Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1**
22.05.2018 год. гр.Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско отделение
На двадесет и трети
април
2018год.
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Секретар: Пепа М.
като разгледа докладваното от съдия Дякова
въззивно гражданско дело № **3по описа за 2018год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ** от ГПК въз основа на жалба рег.№
2665/07.02.2018 год. на А.Н.А., ЕГН **********
и К. К.Б., ЕГН **********,*** срещу решение №53 /15.01.2018 год. по гр.д.№ 1322/2017
год. на Районен съд Д.,с което по
отношение на тях е признато за установено правото на собственост на П.Б.А., ЕГН **********,***, върху недвижим
имот – апартамент с идентификатор ***по КК и КР на гр. Д., одобрени със Заповед
№РД-18-15/12.05.2005 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Д.,
ул. „***” №**, вх.*, ет.*, ап.*, с площ от 52.** кв.м, състоящ се от една стая,
столова, кухненска ниша, сервизни помещения и тераса, ведно с прилежащото му
избено помещение №10, с площ 11.29 кв.м, и с припадащите му се 1,295% идеални
части от общите части на сградата с идентификатор *****.* по КК и КР на гр. Д.
и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор №***** по КК и КР
на гр. Д., върху който е построена сградата, при съседни самостоятелни обекти
на апартамента: на същия етаж - *****.*.**, под обекта - *****.*.**и над обекта
- *****.*.**, придобито въз основа
давностно владение, в периода 25.10.2002 год. – 25.10.2012 год. и на основание чл.124 ал.1 ГПК,във връзка чл.79 ал.1 ЗС.
С доводи,че обжалваното решение е
постановено в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане
да бъде изцяло отменено,като
въззивният съд постанови ново по съществото на спора за цялостно отхвърляне на
претенцията по чл.124 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗС.Спрямо
въззивниците бил предявен иск,който не сочел на период от време,през който
правото на собственост да е придобито въз основа на недобросъвестно
владение,продължило повече от 10
години,а в петитума на исковата молба не било посочено правното основание,на
което била придобита собствеността върху имота,т.е. решението било
постановено“plus petitum“.Съдът не уважил възражението на въззивника А.Н.А. относно
липса на пасивната й легитимация,след като на 28.10.2016 год. била дарила
процесния апартамент на другия въззвник К. К.Б..Всички доказателствени искания
на въззивниците били отклонявани,а претенцията срещу тях била уважена въз
основа на фактически констатации,несъответни на събраните по делото
доказателства и изцяло в противоречие с материалния закон.
При данни,че постановеното
неизгодно за въззивниците решение им е връчено на дата 25.01.2018 год.,жалба
рег.№2665/07.02.2018 год. е подадена в срока по чл. 2**
ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна П.Б.А. счита жалбата за неоснователна
и настоява да не бъде уважавана,което
свое становище е изразил в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК
отговор рег.№5094/12.03.2018 год.Основанието на иска произтичало от изложените
в обстоятелствената част на исковата молба твърдения,а не от петитума на
предявения иск.Всички доказателства сочели,че единствено ищецът и семейството
му обитавали апартамента ,считано от
придобиването му по силата на сделката,обективирана в н.а.№ ***/2002
год.Независимо,че жилището било отчуждено от ищеца в полза на първия въззивник
с н.а.№ **/2002 год., владението не било предадено на А.Н.А. и същата никога не била осъществяла
фактическа власт по отношение на имота,респ. не била опровергала установената в негова полза презумпция по чл. 69 от ЗС.
Предявените с искова молба рег.№ 5682/03.04.2017 год. от П.Б.А., ЕГН **********,***
срещу А.Н.А., ЕГН ********** и К. К.Б.,
ЕГН **********,*** искове са установителни за право на собственост върху
недвижим имот-апартамент, находящ се на административния адрес,посочен в
исковата молба от ищеца като негов адрес за призоваване.Изложени са
обстоятелства,че първоначално недвижимия
имот е бил придобит от ищеца с договор от дата 01.04.2002 год.,обективиран в
н.а.№ *** /2002 год.Мотивиран да предотврати
възникването на имуществени проблеми с близки роднини,ищецът прехвърлил
недвижимия имот чрез сделката от 25.10.2002 год.,обективирана в н.а.№ **/2002
год. на първата ответница,с която към този момент бил в близки отношения .И
двете страни по продажбата били със
съзнанието,че прехвърлянето на недвижимия имот е формално и със симулативен
характер,а тъй като отношенията им били основани на доверие,документи за удостоверяване симулативността на сделката не били
съставени.В съответствие с действителното положение,въпреки продажбата
единствено ищецът ползвал жилището и само той имал ключ от него.През 2003
год.,ищецът предоставил ползването на жилището на своята дъщеря.Към този момент
отношенията му с ответницата се променили и тя заявила претенции към формално
придобитото от нея жилище,на което ищецът категорично се противопоставил.В
крайна сметка постигнали уговорка за обратното прехвърляне на жилището,което
ответницата не изпълнила.През 2016 год.
и при посещение в данъчната служба по повод заплащане на задълженията за
имота,ищецът узнал ,че първата ответница е прехвърлила на втората такава
собствеността върху апартамента.За целия период от 2002 год. и до настоящия
момент ,само ищецът,респективно дъщеря му,а по –късно и нейното семейство били
владеели процесния имот-ползвали го,поддържали го,правили подобрения,заплащали
данъците и само те притежавали ключ от жилището.С оглед на горното
,настоява правото му на собственост
върху недвижим имот: апартамент с идентификатор ***по КК и КР на гр. Д.,
одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Д., ул. „***” №**, вх.*, ет.*, ап.*, с площ от 52.**
кв.м, състоящ се от една стая, столова, кухненска ниша, сервизни помещения и
тераса, ведно с прилежащото му избено помещение №10, с площ 11.29 кв.м, и с
припадащите му се 1,295% идеални части от общите части на сградата с
идентификатор *****.1 по КК и КР на гр. Д. и от правото на строеж върху
поземления имот с идентификатор №***** по КК и КР на гр. Д., върху който е
построена сградата,да бъде съдебно установено.
В срока и по реда на чл.**1 от ГПК ответниците А.Н.А. и К.
К.Б. са подали отговор рег.№ 9772/09.6.2017 год.,с който са оспорили
допустимостта и основателността на претенцията.Правото на собственост върху
недвижимия имот било придобито
първоначално от А.А. по силата на
валидно сключен с ищеца договор за продажба , покупната цена изплатена изцяло и
в брой от купувача,а владението
предадено от продавача в деня на изповядване на сделката ,които обстоятелства
били надлежно документирани в
нотариален акт.А. не била със съзнанието
,че сделката е симулативна,договорка че същата
няма да породи правните си последици не била постигана между страните ,
нито пък бил съставен contre
letter.Владение върху жилището не било осъществявано от ищеца в периода от 25.10.2002 год. до 2007 год.
вкл.,тъй като то по това време и по негови твърдения,се ползвало от дъщеря
му.След този момент и понастоящем,ищецът пребивавал в Канада,което изключвало
възможността да упражнява фактическа власт върху имота.Ползването на имота от
низходящ на ищеца било осъществявано по разрешение и със съгласие на
ответница,поради което не можело да има за последица придобиване на
собствеността.С оглед на горното,извършеното от А. в полза на дъщеря й К.Б.
дарение, не съставлявало разпореждане с чужд имот,т.е. именно втората ответница
по делото към настоящия момент била титуляр на претендираното от ищеца вещно
право.
От събраните по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С договор от дата 01.04.2002
год.,сключен с н.а.№ *** т.**рег.№ *** д.№ ***/2002 год. на В.Т.-нотариус,вписан
под № *** в регистъра на нотариалната камара,с район на действие-Районен съд
гр.Д., вписан в Службата по вписванията гр.Д. с вх.рег.№****/01.04.2002
год.,АКТ № *** т.* д.№ ****/2002 год.,Т. И. М. е продала на П.Б.А. собствения
си недвижим имот,находящ се в гр.Д.,ул.“***“ № ** вх.* ет.* ап.*:апартамент с
площ от 52.** кв.м, състоящ се от една стая, столова, кухненска ниша, сервизни
помещения и тераса, ведно с прилежащото му избено помещение №10, с площ 11.29
кв.м, ведно с припадащите му се 1.295%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 16 800 лв.,от
които 6 800 лв. собствени средства,разменени между страните,а разликата от
10 000 лв. –кредитна сума,която ще бъде изплатена на продавача след
вписване на законна ипотека в полза на банката,отпуснала кредит на купувача.
С договор от дата 25.10.2002
год.,сключен с н.а.№ ** т.** рег.№ ***** д.№ ****/2002 год. на Ю.Д.-нотариус,вписан
под № *** в регистъра на нотариалната камара,с район на действие-Районен съд
гр.Д., вписан в Службата по вписванията гр.Д. с вх.рег.№ ****/25.10.2002
год.,АКТ № ** т.*****д.№ ****/2002 год.,П.Б.А. е продал на А.Н.А. собствения си
недвижим имот,находящ се в гр.Д.,ул.“***“ № ** вх.* ет.* ап.*:апартамент с площ
от 52.** кв.м, състоящ се от една стая, столова, кухненска ниша, сервизни помещения
и тераса, ведно с прилежащото му избено помещение №10, с площ 11.29 кв.м,
ведно с припадащите му се 1.295% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за
сумата от 12 000 лв.,която продавачът е заявил,че е получил напълно и в
брой от купувача .Предаването на владението на имота е следвало да се осъществи
на датата на сключване на договора и след подписване на нотариалния акт (т.2).
С договор от дата 28.10.2016 год.,сключен с н.а. № **т.****рег.№
**** д.№ ***/2016 год. на Р.Г.-нотариус,вписан под № *** в регистъра на
нотариалната камара,с район на действие-Районен съд гр.Д., вписан в Службата по
вписванията гр.Д. с вх.рег.№ ***/28.10.2016 год.,АКТ № *** т.****д.№ ***/2016
год.,А.Н.А. е дарила на К. К.Б. собствения си недвижим имот,находящ се в гр.Д.,ул.“***“
№ ** вх.* ет.* ап.*:апартамент с идентификатор ***по КК и КР на гр. Д.,с площ
от 52.** кв.м, състоящ се от една стая, столова, кухненска ниша, сервизни
помещения и тераса, ведно с прилежащото му избено помещение №10, с площ 11.29
кв.м, ведно с припадащите му се 1.295%
идеални части от общите части на сградата с идентификатор *****.* и от правото
на строеж върху поземления имот с идентификатор №*****, върху който е построена
сградата.
Ищецът П.Б.А. е заявил в проведеното на дата **.10.2017
год. съдебно заседание,че е живеел в процесния апартамент заедно със своите
дъщеря и син.Заедно планирали да заминат в Канада,но поради промяна в плановете
им,само той и сина му отпътували в
чужбина на 07.01.2008 год.Ищецът се
завърнал окончателно в България на 05.03.2017 год. и даже започнал работа.През
този период всяка година посещавал България,като през 2015 год. и 2016 год.
,престоявал по 6 месеца .
Ответникът А.Н.А. е заявила в проведеното на дата 15.12.017 год. съдебно заседание,че
едва от исковата молба узнала,че някой има претенции към апартамента.Не живеела
в имота,а обстоятелството,че била допуснала дъщерята на ищеца да го обитава
безвъзмездно,било нейн проблем,за който не дължи обяснение.Знаела ,че след като
закупила апартамента,ищецът П.А. и децата му живеели в него,тъй именно тя се
съгласила да го ползват
безвъзмездно.Нямала уговорка с ищеца да му прехвърли обратно апартамента след
настъпилата промяна в отношенията им.Нейното и на дъщеря й владение върху
апартамента не било отблъснато,а след получаване на исковата молба ,другата
ответница изразила желанието си да й бъде заплащан месечен наем,като
обезщетение за ползването му.
Свидетелите В.М.Г., Х.Т.Т.(съседи на ищеца) и С. Б.А.
(брат на ищеца) дават показания,че
ищецът се е нанесъл в жилището около 2001
год.
Братът на ищеца свидетелства,че след като ищецът се развел през 2000 год.,изтеглил кредит и
закупил процесния апартамент.След развода имал приятелка на име А.,с която
заедно го посещавали на село.Връзката им приключила около 2003 -2004 год.,когато ищецът
споделил,че отношенията им са охладнели и връзката им се разпада.Относно
собствеността на апартамента,ищецът споделил на свидетеля,че е прехвърлил
апартамента на приятелката си по
времето,когато отношенията им били нормални.Подробности за прехвърлянето не са
известни на свидетеля-нито как е било извършено,нито пък защо.Няколко дни преди
съдебното заседание от 17.11.2017 год.,между братята бил проведен разговор в с.М.,в
който свидетелят научил,че А. е прехвърлила на своята дъщеря апартамента,което
притеснявало ищеца.Ищецът споделил,че тази година и след завеждане на
настоящото дело, дъщеря му отишла да плаща данъците в Общината и разбрала,че жилището е прехвърлено.
Всички свидетели
заявяват,че апартамента е бил обитаван само от ищеца и неговите деца
-заедно или пък само от дъщерята по времето,когато ищецът и сина му били в
Канада,като в нито един момент ,там не
била живяла ответницата А.А.. Тъй като само ищецът и децата му живеели в
апартамента,заплащали консумативните разходи за етажната собственост,вписани
били в нарочната книга за нея,през годините след 2001 год. ,свидетелите считали ищецът за собственик.На
свидетелите-съседи на ищеца, не е станало известно,че жилището е било
прехвърлено на ответницата А..В.Г. и Хр.Т. не са станали свидетели на
действия,които да окачествят като претенции на трети лица за собствеността на
жилището.
Видно от
приложени адресни карти ,на дата 08.11.2006
год., синът и дъщерята на ищеца – Д.П.А.,ЕГН ********** и Б.П.А.,ЕГН **********
са записани на настоящ адрес ***.Съобразно отбелязванията в адресните
карти,това е и техния постоянен адрес,а предходния им настоящ адрес,***.
Приложено е
по делото извлечение от Книгата на Етажната собственост,в която като собственик
на спорния апартамент е записан ищецът по делото въз основа на
документ-нотариален акт,а за членове на домакинството му,които живеят заедно с
него са посочени децата му Д. и Б.А..Като дата на съставяне на записа е
посочена датата 29.01.2010 год.
Доказателствата
за заплащане на консумативните разходи за жилището ,дължими на дружествата-енергийно
предприятие и ВиК оператор –фискални
бонове,издадени в периода 2006 год.-
2017 год.,фактура № *** от 20.02.2017 год., издадена от “Е.П.П.“ АД ,писмо
изх.№ГМ-268 от 04.01.2008 год., съдържащо отговор на „В.и.К.“ ЕООД гр. Д.
относно извършена по искане на ищеца, проверка и корекция на показанията на
водомер в процесния имот,както и предписание №***/29.11.20** год. на същото
търговско дружество до ищеца за отстраняване на
допуснато нарушение на изискванията на чл.33 ал.1 от Наредба №4 на МРРБ
сочат,че именно той е бил ползвателя на водната и електроснабдителната услуги и съответно
е извършвал плащания за доставена
електрическа енергия (считано от
05.12.2006 год.) и вода (считано от
10.07.2006 год.) в апартамента.
Така
изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Обжалваното решение е постановено по предявени
установителни искове за право на собственост върху недвижим имот
,придобито по давност с непрекъснато владение за период от 10 години,черпещи
правното си основание в разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. **пр.**от
ЗС,във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗС.
При служебната
проверка на решението съдът не установи порок, който да го определя като
недопустим или нищожен акт.
Постановеното решение е
издадено от надлежен съдебен състав,в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност ,съдържа реквизитите по чл. 236 от ГПК
,поради което е валидно.
Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното
решение,обуславя неговата допустимост.
Неоснователни в тази връзка са доводите на
въззивниците за липсата на пасивна
процесуална легитимация на един от тях-А.Н. А. . По естеството
си,възникналия между страните спор е относно вещно право на собственост върху
недвижим имот.Един от въззивниците е считал,че същия е обект на негово
притежание и по силата на правна сделка го е отчуждил в полза на втория
въззивник. Съобразно т.3Б. от тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016 год.
по тълкувателно дело № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС,налице е правен интерес от
предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със
спорния имот преди завеждането на исковата молба.С действието по извършване на прехвърлителна сделка от
несобственик /разпореждане с чужда вещ/, в най-сериозна степен се оспорва и
отрича правото на собственост на действителния собственик и по –конкретно правомощието му да се разпорежда със
собствената си вещ. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против
приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото
на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил
собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като
не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу
него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният собственик
има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя,
който чрез правните си действия (изявена воля за прехвърляне на несобствения
имот) фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик.
Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя
му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното
решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници,
които са засегнали правото му на собственост.
Въззивниците считат,че
претенцията е заявена с нередовна искова молба-при липса на посочен конкретен
период от време,през който ищецът е осъществявал недобросъвестно владение са
срок по-дълъг от 10 години и незаявено в петитума правно основание за
придобиването на собствеността върху недвижимия имот-добросъвестно или
недобросъвестно владение.С оглед на горното ,
постановеното решение било
недопустимо,тъй като
първоинстанционният съд служебно
счел,че правото на собственост върху спорния недвижим имот е придобито от
ищеца въз основа на давностно владение в
периода 25.10.2002 год.-25.10.2012 год. Възражението е неоснователно.В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения ,че правото
на собственост върху апартамента е придобито от ищеца чрез давностно владение за периода от 25.10.2002 год. и до настоящия
момент (този на подаване на исковата молба 03.04.2017 год.)-така изречение
второ от исковата молба-л.2 от гр.д.№ 1**2/2017 год. на ДРС.Посочени са
съответните правнорелевантни факти,съставляващи елементи на фактическия състав на чл.**пр.ІІ-ро,във връзка с чл. 79
ал.1 от ЗС и обуславящи приложението
на придобивния способ касателно
претендираното материално право и съответно
на тях е заявен петитум,сочещ на вида и обема на потърсената от ищеца съдебна
защита по реда на чл. 124 ал.1 от ГПК.
Обжалваното решение е неправилно.
Уважаването на претенцията е постановено,тъй като
владението на ищеца върху процесния
апартамент,започнало на датата на придобиването му с договора от 01.04.2002 год.,продължавало
необезпокоявано и след като го бил отчуждил в полза на първата ответница на
дата 25.10.2002 год.-липсвали данни то да е било смутено или отблъснато до
приключване на устните състезания по делото.Нито една от ответниците не била
упражнявала фактическа власт върху имота,те не декларирали пред
енергоразпределителното и водоснабдителното дружество смяната на собствеността,
продължителен период от време не предприели никакви действия да получат
владението му или пък да получат парично обезщетение (наем) за ползването му,
т.е. не считали имота за свой .Горното изключвало необходимостта ,ищецът да се
противопостави на поведението им до момента на отчуждаване на имота от първата
ответница в полза на втората такава.След като владението на ищеца не било
смутено от ответниците,неопровергали презумпцията на чл. 69 от ЗС,собствеността
на жилището била придобита от него на основанието по чл.79 ал.1 от ЗС.
Въззивният съд счита изводите на първоинстанционния съд за
необосновани и направени в отклонение от материалния закон : Фактическата власт
на ищеца не може да бъде окачествена като владение,а е от вида на държане. В
случая презумпцията по чл.69 от ЗС не е установена в полза на ищеца,поради
което и ответниците не следва да я опровергават. Бездействието на собственика
няма за последица загубване на вещното му право.Правото на собственост може да
бъде изгубено само ,ако собственикът му се откаже от него-чл.99 от ЗС и с
нарочен акт във формата по чл.100 ал.1 от ЗС.Правото на собственост се изгубва
и ако друг го придобие –в случая на
оригинерно основание –чл.99,във връзка с чл.79 ал.1 т ЗС,за което не е
достатъчно собственика да бездейства,а следва новият владелец да прояви активност,която да стане достояние
на собственика.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл.
79 ал. 1 от ЗС
установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в
период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната
вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6
месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на
пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите
правомощия единствено за себе си. Доказването на условията на закона -
елементите от фактическия състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС, за признаване право на
собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно.
Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материално правни
предпоставки, изключва придобиването на собствеността и вещната претенция
основана на този придобивен способ следва да бъде отхвърлена.
Фактическият състав на владението
съгласно чл.
68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана
фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада
с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа
власт върху имот като владение.В този смисъл в настоящото изложение,съдът няма
да изхожда от направената от страните формулировка на твърденията им с
използване на правното понятие (предаде/не предаде владение;осъществява/неосъществява
владение;беше/не беше във владение и други подобни изрази),а ще преценява
данните както относно фактическата власт,така и
демонстрирано намерение.
Владението е установено фактическо
господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга
страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за
другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи
и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния
собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 69 ЗС предполага
се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си,
докато не се установи, че я държи за другиго.
Държателят упражнява фактическа власт
върху вещта за другиго, а не за себе си и
не може да се ползва от
презумпцията на чл.
69 ЗС . Такива са хипотезите
,при които е налице правно
основание за упражняването на фактическата власт към момента на установяването- допускане от
собственика, предоставяне на ползване на
имота от собственика, сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД, продавачът на недвижим
имот,непредал владението на купувача,собственикът на имот,оставен в негово
владение при описа,след извършване
публична продажба и пр.След
като фактическата власт е придобита на
правно основание и упражняващият се явява държател , в негова тежест е при позоваване на придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС да установи,
че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение,доведена до знанието на собственика на имота.В
случай,че се касае не до владение за себе си ,а държане на имота за другиго и
при липсва уведомяване на собственика за
промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно
владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира
приложение.
Начините за придобиване и изгубване на владение са
изследвани подробно в теорията и практиката, но те са различни от тези за
придобиване и изгубване на вещни права, независимо от връзката между тях.
Понякога придобиването на вещни права не е свързано с придобиването на
фактическата власт върху вещта. Българското
законодателство възприема принципа на вещноправно действие на
облигацията,според който при договори за прехвърляне на собственост и за
учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването на правото настъпва
по силата на самия договор,без да е нужно предаването на вещта-така чл. 24 ал.1
от ЗЗД.Както е посочено в монографията „Владението“ на Витали
Таджер,изд.“Софи-Р“,1991 год.,стр.29 ,в този случай владението може да бъде
придобито чрез превръщане на досегашния
владелец в държател. Приема се,че в договорите,с които се прехвърля право на
собственост върху индивидуално определена вещ,когато вещта не се предава
веднага на приобретателя ,между страните се предполага съгласие за предаване на
владението чрез превръщане на досегашния владелец в държател,т.нар. презумпция „Adhominem“.
В хипотезата,когато позоваващият се на придобивна давност
ищец упражнява фактическа власт върху
имот, който е прехвърлил на лицето, на което противопоставя давността-купувача по
сключен между тях договор, при
доказването на елементите от фактическия състав на чл.
79 ЗС, по отношение на фактическата власт на ищеца върху продадения от него имот , презумпцията
на чл.
69 ЗС
не е приложима.
Със сключването на договора за продажба по чл. 183 ЗЗД се извършва прехвърляне на
собствеността, купувачът придобива правомощията на собственика в пълен обем и
получава правото да владее, ползва и се разпорежда с продадената му вещ.
Същевременно чл. 187 ЗЗД задължава продавача да предаде на
купувача продадената вещ в състоянието, в което се е намирала по време на
продажбата, заедно с плодовете оттогава. Ако не изпълни това задължение и
остане в имота, той вече упражнява чуждо правомощие, след като не е собственик,
затова има качеството на държател - чл. 68 ал. 2 ЗС. Собственикът на недвижим имот,
продаден на публична продан, който е бил оставен в негово владение
при описа му, от момента на продажбата също става държател на имота,публичната продан
прекъсва владението му и го превръща в държане,като владелецът става държател
за сметка на купувача.
Промяната в намерението ,с която се държи имота следва да е
манифестирана и противопоставена на
новия собственик-първата ответница по делото. След изричното разпореждане от ищеца с правото му на
собственост,с което законовата презумпция е оборена,за да се приеме,че е променил намерението си при осъществяване
на фактическата власт,следва да се докажат някакви явни фактически действия,които
да са достигнали до съзнанието на собственика-купувача на имота.Такива действия
за променено и демонстрирано явно собственическо намерение,което да доведе
отново до придобиване собствеността на имота-този път по давност,не са събрани
по делото.
Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта (съседи ,етажна собственост,дружеството
оператор на ВиК услуги или енергоснабдяващото дружество).Не е достатъчно и
простото служене с имота,тъй като както бе посочено,след прехвърлителната
сделка държането на имота от ищеца е за ответника,който вън от горното
противопоставя възражение,че с оглед отношенията между страните служенето е с
негово знание и позволение.
Заплащането на консумативни разноски за
имота,не представлява действия на отричане
правата на ответниците,тъй като те са в тежест именно на ползвателя.
Доводите във връзка с недеклариране на имота,не плащане на данъци от страна на ответниците през годините са
ирелевантни –горното би съставлявало единствено неизпълнение на административно
задължение от тяхна страна .Обсъждането им е и безпредметно тъй като по делото
не са представени доказателства относно
лицето,заплащало данъчните задължения за
периода от придобиването му от ищеца с
договора от 01.04.2002 год. до отчуждаването му от първата ответница в полза на
втората с договора от 28.10.2016 год. Даже дължимия данък да е бил заплащан от
ищеца или неговите деца,горното не би съставлявало действие на отричане правата
на ответниците,а би породило облигационни отношения между страните по делото. Адресното регистриране на децата на ищеца на адреса на имота е изпълнение
на законово задължение и не е доказателство за промяна в намеренията на техния
баща-в тази връзка данни за неговата
регистрация на адреса по делото не са представени.
Ищецът не може да черпи права от факта,че твърди
абсолютна симулативност на договора от
25.10.2002 год.,респективно знание на купувача за формалното му придобиване
,поради което и не било извършено предаване на
владението на апартамента . Ищецът не желае симулативността да бъде
разкрита ,а съобразно формулировката
на отговора на въззивната жалба я сочи като факт с оглед житейското обяснение
на ситуацията и поради липса на доказателства-съставен нарочен документ по
чл.165 ал.2 от ГПК.Разкриване на симулацията би довело до отхвърляне на
исковата претенция относно собствеността на имота по придобивия способ на
давността,тъй като ще бъде счетено,че
договорът от 25.10.2002 год. изначално не е произвел действие,като
имотът е обект на притежание на ищеца,но на друго правно
основание-чл.77,пр.І-во от ЗЗД ,във връзка с чл. 183 и сл. от ЗЗД.
Обстоятелството,че страната не се е снабдила с документ,позволяващ й ефективно
да защити правата си съобразно твърдяните от нея действителни отношения,не може
да бъде използвано за защита на право на
собственост по друг правен способ. Както бе посочено,непредаването на
владението по действителен договор по чл.183 и сл. от ЗЗД ,води до извод ,че
продавачът е държател на имота , а не че
продължава владението,като част от правомощията си на
бивш собственик,както и че
следва да промени и демонстрира отново намерение за своене на имота.
Доколкото са били налице уговорки между страните,от значение за намеренията им
относно лицето и начина на упражняване
на фактическата власт върху имота след
продажбата, то те на общо основание следва да бъдат установени и по настоящото
дело,като част от предмета на доказване в тежест на ищеца.Недоказването им,
обуславя правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази
последица,чийто юридически факт не е доказан.
Ищецът , в чиято тежест е било да
докаже в процеса, че е придобил правото на собственост върху процесния имот по
давност, не e сторил това. Владението не може да бъде съмнително, а то е такова
винаги когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява
фактическата власт или дали има намерение да държи имота като свой. Освен това
владението не може да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се
противопоставя. Чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин
намерението на владелеца да държи вещта като своя. То не може да има действие
спрямо лицето по отношение, на което съществува скритостта, тъй като е
недопустимо да се черпят права докато този, на когото се противопоставят, не
може да се защити. Връзката на ищеца и първата ответница е продължила и след продажбата, т.е.
взаимоотношенията им са продължили при същите условия и след прехвърлянето на
имота,а скоро след прекратяването й ищецът е заминал и в чужбина. Ищецът и
децата му са били държатели на имота ,промяната в намерението и преобръщането
на държането във владение не е намерила външна изява в предприемане на
конкретни действия ,насочени към съответния собственик, както и да показват
несъмнено, че ищецът , упражняващ в
случая фактическата власт отрича правата на първата ответница
върху имота и го владее само за себе
си. В случая владението на първата
ответница не може да се счете за изгубено, нито застрашено до
момента,когато държателят-ищец не я уведоми, че установява самостоятелна
фактическа власт за себе си,което е сторено едва с исковата молба.
След като ищецът не е установил пряко и пълно законовите материално
правни предпоставки на разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗС ,неоснователно
претендира да е придобил собствеността на спорния недвижим имот по правилото на
чл. **пр.ІІ-ро,във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС.Правото на собственост не е
загубено от първата ответница ,поради
придобиването му от ищеца-чл.99 пр.І-во от ЗС. Втората ответница е придобила
спорното недвижим имот по реда на чл. **пр.**ро
от ЗС по силата на договор по чл.183 и сл. от ЗЗД,сключен във формата по чл. 18
от ЗЗД с действителния титуляр на вещното право.
Настоящото
изложение е съобразено с постановените решение №**6 / 16.06.2014 год. по гр. д. № 436/2014 год., на ВКС, I г. о. ; решение № 41 / 26.02.2016 год. по гр. д. №4951/2015 год. наВКС, I г. 0.; решение № 12
/ 19.02.2014 год. по гр. д. №
1840/20** год. на ВКС, I г. о.; решение №1**8
/ 30.04.1957 год. по гр. д. № 2769/57
год. на ВКС, IV г. о.;решение № 270/20.05.2010 год. по гр.д.№ 1162/2009 год. на
ВКС,**г.о.;решение № 291/09.08.2010 год. по гр.д.№ 8**/2009 год. на **г.о. на
ВКС; решение № 145/14.06.2011 год. по гр.д.№ 627/2010 год. на І г.о. на
ВКС,решение № **/12.05.2004 год. по гр.д.№ 500/2003 год. на ВКС,І г.о.;решение
№ 381/25.10.2010 год. по гр.д.№ **/2010 год. на **г.о. на ВКС,решение № 53/26.04.2018 год.
по в.гр.д.№ 110/2018 год. на Апелативен съд Варна.
Обжалваното решение е незаконосъобразно
постановено,поради което на основание чл.271 ал.1 от ГПК въззивният съд го
отменя,вкл. в частта за отговорността за разноски и решава спора съобразно
посоченото в настоящите мотиви,като отхвърля предявените искове.
С оглед изхода по
спора-неоснователност на исковата претенция,респ.основателност на въззивната
жалба, разноски по делото се следват само на А.Н.А. ,в качеството й на ответник
и въззивник в производствата пред ДРС и ДОС и съобразно представените
доказателства за направата им в размер
на сумите от: ***.06 лв-ДТ за обжалването и 400 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по договор за правна защита и
съдействие от 07.02.2018 год. ,изготвен на бланка на ВАК кочан 9273 серия Б № 317397,т.е.общо 527.06 лв.По
договор за правна защита и съдействие от 07.06.2017 год.,изготвен на бланка на
ВАК кочан 8619№ 0000291997 (л.60 от гр.д.№1**2/2017 год.) е договорено
възнаграждение в размер от 400 лв.,но липсва отразяване ,че сумата е била
заплатена от клиента на адвоката.Липсват доказателства за направата на
каквито да е разноски от ответника К.К.Б..
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №53
/15.01.2018 год. по гр.д.№ 1322/2017 год. на
Районен съд Д.,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Б.А., ЕГН
**********,*** срещу А.Н.А., ЕГН **********
и К. К.Б., ЕГН **********,*** искове по чл.124 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.79
ал.1 от ЗС за установяване придобито по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години ,считано от 25.10.2012 год. право на собственост върху недвижим имот – апартамент с
идентификатор ***по КК и КР на гр. Д., одобрени със Заповед
№РД-18-15/12.05.2005 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Д.,
ул. „***” №**, вх.*, ет.*, ап.*, с площ от 52.** кв.м, състоящ се от една стая,
столова, кухненска ниша, сервизни помещения и тераса, ведно с прилежащото му
избено помещение №10, с площ 11.29 кв.м, и с припадащите му се 1,295% идеални
части от общите части на сградата с идентификатор *****.* по КК и КР на гр. Д.
и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор №***** по КК и КР
на гр. Д., върху който е построена сградата, при съседни самостоятелни обекти
на апартамента: на същия етаж - *****.*.**, под обекта - *****.*.**и над обекта
- *****.*.** .
ОСЪЖДА П.Б.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.А., ЕГН **********,*** сумата от 527.06 лв.,съставляваща сторени
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство-заплатена държавна такса
и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280
ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.