Р Е Ш Е Н И Е

№ 102 ,10.05.2018 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На единадесети април две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело номер 63 по описа за 2018 година, намира следното :

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна жалба с вх.№ 4419/ 11.12.2017 г. ( по регистратурата на БРС) на пълномощника на ответника ( с променено фирмено наименование)

„ *** ” ЕООД, град *** срещу решение № 161 от дата 16.11.2017 г. на *** районен съд по гр.д.№ 142/2017г. в осъдителната част за сумите от : 698,55 лева от неплатено трудово възнаграждение и 10,33 лева – дължими лихви за забава при плащането му.

В жалбата има оплаквания за допуснати процесуални нарушения

(късно изготвен доклад с липсващо разпределяне на доказателствената те-жест, неразгледано доказателствено искане на ищеца и несъобразяване на частичния отказ от главните искове ) и до произнасяне в несъответствие с доказаните от факти за погасяване на претендираните части от вземанията за трудово възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното решение, от-хвърляне на исковете за вземания от трудово възнаграждение и обезщете-ние за забава и разноски за двете производства .

В отговор на Д.Р.Ф. – Д. *** жалбата се оспорва, освен в частта й срещу решението по лихвите за забава от 10,33 лева, претендират се разноски за въззивното производство .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и отчасти правилно и неправилно.

Първоинстанционният съд е произнесъл по исковете за неплатени части от трудово възнаграждение за м. декември 2016 г. и м. януари 2017 г. от 400 лева и от 398 лева ( след частични откази от главните искове за гор-ниците от 193 лева и 173 лева съгласно поправката на процесуалното дей-ствие по член 233 от ГПК с молбата с вх.№ 1809/13.03.2018 г. по регистра-турата на ДОС) осъдително решение за вземане в общ размер от 698,55 ле-ва , ведно със законни лихви от 9.03.2017 г. ( дата на предявяването на ис-ковата молба ) и за вземане от обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер от 10,33 лева . Осъдил работодателя за държавна такса от 100 лева и за разноски от 450 лева. Доколкото не следва друго от диспо-зитива и от мотивите на решението сумата от 698,55 лева следва да се счи-та присъдена в равни части ( от по 349,27 лева ) за претендираните две взе-мания за неизплатени части от трудови възнагражденията за месец декем-ври 2016 г. и месец януари 2017 г. Произнасянето е допустимо, защото е в рамките на търсената с двата обективно съединени иска ( след частичните откази ) защита в съгласие с член 6,ал.2 от ГПК. Исковете не са предявени като частични ( частични са отказите ) и имат за предмет неизпълнените части от паричните задължения на работодателя по член 128,т.2 от КТ, на стойност от 593 лева и 571 лева ( към предявяването на исковете ) , респ. от 400 лева и 398 лева ( към извършване на отказите от части от вземанията ) .

Не е спорно между страните, че срещу труда, положен през двата ме-сеца от въззиваемия, работодателят му дължи на основание член 128,т.2 от КТ трудови възнаграждения в нетни размери от 700 лева и 731,15 лева ( на-численията по платежните ведомости са в тези размери ) . С разходен касов ордер от 9.02.2017 г. (на л.21) работодателят е заплатил част от възнаграж-дението за месец декември 2016 г. в размер от 300 лева . След предявяване на иска той е заплатил с банкови преводи от 5.05.2017 г. ( на л.22 и л.29 ) сумата от 400 лева на посоченото основание „ заплата м.12 ” и сумата от 398,15 лева на посоченото основание „ заплата м. януари ” . С извършените при висящността на делото две плащания предявеното вземане в разгледа-ния размер от 349,27 лева срещу труд в месец декември е изцяло погасено , а предявеното вземане в разгледания размер от 349,27 лева срещу труд в месец януари е погасено частично ( 571 лева – 398,15 лева ) като непогасе-ният остатък възлиза на 172,85 лева. Искът за първото вземане е изцяло не-основателен ,а искът за второто вземане е основателен отчасти до размера от 172,85 лева и неоснователен за горницата от 176,42 лева ( 349,27 лева - 172,85 лева ).

Съгласно уговорката по т.3.3 от трудовия договор падежът на първо-то вземане е 25.01.2017 г. ,а на второто вземане е 25.02.2017 г. Работодате-лят е допуснал забава от 26.01.2017 г. до 8.03.2017 г. и от 26.02.2017 г. до 8.03.2017 г. при плащанията на неизпълнените части от паричните си за-дължения от 400 лева и от 571 лева и дължи обезщетение за забава в раз-мер на законната лихва за периода на забавата от 4,68 лева и 1,75 лева или общо 6,43 лева (съобразно служебно извършените изчисления) . С оглед частичното само съвпадение на изводите на двете инстанции по действи-телните размери на дължимите в полза на въззиваемия парични вземания обжалваното решение следва да се потвърди в една част - по уважения гла-вен иск за вземане от трудово възнаграждение за м. януари 2017 г. до раз-мера от 172,85 лева и по уважения иск по член 86 от ЗЗД до размера от 6,43 лева да се отмени в другите му части : относно уважения главен иск за съ-щото вземане за горницата над 172,85 лева до 349,27 лева , относно уваже-ния главен иск за вземане от трудово възнаграждение за месец декември 2016 г. в размер от 349,27 лева и по уважения иск по член 86 от ЗЗД за гор-ницата над 6,43 лева до 10,33 лева като се замести от въззивно решение за отхвърляне на исковете относно посочените части .

Отхвърлянето на главните искове ( изцяло и частично ) е по причина на извършено в хода на делото плащане от ответника. По аргумент на про-тивното от член 78,ал.2 от ГПК и на основание член 78,ал.1 от ГПК ище-цът има право на разноски съразмерно с тяхната цена от 698,55 лева ( сбор от съществувалите към предявяването на исковата молба главни вземания от по 349,27 лева ) и на цената от 6,43 лева на основателния иск по член 86 от ЗЗД или на част от заплатеното за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение (от 450 лева), равняваща се на 210 лева, което е по – малко от присъденото с обжалваното решение и на заплатеното за въз-зивното производство ( с обжалваем интерес от 708,88 лева ) адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност със същите величини ( в общ размер от 704,98 лева ) от 300 лева .

Въззивникът иска разноски за двете производства . В първоинстан-ционното производство не е доказал да е сторил каквито и да са разноски, а за въззивното производство е доказал разноски от 50 лева – държавна такса и 550 лева - адвокатско възнаграждение. По възражението на против-ната страна за прекомерност,съдът съобразява, че минималното възнаграж-дение ( с оглед обжалваемия интерес от 708,88 лева ) е 300 лева – член 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски-те възнаграждения , делото е с ниска фактическа и правна сложност и въз-награждението следва да се намали на 300 лева. Съръзмерната с цената на неоснователния иск за лихви от 3,90 лева част от него е 1,65 лева, а от пла-тената държавна такса е 9,44 лева . Въззивникът има право на основание член 78,ал.3 от ГПК на разноски за това производство в общ размер 13,34 лева . Той дължи на основание член 78,ал.6 от ГПК дължимите за исковете за трудово възнаграждение и лихви държавни такси в размерите по член 1 от ТДТССГПК 2 х 50 лева или общо 100 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 161 от дата 16.11.2017 г. на БРС по гр.д.№ 142/2017г. в частите, с които „ ВКН” ( бившо „ ** ) ЕООД, град, ул. „ С.П.” № * * е осъдено да заплати на Д.Р.Ф. – Д., ЕГН: ********** *** сумата от 172,85 ( сто седемдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки ) лева (включена в присъдената с втория диспозитив обща сума от 698,55 лева) , съставляваща неплатена част от нетно трудово възнаграждение за по-ложен труд през месец януари 2017 г., ведно със законните лихви , считано от 9.03.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 6,43 ( шест лева и четиридесет и три стотинки ) лева (включена в присъдената с третия диспозитив обща сума от 10,33 лева) , съставляваща обезщетение за забава при плащането на неплатените към 8.03.2017 г. части от нетните трудови възнаграждения за месец декември 2016 г. и за месец януари 2017 г.

ОТМЕНЯ решението в частта, с която „ ***” ( бившо „ ** ) ЕООД, град *** е осъдено да заплати на Д.Р.Ф. – Д., ЕГН: ********** *** следните суми : 349,27 лева и 176,42 лева ( включени в присъдената с втория диспозитив обща сума от 698,55 лева ) КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Р.Ф. – Д., ЕГН: ********** *** срещу „ ***” ЕООД, град Б. искове за следните суми : 349,27 (триста четиридесет и девет лева и двадесет и седем стотинки ) лева , съставляваща неплатена част от нетно трудово възнаграждение за положен труд през месец декември 2016 г. и от 176,42 ( сто седемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки ) лева,

( горница над 172,85 лева до 349,27 лева ) , съставляваща неплатена част от нетно трудово възнаграждение за положен труд през месец януари 2017 г.

ОТМЕНЯ решението в частта, с които „ ***” (бившо „ ** ) ЕООД, град *** е осъдено да заплати на Д.Р.Ф. – Д., ЕГН: ********** *** следната сума : 3,90 (три лева и деветдесет стотинки ) лева (включени в присъдената с третия диспозитив обща сума от 10,33 лева ) КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р.Ф. – Д., ЕГН: ********** *** срещу „ ***” ЕООД, град Б. иск за сумата от 3,90 лева ( горница над 6,43 лева до 10,33 лева ), съставляваща обезщетение за забава при плащането на неплатените към дата 8.03.2017 г. части от нетните трудови възнаграждения за месец декември 2016 г. и за месец януари 2017 г.

ИЗМЕНЯ решението в частта, с която „ ***” ЕООД, град *** е осъдено да заплати на Д.Р.Ф. – Д., ЕГН: ********** *** на основание член 78,ал.1 от ГПК разноски от адвокатско възнаграждение , като ги НАМАЛЯВА от 450 лева на 210 ( двеста и десет лева ).

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта на осъждането на „ **” ЕООД, град *** да заплати държавна такса в размер от 100 ( сто ) лева по сметка на БРС на основание член 78,ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Р.Ф. – Д., ЕГН: ********** *** да заплати на „ ***” ЕООД, град *** сумата от 13,34 (тринадесет лева и тридесет и четири стотинки ) лева, разноски за въззивното производство на основание член 78,ал.3 и ал.5 от ГПК .

ОСЪЖДА „ ***” ЕООД, град *** да заплати на Д.Р.Ф. – Д., ЕГН: ********** *** сумата от 300 (триста) лева, сторени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение на основание член 78,ал.1 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.