Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр.Добрич 21.05.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и пети април 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело №97 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Предмет на същото след влизане в сила на определение №144/15.03.2018 г. на ДОС в прекратителната му част са две въззивни жалби:1./въззивна жалба от В.А.Г. *** срещу решение №130,т.ІІ,стр.345/14.12.2017 г. по гр.д.№352/2017 г. на Т.ския районен съд в частта,с която предявен от въззивницата срещу В.Х.Д. от гр.Т. иск на основание чл.127 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.32 ал.2 от СК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 12 000 лв,представляваща припадащата му се част от изплатено от ищцата солидарно задължение на страните като бивши съпрузи по сключен по време на брака им договор за кредит за текущо потребление от 23.05.2012 г.,е отхвърлен в частта за горницата от 6 000 лв до 12 000 лв,респ. въззивницата е осъдена да заплати на В. Хр.Д. разноски в размер на 250 лв;2./въззивна жалба от В.Х.Д. от гр.Т. срещу решение №130,т.ІІ,стр.345/14.12.2017 г. по гр.д.№352/2017 г. на Т.ския районен съд в частта,с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.127 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.32 ал.2 от СК на В.А.Г. *** сума в размер на 6 000 лв,представляваща половината от погасеното от нея солидарно задължение на страните като бивши съпрузи по сключен по време на брака им договор за кредит за текущо потребление от 23.05.2012 г.,респ. въззивникът е осъден да заплати на В. А. Г. разноски в размер на 785 лв.На практика решението на ТРС е обжалвано изцяло.

И двете страни настояват за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от тях част,като ищцата по делото В.Г. настоява за цялостно уважаване на иска,а ответникът В.Д.-за неговото цялостно отхвърляне.Всяка от страните навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на районния съд в атакуваната част.

Въззивникът В.Д. проследява детайлно установената според него по делото фактическа обстановка на база заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза и разпита на свидетелите,като счита,че събраните доказателства не обосновават извод за основателност на предявения иск.Същият сочи,че изводите на районния съд били в разрез с нормата на чл.32 ал.2 от СК.Погасяването на кредита от 23.05.2012 г. било извършено към 05.05.2015 г.,т.е. преди прекратяване на брака,и нямало доказателства да са извършвани погашения от ищцата след горната дата.Нямало доказателства В.Г. да е извършвала погашения по процесния кредит след фактическата раздяла на страните,чието начало също не било доказано.Липсвали и доказателства кредитните средства да са използвани за нужди на семейството предвид установения от свидетелите факт,че ремонтните дейности в семейното жилище приключили още през 2013 г. и доста преди това.

Въззивницата В.Г. излага в жалбата си,че районният съд неправилно определил въпреки данните от заключението по допуснатата СИЕ размера на извършените от нея вноски по кредита.Същият приел,че размерът на платените от ищцата вноски бил 12 002,97 лв.В заключението по експертизата обаче се сочел общ размер на вноските от 25 191,92 лв,поради което искът бил основателен до претендирания размер от 12 000 лв.

В отговори на двете жалби всяка от страните е оспорила основателността на жалбата на другата страна с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение в съответната обжалвана от насрещната страна част.Същите поддържат позицията си по жалбата на насрещната страна и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата В.Г. е получила препис от първоинстанционното решение на 08.01.2018 г.,а жалбата е подадена по пощата на 18.01.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 22.01.2018 г.;въззивникът В.Д. е получил препис от първоинстанционното решение на 04.01.2018 г.,а жалбата е подадена на 09.01.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 18.01.2018 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица-страни в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за тях част.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото обаче е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следните съображения:

Гр.д.№352/2017 г. на ТРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.127 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.32 ал.2 от СК от В.А.Г. *** срещу В.Х.Д. от гр.Т. за осъждане на ответника да заплати на ищцата припадащата му се част в размер на 2 500 лв от изплатено от последната след фактическата раздяла на страните солидарно задължение на същите като бивши съпрузи по сключен от В.Г. по време на брака им договор за кредит за текущо потребление.В хода на първоинстанционното производство е допуснато увеличение на исковата претенция от 2 500 лв на 12 000 лв.

Както посочи в определение №144/15.03.2018 г. по в.гр.д.№97/2018 г.,ДОС намира,че районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 и 5 от ГПК.В обстоятелствената част на исковата молба е изложено,че исковата претенция произтича от погасено изцяло от ищцата след фактическата раздяла на страните и прекратяване на брака между тях солидарно задължение на страните като бивши съпрузи,възникнало по сключен по време на брака им договор за кредит за текущо потребление.В петитума на исковата молба се настоява за осъждане на ответника да заплати на ищцата първоначално претендираната сума от 2 500 лв-припадаща се на ответника част от погасеното задължение по кредита,без да е конкретизирано от договор за кредит от коя дата произтича вземането.Използването в петитума на единствено число на думата кредит следва да означава,че се касае за един договор за кредит.В обстоятелствената част на исковата молба обаче се визират два договора за кредит-един от 23.05.2012 г. за сума от 27 000 лв и втори от 27.10.2015 г. за сума от 31 000 лв.Със заключението на вещото лице по допуснатата от районния съд СИЕ е установено сключването от ищцата на общо пет на брой договора за кредит с „**” ЕАД,от които четири по време на брака между страните-първи договор с неустановена дата на сключване и размер,предхождащ кредита от 23.05.2012 г.;втори договор от 23.05.2012 г. за сума от 27 000 лв;трети договор от 05.05.2015 г. за сума от 25 000 лв и четвърти договор от 28.10.2015 г. за сума от 31 000 лв.Петият договор от 29.12.2016 г. за сума от 39 300 лв е сключен след прекратяване на брака между страните.С оглед горните обстоятелства въззивният съд с определение №144/15.03.2018 г. указа на ищцата В.Г. да уточни от кой или кои от изброените договори за кредит произтича исковата й претенция с цена 12 000 лв,като в случай,че същата произтича от повече от един договор за кредит,да поясни за сума в какъв размер претендира по всеки от договорите.

За горното определение ищцата В.Г. е уведомена чрез връчване на препис от същото на 20.03.2018 г.В указания едноседмичен срок по чл.129 ал.2 от ГПК същата е подала молба вх.№2058/27.03.2018 г.,с която уточнява,че претендира осъждане на ответника В. Хр.Д. да й заплати сумата от 12 000 лв,представляваща припадаща му се част от солидарно задължение на страните като бивши съпрузи,изплатено изцяло от ищцата след прекратяване на брака,произтичащо от договор за кредит №23056143/27.10.2015 г. /според заключението по СИЕ от 28.10.2015 г./,сключен между Г. и „**” ЕАД по време на брака между страните за сума от 31 000 лв.

Районният съд е разгледал иск с предмет дължима сума по друг договор за кредит,сключен между ищцата и горната банка на 23.05.2012 г. за сума от 27 000 лв.Очевидно същият не е разгледал предявения иск,поради което на основание чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК решението му като процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено,а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск съобразно уточнението му с молба вх.№2058/27.03.2018 г. /лист 36 от делото на ДОС/.

Всяка от страните е претендирала присъждане на сторени по делото разноски.Отговорността за разноските се разпределя съобразно изхода от спора.На настоящия етап обаче не е постановен съдебен акт,приключващ делото,респ. даващ разрешение по същество на спора,поради което и разноски в полза на страните не следва да се присъждат.Преценка за правото на страните на разноски във всички инстанции до момента следва да се извърши от районния съд след произнасянето му по предявения иск.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №130,т.ІІ,стр.345/14.12.2017 г. по гр.д.№352/2017 г. на Т.ския районен съд.

ВРЪЩА делото на Т.ския районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения иск.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.