Р Е Ш Е Н И Е

№ 107 , гр. Д., 18.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА Н.

ЧЛЕНОВЕ: Г. ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА С.

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица С. в. гр. д. № 51 по описа на Д.кия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 1482/ 20.06.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответника П.И. ***, с ЕГН **********, против решение № 55/ 31.05.2017 г., постановено по гр. д. № 803/ 2017 г. по описа на РС гр. Д., с което е била допусната делба на недвижим имот с площ от 24.771 дка. /двадесет и четири дка. седемстотин седемдесет и един кв. м./, пета категория, начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот № *** по КВС на землището на с. А., с ЕКАТТЕ ***, общ. Т., обл. Д., който имот е обединен след 18.12.2012 г. с имот № *** – с площ от 10,00 дка. – собствен на жалбоподателя и понастоящем целият е с площ от 34,771 дка., представляващ имот № *** по земеразделителния план на землището на село А., общ. Т., между съделителите по делото. Решението се обжалва и в частта му, с който насрещния иск на П.И.П. против останалите съсобственици за установяване правото му на собственост върху нива с площ от 24. 771 дка. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилен бил извода на съда, произнасяйки се по иска за делба, че нямало спор относно кръга от наследници на Н. Г. ***. Не били съобразени представения препис от семен регистър нас. А., където били посочени различни лица, както и ЛРК на Н. Г.. Не съответствали и данните за неговите братя и сестри, посочени в удостоверението за наследници и в ЛРК. Това се установявало и от факта, че 14 от съделителите не можели да бъдат установени, въпреки, че били редовно призовани. Неправилно и в разрез с чл. 10 ал.2 от ЗН съдът приел, че братята и сестрите се заместват и от техните съпрузи, а не само от техните деца и внуци. По насрещния иск за установяване право на собственост върху имота, неправилно съдът приел, че искът е недоказан. Свидетелските показания били еднопосочни, че от 1994 г. въззивникът обработвал земята като своя. Останалите съделители не проявявали интерес и нямали претенции за имота, не подавали документи за възстановяването му при ОСЗ. В тази връзка решението на съда противоречало на съдебната практика. Налице били данни, че първоначалните ищци по иска за делба не проявявали интерес към имота, а въззивникът го придобил по силата на изтекла в негова полза придобвна давност. Настоява се за отмяна на решението, отхвърляне иска за делба и уважаване на насрещния собственически, иск на жалбоподателя, претендирани са разноски.

Ответната по въззива страна З.Ж.Н., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява решението да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която Г.Г.М., починал на 09.10.2017 г. и заместен по реда на чл. 227 от ГПК от своите наследници С.И.М., В.Г.Г. и Г.Г.Г., и М.Ж.И. са предявили против И.Е. ***, Г.Е.М., П.П.П., А.С.М., П.С.Д., В.Е.В., К.Е.В., И.В.П., Г.А.Ж., К.А.Е., Т.Е.Г., С.Е.Г., М.Ж.Б., Т.Я.И., Н.Г.К., П.Д.Г., И.Д.Т., А.Н.Г., С.Г.С., П.Г.П., М. В. Р., Е.Н.В., С.Н.В., Г.Ж.А., Ж.Ж.М., Д.Ж.С., А.Ж.А., З.Ж.Н., М.Ж.М., П.С.А., С.Г.Ж., А.Г.Ж., К.Г.Ж., И.Н.Д., Г.Н.Д., В.Н.Д., Н.Н.Д., М.Н.Д., А.Н.А., Д.Н.А., З.Н.Д., Т.Г.С., Ж.И.Д., И.Ж.И. и Н.Ж.К. за делба на следния недвижим имот с площ от 24. 771 дка., пета категория, начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот № *** по КВС на землището на с. А., общ. Т.. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, всички страни са сънаследници на Н. Г. ***, б. ж. на с . А., общ. Т. и в тяхна полза било постановено позитивно решение за възстановяване на собствеността по земеделска реституция. Един от съсобствениците – И.В.П. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижимия имот и го прехвърлил на П.И.П., който от своя страна го обединил със свой собствен недвижим имот с площ от 10 дка, като по този начин се образувал имот с площ от 34. 771 дка, с № ***. В тази връзка като ответници в процеса са били конституирани П.И.П. и съпругата му Ю.А.П.. Настояват да се допусне делба между съсобствениците при законните им квоти, като констативният нотариален акт, с който И.В.П. се е снабдил, да бъде отменен.

Писмен отговор по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден от ответника П.И.П., в който е оспорил основателността на иска с твърденията, че съсобствеността върху имота е изгубена поради придобиването му от него на основание правна сделка и изтекла в негова полза придобивна давност. Настоява за отхвърляне на иска за делба. Същият е предявил против всички останали страни иск за установяване правото му на собственост върху нива с площ от 24. 771 дка, имот № *** в землището на с. А.. Изложил е твърдения, че обработвал въпросния имот от 1994 г., от момента на възстановяването и по реда на ЗСПЗЗ до настоящия момент. През целия период от време нито ищците, нито останалите сънаследници проявявали интерес по отношение на имота, не познавал никакви наследници. Имотът се водел безстопанствен, „бяло петно“. През 2012 г. направил постъпки да издири наследници на собственика на имота, като по този начин бил издаден констативен нотариален акт за собственост на един от тях. Въз основа на него имотът му бил прехвърлен. При тези съображения ищецът по насрещния иск намира, че е придобил правото на собственост върху имота в полза на изтекла в негова полза придобивна давност, времетраела повече от 20 години. Настоява за отхвърляне на иска за делба и за съдебното установяване на правата му.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Н. Г.Е.,***, е починал на 18.08.1983 г.Същият не е оставил наследници по права линия.

Сестра му Г. Г.Н. е починала на 06.05.1986 г. е оставила следните наследници: Е. П.Н., П.П. *** и В.П. ***. Е. П.Н. е починал на 24.09.1980 г. и към момента на образуване на съдебното производство негови наследници са И.Е. *** и Г.Е.М.. П.П.Н. е починал на 16.08.1999 г. е оставил наследници П.П.П. и *** П.С., която е починала на 10.06.1988 г. и е оставила наследници А.С.М. и П.С.Д.. В.П. *** е починал на 24.05.2011 г. и е оставил наследници В.Е.В. и К.Е.В., наследници на починалия му на 15.10.2003 г. син Е. В.П., както и И.В.П..

Брат му Ж.Г. *** е починал на 05.11.1977 г. и е оставил наследници *** Ж. ***, починал на 09.09.1993 г., за който няма данни да е оставил низходящи от права линия, Г.А.Ж. и Е. Ж. ***, починал на 25.04.2002 г. и оставил наследници К.А.Е., Т.Е.Г., С.Е.Г. и М.Ж.Б..

Сестра му И.Г. *** е починала на 24.02.1984 г. и е оставила наследници *** П.Г., починал на 10.07.2012 г. и оставил наследници Т.Я.Г., Н.Г.К., Д.П.Г., последният починал на 24.06.2002 г.и оставил наследници П.Д.Г. и И.Д.Г.; и Г.П.Г., починал на 27.12.2013 г. и оставил наследници А.Н.Г., С.Г.С. и П.Г.П..

Сестра му Р. Г. К. е починала през 1969 г. и е оставила наследници М.В.Р., Н. В. Р., починал на 20.07.2002 г. и оставил наследници Е.Н.В. и С.Н.В., и Й. В. М., починала на 04.03.1990 г. и оставила наследници Г.Ж.А. и Ж.Ж. ***.

Сестра му З. Г.Ж. е починала на 20.12.1977 г. и е оставила наследници Д.Ж.С., Ж.А.Д., който е починал на 16.09.1994 г. и е оставил наследници А.Ж.А., З.Ж.Н., М.Ж.М. и Г.Ж.А., последният починал на 19.06.2002 г.и оставил наследници П.С.А., С.Г.Ж., А.П.Ж. и К.Г.Ж.; и Н. А.Д., починал на 15.01.1996 г. и оставил наследници И.Н.Д., Г.Н.Д., В.Н.Д., починала на 13.03.2016 г. и оставила наследници С. С. Б. и Р.С.Б.; Н.Н.Д., М. Н.Д., А.Н.А., Д.Н.А. и З.Н.Д..

Сестра му Г. Г.А. е починала на 25.06.2004 г. и е оставила наследници ищеца Г.Г.М., починал на 09.10.2017 г. и оставил наследници С.И.М., В.Г.Г. и Г.Г.Г.; и Т.Г.С..

Сестра му Т. Г.Д. е починала на 03.03.2000 г. и е иставила наследници Ж.И.Д., И.Ж.И., ищцата М.Ж.И. и Н.Ж.К..

Последното съдебно заседание по първоинстанционното производство е било проведено на 05.01.2017 г., в него делото е било приключено и е бил даден ход на устните състезания. Видно от протокола от проведеното заседание, описано е, че ответницата В.Н.Д. е редовно призована и не се явява и представлява по делото. Същата фигурира като съделител в решението по делото с дял от 6/ 1008 ид. части. Към момента на приключване на делото – 05.01.2017 г. В.Н.Д. вече е била починала /на 13.03.2016 г./. Нейните наследници С. С. Б. и Р.С.Б. са били конституирани с определение № 236/ 26.10.2017 г., едва след приключване на устните състезания и постановяването на решението по делото.

Действително фактът на смъртта на тази ответница е станал известен на съда след постановяване на съдебното решение, но това обстоятелство в случая е без значение, тъй като процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или правоприемниците.

Постановяването на съдебния акт по отношение на съделителката В.Н.Д., която е починала в хода на процеса и преди приключване на делото, води до процесуална недопустимост на съдебни акт, тъй като процесуалната правоспособност е процесуална предпоставка за разглеждане и решаване на спора. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено на това основание, а делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг съдебен състав от момента, в който е било наложително конституирането на наследниците на починалата страна – 13.03.2016 г. и от който момент е настъпило процесуалното правоприемство.

Само за яснота следва да бъде обърнато внимание, че подлежащия на делба имот е с площ от 34,771 дка и съсобствеността му е формирана както от наследяване на 24. 771 дка, така и от друг придобивен способ за съсобственика П.И.П., каквито данни са изложени още в исковата молба.

Тъй като не се постановява решение по същество на спора, разноски не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 270 ал. 3 от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 55/ 31.05.2017 г., постановено по гр. д. № 803/ 2017 г. по описа на РС гр. Д., с което е била допусната делба на недвижим имот с площ от 24.771 дка. /двадесет и четири дка. седемстотин седемдесет и един кв. м./, пета категория, начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот № *** по КВС на землището на с. А., с ЕКАТТЕ ***, общ. Т., обл. Д., който имот е обединен след 18.12.2012 г. с имот № *** – с площ от 10,00 дка. – собствен на жалбоподателя и понастоящем целият е с площ от 34,771 дка., представляващ имот № *** по земеразделителния план на землището на село А., общ. Т. и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния РС гр. Т. от фазата на настъпването на процесуалното правоприемство на починалата на 13.03.2016 г. съделителка В.Н.Д..

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.