Решение по Гражданско дело 368/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 118

гр.Добрич 29.05.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тридесети април 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №368 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадени са две въззивни жалби:въззивна жалба вх.№** г. по описа на БРС от Р.К.П. и въззивна жалба вх.№** г. по описа на БРС от В.И.П.,***,срещу решение №** г. по гр.д.№** г. на Балчишкия районен съд,с което е разпределено ползването на съсобствено вилно място с площ от ** кв.м по скица и ** кв.м по нот. акт,съставляващо ПИ №**по кадастралната карта на с.О.,общ.Б.,местност „Ф.“,съгласно вариант І от заключението на вещото лице /л.63-68/,изслушано пред РС-Б.,и съобразно обозначаването на това разпределение с червена линия върху скицата /с посочване частта на ищцата З.К.Г. и на ответниците-въззивници в настоящото производство/,представляваща приложение №3 към това заключение,която скица съставлява неразделна част от решението,като двамата въззивници са осъдени да заплатят на З.К.Г. ** лв разноски по делото.В двете жалби са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.При разпределение на ползването районният съд не съобразил правата на страните,разположението на сградите им и достъпа до тях,като не зачел и факта,че част от сградите на съсобственицата З. К.Г. са незаконни.Последната съсобственица поставила ограда,с която ограничавала достъпа на въззивниците до сградите им и до главния спирателен кран,респ. последните ползвали по-малка от полагащата им се част от дворното място.Незаконосъобразно било решението на БРС и в частта на присъдените в полза на ищцата З.Г. разноски.При съобразяване на горното се настоява за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за разпределяне ползването на процесното вилно място съобразно вариант ІІ-приложение 4 към заключението по СТЕ.Претендирани са разноските по делото.С последваща молба вх.№** г. извън срока за обжалване въззивницата и ответник по делото В.И.П. навежда доводи за нарушение на материалния закон /чл.64 от ЗС/ поради включване в разпределението на терена,разположен под законно построените от съсобствениците сгради;несъобразяване на достъпа до сградите на страните;изготвяне на разпределението не по материализираните на терена граници,а по кадастралните граници на поземления имот;несъобразяване на достъпа до съоръжението,осигуряващо водоподаване към сградите на страните.

Отговор на жалбите е подаден от въззиваемата З.К.Г. ***,именуван писмено становище.Въззиваемата намира първоинстанционното решение за законосъобразно и настоява за потвърждаването му.Неправилни били твърденията за незаконност на сградата на същата,които доводи били и без значение за спора.Ирелевантни били и твърденията за несъвпадане на материализираните граници на имота с кадастралните,при което въззивниците всъщност били облагодетелствани,тъй като ползвали по-голям по площ терен.Без значение било,че спирателният кран попада в частта на въззиваемата,която като съсобственик била длъжна да осигури достъп на другия съсобственик до него при нужда от ремонт.Претендират се сторените във въззивната инстанция разноски.В хода на въззивното производство въззиваемата З.К.Г. е починала и е заместена на основание чл.227 от ГПК от своите наследници по закон С.С.Г.,Д.С.Х. и Р.С. ***,които поддържат становището за неоснователност на жалбите.

Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 02.06.2017 г.,а жалбите са подадени на 15.06.2017 г. при изтекъл за въззивниците срок за въззивно обжалване на 16.06.2017 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение.Разгледани по същество,същите са основателни.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.При изразените становища по спора от страните е очевидно,че между тях съществува конфликт относно начина на ползване на процесното съсобствено дворно място.Поради невъзможност да се реши спорът доброволно и да се сформира мнозинство,което да вземе решение,съобразяващо интересите на двете страни относно ползването,е налице правен интерес от предявените искове,които по смисъла на чл.32 ал.2 от ЗС са допустими.

Решението на районния съд е неправилно и подлежи на отмяна,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№** г. на БРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени субективно съединени искове на основание чл.32 ал.2 от ЗС от З.К.Г. *** /починала в хода на въззивното производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от своите наследници по закон С.С.Г.,Д.С.Х. и Р.С. ***/ срещу съпрузите В.И.П. и Р.К.П.,***,с които се настоява за разпределяне между страните ползването на съсобствено вилно място с площ от ** кв.м по скица /по кадастрално заснемане/ и ** кв.м по нот. акт,съставляващо ПИ с идентификатор **по кадастралната карта на с.О.,общ.Б.,обл.Добрич,имащо административен адрес с.О.,местност в.з.„Ф.“,ул.”***” №16.

Изложено е в исковата молба,че първоначалната ищца З. К.Г. и първата ответница В. Ист.П. са съсобственици на процесното дворно място при равни квоти от по 1/2 ид.ч. от съсобствеността,а вторият ответник Р. К.П. притежава пожизнено право на ползване върху имота.Между страните съществували през годините непрекъснати спорове и било невъзможно доброволно уреждане на въпроса за начина на ползване на имота.

В писмени отговори на исковата молба двамата ответници потвърждават на практика съществуващите спорове относно ползването на общия имот,като твърдят,че ищцата З.Г. през 2006 г. построила масивна ограда,с която по своя преценка разделила имота,без да иска съгласието на другия съсобственик.Тази ограда ограничила достъпа на ответниците до общата шахта със спирателния кран за питейната вода,както и достъпа на същите до входа на бунгалото им,респ. до тоалетна във вътрешната част на двора.Изложени са и доводи за изградени от ищцата две масивни незаконни постройки в източната част на имота,подлежащи на премахване по силата на издадена заповед на кмета на О. -Б..

Съгласно неоспорения нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по наследство и дарение***г. на нотариуса ***с район на действие БРС първоначалната ищца З.К.Г. и съпругът й С.С.Г. са признати за собственици на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор **по кадастралната карта на с.О.,общ.Б.,целият ПИ с площ от ** кв.м,както и на построена върху него вилна сграда със застроена площ от 67,32 кв.м и с идентификатор ***по к.к.В акта е посочено,че същите се легитимират като собственици на описания имот по наследство и дарение.В приложението на акта са изброени писмените документи,от които е обоснован извод за горните права,които документи не са депозирани по делото,и поради това съдът не е в състояние да проследи чрез какви придобивни способи са възникнали правата на ищцата Г. и нейния съпруг.Ако се касае за имот,придобит изцяло или частично в режим на СИО,то единият съпруг е активно легитимиран самостоятелно да предяви настоящите искове като проява на действие на обикновено управление на общата между съпрузите вещ.Доколкото установените с цитирания нотариален акт права не са оспорени от другата страна,съдът приема,че актът удостоверява действителните права на двамата съпрузи върху процесния имот.След смъртта в хода на процеса на ищцата З.К.Г. нейният дял от съсобствения имот е преминал по наследяване по закон към нейните правоприемници-съпруг С.С.Г. и низходящи Д.С.Х. и Р.С.Г.,които съвместно се легитимират понастоящем като собственици на 1/2 ид.ч. от процесното вилно място и на вилна сграда със застроена площ от 67,32 кв.м и с идентификатор ***по к.к. на с.О. /построена в източната част на вилното място/.Не са спорни и правата на ответниците върху имота.Съгласно нотариален акт за дарение ***г. на нотариуса ***с район на действие БРС на 08.05.2008 г. ответникът Р.К.П. дарява на съпругата си В.И.П. 255 кв.м в идеални части от процесния поземлен имот с площ по нот.акт от ** кв.м ведно с всички подобрения и приращения в него,т.е. по силата на дарението съобразно обективираната воля на страните в полза на ответницата В.П. е прехвърлено право на собственост в ид.части върху половината от дворното място /1/2 ид.ч./,като при обем на правото на собственост,удостоверен от кадастралното заснемане на имота и определен от заснетите кадастрални граници,обхващащ терен с площ от ** кв.м,следва,че В.П. се легитимира като едноличен собственик на 257 кв.м в ид.ч. от процесното вилно място /съгласно чл.22 ал.1 от СК придобитите по дарение по време на брака вещни права са лично притежание на надарения съпруг/.Същата е едноличен собственик и на изградените в ПИ от съпрузите постройки-едноетажна вилна сграда със застроена площ от 20 кв.м и с идентификатор 53120.505.315.1 по к.к. /изградена в западната част на процесното вилно място/-виж скица по к.к. на лист 7 от делото на БРС.Според цитирания нотариален акт за дарение дарителят Р. К.П. си е запазил пожизнено право на ползване на дарения имот,т.е. същият е титуляр на такова право върху 1/2 ид.ч. от вилното място и върху постройките върху него.Горните права на ответниците не са оспорени от насрещната страна.Ответникът Р. К.П. е пасивно легитимиран да отговаря по исковете,тъй като пожизненото му право на ползване обосновава правния му интерес от участие в разпределението на ползването на съсобственото вилно място.

Както вече бе посочено,не е спорно правото на собственост на ищците по делото върху вилна сграда с идентификатор ***в източната част на ПИ,респ. правото на собственост на ответницата П. и правото на ползване на ответника П. върху вилна сграда с идентификатор 53120.505.315.1 в западната част на ПИ.Освен това не е спорно между страните,а се установява и от заключенията на вещите лица по допуснатите от двете инстанции съдебно-технически експертизи,че върху вилното място има изградени от страните и други постройки,които се ползват от тях.Така в западната част на ПИ зад сграда 53120.505.315.1 в дъното на имота е изградена от ответниците външна тоалетна и баня.Съпрузите З. и С. ** са построили в източната част зад сграда ***също в дъното на имота масивна едноетажна сграда-лятна кухня със санитарен възел и навес.По повод на последната постройка е било образувано административно производство по констатиране незаконност на строежа и премахването му,което обаче е завършило с влязла в сила заповед на кмета на О. -Б. №**/** г. /лист 41 от делото на ДОС/ за отмяна на предходна негова заповед №** г. за премахване на строежа като незаконен /лист 39 от делото на ДОС;в тази насока доказателства за развоя на административната процедура,вкл. обжалване пред ДАС,на листи 35-42,56-58,66-71 от делото на ДОС,респ. обяснения на страните в открито съдебно заседание на 07.02.2018 г. пред ДОС/,като сградата понастоящем е в режим на търпимост по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ съгласно удостоверение №** г.,издадено от О. -Б. /лист 43 от делото на ДОС/.Като търпима сградата не подлежи на премахване и на забрана за ползване от ищците,поради което съществуването й и ползването й от ищците по спора следва да бъде зачетено при разпределяне начина на ползване на поземления имот.Същото се отнася и до банята-тоалетна,ползвана от ответниците по делото.Независимо дали е законна или незаконна постройка,след като няма влязъл в сила административен акт,предписващ премахването й,нейното наличие и ползване от ответниците Петкови във вида,в който съществува към момента,следва да бъде зачетено при определяне начина на ползване.

Според константната съдебна практика при разпределение ползването на съсобственото дворно място е необходимо да се зачете обемът на правата на страните върху него,съществуващите в имота постройки на отделните съсобственици,като начинът на ползване на терена следва да осигурява безпрепятствен достъп и обслужване на постройките от техните собственици;разпределението следва да съблюдава съществуващото на място фактическо положение относно застрояването на съсобствения поземлен имот /брой,вид и местоположение на ползваните от страните сгради/,без да предвижда и създава необходимост от преустройства на сгради и СМР върху терена,за да се осигури съответният начин на ползване.Предложените от вещото лице в заключението по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза варианти на ползване /приложения №3 и 4 към заключението/ не са удачни,тъй като не зачитат достъпа на ответниците Петкови до постройката /баня с тоалетна/ в дъното на дворното място.Разделителната линия между двете обозначени за ползване части преминава през самата постройка,което при реализация би означавало или да се събори част от постройката,попадаща в предназначената за ищците част от ПИ,или последните да не могат реално да ползват терена под постройката.Събарянето на част от сградата е значително преустройство,а и не е ясно дали изобщо е възможно без да се увреди останалата част от постройката и без да се препятства ползването й по предназначение,поради което такъв вариант на ползване е неприемлив.Горните варианти на ползване не съблюдават и наличието на шахта в източната част на ПИ,в която се твърди да е местонахождението на централния спирателен кран,спиращ водоподаването към двете части на имота.Липсата на предвиден достъп до тази шахта за ответниците Петкови би възпрепятствала ползването от тях на западната част от имота и постройките им в него в случай на спиране на водоподаването от страна на ищците,а при авария същите не биха могли да предприемат действия по спиране или пускане на водоподаването.Ищците и въззиваеми оспорват факта,че при т.нар.”зазимяване” на шахтата,т.е. при спиране на водата през зимния сезон от страна на същите,спира водозахранването и за сградите на ответниците и въззивници Петкови.Този факт действително не е надлежно удостоверен от Петкови чрез годни доказателствени средства /писмени и гласни доказателства/,но категорично е установен друг факт,а именно,че съсобственият имот се снабдява от едно единствено водопроводно отклонение,което от улицата преминава в източната част на имота в процесната шахта.В тази основна шахта е монтирана тетка,от която излизат две тръби-една за водоснабдяване сградите на ищците /на същата е монтиран водомерът на ищците/ и една за водоснабдяване сградите на ответниците,водеща към изградена втора второстепенна шахта в западната част на имота,в която е инсталиран водомерът на Петкови.В тази насока са данните от депозираните от страните констативен протокол №001287 от 08.03.2018 г. за извършена проверка от „В и К Добрич” АД-гр.Добрич /лист 92 от делото на ДОС/,писмо на „В и К Добрич” АД от 17.04.2018 г. /лист 118 от делото на ДОС,предписание №011923/05.04.2018 г. /лист 120 от делото на ДОС/ и констативен протокол №001358/05.04.2018 г. /лист 121 от делото на ДОС/.Следователно в процесната шахта в източната част на имота се намира със сигурност разклонението от общото и единствено за съсобствения ПИ водопроводно отклонение,осигуряващо последващо водоподаване към двете части на имота-източна и западна.Неминуемо при авария шахтата в източната част има основно значение като разпределителна за тръбите,отвеждащи вода към сградите на едната и другата страна по спора,респ. находящият се в тази шахта спирателен кран,какъвто въпреки липсата на събрани изрични доказателства съдът приема,че съществува,доколкото е общоизвестно наличието на такъв кран във всяка водомерна шахта,би съдействал за спиране на водата при авария в двете части на ПИ.Горното налага достъп до тази основна шахта да имат и двете страни по спора.

Разпределението ползването на вилното място следва да стане не по материализираните на терена граници,а по заснетите кадастрални граници на имота,защото именно последните очертават обема на правото на собственост върху ПИ.

С оглед изложените съображения съдът намира,че най-удачен вариант за ползване на процесното вилно място е предложеният от вещото лице М.Х. вариант 4 в заключението по допълнителната СТЕ,допусната от ДОС /скица на лист 113 от делото на ДОС/.При този вариант е предвидена равна площ от ПИ от по 255,5 кв.м за ползване от ищците и ответниците,както и площ от 3 кв.м за общо ползване от двете страни,включваща основната шахта в източната част на ПИ и достъпа до нея откъм улицата.При този начин на ползване се съблюдават в пълен обем правата на страните върху вилното място;разположението на сградите им и достъпа до тях;достъпа на двете страни до общото водопроводно отклонение и общия спирателен кран.Разпределението следва да се извърши по този вариант,като посочената скица следва да бъде превърната в неразделна част от решението.Първоинстанционното решение следва като неправилно да бъде отменено.

Всяка от страните е претендирала сторените от нея съдебно-деловодни разноски в двете инстанции до момента.Производството е с характер на спорна съдебна администрация и за разлика от исковото в него не се разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право,а се оказва съдействие на страните относно начина на осъществяване на техни безспорни материални права-в частност относно начина на ползване от двете правоимащи страни на съсобствено дворно място.Липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник /окачествяването им като такива е формално/.Съдебното решение не се основава на изначално предложен с исковата молба или с отговора на исковата молба от някоя от страните начин на ползване на общия ПИ,който да е възприет от съда,за да се приеме,че искането на някоя от страните е уважено.Същото изхожда от правилото за съблюдаване и защита по най-добрия начин на интересите и на двете правоимащи страни.Решението ползва еднакво и двете страни по спора.И двете страни са станали повод за завеждане на делото,доколкото не са успели по доброволен начин да уредят взаимоотношенията си и са прибегнали до администрирането им от съда-ищците чрез предявяване на иска,а ответниците чрез поддържане на становището за необходимост от съдебно уреждане на спора,доколкото извънсъдебно сформиране на общо съгласие между страните се оказва невъзможно.В този случай общите правила по чл.78 от ГПК за разпределяне отговорността за разноски в производството не намират приложение и всяка страна следва да понесе разноските,които е сторила,независимо от изхода на делото.Следователно разноски в полза на страните не следва да се присъждат за нито една от двете инстанции.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №** г. по гр.д.№** г. на Балчишкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на съсобствено вилно място с площ от ** кв.м,съставляващо поземлен имот с идентификатор **по кадастралната карта на с.О.,общ.Б.,обл.Добрич,имащо административен адрес с.О.,местност в.з.„Ф.“,ул.”***” №16,както следва:

С.С.Г. с ЕГН **********,Д.С.Х. с ЕГН ********** и Р.С.Г. с ЕГН **********,тримата от гр.Добрич,да ползват източната част от поземления имот /на изток от разделителната червена линия/,защрихована в светлозелен цвят,с площ от 255,50 кв.м по скица-вариант 4 /четири/ към заключението по допуснатата от ДОС допълнителна съдебно-техническа експертиза,приложена на лист 113 от делото на ДОС;

В.И.П. с ЕГН ********** и Р.К.П. с ЕГН **********,***,да ползват западната част от поземления имот /на запад от разделителната червена линия/,защрихована в тъмнозелен цвят,с площ от 255,50 кв.м по скица-вариант 4 /четири/ към заключението по допуснатата от ДОС допълнителна съдебно-техническа експертиза,приложена на лист 113 от делото на ДОС;

С.С.Г. с ЕГН **********,Д.С.Х. с ЕГН **********,Р.С.Г. с ЕГН **********,В.И.П. с ЕГН ********** и Р.К.П. с ЕГН ********** да ползват общо заключената между оцветените в оранжево линии площ от 3 кв.м в източната част на имота,обхващаща разположената в тази част водомерна шахта и площ за достъп до нея откъм улицата,по скица-вариант 4 /четири/ към заключението по допуснатата от ДОС допълнителна съдебно-техническа експертиза,приложена на лист 113 от делото на ДОС.

Скица-вариант 4 /четири/ към заключението по допуснатата от ДОС допълнителна съдебно-техническа експертиза,приложена на лист 113 от делото на Добричкия окръжен съд,е неразделна част от решението.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.