба, респ. предмет на вписването в ЦРОЗ, са производство от 2012 г. Изрично вещото лице сочи, че това са технологични комплекти, а не са отделни машини – МОНА 3-300М и ПТ 3-300М, а представляват две части на един комплект. Те не могат да работят самостоятелно една от друга или една без друга, а са два модула на един и същи технологичен комплект.

При така изложената фактическа обстановка Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Исковата молба е редовна. Ищецът черпи основанието за своята претенция от нормата на чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл. 45 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Нормата на чл. 441 ал. 1 от ГПК е процесуална; разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД урежда общия състав на непозволеното увреждане, като в чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ изрично е уредено, че частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност и доколкото няма специални правила - приложими са тези на общия закон, т. е., чл. 45 и сл. ЗЗД.

Съставът на непозволеното увреждане по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД представлява сложен юридически факт, включващ наличието на противоправно деяние, наличието на вреда, както и причинна връзка между двете.

Съобразно изложените в исковата молба и съгласно становището на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, противоправните деяния, извършени от ответника, са две: бездействието на ответника за периода от 09.02.2017 г. - 06.03.2017 г., което твърдение по същество се припокрива с твърденията за незачитане на силата на присъда на решение № 31 от 2017 г. по в.гр.д. № 640/2016 г. на Окръжен съд гр. Добрич и за назначаването на пазач на процесните вещи, извършено на 06.03.2017 г.

С решение № 31/ 09.02.2017 г. по в. гр. д. № 640/ 2016 г. по описа на ДОС действията на съдебния изпълнител по изп. д. № ***, изразяващи се в извършен на 29.09.2016 г. опис на движими вещи в частта по т. т. 2, 27, 5, 11, 13, 14, 18, 25 и 30, са били отменени. Видно от протокола от извършения на посочената дата опис на движими вещи, в т. 5 е посочено, че съдебният изпълнител е описал „машина за обемно нагряване“ 3 бр. Назначил за пазач „***“ ООД, поради сключването на договор за охрана от същата дата, сключен между това дружество и „***“ /н./.

В мотивите на съдебния акт са изложени съображения относно принадлежността на движимите вещи, предмет на въпросния опис, което е довело до частична отмяна на изпълнителните действия. Според ищеца, това решение на ДОС е формирало сила на пресъдено нещо относно правото на собственост на процесните 3 бр. машини за обемно нагряване.

Тези съображения не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Силата на пресъдено нещо, която се формира със съдебно решение, произнесено на основание чл. 437, вр. чл. 435 ал. 4 от ГПК, е единствено относно законосъобразността на конкретните действия на съдебния изпълнител, атакувани пред съда по пътя на обжалването. Дори в мотивите на съдебния акт да са изложени съображения относно принадлежността на правото на собственост върху движимите вещи, предмет на описа, по този въпрос сила на пресъдено нещо не се формира, тъй като не това е предметът на спора, поставен за разглеждане в производство по чл. 435 от ГПК. Няма спор, че в това производство съдът разглежда формално представените титули, но дали те действително удостоверяват право на собственост може да бъде разрешено единствено в надлежно образувано исково производство с предмет именно принадлежността на правото на собственост върху процесните движими вещи, каквото производство няма спор, че ищецът не е инициирал. При тези съображения не е налице противоправност на действията на ЧСИ Н. Н..

Именно в светлината на принадлежността на правото на собственост върху спорните вещи ищецът е развил твърдения, че в резултат на незачитането на силата на пресъдено нещо на решение № 31/ 09.02.2017 г. по в. гр. д. № 640/ 2016 г. по описа на ДОС съдебният изпълнител е бездействал, т. е. не е преустановил изпълнението върху вещите, описани в т. 5 от протокола за опис от 29.09.2016 г. и не е позволил ищеца, легитимиращ се като техен собственик, да ги изнесе, доколкото е транслирал правото на собственост върху тях на трето лице – „***“ АД, П. . По молбите, депозирани от ищеца в изпълнителното производство, става ясно, че същите са администрирани от съдебния изпълнител, като копия от тях са изпратени на взискателя „***“ АД /н./, който се е проитвопоставял на исканото от третото по изпълнението лице и настоящ ищец преустановяване на принудителното изпълнение по отношение на тях. Твърдяното бездействие на съдебния изпълнител, респ. отказ да бъдат освободени от изпълнение вещите и да бъде допуснато изнасянето им „***“ ЕООД, не е противоправно, тъй като почива на разумно основание. Процесните вещи са предмет на договор за особен залог, сключен от длъжника „***“ ООД в полза на третото лице – помагач „***“ АД /н./.

От представените по делото доказателства става ясно, че по партидата на длъжника „***“ ООД в Централния регистър на особените залози е налице вписване № ***, което се отнася до първоначално вписване на договор за залог на 19.08.2009 г. в полза на „***“ АД, което е придружено от Приложение № 1 към заявлението за вписване на особен залог. Издадено е удостоверение № 935351/ 19.10.2015 г. относно сделка № ***. Това удостоверение е придружено от опис № 935349, в който под т. 7 е посочено, че е предоставено за ползване имущество към вписване № *** 2бр. машини за обемно нагряване на прътов материал /комплект/ - фабр. № 219 инв. № 51 и фабр. № 221 инв. № 53; в т. 8 е посочено, че е предоставено за ползване имущество към вписване № *** – 1 бр. машина за обемно индукционна нагряване МОНА 3 – 400 М – фабр. № 216 инв. № 66. От приложеното удостоверение за вписване по партидата на длъжника „***“ ООД става ясно, че вписвания с №№ *** и *** са относно вписване на два договора за лизинг с „***“ АД гр. София. От заявление за вписване на договор за залог на „***“ АД в полза на кредитора „***“ АД /н./ става ясно, че е залогът обхваща собственото на дружеството имущество, включително оборудване за обемно индукционно нагряване на прътов материал и машина за обемно нагряване на прътов материал 2 бр. Вписването на особения залог е било извършено под № ***, видно от представеното потвърждение, като на 07.10.2015 г. „***“ АД /н./ подала заявление за вписване на пристъпване към изпълнение, което било удовлетворено, видно от приложеното потвърждение за вписване. „***“ АД сключил с „***“ АД /н./ и втори договор за особен залог върху движими вещи – лизингови активи, собственост на залогодателя, представляващи оборудване за обемно индукционно нагряване за ковашко – пресови заготовки преди тяхната пластична деформация, включително машина за обемно индукционно нагряване, видно от потвърждение за първоначално вписване № ***. На 02.10.2015 г. кредиторът подал заявление за вписване за пристъпване към изпълнение, което било вписано, видно от потвърждение за вписване. По вписването №***„***“ АД в несъстоятелност е вписала пристъпване към изпълнение на 23.11.2015 г., видно от приложеното потвърждение за вписване, като взискането е обърнато към цялото имущество, предмет на залога. Индиректно това обстоятелство се установява и от данните да образувано изп. д. № *** по описа на ЧСИ С.С., с район на действие ДОС, вписан под № 739 на КЧСИ, образувано по молба на „***“ АД /н./ по обезпечителна заповед, издадена на 25.02.2017 г. по гр. д. № 11015/ 2017 г. на СРС, 157 – и състав, с която е допуснато обезпечение на пристъпването към изпълнение против „***“ ООД чрез налагането на обезпечителна мярка „запечатване“ на недвижими имоти, находящи се в гр. Т., ул. „***“ № 7, включително и недвижимия имот, в който са били разположени процесните машини.

Следователно процесните машини за обемно нагряване на прътов материал ***М са били имущество, обременено с особен залог в полза на „***“ АД /н./. В този смисъл е и заключението на вещото лице по назначената СТЕ, което заключение е възприето от съда като обективно и безпристрастно.

Взискателят по изпълнителното производство и настоящо трето лице – помагач се е противопоставил на освобождаване на процесните вещи от изпълнение и предоставяне на възможност за изнасянето им от ищеца, тъй като в качеството му на заложен кредитор е предприел вписване на пристъпване към изпълнение върху цялото имущество на длъжника „***“ ООД. Дори последното дружество действително да е прехвърлило на ищеца собствеността върху процесните съоръжения, договорът за залог предхожда договора за покупко – продажба, поради което е противопоставим на „***“ ЕООД, което твърди да е придобило собствеността върху заложеното имущество.

При данни, че върху процесното имущество предстои принудително изпълнение по реда на ЗОЗ и след като заложният кредитор и едновременно с това взискател по изп. производство е сезирал съдебния изпълнител за това, то не е налице противоправност в бездействието на последния да освободи това имущество и да предостави на трето лице възможност да се разпорежда с него.

При тези съображения Окръжният съд счита за неоснователни твърденията на ищеца за противоправност на действията на ЧСИ Н. Н. относно незачитането на силата на пресъдено нещо на решение № 31/ 09.02.2017 г. по в. гр. д. № 640/ 2016 г. по описа на ДОС и в бездействието му по отношение на процесните вещи.

Втората група твърдения за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител касаят назначаването на пазач на 07.03.2017 г.

Съгласно чл. 470 ал. 1 от ГПК, ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител. Развитите от ищеца съображения още в рамките на изпълнителното производство са в насока, че не е било необходимо изобщо ответникът да назначава пазач, доколкото такъв е бил назначен по изп. д. № *** по описа на ЧСИ Л. Т.. Освен това при описа на 29.09.2016 г. ответникът назначил пазач, който освободил на 06.03.2017 г., като последният запечатал недвижимите имоти, в които се намирали процесните вещи, поради което ищецът, като техен собственик, не успял да ги изнесе.

Настоящият съдебен състав не споделя твърденията на ищеца, че ЧСИ Н. Н. не е следвало да назначава пазач на движимото имущество, доколкото вече е бил назначен такъв по друго изп. производство от друг ЧСИ. Всеки от съдебните изпълнители извършва процесуални действия по образуваното пред него производство. Нито ГПК, нито ЗЧСИ позволяват подобно зачитане на процесуалните действия на друг съдебен изпълнител по различно изп. дело. Самото действие по назначаване на пазач не е незаконосъобразно, тъй като е съобразено с разпоредбата на чл. 470 от ГПК, която позволява на съдебния изпълнител да прецени по целесъобразност кое лице следва да отговаря за запазване целостта на имуществото на длъжника, за да се запазят интересите на взискателя да се удовлетвори от него. В конкретния случай съдебният изпълнител е упражнил правомощието си да определи пазач на движимите вещи, различен от длъжника, което му действие е съобразено с разпоредбата на чл. 470 от ГПК.

При тези съображения Окръжният съд счита, че ЧСИ Н. Н. не е осъществил противоправни действия.

Настоящият съдебен състав намира също така, че не е основателно твърдението на ищеца, че в резултат на действията на съдебния изпълнител му е причинена вреда, изразяваща се в пропусната полза, а именно реализиране на сигурно увеличаване на имуществото на ищеца със сумата от 27 750 лв., която сума би постъпила в неговия патримонуим от купувача „***АД П. по сключения между тях договор за продажба на 3 бр. машини за индукционен нагрев на прътов материал и който договор бил едностранно прекратен от купувача поради обстоятелството, че ищецът, като продавач по договора, не успял да му предаде владението върху вещите.

От приложения по делото договор от 27.04.2016 г. е видно, че е с предмет продажба на индукционни нагреви - 4 бр. машини за обемно нагряване на прътов материал /индукционен нагрев/ ***М и ПТ 3 – 300, с фабр. №№ 219, 220, 221 и 222, на цена от по 11 000 лв. за всяка машина. Договорът е сключен между „М. Ф. П.“ ЕООД и „***АД, регистрирано на лист № *** в Република П. . От заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза става ясно, че договорът, както и следващите анекс и споразумение, са подписани от лицата, посочени като представители на дружествата –продавач и купувач.

Независимо от това, настоящият състав на Окръжния съд намира, че договорът от 27.04.2016 г. е симулативен при условията на пълна симулация, предвид следното:

Договорът е подписан от В.И.Т.в качеството му на упълномощен представител на „***АД Република П. . Това дружество действително съществува, видно от извлечението от Публичния регистър на П. , но от представения протокол № 5 – 2017 г. от 20.03.2017 г. от заседание на борда на директорите на „***става ясно, че е потвърден и ратифициран договора от 27.04.2016 г., изменен и допълнен на 20.12.2016 г. и прекратен на 10.07.2017 г. Фактът, че дружеството – купувач post factum е потвърдило представителната власт на В.И.Т.за сключване на въпросния договор и ратифицира договора почти година след неговото сключване идва да покаже, че към 27.04.2016 г. изобщо дружеството не е знаело и не е изразявало съгласие за сключването му. Още повече, договорът е сключен на 27.04.2016 г. и би следвало да е подписан от страните на тази дата. При извършената справка с ОД на МВР относно пребиваването на В.И.Т.в Р България става ясно,че за периода 01.01.2016 г. – 05.01.2018 г. е влязъл в страната на 25.04.2017 г. и я е напуснал на 28.04.2017 г., т.е. около година след сключване на договора. Това обстоятелство води на извода, че договорът няма достоверна дата. Разгледани в съвкупност този факт с факта на липсата на съгласие на дружеството – купувач да придобие собствеността върху вещите към момента на сключване на договора за покупко – продажба от 27.04.2016 г. сочат на единствения обоснован правен извод, че договорът е симулативен и е създаден с нарочна цел да придаде вид на реално съществуващо между „М. Ф. П.“ ЕООД и „***АД П. облигационно отношение, каквото в действителност не съществува. След като съглашението на страните по този договор за прехвърляне на собствеността върху процесното имущество е недействително, то е недействително и постигнатото между тях съгласие за плащане на продажната цена. Такава изобщо не би била платена от дружеството, посочено като купувач, което от своя страна означава, че сумата от 27 750 лв. изобщо не би постъпила в патримониума на ищеца – продавач. В тази връзка съдът приема, че за ищеца не е настъпила вреда, изразяваща се в пропусната полза от получаването на цената при продажбата на спорното имущество, която неправилно се определя като „печалба“ от дружеството – ищец..

След като липсват два от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане не е необходимо да се търси причинно – следствена връзка между тях.

При така изложените съображения се налага извода, че ищцовата претенция за осъждане ЧСИ Н. Н. да заплати сумата от 27 750 лв., представляваща обезщетение за причинената на ищеца вреда в резултат на негови незаконосъобразни действия е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, ведно с претендираната върху сумата законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.

Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение за периода на забавата от 10.03.2017 г. до 17.05.2017 г.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски съобразно представения списък в размер на 1 213.18 лв. и 1 620 лв. адвокатски хонорар.

Водим от горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „М. Ф. П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Д.“ бл.* вх. * ет. * ап. *, с ЕИК *****, против частен съдебен изпълнител Н. П.Н.с адрес ***, искове за осъждането му да заплати парични суми, както следва:

в размер на 27 750 лв. /двадесет и седем хиляди седемстотин и петдесет лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2017 г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за причинените на дружеството - ищец вреди, изразяващи се в пропусната полза да се реализира печалба в посочения размер при продажбата на 3 бр. машини за обемно нагряване на прътов материал /индукционен нагрев/ ***, които вреди са причинени на дружеството - ищец от ответника поради неправомерно изпълнение на правомощията му като частен съдебен изпълнител, а именно: незачитане силата на присъдено нещо на влязло в сила решение № 31 по в. гр. д. № 640/ 2016 г. по описа на ДОС и назначаване на пазач с постановление от 06.03.2017 г.;

в размер на 532. 94 лв. /петстотин ттридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение за периода на забавата от 10.03.2017 г. до 17.05.2017 г., изчислено по размер на законната лихва.

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника „Б. В. И. Г.“ ЗАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., и „***“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № 10.

ОСЪЖДА „М. Ф. П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Д.“ бл.* вх. * ет. * ап. *, с ЕИК *****, да заплати на изпълнител Н. П.Н.с адрес ***, сумата от 2 833. 18 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и три лева и осемнадесет стотинки/, представляващи съдебно - деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: