РЕШЕНИЕ
№101
гр.Д.,09.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на единадесети април през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
2.ЕЛИЦА СТОЯНОВА
при секретаря ПАВЛИНА
ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.Маргенова в.гр.дело №117 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава
ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№425/12.02.2018г. на Ш.М.А. с ЕГН-**********
***, чрез адв.Р.Б., срещу решение №12/26.01.2018г. по гр.д.№243/2017г. на Т.ски
районен съд, с което се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.108 от ЗС предявен от Ш.М.А. с ЕГН-********** ***, чрез адв.Р.Б. от ДАК със съдебен адрес ***.***№*,
ет.*, офис *, срещу А.А.М. с ЕГН-********** с адрес *** чрез който се иска ДА
СЕ ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че е собственик на 1/9 идеални части, възлизащи на
7,111 дка в идеални части от имот с обща площ от 64,001 дка, а именно: нива от
64,001дка, категория на земята при неполивни условия-пета, начин на трайно
ползване-полска култура, представляваща имот №*** по плана за земеразделяне в
землището на с.Б., с ЕКАТТЕ ***, общ.Т., обл.Д., при граници и съседи: имот №***полска
култура насл. на А. А.Ю., имот №*** полска култура на Х.С.Ю., имот №*** полски
път на Община Т., имот №*** полски път на Община Т. И ДА БЪДЕ ОСЪДЕН А.А.М. с ЕГН-********** с адрес ***
ДА МУ ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на 1/9 идеални
части, възлизащи на 7,111 дка в идеални части от имот с обща площ от 64,001
дка, а именно: нива от 64,001дка, категория на земята при неполивни
условия-пета, начин на трайно ползване-полска култура, представляваща имот №***
по плана за земеразделяне в землището на с.Б., с ЕКАТТЕ ***, общ.Т., обл.Д.,
при граници и съседи: имот №***полска култура насл. на А. А.Ю., имот №***
полска култура на Х.С.Ю., имот №*** полски път на Община Т., имот №*** полски
път на Община Т..
Въззивникът
намира решението за
неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Като конкретни пороци сочи: непълнотата
на доклада поради липсата в него на идентифицирани от съда подлежащи на
доказване факти, липсата на указания за кои от твърдяните факти не сочи
доказателства; неправилна преценка на събрания доказателствен материал поради
неотчитане заинтересоваността на доведените от ответника свидетели, неправилно
и безкритично кредитиране на техните показания, пренебрегване показанията на
свидетелите, които не са пряко заинтересовани от изхода на делото. Подробно и
повторно излага доводите си относно пороците на сделката от 2005г., от която
ответника черпи права- нарушения на чл.475 и чл.478 от ГПК/отм./, предвид факта,
че наследодателя-прехвърлител е бил
неграмотен и не е владеел български език, в която връзка обсъжда и събраните
гласни доказателства. Изразява несъгласие с извода на съда , че показанията на
св.А., св.М. и св.П. се потвърждават от събраните писмени доказателства. Отрича
се доказателствената стойност на същите относно грамотността на наследодателя.
Извода на съда, че последния е бил грамотен и е владеел български език бил
сформиран в противоречие с процесуалните правила, необоснован и не съответствал
на обективната истина. Липсвало произнасяне на съда по възражението му за
нищожност на разпоредителната сделка поради липса на съгласие относно цената
като съществен елемент от договора за продажба. Липсата на уговорена цена счита
да е порок на волята, който не може да бъде саниран и е основание за нищожност по чл.26, ал.2 от
ЗЗД. В тази връзка подробно обсъжда вписването в договора относно данъчната
оценка и получаването и от продавачите, което вписване счита да не съставлява изрична уговорка
относно размера на продажната цена. Липсвало произнасяне и по възраженията му
за нищожност на съдебната делба поради неучастието в производството по делба на
наследниците на Ю.Ю., които били сънаследници на продадения имот. Неправилен
намира извода на съда за изтекла в полза на ответника придобивна давност.
Възражението на ответника в този смисъл било и преклудирано и недоказано. Иска отмяна на решението с
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не е подаден от насрещната
страна- А.А.М.. В хода на производството, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна
и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
При данни, че постановеното неизгодно за
въззивника решение му е съобщено на 29.01.2018г., въззивната жалба , депозирана
в деловодството на Т.ски районен съд на 12.02.2018г. се явява подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция–
служебна проверка на вА.дността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено право на иск от Ш.М.А.
с ЕГН ********** ***, срещу А.А.М. с ЕГН ********** ***, и М.А.М. с ЕГН **********
***, за установяване правото му на собственост и предаване на владението върху
1/9 ид. части от недвижим имот-нива с площ от 64,001 дка, представляваща имот №***
по плана за земеразделяне в землището на с.Б., с ЕКАТТЕ ***, общ.Т..
В първото по делото открито съдебно заседание искът срещу М.А.М.
е оттеглен и производството в тази част е прекратено с протоколно определение
от 03.10.2017г.
Обосноваващите
ревандикационната претенция на ищеца обстоятелства се свеждат до твърдения за
право на собственост върху 1/9 ид. части от недвижим имот-нива с площ от 64,001
дка, представляваща имот №*** по плана за земеразделяне в землището на с.Б.,
общ.Т., на основание наследствено правоприемство от баща му М. А.А., починал на
25.09.2009г. Излага и, че нивата е реституирана собственост на наследниците на
дядо му А. Ю. А., п.1962г., който освен баща му имал и още един син и една
дъщеря. С нот.акт №**,
том*, рег.№***, дело №**/03.02.20105г. на нотариус Д. П. баща му и неговата сестра продА. на ответника
наследствената нива, която продажба счита за нищожна поради нищожност на
нотариалното удостоверяване поради нарушаване на изискванията на чл.478 от
ГПК/отм./ за назначаване на преводач на баща му, като участник в нотариалното
производсво, който не владее български език, както и на чл.475, ал.2 от
ГПК/отм./ за полагане на отпечатък от палец, вместо подпис, тъй като баща му
бил неграмотен.
В първото по делото съдебно заседание
ищецът въвежда и възражение за нищожност на разпоредителния акт поради липса на
договорена в нотариалниа акт цена, както и възражение за нищожност на
последващата разпоредителния акт доброволна делба между ответника и
наследниците на Н. А.а Ю.а, без негово, на брат му и на наследниците на чичо му
Ю.А.Ю. участие.
Ответникът
не отрича принадлежността на ищеца от кръга на наследниците на М. А.А.,
принадлежността на последния от кръка на наследниците на А. Ю. А., придобиване от
последните на реституираната нива с площ от 64,001 дка, представляваща имот №***
по плана за земеразделяне в землището на с.Б.. Оспорва правата по наследство на
ищеца върху претендираната наследствена част от реституирания имот с твърдения за вА.дно отчуждаване на придобитите по
наследство права през 2005г., т.е.приживе на наследодателя, който бил грамотен,
знаел е да пише и да се подписва, и владеел три езика-български, турски и
румънски. Излага и, че в резултат на извършена през 2012г., след разпореждането
от 2005г. делба между него и наследниците на Н. А.а Ю.а, и последвА.те от тях и
в негова полза разпоредиделни действия с придобитите от делбата права , той
станал собственик на целия имот.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно,
установява се и от представеното решение №3/23.07.1992г. на ПК-Т./сега ОСЗ/, че
на наследниците на А. *** е възстановено
правото на собственост на земеделска земя в землището на с.Б., общ.Т., а именно
- Полска култура от 64.001 дка, пета категория ,имот №***. По данни от удостоверение
за наследници № ***10.06.2016г. на
кметство с.Б., общ.Т., А. Ю. А.е починал през 1962г. и негови законни
наследници-низходящи са: Ю.А.Ю., починал/без данни за датата на смъртта/, Н. А.а
Ю.а, починала на 22.10.2003г. и М. А.А., починал на 25.09.2009г.. последния оставил
законни наследници трима низходящи -ищецът Ш. М.А., Х. М.А. и А.М.А.. Не е
спорно, че ответникът А.А.М. е син на А.М.А..
Макар и да не е
установена нито датата на смъртта, нито кръга от наследниците на Ю.А.Ю.,
не е спорно по делото нА.чие на такива, изключващи наследяването му от сестра
му Н. А.а Ю.а и брат му М. А.А.. Липсата на спор по този факт следва от неоспорените
от ответника твърдения на ищеца, че починА.я
през 1962г. А. Ю. А.е бил
наследен в равни части от трите си деца- Ю.А.Ю., Н. А.а Ю.а и М. А.А., и всеки
от тях придобил по 1/3ид.част от реституирания земеделски имот. Обема на собствените
си наследствени права от 1/9ид.част ищецът е определил по реда на чл.5 ал.1 от
ЗН въз основа на обема на правата на прекия си наследодател М. А.А.от 1/3ид.част, опредлен по реда на
същата разпоредба, т.е. при зачитане на наследствените права на всички
наследници на починА.я през 1962г. А. Ю. А..
Следователно, по силата на наследственото правоприемство от А. Ю. А.,
наследодателя на ищеца М. А.А.е станал собственик на 1/3 ид.част от реституираната
нива от 64.001 дка.
На 03.02.2005г., с
нот.акт №**, т.*, рег.№***, дело №**/2005г. на нотарирус Д.П., вписан с рег.№***
на НК, М. А.А. и Н. Ю. /Н. А. Ю./, чрез
преупълномощения си представител А.М.А., продават
на А.А.М. НИВА от 64.001 дка, пета категория, имот №*** по плана на землището на с.Б.,община Т., т.е. целия
наследствен имот. Липсва установяване на легитимацията на двамата продавачи
като единствени съсобственици на реституирания имот към датата на продажбата,
но този въпрос касае правата на третия
сънаследник-техния брат Ю.А.Ю., респ.на неговите наследници, които не са в
предмета на настоящия спор, нито имат значение за разрешаването му. Изцяло
неотносим е въпроса дА. договорът е транслиран в полза на ответника и права
над придобитите от продавача М. А.А. по наследство права в обем на
1/3ид.част.
В нотариалният акт е записано, че данъчната
оценка на имота възлиза на 3 328.05лева, „която сума продавачите лично и
чрез пълномощника си са получили напълно и в брой от купувача при подписване на
настоящия договор” и, че купувачът е „заплатил напълно и в брой сумата от
3 **8.05лева на продавачите лично и чрез пълномощника им”. По този начин в
нотариалния акт е обективирано съгласието на страните за сключване на договор
за продажба на цена, равна на данъчната оценка. Обстоятелството, че в договора
не е използван термина „цена”, но са нА.це двете насрещни волеизявления,
съвпадащи относно насрещната парична престация
на купувача, определена по размера на дънъчната оценка, при отчитане и
правилото на чл.20 от ЗЗД уговорките да се тълкуват във връзка една с друга и всяка
да се схваща в смисъла, който произтича от договора, не е основание да се
приеме, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на
съгласие за цената.
В нотариалния акт изрично е
отбелязано явяването на страните, прочитането му, одобряването му и
подписването му от нотариуса и от страните по договора. Няма отбелязване на
продавача М.А. да е назначен преводач и не е спорно, че такъв не му е бил
назначен. В нотариалния акт, съставен при действието на отменения ГПК от 1952г.,
продавачът М. А.А. е положил подпис. Възможността да се положи подпис действително
не изключва възможност да не се знае езика на нотариалното производство,
т.е.българския език, респ. възможността подписващия се да е неграмотен. Нормата на чл.478 от ГПК /отм./, действаща към датата на извършване на процесното
нотариално удостоверяване, изисква когато някое от участвуващите в
нотариалното производство лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат на
нотариуса, да бъде назначен преводач, а когато не може да положи подпис поради
неграмотност или недъгавост, нормата на чл.475, ал.2 от ГПК/отм./ изисква да
положи отпечатък от палец съобразно правилото на чл.151 от ГПК/отм./, като акта
не се приподписва от свидетели.
От събраните по делото
доказателства обаче не се установява причина/незнание на български език от
наследодателя продавач/ за назначаването на преводач, нито невъзможност на
същия да положи подпис по причина на неграмотност.
Според
показанията на св. Ю.А. Х.л/първи братовчед на ищеца по майчина линия/, М. А.А. винаги
е живял със семейството си в центъра на с.Б., като след създаването на
семейства от синовете му Ш. и Х., живял със семейството на най-малкия си син А.М.А..***
нямало българи, като се събирА. все на турски разговаряли. С колегите си на
турски разговарял. Свидетелят не го бил виждал
да пише на български език, да чете
вестници на български. Не можел да говори изобщо на български език, ако му
обяснят тогава ще разбере, „един преводчик трябваше”.
Не била чувала
М. А.А. да
говори на български и св.ХА.ме М. А./съпруга на брата на ищеца ХА.л М.А./, но
не знае дА. е разбирал български. Само на турски разговарял с всички . Бил
овчар, после гледал животни в къщи. На турски говорел с колегите си. Не го била
виждала да пише на турски език, нито да чете вестници на български език, само
радио слушал- „ами там турски, песни”. Свидетелката не знае дА. е разбирал като
са му говорели на български, „може да разбираше, но не е приказвал”, тя не е
говорила на български с него, не го е виждала да е писал на български. Не била виждала и дА. е можел да се разписва.
Според св.А.М.А./баща на ответника, брат
на ищеца/. баща му М. бил роден на 19 април 1923 година, когато било румънско.
Учил на румънски, на турски и арабски, но и български знаел. Бил грамотен и пестелив, починал на 83 години.
Работел с П.Г., който бил първи секретар, и с Я.П.. Каквото му възлагА. това работел, в Т. работел,
идвА. да го вземат с джип, с мотоциклет, даже като се пенсионирал продължавА.
да го взимат на работа. Ако не възприемал и не разбирал, нямало да го вземат на
работа. Бил общ работник в ТКЗС. Лично се подписвал на всички документи. Баща му
можел да чете, имал приятели от с.МА. и.. Можел да пише, лично присъствал при
нотариуса П., лично се подписал, разбрал за какво става въпрос. До момента
преди да почине нямал „такива” заболявания, бил в съзнание докато почине, за
два дни си отишъл, говорел румънски,
турски и български знаел. Вкъщи с него разговаряли на турски език. Разбирал
какво му се говори на български, от 62-та година семейството им имало радио„мелодия
Св. М.А.М./брат
на ответника/ твърди дядо му да е говорел турски език, да е говорел и разбирал
като му се говори и на български език. Можел да се разписва. От него бил чувал
да е работил в зърнени храни, в ТКЗС-то в Т., и в с.Б. работил. Можел да
пише на български език. Негово било решението да прехвърли земята на брат му.
По делото е разпитан като свидетел и нотариус
Д. М. П., извършил оспорваното удостоверяване, който твърди лично да е приел
участниците в сделката, които познавал визуално, установил, че лицето владее
без никакъв проблем български език, лично положил пред него подписа си без
никакви възражения и забележки, одобрил всичко, което е прочетено и го е
разписал собственоръчно. През 2005 година изписването на имената не било
изискване от ГПК. В случай, че лицето не разбира български език и не може да се
разписва, процедурата била да се назначи преводач или да се положи отпечатък,
но човекът си бил напълно адекватен и грамотен, разбиращ български език.
По данни от административния му идентификатор /ЕГН/, първите шест цифри от който дават информация относно
датата на раждане/, М. А.А. е роден на ***г..
Български гражданин от турски произход, живял и работил в с.Б., в гр.Т.. От
четиримата изслушани свидетели в родствена връзка със страните,
най-продължителни еднопосочни лични впечатления за релавантните по делото факти
относно владеенето на български език и грамотността на М. А.А.,
без оглед на начина на добиване на тази грамотност, споделят свидетелите А.М.А. и М.А.М., които са
живяли винаги заедно с наследодателя и нормално е да са най-пряко запознати с
възможностите му за владеене на български език, контактите му с лица извън
турския етнос. Неубедителни в този смисъл са показанията на св. Ю.А. ХА.л и св.ХА.ме М. А., чиито контакти
с наследодателя са редки, по повод гостувания, и които в по-голята си част са
изводи за липсата на възможности
наследодателя да възприема и да прави изявления на български език без преводач
само защото това не се е
случвало пред тях. Св. Ю.А. ХА.л е
живял в друго населено място, посещавал
вуйчо си през летните ваканции и по празници, а от 1990г. се е изселил в РТурция.
Св.ХА.ме М. А. е живяла със семейството на наследодателя първите 3-4 години
след като сключила брак със сина му Х./т.е. съпруга на лице, черпещо права от
едно и също наследствено правоотношение с ищеца/, след което живяла в друго населено място, а в последствие в РТурция. Свидетелката не е и категорична във възприятията си относно способността
на наследодателя да разбира българска реч. Показанията на двамата установяват с
категоричност единствено обяснимото обстоятелство, че в общуването помежду си лицата
от една и съща етническа група обичайно разговарят на майчиния си език, като от
този факт не следва непременно липсата на владеене в случая на български език. В този смисъл показанията и на двамата свидетеля не са от
естество да опровергаят извода, който се налага от установеното от показанията
на свидетелите А.М.А. и М.А.М., кореспондиращи с показанията на св.Д. П.. Категоричността
на показанията на свидетелите А.М.А. и М.А.М., преценени по чл.172 от ГПК при
отчитане родствената им връзка и с ищеца и с ответника/св.А.М.А., брат на ищеца и баща на ответника, черпи права
по едно и също наследствено правоотношение с ищеца, засегнати от разпореждането, а св. М.А.М. като брат на ответника е носител на евентуални бъдещи наследствени права/, дават основание да се приеме, че наследодателя М. А.А.е
разбирал българска реч и е бил грамотен. Не е спорно и, че подписа в нотариалния акт е положен от
М. А.А.. Вън от това положеният като
подпис графичен знак в нотариалния
акт е със сравнително прецизна форма, идентифицируем дори с просто око като
подпис на лицето, подписало и представените като изходящи от М. А.А. писмените документи, съставени назад във
времето - декларация с нотариална заверка на подписа на М.А. Ю.№**** от
04.08.1992 г. за притежавана наследствена земеделска земя от майка му Г. А.а Ю.а;
декларация с нотариална заверка на подписа на М.А. Ю.№****от 04.08.1992 г. за
притежавано право на собственост върху
земеделска земя по наследство от баща му А. Ю.П.; договор от 17.03.1980,
сключен между М. А.и АПК“Г.Д.“ гр.Т., за
производство, угояване и изкупуване на животни от личното стопанство.
Съществен
елемент от нотариалното производство, по реда на което се извършват сделки е
волеизявлението. Когато двете страни са постигнА. съгласие за параметрите на
сделката, функцията на нотариуса е това тяхно съгласие да бъде формА.зирано по
установения ред и със съответните законови способи, т.е. при спазване на
императивните по характера си за нотариалното производство правни норми,
каквито са и нормите на чл.478 ГПК/отм./ и на чл.475, ал.2 от ГПК/отм./. В
случая обаче не са били нА.це предпоставките, изикващи приложение на
правилата на чл.478 ГПК/отм./ и на чл.475, ал.2 от ГПК/отм./, действА. към
момента на извършване на нотариалното удостоверяване, респ . същото не е
нищожно на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на предписана форма, респ.не
е нищожна и самата разпоредителна сделка . При това положение разпореждането е
породило вещно-прехвърлителното си действие в обема на придобитите от
наследодателя М. А.А.
по наследство от неговия баща А. Ю. А.права от 1/3ид.част от
реституираната земеделска земя.
При положение, че по силата на разпоредителния акт М. А.А. е отчуждил в полза на ответника
придобите по наследство права от 1/3ид.част от нивата,т.е.наследството му не е
включвало такива права и по силата на наследстваното правоприемство такива не
биха могли да бъдат придобити от призованите към наследяване негови трима
законни наследника, един от които е ищецът, респ. същият не се легитимира като
собственик на 1/9ид.част от земеделския имот по наследство от М. А.А.. В този смисъл не съществува и правно основание
за участие му в съдебната делба на нивата, извършена с
решение №* от 13.02.2013 г. по гр.дело №78 от
Предявеният иск, черпещ правното
си основание от разпоребата на чл.108 от ЗС е неоснователен и правилно отхвърлен,
респ. обжалваното решение подлежи на повърждаване.
С оглед изхода от делото пред
въззвината инстанция право на разноски има въззиваемата страна, удостоверила
извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300лева и
същите следва да и се присъдят.
С оглед
гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12/26.01.2018г. по гр.д.№243/2017г. на Т.ски районен съд
ОСЪЖДА Ш.М.А. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА А.А.М. с ЕГН-********** с адрес ***,
съдебни разноски в размер на сумата от 300.00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на основание чл280, от ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.