РЕШЕНИЕ

№98

гр.Д.,09.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на единадесети април през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря ПАВЛИНА П. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело № 102 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№*94/02.02.2018г. на Г.П.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.М., срещу решение №*/12.01.2018г. по гр.д.№2380/2017г. на Д.ки районен съд, в частта, в която се ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на **г., съгласно удостоверение за граждански брак, издадено въз основа акт № **/**г. на длъжностното лице по гражданското състояние при ОбНС Т., граждански брак между Д.Д.Л. – Г. с ЕГН ********** и Г.П.Г. с ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпруга, ПРЕДОСТАВЯ се ползването на семейното жилище, състоящо се две стаи (хол и спалня), столова, кухня, сервизни помещения и балкони, находящо се в град Д., жк „Д.“ бл. *, вх. *, ап. *, на съпругата Д.Д.Л. – Г. с ЕГН ********** и се разпределя отговорността за разноските по делото.

Намира решението за немотивирано и незаконосъобразно. Не била доказА. по безспорен начин основателността на предявените от ищцата искове за прекратяване на брака и ползването на семейното жилище, в частност фактите и обстоятелствата относно обвиненията спрямо него- че не работел, не се грижел за дома и децата, че взел пари от сметката, по която привеждали пари за отглеждане на дете като приемно семейство. Излагат се подробно твърдения, излагани и в първоинстанционното производство в обратния смисъл – за полагани от него грижи за децата и дома през годините и входа на съдебното производство. В ретроспекция повторно излага факти във връзка с придобиването на жилището, отношенията на ищцата към него и родителите му, настройването на децата срещу него, провокативно поведение на ищцата с цел да го прогони от жилището, относно здравословното му състояние. С оглед на здравословното си състояние намира за необосновано ищцата да живее в цялото жилище, а той на село. В жилището можели да се обособят две сервизни помещения и дори да се изведе отделен вход. Отпаднало и обстоятелството, че ищцата е „приемно семейство”. Към момента в дома им нямало настанено дете. Във връзка с приемната грижа излага твърдения за своята роля при отглеждане на децата, излагани и пред районния съд. Счита, че са игнорирани показанията на сестра му и съседа им К.Д.. Извежда се извод, че всичко отрицателно спрямо него е изопачено и преувеличено от ищцата и дъщеря им Т., която обзавела една стая от жилището и не желаела никой да влиза в неня, като не му било ясно как точно съда приема лишаването им от владение на тази стая. Иска отмЯ. на решението .

В писмен отговор по въззивната жалба насрещната стрА. е изразила становище за нейната неоснователност и правилност на решението. Изводът на съда за дълбоко и непоправимо разстройство на брака им по вина на въззивника съдът сторил след детайлна оценка на всички доказателства. Доказани били противобрачните прояви на въззивника- системни скандали, предизвикани от него, упражняване на психическо и физически насилие, липса на ангажираност при отглеждане и възпитаване на децата им. Установени и обсъдени били и всички факти във връзка със спора за ползване на семейното жилище- кой е собственика, какви са възможностите за обособяване на самостоятелни реални части от него, търпимостта в отношенията им, възможностите за задоволяване на жилищната нужда на ответника от имота в с.С., който и към днешна дата системно ползвал. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.

По повод жалбите Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становищата на страните и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалвА.та част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск от Д.Д.Л. – Г. с ЕГН ********** ***, срещу Г.П.Г. с ЕГН ********** ***, за развод, ползване на семейното жилище и възстановяване на предбачното фамилно име- чл.49, ал.1 вр.ал.3 от СК, чл.56 от СК и чл.53 от СК.

Районният съд е разгледал предявените искове и е постановил прекратяването с развод по вина на съпруга сключения между страните на **г. граждански брак, ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Д., жк „*.“ бл. *, вх. *, ап. *, е предоставено на съпругата, постановил е и съпругата след развода да носи предбрачното си фамилно име Л., в която част решението не се обжалва.

Съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намира решението в атакуваните части за правилно. Обсъждайки събраните и обсъдените от районния съд доказателства, настоящата инстанция приема за установени от фактическа стрА., установените и от районния съд, безспорни и между страните, обстоятелства за съществувало между страните валидно възникнало брачно правоотношение, което датира от **г. От брака си страните имат две дъщери –Я. Г. П., родена на ***г., и Т. Г. П., родена на ***г., т.е. вече пълнолетни/удостоверения за раждане на л.5 и 6 от делото на ДРС/. По време на брака им, с н.акт № *, том *с, н.дело №3027/1993г. на нотариус при Районен съд – Д., е придобито и жилище-апартамент №* в гр.Д., жк „Д.“ бл.*, вх.*, от три стаи, столова, кухня, сервизни помещения и балкони, в който имот през годините е живяло семейството. През време на брака си, по силата на сключен от ответника като приобретател, с н.акт №*, том *, н.дело №*/1995г. на нотариус при Районен съд – Б., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, двамата съпрузи са придобили и жилищна сграда в с.С., община Б., ведно с правото на строеж върху държавното място, върху което е построена, представляващо парцел *в кв. *.

И двамата съпрузи живеят в жилището в гр.Д., като ответникът често пребивава и в жилището на село. Пълнолетните им деца не живеят с тях. Ответникът не е зает по трудов договор. От 25.07.2013г. е имал определена 95% неработоспособност без чужда помощ заради общо заболяване – „злокачествено новообразование на дебелото черво“. На 09.07.2015г., с решение на ТЕЛК „М. Д.“ АД е преосвидетелстван като му е определена 75% трайно намалена работоспособност за срок от една година, какъвто процент намалена работоспособност за срок също от една година му е определена и с последното по време решение на ТЕЛК „М. Д.“ АД от 17.07.2017. Получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, чийто общ размер от 02.07.2017г. е 327,* лева. Според обясненията му е получил и значителен доход от продажба на наследствени земи, от който понастоящем се издържа

Ищцата работи по трудов договор с „М..“ ООД със средно месечно нетно възнаграждение от 592,76 лева. ВписА. е в Регистъра на утвърдени приемни семейства със Заповед № ЗД ПГ **от 23.09.2013г. на директора на РДСП – Д.. От 26.02.2016г. до 23.11.2017г. в приемното семейство е било настанено детето А.Д.Д.. Към датата 11.12.2017г., по данни от писмо на директора на ДСП – Д./л.93/ в приемното семейство на ищцата не е настанено дете . Няма данни след тази дата ищцата да полага грижи за дете като приемно семейство.

Ищцата настоява за прекратяване на брака и с ответника, дълбоко и непоправимо разстроен според нея по негова вина. Като конкретни факти, причинили дълбокото и непоправимо разстройство сочи промененото отношението към нея с давност от 1988г.. След самостоятелното им заживяване в семейното им жилище, стА.л груб и раздразнителен под влияние на трети лица. Вдигал скандали за дребни неща в присъствието на децата им. След пореден скандал през 1989г. ищцата напуснала семейното жилище, но седмица по-късно след обещания от негова стрА. и в интерес на децата се завърнала. Психическият тормоз бил ежедневие. Започнал да проявява и физическо насилие, което дало повод отново да се разделят. По време на скандали след употреба на алкохол хвърлял предмети по нея, понякога посягал да я удря. През 2013г.ищцата била утвърдена за професионално приемно семейство. Първоначално имала подкрепата на съпруга си, но интересът му траел кратко, не получавала подкрепа от негова стрА.. На 30.11.2016г. установила, че ответникът е взел парите от финансовото подпомагане на детето. Афектиран от факта, че тя поискала обяснения, той я нападнал и почнал да й нА.ся удари в областта на главата. След инцидента ищцата напуснала жилището и се установила в дома на брат си. Няколко дни по-късно се върнала, тъй като нямала къде да живее и да отглежда детето, за което е поела ангажимент. Към настоящия момент контактували само формално. В отношенията им липсвали уважение, разбирателство, обич. Твърди дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на мъжа до степен запазването му да е безцелно. Семейното жилище, придобито по време на брака, иска да бъде предоставено за ползване само на нея, поради нетърпимостта в отношенията й с ответника.

Ответникът е оспорил твърденията и като неверни и е заявил, че не иска прекратяването на брака, който счита да не е дълбокото и непоправимо разстроен. Невярно било твърдението, че не се грижел за децата, дома, домакинството, че бил безотговорен и агресивен. Оспорва да е употребявал алкохол. Излага, че поведението на ищцата спрямо него било агресивно и предизвикателно. През годините работел и влагал средства в дома и грижата за децата. Ищцата била постоянно недоволна, с претенции за материални блага. Претенциите и кавгите и се въртели все за подаръци и злата. Когато се скарвали, сама заминавала и сама се връщала. През 2012г. се разболял тежко, оперирали го от онкологично заболяване, няколкократно бил опериран заради настъпили усложнения, последвали шест курса химиотерапия. Получаваните от него средства от болнични и пенсии били на разположение на ищцата. Подкрепил ищцата в намерението й да поеме грижата за дете, което е изоставено от родителите си и през 2014г.на грижите и било предоставено двегодишното дете М.А.. Тя ходела на работа, а той - опериран и болен, се грижел за детето. От февруари 2016г. в дома им било настанено детето А.. Не бил взимал от парите за детето, те постъпвали по банковата сметка на ищцата и тя не ги теглела, а ги пестяла за сватбата на едната им дъщеря. Издържал и нея и детето. Тя се държала надменно, настройвала дъщерите им срещу него, дори детето А. започнало да страни от него. Всички средства, които получавал, отивали за издръжка на домакинството. Той поемал всички разходи, въпреки заболяването си бил принуден да работи. Ищцата непрекъснато го провокирала, обиждала го, плюела го. Не било вярно, че й нанесъл побой и тя била принудена да си замине. Тя съзнателно го провокирала с обиди и упреци , нарекла го боклук, некадърник, оплюла го и посегнала да го удари. Той замахнал да я удари за сплашване, но не успял. Тогава тя най-демонстративно блъснала вратата и заминала с предварително приготвения багаж, в който били всички ценности-злата, документи, дори и неговите златен пръстен и синджир, защото тя му ги била купила. Ищцата никога не му помагала и не го подкрепяла и сега решила , че е най-лесно да го изгони. Евентуално при уважаване на иска и за развод, иска съвместно ползване на семейното жилище, в което твърди и понастоящем да живеят заедно, в едно домакинство и с общи средства.

Според разпитА.та по делото св.Т. С., дъщеря на страните, от както се помни в дома им имало само скандали, кавги, породени от баща й. Посягал на майка й, налагало се тя да ходи с очила на работа, защото била с насинено око. Обръщал е масата и те трябвало да обират счупени неща, хвърлял предмети по стените, счупил стъклото на вратата в хола. Имал грубо отношение към майка и, не й оказвал никаква подкрепа. Поради агресивното му поведение и тя и сестра и се страхували от него. Свидетелката нямала нормална комуникация с баща си, защото според нея той не се държал подобаващо. Крещял за няма нищо, а майка и мълчала, само и само да спре, но той не спирал. Не били виждали от него грижовно и с уважение отношение. И сега не им се обаждал нито да ги чуе, нито да им честити рождените дни. Винаги мислел само за себе си. Живяли в страх. Все ги заплашвал като деца. Никога не разговарял с тях като с баща, никога не ги подкрепял. Обичал да прави скандали. Той разбил живота на майка и, тя не е била щастлив човек, не се е чувствала подкрепЯ.. Трябвало с всичко сама да се оправя. Свидетелката твърди да е била очевидец на физическо насилие още като малка - ответникът завел ищцата в една стая и тя излязла с ударено око, и плачела. След като със сестра си отишли да учат и родителите им остА.ли сами, положението стА.ло непоносимо и се налагало майка й от време на време да отива в дома на брат си. Ответникът обаче настоявал да се върне, защото нямало кой да му готви, кой да му чисти, и ищцата се връщала с мисълта, че може да се е променил, че може да се отнася грижовно и с уважение, но промЯ.та била за кратко. Имало напрежение вкъщи. Апартаментът бил на два лагера - ответникът ползвал всекидневната, майка и хола. Кухнята и сервизните помещения ползвали общо. Въпреки всички лоши неща, майка и търпяла и не го оставяла - готвела му, чистела му, но той пак бил недоволен. Ако пиел и една ракия, съвсем зле ставала работата. Не работел, продал земите си. Имал кола и напоследък бил повече на село, което било на 15 минути от града. Къщата на село била добре уредена. Според свидетелката разводът между родителите и трябвало да се случи още преди 18 години, но с поведението, което имал баща и към майка и, липсата на подкрепа, грубо отношение, той и „отнел силата” и тя се е страхувала да се разведе.

Св.Е.Л., брат на ищцата, няма непосредствени впечатления за конкретни противобрачни прояви на ответника. Виждал обаче последствията от такива-счупени стъкла, синини по тялото на сестра си, когато се налагало да я прибира в своя дом, след като „се е случило нещо“. Ставал свидетел на тягостна обстановка, „никой не приказва нищо”. В последните 10 години, не защото искала да му гостува, а след някакви взаимоотношения, на които не е бил свидетел, се случвало поне по един път годишно да взима сестра си в дома си, а последната година - два пъти. След като племенниците му заминали, повече от 10-15г., двамата живеели в отделни стаи. Ответникът понякога ходел на село.

Показанията на св.М.К., сестра на ответника, съдържат информация за нейната дистанцираност от семейството на брат и поради факта, че родителите им помагали финансово на неговото семейство, а на нея и сестра им нищо не дали. Споделя, че няма впечатления за отношенията между страните. Нямала впечатления и брат и да е избухлив. Много отдавна се срещали в дома на техните родители и на бала на децата му. Последно посетила брат си когато бил болен. Докато била там всичко било добре. Д./ищцата/ му давала да яде, свидетелката не остА.ла с впечатления, че се бият, че се карат.

Св.К.Д., съсед на съпрузите от около 12-13 години, твърди да не е забелязал някакви проблеми между страните. Възприема ги като нормално семейство- всеки се грижи за другия, за децата си. Не знае между тях да има скандали. Знае, че са приемно семейство, че едната им дъщеря е в А., а другата в А..

От четиримата изслушани свидетеля, св.Т. С. единствена споделя дългогодишни преки и непосредствени впечатления за отношенията между страните, разкрива конкретни, релевантни за спора факти във връзка с твърдяното противобрачно поведение на ответника- скандали и недоволство, създаване на напрежение, прояви на физическа агресия /по делото е представена и медицинска консултация от 01.12.2016г.,удостоверяваща получени от ищцата увреждания- кръвонасядания в лява слепоочна област, скулата и лигавицата на горната устна, които според лекаря биха могли да се получат по време и начин, посочен от пострадалата, т.е. от нанесен побой с шамари на 30.11.2016г./, неполагане на адекватна грижа за семейството, липсата на заинтересованост от живота на децата си. Обстоятелството, че е тяхна дъщеря не дискредитира показанията и, кореспондиращи и с показанията на другия родственик на страните- св. Е.Л., пряко ангажиран през последните 10 години с последиците от установеното от св.С. поведение на ответника за ищцата/вземал я в дома си не защото искала да му гостува, а поради невъзможност да остане в дома си след като се е случило нещо/. Нещо повече, характера на изследваните отношения е такъв, че е обяснимо най-близките хора да са най-добре запознати с тях. Няма основание за дискредитиране на показанията на св.М.К. и св.К.Д., но те не допринасят за изясняване на въведени в предмета на доказване конкретни факти от брачния живот на страните/изключая показанията на св.К., опровергаващи твърденията на ответника, че ищцата не е полагала грижи за него докато е болен/. При липсата на преки наблюдения и на двамата върху брачния живот на страните и отношенията в семейството им, показанията им не са от естество да опровергаят извода, който се налага от установеното с показанията на първите два свидетеля, че брачните отношения между страните са лишени от присъщото им съдържание в резултат на виновното противобрачно поведение на съпруга. Неговото поведение е довело до нарушаване на равновесието в брака, до отчуждение и неразбирателство, до липсата на привързаност, общност на интереси и грижи за семейството. Не се установява от показанията и на четиримата свидетеля каквото и да е поведение на ищцата, допринасящо за разпада на брачната връзка.

В обобщение на изложеното, изводите на въззивната инстанция напълно съвпадат с изводите на първоинстанционния съд за дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка по вина на съпруга.

Всеки от съпрузите претендира ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Д., жк „Д.“ бл. *, вх. *, ап. *, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, а понастоящем/след развода/ притежавано от двамата в режим на обикновена съсобственост.

Страните нямат ненавършили пълнолетие деца и въпроса за ползването на семейното жилище следва да бъде решен съобразно разпоредбите на чл.56 ал.1 изр.1 от СК и чл.56 ал.5 от СК, т.е. на преценка подлежат фактите могат ли двамата съпрузи да ползват съвместно жилището, имат ли жилищна нужда, кой носи изключителна вина за разстройството на брака, какво е здравословното им състояние и други обстоятелства.

Според константната съдебна практика възможността за разпределяне ползването на семейното жилище съвместно от двамата съпрузи се преценява в зависимост от броя и вида на помещенията съобразно законоустановените нормативи за самостоятелно жилище и то във вида,в който се намира жилището към момента на раздялата или развода, без съобразяване на евентуални преустройства, изменения и промЯ. на предназначението на помещенията. В случая , по описанието в н.акт № *, том *с, н.дело №3027/1993г. на нотариус при Районен съд – Д., семейното жилище на страните е апартамент със застроена площ от 124кв.м. и се състои от три стаи, столова, кухня, сервизни помещения и балкони. Независимо от броя на жилищните помещения, при липса на обособеност съобразно изискванията на чл.40, ал.1 от ЗУТ на два обекта, всеки със самостоятелен вход, поне едно жилищно помещение, кухня, баня-тоалет, очевидно е невъзможно съвместно ползване. Вън от горното, съвпадащи са твърденията на страните, че една от стаите, обозначена от тях като „детска”, е обзаведена от пълнолетната им дъщеря и се ползва от нея при връщането и от чужбина, т.е. въпреки функционалната обособеност на тая стая като част от апартамента като съсобствен имот, тя няма характер на част от апартамента в статута му на семейно жилище, тъй като не се ползва от съпрузите.

Невъзможността за общо ползване по начина, по който страните са обитавали семейното жилище до развода- самостоятелно ползване на по една стая и общо ползване на кухня и санитарни помещения, следва от липсата на търпимост/взаимна толерантност, възможност за диалог, липса на физическа и вербална агресия/ в отношенията между страните. По този начин страните са обитавали жилището повече от 10 години, през което време между тях е липсвало разбирателство, а поведението им в хода на производството сочи на липсата и на воля за избягване на конфликти и решаване на възникнали проблеми с взаимни отстъпки.

И двамата бивши съпрузи имат здравословни проблеми. По данни от представените амбулаторни листи от 2012г. ищцата е с водеща диагноза „тиреотоксикоза неуточнена“, а от 2017г. с основна диагноза „нетоксична дифузна гуша“, както и придружаващо заболяване „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. Провежда медикаментозно лечение. Ответникът е диагностициран през 2012г. с общо заболяване – „злокачествено новообразование на дебелото черво“,претърпял хирургическа интервенция и химиотерапия, с определена за срок до 01.07.2018г. 75% трайно намалена работоспособност. Няма данни за провеждане на лечение по настоящем. Ответникът не работи, доходите му от пенсия са в размер на 327.*лева, разполага според собствените му обяснения и със значителен доход от продажба на наследствени земи. Ищцата работи по трудов договор с „М..“ ООД в гр.Д. и реализира доход от трудово възнаграждение в размер на 592,76 лева. Двамата притежават вече в обикновена съсобственост жилищен имот в с.С., който преимуществено се ползва от ответника и не се установява да не е в състояние да задоволи жилищната му нужда. Той според св.С. „си има кола”, т.е.ползва и лично моторно превозно средство/лек автомобил/. При това положение, съобразявайки доходи, здравословно състояние, възможността на ответника за задоволяване на жилищната му нужда от жилищния имот в с.С., приоритетното значение на вината на ответника за развода , въззивната инстанция намира за правилен извода на районния съд, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на съпругата.

При така установеното, решението в обжалвА.та част, като законосъобразно постановено, на основание чл.271 ал.1 ГПК, въззивният съд следва да потвърди.

С оглед изхода от въззивното производство, право на съдебни разноски има въззиваемата стрА., но такива не и се следват предвид липсата на доказателства за реалното извършване на каквито и да е разходи за производството.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №*/12.01.2018г. по гр.д.№2380/2017г. на Д.ки районен съд, в частта, в която се ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на **г. граждански брак между Д.Д.Л. – Г. с ЕГН ********** и Г.П.Г. с ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпруга, и се ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, състоящо се две стаи (хол и спалня), столова, кухня, сервизни помещения и балкони, находящо се в град Д., жк „Д.“ бл. *, вх. *, ап. *, на съпругата Д.Д.Л. – Г. с ЕГН **********.

В остА.лата част/по иска по чл.53 от СК/ решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.*0 ал.2 т.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.