Р Е Ш Е Н И Е

№ 119 ,29.05.2018 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На тридесети април две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 75 по описа за 2018 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 4546/ 20.12.2017 г. ( по регистратурата на БРС ) на „ ***” ООД, град София ,в качеството му на управител на етажната собственост в сградата ( жилищно - търговски и рекреативен комплекс „ ***”) в град *** ,ул. „ *** ” № 8 срещу Ре-шение № 168 от 28.11.2017 г. на Балчишкия районен съд по гр.д.№ 384/

2016 г., отменящо взетите от общото събрание на етажните собственици на дата 14.05.2014 г. решения.

В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост на решението като постановено по нередовен иск, заявен след срока по член 40,ал.2 от ЗУЕС и неправилност на същото поради допуснато процесуално наруше-ние по член 194,ал.1 и ал.3 от ГПК ( изразяващо се в извършена от съда проверка за истинност на списъка за присъствие извън оспорената в пре-клузивния срок част, касаеща четирима етажни собственици само ) и дру-го ( по необсъждане на събрани по делото писмени доказателства и такива от графическа експертиза ). Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.

В отговор на ищеца „ ***” АД, град София жалбата се ос-порва, защото фактическите изводи на съда са обосновани и от тях следва твърдяното от ищеца непровеждане на общото събрание на етажните соб-ственици, а в алтернатива – незаконосъобразното му провеждане .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК ,въззивният съд намира, че то е валидно, но процесуално недопустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна , несъот-ветна на изискванията на член 127,ал.1 ,т.4 и т. 5 искова молба ( „ жалба” ) на етажния собственик „ ***” АД, град София. Тя е поправена в срок по указанията на въззивния съд от определението по член 267,ал.1 от ГПК от 2.03.2018 г. с молба с вх.№ 1970/23.03.2018 г. От посоченото в нея следва, че искът е за установяване, че решенията на общото събраните на етажните собственици в сградата от 14.05.2014 г. са „ липсващи ” въз ос-нова на твърдения , че общо събрание не е проведено, на него не са присъс-твали етажни собственици, посочени в списъка под № : 40,43,84,91,101, 128, 82, 83, 95, 96, 97 и 98 и под № ( за собственици на магазини ) : 38,39 и 40. В съгласие с постановките на т.4 на ТР № 1 от 17.07.2001г. на ВКС, които според т.5 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС са актуални при действащия ГПК и в тази хипотеза на нередовност на исковата молба, въззивният съд следва да продължи съдопроизводстве-ните действия по поправения иск .

Въззивният съд ( също както районния съд ) квалифицира претенция-та като иск по член 40,ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на етажните собственици като невзети с оглед непровеждането му на 14.05.2014 г. Въззивният съд възприема становището, застъпено в Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/ 2012 г. на І г.о. на ВКС, че решенията на общото събрание на етажните собственици са особен вид многостранни правни актове, взети от неперсонифицирана група лица без насрещни права и задължения, насочени към постигане на обща цел и има-щи широки субективни предели на действие. Те попадат в приложното по-ле на ЗС ( за сгради с до три самостоятелни обекта, принадлежащи на различни лица ) и ЗУЕС ( за другите сгради с тази форма за управление ). С правилата на ЗУЕС са уредени начинът на свикване на общото събрание, съставът, представителството, гласуването и предметната компетентност, но не и специални основания за нищожност на решенията на общото съб-рание. Уредените в ЗЗД основания за нищожност не са приложими към тях. Право да оспори законосъобразността им има само етажен собственик, който е предявил иска си в крайния, преклузивен срок по член 40,ал.2 от ЗУЕС от оповестяването на решението по реда на член 16, ал.7 от ЗУЕС .

Въззиваемото дружество ( ищец ) е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост с органи на управление по член 10 от ЗУЕС - общо събрание на собствениците и управител. Оспорило е с подадената на 14.07.2014 г. ( когато е заведена от служител на СГС, във вх. рег. № 10714/14.07.2014 г. ) искова молба ( „ жалба” ) решенията на об-щото събрание на собствениците от 14.05.2014 година. Тези решения, а съ-що и други факти : извършването на проверки на кворума за провеждането на общото събрание на 13.05.2014 г. от 10 часа и от 11 часа при условията на член 15,ал. 2 от ЗУЕС и резултатите от тях ( представени са само 4,7390 % идеални части от общите части на етажната собственост ) са удостовере-ни в един общ документ - „ протокол за проведено общо събрание на етаж-ните собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост на жи-лищен и търговско- рекреативен комплекс „ ***” град ***, ул. „ *** № 8” ( приложен по прекратеното въз основа на уважен отвод за липса на местна подсъдност гр.д. № 38599/2014 г. по описа на СГС ). Със съобщение за изготвяне на протокол от „ проведеното на 13.05.2014 г. общо събрание ” и протокол за поставяне на това съобщение на три видни места в сградата от дата 20.05.2014 г. е извършено оповестя-ване и на взетите на 14.05.2014 г. решенията на общото събрание в съот-ветствие с изискването на член 16, ал.7 от ЗУЕС ( в ред. от Дв ,бр. 57 от 2011 г.). В съгласие с член 40,ал.2 от ЗУЕС ( в същата редакция ) това опо-вестяване поставя началото на тридесетдневния срок по член 40,ал.2 от ЗУЕС. Искът е предявен след изтичането на срока по член 40,ал.2 от ЗУЕС, с начало 20.05.2014 г. и край 19.06.2014 г. И спрямо посочената в исковата молба друга дата на узнаване на решението – 9.06.2014 г. искът е просро-чен ( като предявен след 9.07.2014 г. ) . При наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство то е следвало да се прекрати . Постановеното решение по съществото на иска е недопустимо и въззивният съд по обезсилва на основание член 270,ал.3 от ГПК .

Въззивникът – управител на етажната собственост има право на ос-нование член 78,ал.4 от ГПК на разноски за двете производства : 750 лева

( включваши сумата от 500 лева, платено адвокатско възнаграждение и 250 лева – разноски за експертиза ) и 340 лева за въззивното производство .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 168 от 28.11.2017 г. на Балчишкия районен съд по гр.д.№ 384/2016 г. ,с което по иск на „ ***” АД, град София , район *** ,ул. „ ***” № 17 срещу „ ***” ООД, град София , като представител на етажната собстве-ност на сградата - жилищно - търговски и рекреативен комплекс „ ***” в град *** ,ул. „ *** ” № 8, са отменени решенията на проведеното на дата 14.05.2014 г. общо събрание на собствениците и ПРЕКРАТЯВА производството по иска .

ОСЪЖДА „ ***” АД, град София , район *** ,ул.

„ ***” № 17 да заплати на „ ***” ООД, град София, ул. „ **” № 26,ет.2, с адрес на пълномощника адвокат П.С. *** 090 ( хиляда и деветдесет ) лева, сторени в двете производства раз-носки .

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ на основание член 280,ал.3,т.2 от ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. ( О.М. )

2.

особено мнение на съдията Десислава Николова :

Обжалваното решение е допустимо, но неправилно . Искът , според поправящата молба , е за установяване , че решенията на общото събрание на собствениците от 14.05.2014 г. , са нищожни ( невзети ) , тъй като общо събрание на посочената дата не е проведено . Решенията на общото събра-ние на етажните собственици стоят най – близко до решенията на същия орган на търговските дружества , а за тях задължителната съдебна практи-ка - ТР № 1 от 6.12.2002 година по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГТК на ВКС , точки 1 и 2, приема, че ако са порочни се квалифицират като нищожни или отменяеми . Случай на нищожно решение е невзетото ( липсващото ) реше-ние, което , обаче , е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание. Защитата срещу такова решение е искът по 124, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между членовете на дружеството , че то няма правно действие. За предявяването му няма срок , достатъчно е ищецът да има правен интерес. Това становище се застъпва в определение № 89 от 22.05.2017 г. на състав на І г.о. на ВКС по ч.гр.д.№ 1464/2017г.

Предявеният иск е по член 124,ал.1 от ГПК за прогласяване на ни-щожност на решенията на общото събрание. Искът е предявен от собстве-ник на самостоятелен обект в сградата, с правен интерес да установи, че удостоверените в протокола решения на общото събрание не са взети . При това положение следва да се провери твърденият от него отрицателен факт, че на 14.05.2014 г. изобщо не е проведено общо събрание . За доказ-ването му въззиваемото дружество се е позовало на доказателствени фак-ти : на посочената дата не са се явили лично или чрез представители част от етажните собственици, изброени ( според № в списъка за присъствие ) в поправящата молба с вх.№ 1970/23.03.2018 г.

Явяването на лицата е удостоверено вместо в протокола, както изис-ква правилото на член 16,ал.5 от ЗУЕС , в списък ( с подписи на явяващите се ) . В срока по член 193,ал.1 от ГПК ( до края на съдебното заседание от 25.10.2016 г., в което документът е събран като доказателство ) ищецът е оспорил истинността му само в частта относно удостовереното явяване на представители на посочените под № 39, 40, 96 и 97 търговски дружества - етажни собственици : „ **” ООД ; „ ** ” ЕООД ; „ Ди енд **” ЕООД и „ ** ” ООД. Относими към оспорва-нето са констатациите на вещото лице в заключението от 6.11.2017 г., че в списъка за присъствие на представители на тези четири етажни собствени-ка няма четири подписа, а има само два подписа , които са изпълнени от лицето ** . То не е представител по закон на нито едно от търговските дружества ; не е посочило, че действа като пълномощник ( в съответната колона на списъка ), няма копия от пълно-мощни, приложени към протокола в съгласие с член 14,ал.5 от ЗУЕС . От неистинското удостоверяване на присъствие на представител за тези етажни собственици следва, че на общото събрание от 14.05.2014 г. не са били представени 32,9398 % от общите части, а точно с 2 ,0985 % по – малко, или 30, 8413 % .

За да се приеме, че свиканото при условията на член 15,ал.3 от ЗУЕС, без изискуем кворум, общо събрание не е проведено , следва да се установи, че нито един етажен собственик не се е явил лично или чрез представител/ пълномощник и не е пожелал да изразява воля за приемане на решения по дневния ред . Резултатът от оспорването на списъка за при-съствие и събраните по делото свидетелства от ** ,че общото събрание е започнало работа при спазване на обявения дневен ред, изключват такъв извод . Следователно искът за установяване, че решения-та от ОС са невзети , нищожни е неоснователен . Въззивният съд следва да постанови обжалваемо пред касационната инстанция решение за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за отхвърляне на предявения иск по член 124,ал.1 от ГПК .

съдия :