Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

гр. Д., 22.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и трети април година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар Пепа М.

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 101 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Я.Г.Д. ***, чрез упълномощения от нея адвокат, срещу решение №1011/03.11.2017г. по гр.д.№2680/2016г. на Д.кия районен съд, с което по реда на чл.32 ал.2 от ЗС съдът е разпределил между въззивницата и С.Г.С. *** ползването на съсобствените помежду им - жилищна сграда с идентификатор ***, гараж -16 кв.м, представляващ част от сграда с идентификатор ***и стопански постройки - 26 кв.м, представляващи част от сграда с идентификатор ***и сграда с идентификатор ***, построени в дворно място с площ 431кв.м с идентификатор ***в гр.Д., ул.”***”№*, като ползването е разпределено по предложения от вещото лице вариант по приложение №1 към заключението, съставляващо неразделна част от решението.

Жалбоподателката не е съгласна с постановеното от първоинстанционния съд разпределение по съображения, че същото не е съобразено с действително притежаваните от страните права в съсобствеността, които намира за неправилно установени от първоинстанционния съд. Счита, че предоставената й за ползване част от жилищната сграда е значително по-малка от притежаваните от нея права. Счита, че лишаването й от масивния гараж, предоставен за ползване на другия съсобственик, не може да бъде компенсирано от предоставеното й на нея ползване на двете паянтови стопански постройки. Поддържа, че ползването на жилищната сграда и на останалите постройки следва да бъде разпределено по вариант, предложен от първото вещо лице по делото.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият С.Г.С., чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на атакуваното решение на първоинстанционния съд.

След извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо по следните съображения:

Я.Г.Д. е предявила срещу С.Г.С. иск по чл.32 ал.2 от ЗС да бъде разпределено помежду им ползването на съсобствения им недвижим имот в гр.Д., ул.“***“№*, а именно – жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ по скица 127кв.м., сграда с идентификатор ***със застроена площ по скица 42 кв.м, съставляваща гараж и стопански постройки, и сграда с идентификатор *** със застроена площ по скица 12кв.м., съставляваща стопанска постройка построени, както да бъде разпределено и ползването на дворното място с идентификатор *****.***.***, в което са построени сградите и, върху което страните притежават правото на строеж.

С обжалваното решение №1011/03.11.2017г. по гр.д.№2680/2016г. Д.кият районен съд се е произнесъл по част от предявения иск, като е разпределил между страните ползването на съсобствените им жилищна сграда с идентификатор ***, гараж и стопанска постройка, заснети като сграда с идентификатор ***и на стопанската постройка, заснета като сграда с идентификатор *****.***.***.*. В решението, предмет на въззивно обжалване, първоинстанционният съд не е формирал мотиви и не се е произнесъл в частта за разпределяне ползването на дворното място с идентификатор *****.***.***.

По реда на чл.250 от ГПК е постановено допълнително решение №131/14.02.2018г. по гр.д.№2680/2016г., с което е постановен начин на разпределяне на ползването на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *****.***.***. Това допълнително решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Така понастоящем спорът е сведен до разпределяне ползването на жилищна сграда с идентификатор ***, гараж и стопанска постройка, заснети като сграда с идентификатор ***и на стопанска постройка, заснета като сграда с идентификатор *****.***.***.*. Безспорно е, че страните по делото са съсобственици спрямо посочените жилищна сграда и допълнителни застроявания, но те не изчерпват кръга на съсобствениците.

Така ищцата Я.Г.Д. се легитимира като съсобственик за 1/12 идеална част по наследяване от баща си Г.С. С., но за друга 1/3 идеална част се легитимира като съсобственик по договор за покупко-продажба, сключен на 13.12.2007г. с нотариален акт №** т.*рег.№***** д.№*** на нотариус с рег.№*** и район на действие ДРС. От справката в НБД “Население“ е видно, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба приобретателката Я.Г.Д. е била в брак с Д.И.Д.. Следователно на осн.чл.19 от СК /отм./ закупената по договора 1/3 идеална част от сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *****.***.***.* и правото на строеж поземления имот, е станала притежание на двамата съпрузи Я.Г.Д. и Д.И.Д. в режим на семейна имуществена общност. Със смъртта на съпруга Д.И.Д. на 29.04.2009г. неговият дял от прекратената семейна имуществена общност е придобита на осн.чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН от съпругата Я.Г.Д. и двете му деца – И. Д. И. и Г.Д.И..

Или съсобственици на сградите, чието ползване се иска да бъде разпределено, са освен ищцата и ответникът, още и последно посочените две лица.

Всеки от съсобствениците има право да ползва съсобствения имот, съобразно правата си, и при предявен спор по чл.32 ал.2 от ЗС трябва да участва в него. В производството по иск за разпределение ползването на съсобствения имот, съсобствениците са необходими другари. Решението, с което се разпределя ползването, трябва да бъде еднакво за всички съсобственици, тъй като разпростира задължителното си действие по отношение на всички тях. Ако исковата молба е подадена от и срещу само част от съсобствениците, съдебният акт ще се ползва със сила на присъдено нещо и по отношение на неучаствалия съсобственик. За да се избегне това, надлежна страна по иска по чл.32 ал.2 ЗС са всички съсобственици.

За правилното конституиране на надлежните страни в процеса съдът следи служебно. Насочването на иска по чл.32 ал.2 от ЗС срещу всички съсобственици съставлява положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска и по правилото на чл.7 ал.1 от ГПК съдът има задължението да укаже на ищците, че по делото следва да участват всички съсобственици, като им даде срок да насочат исковата молба и срещу неучастващите съсобственици. Задължението е на първоинстанционния съд, чийто пропуск не може да бъде отстранен във въззивната инстанция.

От изложеното следва, че съдебно решение, постановено по иск по чл.32 ал.2 от ЗС без участието на всички съсобственици, е недопустимо. В случая това се отнася и за допълнително решение №131/14.02.2018г., но, тъй като то не е обжалвано, недостатъкът му не може да бъде отстранен във въззивно производство. На обезсилване подлежи обжалваното първоинстанционно решение, след което делото трябва да се върне за ново разглеждане от районния съд, който да предприеме следващите се процесуални действия за насочване на иска срещу всички съсобственици, респ. да прекрати делото, ако указанията му не бъдат изпълнени - по иска само в частта за разпределяне ползването на жилищната сграда и допълнителните застроявания.

Съобразно резултата по спора, първоинстанционният съд следва да се произнесе и за разноските на страните в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №1011/03.11.2017г. по гр.д.№2680/2016г. на Д.кия районен съд и

ВРЪЩА делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав на предявения иск по чл.32 ал.2 от ЗС в частта за жилищна сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *****.***.***.*, съставляваща гараж и стопански постройки, и сграда с идентификатор ***.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.