Решение по Гражданско дело 131/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 106 , гр. Добрич, 18.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 131 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, рег. № 3047/ 12.02.2018 г., подадена от процесуалния представител на ищеца „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., с ЕИК ***, против решение № 22/ 09.01.2018 г., постановено по гр. д. № 1950/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е била отхвърлена претенцията му против срещу П.С.Г. с ЕГН **********,***, иск за осъждането и да заплати на ищцовото дружество сумата от 4 390 лв., представляваща претърпени от ищеца вреди/загуби/, поради това, че ищцата като „касиер обменно гише” закупила 2 500 фалшиви долара при изпълнение на служебните си задължения, като в тежест на ищеца са били възложени и сторените от ответницата разноски. Решението било неправилно и незаконосъобразно. Съдът ценил едностранчиво събраните по делото доказателства, като не обсъдим показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца, които обективно установявали, че ответницата не извършила правилно проверка на закупената от нея валута. Техническата експертиза не установявала проверка на банкнотите една по една, а проверката с УВ – лампа била извършена с грешната светлина /лилава вместо бяла/. Ответницата била запозната със задълженията си по длъжностна характеристика. Признала грешката си и сама и доброволно се съгласила да върне сумата на причинената вреда на работодателя. Първоинстанционният съд не съобразил, че пълната имуществена отговорност на работника е последица от неизпълнение на трудовите му задължения да пази имуществото на работодателя. Разпоредбата била въздигната в защита на работодателя от причиняване на вреди при или по повод изпълнение на работа. Не била изследвана причинно – следствената връзка между неизпълнението на трудовите задължения от страна на ответницата и нанесената на ищеца вреда. Безспорно вреда на дружеството – ищец била нанесена, а ответницата – че е нарушила задълженията си по чл. 126 т. 8 от КТ, поради което следва да бъде ангажирана отговорността и за причинените на работодателя вреди. Настоява се за отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна П.С.Г., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Препис от решенето е било връчена на ищеца на 29.01.2018 г. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявена от „***“ ЕООД против П.С.Г. претенция за осъждането и да заплати на ищцовото дружество сумата от 4 390 лв., представляваща претърпени от него вреди /загуби/, поради това, че ищцата, в качеството и на работник на ищеца на длъжността „касиер обменно гише” е закупила 2 500 фалшиви долара при изпълнение на служебните си задължения. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ответницата заемала посочената длъжност в дружеството – ищец и съобразно задълженията и по длъжностна характеристика носела отговорност за закупената фалшива валута. На 01.03.2016 г. закупила 2 500 щатски долара срещу сумата от 4 390 лв., които били фалшиви. Това било установено същия ден от работодателя. Според него, причината за закупуването на неистинската валута било неизпълнение на служебните и задължения да провери банкнотите с наличната в обменното бюро машина за проеверка марка „Savescam“. Това било и личното обяснение на самата ответница, дадено пред работодателя при проведеното от него общо събрание на работниците в дружеството. На него П.С.Г. потвърдила, че не проявила нужното внимание, не извършила проверка на банкнотите с посочената машина, признала задължението си и подписала споразумение, че ще възстанови сумите до 01.11.2017 г., подписала доброволно и запис на заповед за същата сума. Тъй като не изпълнила поетото задължение, ищецът намира, че следва да бъде реализирана нейната пълна имуществена отговорност в качеството и на работник, като бъде осъдена да заплати вредите на дружеството в размер на сумата от 4 309 лв., срещу която е закупила 2 500 щатски долара. Настоява се за уважаване на иска, претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата П.С.Г., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставила на основателността на заявената претенция с твърдението, че закупуването на валутата не станало еднократно на 01.03.2016 г., както твърдял ищеца, а на 23.02.2016г. и на 25.03.2016 г., които дати били установени в наказателното производство, ответницата закупила общо 25 банкноти от по 100 щатски долара всяка. Преди закупуването им опипала банкнотите, установила релеф, а също така ги проверила на наличната в бюрото ултравиолетова лампа, която показала червена лента върху тях. Без съмнение, че са неистински, ответницата закупила валутата и заплатила сумата от 4 309 лв. Действията и били записани на от наличната в бюрото камера. На 01.03.2016 г. лице, което П.С.Г. познавала като управител на обменното бюро, взел валутата и няколко часа по – късно я уведомил по телефона, че банкнотите са фалшиви. Дали това били същите банкноти, които били взети от нейното бюро, ответницата не знаела. В края на работния ден била отведена в обменното бюро на същото дружество по ул. „***“ № 56 в гр. Добрич, където присъствали и колегите и. Отрича да е признавала пред тях, че е допуснала небрежност, не се е съгласявала да връща равностойността на фалшивата валута. Била принудена от работодателя да подпише споразумение и запис на заповед, заплашил я, че ще я предаде на съдия – изпълнител и ще плаща много по – големи суми, а самата ответница разчитала единствено на пенсията на баба си. Записът на заповед бил недействителен и следвало да бъде унищожен. На 09.03.2016 г. заедно са баба си предала фалшивата валута на органите на МВР, които образували досъдебно производство и в последствие виновното лице било осъдено. Установяването на факта, че доларите са фалшиви, било извършено в НЦА на БАН с апаратура и макроскопски при увеличение 12 пъти и облъчване с ултравиолетови лъчи с дължина на вълната 365 мм. Настоявала е за отхвърлена на исковете, претендирала е разноски и адвокатско възнаграждение.

По повод изложените в отговора на исковата молба твърдения, ищецът е изразил становище, че американската валута не се проверявала на УВ – лампа, а на ръка и на устройство „Savecsan“, което било на разположение в обменното бюро.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото трудов договор № 42/ 16.02.2016 г., сключен между „***“ ЕООД като работодател, и П.С.Г. като работник последната е изпълнявала длъжността „касиер обменно гише”. Съгласно чл. раздел III, т. 1 от длъжностната и характеристика, тя е отговаряла за приемането на подправени или нередовни банкноти.

От приложеното по делото НОХД № 40/ 2017 г. по описа на ДОС, приключило с одобрено споразумение, става ясно, че ***с ЕГН **********, е бил признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от 23.02.2016 г.- 25.02.2016 г. прокарал в обръщение подправени парични знаци - 25 бр. неистински щатски стодоларови банкноти с равностойност на 4 436.19 лв., като знаел, че са неистински. Наказателното производство е било инициирано по подадена от ответницата жалба до Прокуратурата, с която е предала 25 бр. банкноти американска валута, които е закупила на посочените дни в обменното бюро от лицето, признато за виновно в извършването на престъплението.

По делото е приложен погасителен план, подписан от ответницата, за възстановяване на сумата от 2 500 щатски долара с левова равностойност 4 390 лв., както и запис на заповед, издаден на 01.03.2016 г. и подписан от нея, с която се е задължила да заплати на ищеца сумата от 4 390 лв.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Св***е валутен касиер при ищеца. В показанията си сочи, че банкнотите американска валута следвало да се преценяват по външни признаци – чрез опипване за релеф на определени места, както и за поставянето им на бяла светлина, за да се удостовери, че не са фалшиви. Тъй като работил като сменник, работил и в обменното в бюро, в което работела ответницата. В бюрото за проверка била поставена само УВ - лампа. Присъствал на проведеното събрание, на което управителят довел ответницата. По нейно настояване била донесена УВ – лампата от бюрото, в което работела и показала как е извършила проверка на банкнотите. Твърдяла, че не е допуснала грешка и е спазила правилата за проверка

Св. ***е също служител на ищеца и е обучавала ответницата преди започване на работа. Показала и признаците, за които да следи при проверката на отделните видове валута. Тъй като обучението и се провеждало в друго обменно бюро на същия ищец, в него имало поставено и устройство „Savescan“, което издавало звуков сигнал при проблем с банкнотите. В същото бюро било проведено и общото събрание, на което ответницата настояла да бъде донесена УВ – лампата от нейното работно място. Едва след излизането на всички служители и в присъствието на управителя П.С.Г. подписала запис на заповед.

Св. ***, баща на ответницата, е посочил, че дъщеря му разказала за проблема със закупената валута, била силно притеснена и че била принудена да подпише запис на заповед. След инцидента свидетелят започнал да чака дъщеря си с автомобила си всяка вечер след работа, за да я прибира вкъщи..

Св. ***Т., баба на ответницата, потвърждава, че внучката и споделила, че е закупила фалшиви 2 500 долара. Работодателят настоявал тя да възстанови равностойността на фалшивата валута и я принудил да подпише документ, че ще върне парите. Заплашил я, че в противен случай ще бъде дадена на съдия изпълнител и ще бъде принудена да заплати тези пари двойно и тройно. Ответницата останала да работи във валутното бюро до 08.03. 2016 г., след което напуснала, защото се чувствала притеснена от работодателя.

В обменното бюро, в което е работила ответницата, работодателят е извършвал видеозаснемане. Представил е видеозаписите като доказателство по наказателното производство.

От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, изготвена на база предадените от работодателя видеозаписи, се установява, че валутното бюро, в което е работила П.С.Г. е било оборудвано единствено с УВ – лампа, но не и с устройство „Savescan“. Вещото лице е категорично, че на записите е видно, че ответницата е взела банкнотите от лицето, което ги продава, прекарвала ги е една по една през ръцете си, след което, правейки ги на ветрило, е клекнала до УВ – лампата и ги е проверила на светлината.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявеният от „***“ ЕООД против П.С.Г. иск с правно основание чл. 203 ал. 2 пр. 3 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД, е процесуално допустим, доколкото отношенията между тях са били трудови и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Относно правилността му, Окръжният съд намира следното:

За да отхвърли предявения иск, първостепенният съд е приел, че от анализа на материалите от охранителната камера се установява, че ответницата Г. прехвърляла всяка банкнота в ръцете си, броила ги, след това ги преглеждала „на ветрило” пред единствения уред във валутното бюро- УВ лампа. Работодателят не доказа да е осигурил в работното помещение на ответницата машина за проверяване на банкнотите „SAVESCAN”, която е препоръчителна особено за начинаещ валутен касиер. Гласните доказателства не установявали действия на ответницата при умисъл, нито по отношение на нея да е проведено наказателно производство за извършено от нея престъпление, поради което не може да бъде реализирана пълната и имуществена отговорност съобразно чл. 203 ал. 2 от КТ.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат, макар и по мотиви, различни от изложените от първоинстанционния съд, предвид следното:

Съгласно раздел III от длъжностната характеристика за длъжността „касиер, обменно гише“, П.С.Г. е отговаряла не само за приети подправени или нередовни банкноти и монети, но и за съответствието на касовата наличност според оформените за осъществените сделки документ, като носи материална отговорност. Тези трудови задължения превръщат длъжността, която е заемала, в отчетническа по смисъла на чл. 207 ал. 1 от КТ да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Самият ищец е посочил още в исковата си молба, че ищцата е заемала отчетническа длъжност. Следователно претендираната от работодателя пълна имуществена отговорност е с правно основание чл. 207 от КТ, а не по общото правило на чл. 203 ал. 2 от КТ.

Съгласно чл. 207 ал. 1 от КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя:

1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;

2. за липса - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.

Твърденията на ищеца се субсумират под хипотезата на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ, тъй като фактически сочи за причинена му в резултат на действията на ответницата липса, изразяваща се в разходването на сумата от 4 390 лв., без насреща да са постъпили 2 500 щатски долара, тъй като неистинските банкноти са извън гражданския оборот.

По делото фактически не се спори, че именно ответницата е закупила въпросните 25 бр. неистински 100 – доларови банкноти и че по този начин и в пряка причинно – следствена връзка за ищеца е настъпила вреда в размер на 4 390 лв. За да се реализира пълната имуществена отговорност на работника по реда на чл. 207 ал. 1 т.2 от КТ следва да бъде изследвано дали деянието му е било противоправно.

В тази насока твърденията на ищеца, че ответницата изобщо не е проверила валутата при закупуването и, не я е проверила с устройството „Savescan“, поради което е допуснала настъпването на вредоносните последици, не са били доказани. В хода на процеса тези твърдения няколко пъти са били променяни. След установяването на факта, че ответницата е проверила банкнотите с наличното на работното и място техническо средство, ищецът е започнал да твърди, че е проверила банкнотите на неправилна светлина – виолетова вместо бяла. Заключението на вещото лице по назначената СТЕ, изготвено на база предоставените от самия работодател видеозаписи установява, че П.С.Г. е приела банкнотите и е опипала за релеф всяка една от тях поотделно. Гласните доказателства, включително ангажираните от ищеца, еднопосочно установяват, че устройство „Savescan“, не е имало в обменно бюро, в което е работела ответницата. Имало е УВ – лампа, като от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че тя е проверила банкнотите с наличното в бюрото устройство. Ответницата е извършила всички правомерни действия, за да се убеди в редовността на закупуваната от нея валута. Неистинността и е била установена от работодателя в последствие, а в хода на образуваното против ***наказателно производство – посредством експертиза в НЦА на БАН с апартура и макроскопски при увличение 12 пъти и облъчване с ултравиолетови лъчи с дължина на вълната 365 мм. При извършване на правомерни действия, ответницата нито е целяла или допускала настъпването на вредоносните последици, нито ги е предвиждала и не е могла и не е била длъжна да предвиди, че банкноти, които при проверка не се установява да са фалшиви, са неистински.

Горното води въззивната инстанция на извода, че ищцовата претенция е неоснователна и правилно като краен резултат е била отхвърлена. В този смисъл решението като валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено, включително и в частта относно разпределянето на разноските в съгласие с чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Съобразно изхода на спора във въззивното производство, на въззиваемата ответница следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 22/ 09.01.2018 г., постановено по гр. д. № 1950/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич.

ОСЪЖДА ищеца „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., с ЕИК ***, да заплати на П.С.Г., с ЕГН **********,***,сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляващи сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

На основание чл. 280 ал. 3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.