Р Е Ш Е Н И Е

№ 110 , гр. Добрич, 21.05.***8 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 65 по описа на Добричкия окръжен съд за ***8 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, рег. № 174/ 23.01.***8 г., подадена от ответника К.П.Ч. ***, с ЕГН **********, против решение № 131/ 18.12.***7 г. по гр. д. № 336/ ***7 г. по описа на РС гр. Т., с което е било признато по отношение на ответника, че Дирекция „С.П.“ гр. Т. притежава против него вземане в размер на 3 906 лв., представляваща задължение по Заповед за възстановяване № ***/ 20.02.***7 г. на Директора на Д „СП“ гр. Т., както и сумата от 97. 66 лв., представляваща лихва върху главницата до 16.05.***7 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда до окончателното и изплащане, като в тежест на ответника са били възложени и сторените от ищеца разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било неправилно, тъй като процесната парична сума не била дължима. Причината за забавянето се дължала на некачественото изпълнение на протезите от първата фирма, от услугите на която въззивникът се отказал, което довело до забавяне на отчитането на документите за изработката. По – късното представяне не било прието от служителите на ищеца. Тъй като не била налице злоупотреба, решението следвало да бъде отменено.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна Дирекция „С.П.“ гр. Т. не е депозирала писмен отговор.

Препис от обжалваното решение е връчено на ответника на 09.01.***7 г. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба, с която Дирекция „С.П.“ гр. Т. е предявила против К.П.Ч. иск за признаване на установено, че притежава против него вземане в размер на 3 906 лв., представляваща задължение по Заповед за възстановяване № ***/ 20.02.***7 г. на Директора на Д „СП“ гр. Т., както и сумата от 97. 66 лв., представляваща лихва върху главницата до 16.05.***7 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда до окончателното и изплащане, за които вземания се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № ***/ 29.05.***7 г. по ч. гр. д. № 267/ ***7 г. на РС гр. Т.. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ответникът имал подадено заявление – декларация, с което е заявил желание за ремонт на 2 бр. подколянни модулни протези на долни крайници. Със заповед от 27.10.***6 г. Директорът на Дирекция „С.П.“ гр. Т. е отпуснал целева помощ за ремонт в размер на 3 906 лв., която сума била преведена на ответника по банков път. В 90 – дневен срок той не е представил необходимите документи, удостоверяващи извършения ремонт. Със Заповед за възстановяване от 20.02.***7 г. на Директора на Д „СП“ гр. Т. ответникът е бил задължен да възстанови средствата за целевата помощ. Изпратена му е била покана за доброволно изпълнение. До настоящия момент не възстановил сумата от 3 906 лв., както и 97. 66 лв. лихва за забава, поради което Д „СП“ гр. Т. се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение, срещу която К.П.Ч. е подал възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК.

По реда на чл. 131 ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, именован „становище“, в който е оспорил основателността на претенцията с твърдението, че целевата помощ е използвана по предназначение. Настоява за отхвърляне на иска.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление – декларация от 18.10.***6 г., подадена до Дирекция „С.П.“ гр. Т., К.П.Ч. е заявил получаване на целева помощ за ремонт на лява и дясна модулна протеза на долни крайници. Въз основа на заявлението – декларация и представените към него документи, със Заповед № ***/ 27.10.***6 г. на Директора на Д „СП“ гр. Т. му била отпусната целева помощ в размер на 3 906 лв., като изрично е посочено, че в 90 - дневен срок от получаване на помощта заявителят следва да представи за справка оригиналната фактура и фискална касова бележка, копие от тях и от приемо – предавателния протокол. Заявителят е предупреден също така, че на основание чл. 43 б от ППЗИХУ лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния размер на помощта. Сумата от 3 906 лв. била преведена по банков път на ответника на 16.11.***6 г., за което той попълнил декларация на 22.11.***6 г.

Няма спор, че в 90 – дневния срок от получаването на целевата социална помощ, изтичащ на 16.02.***7 г., К.П.Ч. не е представил доказателства, че е употребил целевата помощ по предназначение.

На 20.02.***7 г. Директорът на Д „СП“ гр. Т. издал Заповед № ***/ 20.02.***7 г. за въстановяване на целевата помощ ведно със законната лихва, тъй като в 90 – дневния срок по чл. 43 а ал. 5 от ППЗИХУ не е представил оригинал на фактура и касова бележка за справка, копие от двата документи и приемо – предавателен протокол в оригинал. Заповедта е била връчена на К.П.Ч. на 29.02.***7 г. и в указания в нея срок не я е обжалвал. Заповедта е влязла в сила, поради което на 16.03.***7 г. му е била изпратена покана за доброволно изпълнение.

От приложения констативен протокол от 29.05.***7 г., изготвен от социален работник от ОСЗ при Д „СП“ гр. Т., се установява, че едва на тази дата ответникът се е явил в социалната служба и е показал разходнооправдателни документи, но е отказал да ги предостави на съответните служители.

На 16.05.***7 г. Д „СП“ гр. Т. подала в РС гр. Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ по чл. 417 т. 1 от ГПК. Със заповед № ***/ 29.05.***7 г. РС гр. Т. осъдил К.П.Ч. да възстанови сумата от 3 906 лв., представляваща неизпълнено задължение по Заповед за възстановяване от 20.02.***7 г. и сумата от 97. 66 лв. – начислена лихва за забава, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното му изплащане. Издаден бил и изпълнителен лист. Длъжникът – ответник подал възражение по чл. 414 ал.1 от ГПК, че не дължи връщане на посочената сума, поради което с разпореждане № 831/ 14.06.***7 г. на заявителя – настоящ ищец било указано да предяви иск за установяване на вземането си. В срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК Д „СП“ гр. Т. предявил против К.П.Ч. установителния иск по чл. 422 от ГПК, по който е образувано гр. д. № 336/ ***7 г. по описа на РС гр. Т..

При така изложената фактическа обстановка Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявеният от Д „СП“ гр. Т. против К.П.Ч. иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, иск за установяване на вземането му, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, е процесуално допустим и страните са легитимирани да участват в процеса, тъй щото е налице пълно съвпадение между страните в исковото и в заповедното производство. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Относно основателността му Окръжният съд намира следното:

Получаването на целева помощ за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия е регламентирано в чл. 42 от ППЗИХУ, въз основа на подадено от нуждаещия се заявление – декларация по чл. 13 от Закона за С.П.. В Заповед № ***/ 27.10.***6 г. на Директора на Д „СП“ гр. Т. е посочено, че на ответника е била отпусната целева помощ в размер на 3 906 лв., като изрично е упоменато, че в 90 - дневен срок от получаване на помощта заявителят следва да представи за справка оригиналната фактура и фискална касова бележка, копие от тях и от приемо – предавателния протокол. Този 90 – дневен срок е равен на тримесечния срок, визиран в чл. 42 ал. 9 от ППЗИХУ. Няма спор, че в указания срок К.П.Ч. не е представил посочените документи. Неговите твърдения, че забавянето се е дължало на недобросъвестно изпълнение на протезите от фирмата, на която е възложил изработката им, поради което се е налагало поръчването му на друго лице, вписано в регистъра по чл. 35 ал. 1 от ЗИХУ, са останали недоказани, тъй като в посочения по – горе срок не е представил пред съответната социална служба доказателства, че ползва целевата помощ по предназначение, но дори да бяха представени в настоящото производство, крайните резултат по спора не би бил променен. Въз основа на констатацията, че средствата са недобросъвестно получени от ответника, ищецът е извършил проверка, като в случая е издал мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ ведно със законната лихва. Заповед № ***/ 20.02.***7 г. за възстановяване на целевата помощ ведно със законната лихва представлява индивидуален административен акт, с който се установява държавното вземане против К.П.Ч. в размер на 3 906 лв. получена целева социална помощ и 97.66 лв. лихва за забава, изчислена от датата на изискуемост, броима от датата на влизане на заповедта за възстановяване в законна сила до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в РС гр. Т.. Индивидуалният административен акт е подлежал на обжалване, както изрично е посочено в него, но не е бил обжалван от настоящия въззивник и е влязъл в законна сила. С него е установено вземането на държавата в лицето на Дирекция „С.П.“ срещу лицето, което е получило целевата помощ. Принудителното изпълнение на тази заповед става по реда на чл. 418 от ГПК, както изрично предвижда чл. 14 б ал. 2 от ЗСП. Но в исковото производство по установяване на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, съдът може да провери единствено основанието за издаването и, а в случая това е влязлата в сила Заповед № ***/ 20.02.***7 г. В случая е без значение обстоятелството, че след издаването на заповедта да изпълнение ответникът, сега въззивник е представил доказателства, че е използвал отпуснатата му целева помощ по предназначение. Тези твърдения е следвало да развие в жалбата против заповедта за възстановяване при обжалването и по административен ред. Гражданският съд не може да провери валидността и материалната законосъобразност на тази заповед като индивидуален административен акт по реда на косвения съдебен контрол, тъй като ответникът е имал възможността да инициира пряк съдебен контрол, като заяви, че не е налице основание за възстановяване на целевата помощ, тъй като е използвана по предназначение. Не го е сторил и заповедта е влязла в сила, установявайки вземането на Д „СП“ в размер на отпусната целева помощ, подлежаща на възстановяване, и лихвата за забава. Установяването на вземането с влязъл в сила като необжалван от заинтересованото лице административен акт препятства гражданския съд да извърши проверка дали вземането, обективирано в този административен акт, съществува и дали е законосъобразно определено по основание и размер. Той съставлява основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 1 от ГПК, която в случая инкорпорира в себе си валидно възникнало и съществуващо вземане на Д „СП“. Следователно и по реда на чл. 422 от ГПК правилно и в съответствие със закона е било установено вземането и, за което е била издадената заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 267/ ***7 г. по описа на ТРС. Исковата претенция е основателна и правилно е била уважена от първоинстанционния съд. Решението му като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК съдът е възложил на ответника сторените от ищеца разноски в размер на държавната такса за исковото производство. Във въззивното производство въззиваемият не е сторил разноски, които да му бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 131/ 18.12.***7 г. по гр. д. № 336/ ***7 г. по описа на РС гр. Т..

На основание чл. 280 ал. 3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.